Р Е Ш
Е Н И Е
№ 291
гр.Горна
Оряховица, 25.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№683/2020г. по описа на Горнооряховския районен
съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:
чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92
от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
В условията на евентуалност -
обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92
от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.(чрез
юрисконсулт Н. Ан.М.), че „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор)
е сключил с М.М.Б.(кредитополучател)
Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за потребителски револвиращ кредит, издаване
и ползване на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000.00лв. На
23.09.2018г. ответницата се е възползвала от предвидената в чл. 4 от договора
възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане
по револвиращ кредит с код на усвояването за закупуването на стоки и услуги на
изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр.1 от договора в параграф
„Параметри и услуги“ за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 01.10.2019г., съгласно
погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски.
Договорено било кредитът за стоки и услуги е да бъде изплатен на 12бр. равни
месечни вноски(всяка 86.89лв.). За ползването на услугата по чл. 4 от договора
е договорен ГЛП и ГПР, като била посочена и общата стойност на плащанията.
Падежът по кредита е на всяко първо число от месеца и тогава се дължи
фиксираната месечна вноска, определена по него. След активацията на картата
кредитополучaтелет може да я използва само лично(чл.7 от договора) като е
длъжен да пази в тайна своя PIN-код. Кредитната карта е електронен платежен
инструмент и представлява персонализирана пластмасова карта, върху която е
записана електронна информация. След
усвояване на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало
задължение за изплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната
месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне
да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки
месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата,
Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателите да
заемат многократно средства от определения им кредитен лимит посредством предоставената
им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са отново на разположение
след погасяването им. Картодържателят разполага с възможността да погасява
усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло.
Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до XV-число на
месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който
картодържателят е длъжен за направи погашение по кредита. За използването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му(чл.14). ГПР е изчислен
при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края
на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на
кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата. В
случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния
падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се
начислява от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира
от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвява от деня на извършването й с
годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат. В чл.16 от
договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта по
собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на
валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски. Към момента на подаване на заявлението в съда по чл.410 от ГПК, непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на М.М.Б. е в общ
размер на 1280.25лв., като на 01.01.2019г. кредитополучателят е преустановил
обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава, предвид което на 01.06.2019г. на длъжникът е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за
изискуем. По заявление била издадена
Заповед№225/04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение, по
ч.гр.дело№2349/2019г. на ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсъиъл Файненс“ С.А.,
Париж рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България (кредитор)
против М.М.Б. за: сумата 1195.88лв.,
представляваща неизплатено задължение за Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за
потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението – 27.12.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 19.67лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.01.2019г.-01.06.2019г.;
сумата 64.70лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 01.06.2019г.-18.12.2019г.; сумата75.57лв.,
представляваща направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение била
връчена на ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали
указания от съда до заявителя да предяви иск относно вземането си. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по:
чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК,
чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№225/04.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№2349/2019г. на ГОРС за:
сумата 1195.88лв., представляваща неизплатено задължение за
Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за потребителски револвиращ кредит, издаване
и ползване на кредитна карта, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението – 27.12.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 19.67лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
01.01.2019г.-01.06.2019г.; сумата
64.70лв., представляваща мораторна лихва за периода: 01.06.2019г.-18.12.2019г.,
a също в условията на евентуалност -
обективно предявени осъдителни искове
по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК за същите
суми. Претендират се и направените по делото разноски, както и разноските в
заповедното производство.
Ответницата М.М.Б., редовно
призована, не депозира отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по предявените искове.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
„БНП
Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил с М.М.Б.(кредитополучател)
Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за потребителски револвиращ кредит, издаване
и ползване на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000.00лв. Не се
спори, че на 23.09.2018 г. ответницата се е възползвала от предвидената в чл.4
от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването за закупуването на стоки и
услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр.1 от договора в
параграф „Параметри и услуги“ за срок от 12 месеца, обхващащ периода от
сключване на договора до 01.10.2019г.,
съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни
вноски. Договорено било кредитът за стоки и услуги е да бъде изплатен на 12бр.
равни месечни вноски(всяка 86.89лв.). За ползването на услугата по чл. 4 от
договора е договорен ГЛП и ГПР, като била посочена и общата стойност на
плащанията. Падежът по кредита е на всяко първо число от месеца и тогава се
дължи фиксираната месечна вноска, определена по него. След активацията на
картата кредитополучaтелет може да я използва само лично(чл.7 от договора) като
е длъжен да пази в тайна своя PIN-код. Кредитната карта е електронен платежен
инструмент и представлява персонализирана пластмасова карта, върху която е
записана електронна информация. След
усвояване на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало
задължение за изплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната
месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне
да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки
месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата,
Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателите да
заемат многократно средства от определения им кредитен лимит посредством предоставената
им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са отново на разположение
след погасяването им. Картодържателят разполага с възможността да погасява
усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло.
Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до XV-число на
месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който
картодържателят е длъжен за направи погашение по кредита. За използването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му(чл.14). За използването
на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата.
В случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния
падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се
начислява от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира
от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвява от деня на извършването й с ГПР,
както тегленето на суми на банкомат. ГПР е изчислен при допускането, че общият
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се
погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи,
съгласно условията на договора за кредит. В чл.16 от договора е предвидено, че
кредиторът има право да блокира кредитната карта по собствено решение, по
искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. При просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение
за забава. На 01.01.2019г. кредитополучателят М.М.Б. е преустановила
обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана. На 10.06.2019г.
на М.М.Б. е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е
обявен за изискуем.
По
заявление била издадена
Заповед№225/04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение, по
ч.гр.дело№2349/2019г. на ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсъиъл Файненс“ С.А.,
Париж рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България(кредитор) против М.М.Б. за:
сумата 1195.88лв., представляваща неизплатено задължение за
Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за потребителски револвиращ кредит, издаване
и ползване на кредитна карта, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението – 27.12.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 19.67лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
01.01.2019г.-01.06.2019г.; сумата
64.70лв., представляваща мораторна лихва за периода:
01.06.2019г.-18.12.2019г.; сумата 75.57лв., представляваща направените по
делото разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата-длъжник
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до заявителя
да предяви иск относно вземането си.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Вярно е,
че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК респ. чл.417 от ГПК е допустим само след
обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при
наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е възможна единствено
чрез уредения в чл.415 от респ. чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен иск(Решение№30/25.04.2013г.
по т.дело№245/2012г. – ІІт.о. ВКС; Решение№168/01.10.2013г. по т.дело№1ЗЗ2/2013г.
– ІІт.о. ВКС; Решение№66/08.07.2014г. по т.дело№ 1766/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО; решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
Решение№391/25.06.2015г. по гр.дело№3519/2014г. – ІVг.о. ВКС). Съгласно т.11б
от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално
съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен
установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за
приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност, от която процесуална възможност
се е възползвал ищецът в настоящия случай в производството по чл.415 от ГПК,
респ.чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г. по т.дело№2706/2013г. на ВКС).
В
настоящия случай ищецът е въвел друго основание, което е различно от
първоначално заявеното(„в случай че така предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
моля да приемете, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез
връчване на препис от същия и а ответната страна“). Същевременно първоначално
заявеното основание е настъпило към момента на завеждане на заповедното
производство предсрочна изискуемост на дълга. Макар вземанията да произтичат от
едно и също правоотношение, обстоятелствата, на които се основава претенцията
във връзка с изискуемостта на заявените вземания са различни. След като
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск/искове е предявен на
друго основание, различно от основанието, на което е предявен установителния
иск и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосоченото тълкувателно
решение, следва да се приеме, че предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск е процесуално допустим и в тази насока възраженията на ответната
страна са неоснователни.
От събраните
по делото доказателства се установява сключен
Договор№CARU-12048103/02.12.2015г. за
потребителски паричен кредит, опускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване на кредитна карта между „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България(кредитор) и М.М.Б.(кредитополучател)
Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за потребителски револвиращ кредит, издаване
и ползване на кредитна карта с кредитен лимит в размер на 1000.00лв. Договорът
е обективиран в писмена форма(подписан от представител на банката-кредитор и
кредитополучателя) и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата,
мястото на сключване и предмета на сделката. От ответната страна не е оспорена
действителността на договора или отделни негови клаузи, поради което следва да
се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно
облигационно правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Според характера това е договор за заем -
чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като
едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед
упражняването на търговската му дейност. Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне
на кредит под формата на заем, както и от страните по нея - юридическо лице,
което е небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята
търговска дейност, и ответницата(физическо лице), която при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата
има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК. Относно характера на сключения
договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. За да е
налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят
да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да
я върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно
доказване. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира.
Съгласно
чл.1, чл.2 от така сключения договор, кредиторът може да предостави за ползване
на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000.00лв.,
след проучване на изпълнението на задълженията по кредита. Било уговорено, че
всички задължения по договора, свързани с ползването на кредитната карта, ще
възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна
карта, по съобщения от кредитора на кредитополучателя начин. В чл.5 от
цитирания договор е уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от
кредитора на кредитополучателя заедно с документ-приложение и неразделна част
от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и
процедурата за активиране на картата, както и че задължения за кредитополучателя
за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в
съответствие с договора и приложенията към него. Видно от представеното
Приложение към Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за потребителски револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000.00лв. и му е издал
кредитна карта Мастъркард, чрез която се извършва идентификация на
кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия му револвиращ
кредит. Картата позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от
банкомати(АТМ), плащания чрез терминални устройства(POS) и други услуги,
достъпни чрез АТМ и/или POS в страната и чужбина. Съгласно чл.5 от цитираното
приложение, идентификацията се извършва чрез въвеждане на персонален
идентификационен номер(ПИН), който е универсален електронен подпис по смисъла
на чл.13 ал.2 от ЗЕДЕП и страните
приемат, че е със статут и правно действие на саморъчен подпис в съответствие с
чл.13 ал.4 от ЗЕДЕП по отношение на действия, свързани с приемане на
Приложението и всякакви бъдещи изменения по договора. Първоначалния ПИН се
съобщава на клиента чрез приложена към документа процедура по активация,
неразделна част от договора за кредит.
Предсрочната
изискуемост предполага действащ между страните и непрекратен на някое от
основанията, предвидени в него договор, като предсрочната изискуемост
предполага наличие на неизпълнение на договорните задължения в него от страна
на длъжника и за което неизпълнение е предвидено в договора, че банката при
това неизпълнение може да го обяви за предсрочно изискуем и да иска връщане на
цялата останала дължима сума по него незабавно без да чака да изтече крайния
срок на действие на договора. По този начин банката се отказва от възможността
да приема погасяването на отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски, и
може да иска връщане на цялата заета и непогасена сума от длъжника наведнъж.
Включената в договора клауза за предсрочна изискуемост(чл.5 от договора - при настъпването
на определени условия(просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска) и свързана с неизпълнение на задължението за връщане
на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД,
като за разлика от общия принцип в
чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането(не са
осъществени действия iure et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Отбелязано е, че
предсрочната изискуемост е осчетоводена
на 20.01.2018г., като се обосновава на приложението на разпоредбите на чл.5 и сл. от договора, с
които кредитополучателят се съгласил при подписване на договора, т.е.
предсрочната изискуемост представлява
настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и кредиторът не е длъжен
да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. По признание на
ищеца-кредитор кредитополучателката била погасила 23бр. месечни вноски.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно
решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС(в т.ч. и
Решение№139/05.11.2014г. по т.дело№57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че
намират приложение и при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в
договора автоматична предсрочна изискуемост ще породи действие, ако кредиторът
е уведомил ответницата, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Изрично в цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдържащата
се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че
упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на банката/финансовата институция
съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването
и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение не
представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение
на парично задължение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа
волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост представлява се обявява на
длъжника. С уговорката за предсрочна изискуемост, обаче, длъжникът изгубва
преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на
изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите
предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на задължението в резултат на
изгубване преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе
изтекъл. В настоящия случай ответникът-кредитополучател по надлежно възникнало
договорно правоотношение, е изпаднал в забава по отношение изпълнението на
задължението и да погасява предвидените анюитетни вноски(в случая - минимални
погасителни вноски по договора). Забавата на длъжника е породила потестативното
право на кредитора да превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо,
съгласно клаузата на чл.63 от договора. Въз основа на събраните по делото
доказателства, обаче не се установява, а и липсват твърдения на ищеца в този
смисъл, кредиторът фактически да е
упражнил правото си на предсрочна
изискуемост. Субективно право на кредитора е да обяви или да не обяви
даден кредит за предсрочно изискуем, при настъпване на определени предпоставки.
След като ищецът се е позовал само на предсрочната изискуемост, настъпила автоматично по смисъла на клауза от договора, съдът не
разполага с възможността да изследва дали общо заявеното задължение за цялата
сума по договора, съществува на друго договорно основание и в различен размер,
тъй като би излязъл извън предмета на очертания спор(Решение№123/09.11.2015г.
по т.дело№2561/2014г. - IIт.о. ВКС). В молбата си кредиторът твърди, че е изпратил уведомление(Последна покана – лист 53 от
делото) от 10.06.2019г. до длъжника М.М.Б.,
в която изрично е обявил вземането си за
предсрочно изискуемо и незабавно
платимо(общо дължима сума 1216.88лв. към 10.06.2019г.) и я е поканил да го
погаси.
С оглед
отрицателните факти, които се твърдят от ищеца, а именно неизпълнение от страна
на ответницата на поетите задължения за изплащане на договорените месечни
погасителни вноски по сключения договор за заем, се обръща доказателствената
тежест и изцяло в тежест на последната е да установи изпълнение в срок на така
поетите с договора задължения. Не се спори, че ответницата е преустановила
плащането на вноските по договора на 01.01.2019г. Не се сочат други
доказателства, като съответно няма и твърдения за срочно и точно изпълнение на
договорните задължения на заемателя по отношение на претендираните месечни
вноски, поради което съдът приема, че процесните суми остават неизплатени и към
момента. Безспорно се установи фактът,
че ответницата-заемател не е върнал
сумата в срока, уговорен от страните. Така, за ищеца възникнал правен интерес,
съобразно разпоредбата на чл.240 ал.1 ЗЗД и общата такава на чл.79 от ЗЗД да
търси реално изпълнение на задължението по договора. Ответницата не е оспорила
иска и не е ангажирала каквито и да доказателства, че е изплатила задълженията
си по издадената кредитна карта.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на
пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан
да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с
настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска
от другата страна спазване на определено поведение, което право е гарантирано с
по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за
осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е
възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването
на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на
задължението. В конкретния случай налице е едно неизпълнение от страна на
ответника-заемател в договорения между него и ищеца-заемодател -
просрочени са били повече от две
последователни месечни вноски. Т.е. в един фиксиран, предварително договорен от
страните срок, ответницата не е осъществила действия iure et facto - да върне заетата сума. С оглед на това в
случаите, когато се касае до задължение за връщане на определена сума пари,
получена в изпълнение на един договор, по който получателят на същата сума не е
изпълнил задължението си, като момент на
възникването на задължението трябва да се счита онзи момент, в който е
настъпил фактът, от който се съди за неизпълнението на договора от получателя
на сумата. Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД, която е правното
основание на исковата претенция, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, не на
последно място, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като
кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са
настъпили или не са настъпили в предвидения размер. Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В чл.5 от Общите условия по договора и според чл.9 от ЗЗД страните са
се споразумели, че при забава се дължи договорна лихва върху просрочената
главница, както и законна лихва до окончателното изплащане на задължението(и по
аргумент на чл.86 от ЗЗД). Лихвата при договорите за заем, респ. договорите за
потребителски кредит не е мораторна лихва, т. е. тази, която се дължи при
забавено изпълнение на парично вземане, представлява възнаграждение, което се
заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства.
Съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В този смисъл
претенцията на ищеца към датата на завеждане на заявлението – 27.12.2019г. по ч.гр.дело№2349/2019г.
на ГОРС относно дължимостта е вероятно
основателна и е в размер на: сумата 1195.88лв., представляваща неизплатено
задължение за Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за потребителски револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.12.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата 19.67лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода: 01.01.2019г.-01.06.2019г.; сумата 64.70лв., представляваща мораторна лихва за
периода: 01.06.2019г.-18.12.2019г.
Съдът, след като взе предвид
направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1 от ГПК и като
прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение,
счита, че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от
материалите по делото, на ответника по надлежен ред е извършено връчване препис
от исковата молба(на 28.07.2020г.), но писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
не е депозиран. Впоследствие е приложена
фикцията за призоваване според разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.41 ал.1 от ГПК(страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
- съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р.България, както и ако
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Ако не се изпълнят тези задължения всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени). Ответницата М.М.Б. е призована за съдебнo заседание
на според изискванията на ГПК, но не се явява, не е направила искане делото да
бъде разглеждано в негово отсъствие и с оглед на тези обстоятелства, съдът
намира, че следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение. Съдът
намира също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а
именно: на ответника с разпореждането от 18.06.2020г. са указани какви са
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването и в
съдебно заседание, както и възможността при тези условия ищецът да поиска
постановяване на неприсъствено решение. От друга страна, налице е и визираната
в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от представените по делото писмени
доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на
предявения от ищеца иск. По делото са представени и приети достатъчно писмени
доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията на ищеца. Не
се съдържат изрични доказателства, които да опровергават соченото от ищеца
неизпълнение на задължението. Твърдението за неизпълнение на парично задължение
по договора за целево финансиране, е за отрицателен факт, който обръща тежестта
на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито
доказателства по делото не са събрани. Ето защо, съдът следва да пристъпи към
постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Предвид
изложеното, искът от страна на „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против М.М.Б.,
по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по Заповед№225/04.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№2349/2019г. на ГОРС,
се явява основателен за: сумата 1195.88лв., представляваща неизплатено
задължение за Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за потребителски револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.12.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата 19.67лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода: 01.01.2019г.-01.06.2019г.; сумата 64.70лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 01.06.2019г.-18.12.2019г.
Ищецът
сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на
заповедното производство по ч.гр.дело№2349/2019г.
на ГОРС при заявени разноски – 75.57лв.(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 25.57лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв.). Разноските са законова последица от
уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода
на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск
по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено
в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в
заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат
присъдени разноските в заповедното производство в размер на 75.57лв.
При този
изход на делото, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищцовата страна и сумата 224.43лв., представляваща направени в
производството по гр.дело№683/2020г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 124.43лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 100.00лв.).
Водим от
горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж -
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон България с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Зам.управител Д.Д., против М.М.Б. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес:***, че М.М.Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес:***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” клон България с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.,
по Заповед№225/04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№2349/2019г. на ГОРС за: сумата
1195.88лв., представляваща неизплатено задължение за Договор№CARD-16391318/23.09.2018г. за потребителски револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 27.12.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата 19.67лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода: 01.01.2019г.-01.06.2019г.; сумата 64.70лв., представляваща мораторна лихва за
периода: 01.06.2019г.-18.12.2019г.
ОСЪЖДА М.М.Б.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.:
сумата 75.57лв./седемдесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски в производството
по ч.гр.дело№2349/2019г. на ГОРС; сумата 224.43лв./двеста двадесет и четири
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направените разноски в
производството по гр.дело№683/2020г. на ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Районен съдия: