№ 10969
гр. С., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110158297 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 10 октомври 2022 г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 58297 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХV ГПК.
Образувано е първоначално въз основа на Искова молба, вх. №
2009715/08.06.2020г. на СРС, подадена от "***" АД срещу "******" АД, като
гр.д. № 22834/2020г. на СРС, разпределено за разглеждане на 50 състав.
Същото е приключило с Решение /неприсъствено/ № 20247263/09.11.2020г.,
което е отменено с Решение № 265787/17.09.2021г. по в.гр.д. № 14406/2020г.
на СГС, ГО, ІІ-Е състав, по реда на чл. 240 ГПК, като делото е върнато за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от етапа на връчване
на ответника на препис от исковата молба за отговор. В тази връзка делото е
образувано в Софийския районен съд по нов номер - 58297/2021г. на СРС, и
разпределено за разглеждане на 173 състав на І ГО.
Ищецът "***" АД чрез адв. М. К. - АК-Смолян, е предявил срещу
ответника "******" АД иск с правно основание чл. 243 вр. чл. 248 и чл. 233,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да опразни и да му предаде владението
върху предоставен за послужване недвижим имот с идентификатор
**********, представляващ офис № 3 с площ от 152,10 кв.м., от които 109,59
кв.м. застроена площ и припадащите се 1,728% от общите части на сградата,
равняващи се на 42,51 кв.м., на първия офисен етаж на сградата, находяща се
на адрес град С., ул. "*******" № 12, "***********", сграда 1, построена в
имот с идентификатор **********.
Ищецът твърди, че през 2009г. с ответника подписали приемо-
предавателен протокол, по силата на който ищецът предоставил на ответника
описания по-горе имот за ползване. Макар и в протокола страните да били
назовани "наемодател" и "наемател", то не била уговорена наемна цена,
ползването било безвъзмездно, поради което между страните реално действал
договор за заем за послужване. Този факт се признавал от ответника в хода на
друго съдебно производство - гр.д. № 5349/2018г. на АпС-С.. По повод
сключен договор за залог на вземания през 2015г. ищецът чрез
упълномощения за това заложен кредитор поканил ответника да заплаща
пазарна цена за имота, като по този начин било демонстрирано промененото
намерение на заемодателя да спре да търпи безвъзмездното ползване на
имота. В продължение на повече от 5 години ответникът отказвал да върне
имота, което провокирало изпращането на нова покана за това през 2020г.,
подчертавайки, че договорът за заем е прекратен още през 2015г. Предаване
на имота не последвало. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът се представлява от адв. К., адв. Мименова и/или адв.
Гергьовски. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. №
202640/29.09.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "******" АД чрез адв. И. А.-
Р. - АК-С., е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 34550/22.02.2022г.
на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Сочи, че ищецът не бил собственик на процесния имот, тъй като той бил
апортиран още през 2015г. във "Вест-2015" ООД, което в последствие го
2
продало на трето лице. На 14.12.2020г. ищецът бил въведен във владение на
процесния имот, поради което ответникът вече не държал същия и нямало как
да бъде осъден да му го предаде. Оспорва се между страните да е имало
договор за заем за послужване. Представеният приемо-предавателен протокол
се оспорва като неавтентичен, съответно подписан от лице без
представителна власт за ответника. Воденото пред Апелативния съд в град С.
дело не установявало фактите по начина, по който ги представял ищецът.
"******" АД владеело имота от въвеждане на сградата в експлоатация
(13.01.2009г.) като го придобило по давност още през 2019г., в която насока
прави възражение. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ответникът се представлява от адв. А.-Р.. Предявеният иск се оспорва,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се
излагат в Писмени бележки, вх. № 205771/03.10.2022г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск, възраженията на ответника и
процесуалните действия на страните по делото, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 243 вр. чл. 248 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД е за ищеца.
Ищецът следва да докаже, че е сключил договор за заем за послужване с
ответника и че му е предал държането върху съответната вещ, както и че го е
поканил да му я върне. В тежест на ответника е да докаже връщането на
вещта, съответно наличието на обстоятелства, които го освобождават от това
задължение.
В производството по гл. ХХV ГПК не се допускат възражения за
собственост и подобрения (чл. 314, ал. 4 ГПК).
Страните не спорят, че към момента на времетраенето на процеса по
гр.д. № 58297/2021г. на СРС ответникът не е във фактическа власт на
процесния имот.
Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен
приемо-предавателен протокол, с който "*****" АД е предоставило на
"******" АД за ползване недвижим имот, представляващ офис № 3 с площ от
общо 152,10 кв.м. с включени общи части, на първи офисен етаж на сграда, на
която сочи че се легитимира като собственик по силата на учредено му право
на строеж. Събраните по делото писмени доказателства, включително
описанието на имота по Нотариален акт № 59/20.08.2019г., т. І, рег. № 2159,
дело № 51/2019г. на Нотариус № 437 - А.Г., водят съда до несъмнения извод,
че този имот е идентичен с имота с идентификатор **********, находящ се в
град С., ул. "*******" № 12, сграда 1, обект /офис/ 3.
Протоколът за предаване няма посочена в него дата. С оглед
съдържанието му обаче, в което се посочват показания на измервателни уреди
към м.10.2009г., както и отбелязване върху него от началото на 2010г., съдът
намира, че същият е изготвен в края на 2009г., като отразява сключен между
3
страните договор за предоставяне на недвижим имот за безвъзмездно
ползване, т.е. заем за послужване, независимо, че страните са назовани като
наемател и наемодател. Неоснователни са възраженията на ответната страна,
че такъв договор не е сключван, както и че протоколът е подписан от лице без
представителна власт. Договорът за заем за послужване е реален, като за него
е достатъчно вещта да е предадена за ползване, като няма пречка за
предаването да бъде съставен протокол или друг документ. Дори и
последното да е така, ответникът, с оглед нормата на чл. 301 ТЗ, не може да
се позовава на подобен порок, още повече, че сам признава наличието на
облигационно отношение по договор за заем за послужване и съставения
протокол. От една страна това е видно от подадения по гр.д. № 2662/2017г. на
СГС отговор на исковата молба и подадената срещу решението по в.гр.д. №
5349/2018г. на САпС касационна жалба. От друга страна при насрочен за
03.12.2019г. въвод във владение на имота в полза на взискателя Г. Д. М., в
протокола от въвода е удостоверено, че завареният в имота Д.Ц. -
изп.директор на "******"АД, е заявил, че дружеството ползва имота въз
основа на договор за заем за послужване, който не е прекратен, като в
уверение е представен именно протокол между *** и "******" АД. При това
положение съдът намира, че между страните е съществувал договор за заем за
послужване на процесния имот.
На 10.02.2015г. на "******" АД е връчено уведомление за сключен
договор за залог на вземания с което, считано от 01.01.2015г. дружеството е
поканено да заплаща наем за предоставения му от *** офис. Доколкото
договорът за заем за послужване е без определен срок, то същият подлежи на
прекратяване от страна на заемодателя на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД при
поискване на вещта обратно. Заявеното от *** чрез заложния кредитор
Венелин Стайков Стайков /в реализация на пълномощията, дадени му с
договора за залог върху вземания от 28.01.2015г./ изявление да се започне
заплащане на ползването реално съставлява демонстриране на воля за
прекратяване на безвъзмездното ползване по договора за заем, т.е. неговото
прекратяване по реда на чл. 249, ал. 2 ЗЗД, и уреждане на отношенията чрез
договор за наем, какъвто няма данни да е сключен. В тази насока са и
мотивите на постановеното по спор между същите страни Решение №
164/07.01.2021г. по гр.д. № 4132/2019г. на ВКС, ІVг.о.
При това положение за ответника възниква задължението да върне на
ищеца предоставения му за ползване /в заем/ недвижим имот. Действително
към настоящия момент ответникът се сочи да не е във владение на процесния
имот. Съобразно данните по делото, той е отстранен от имота въз основа на
изпълнителния лист, издаден по решението по гр.д. № 22834/2020г., което е
отменено от Софийския градски съд. С отмяната на решението е следва да се
счита за отпаднало действието на издадения въз основа на него изпълнителен
лист (арг. чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК), въз основа на който ищецът е въведен във
владение на имота. Затова и не е отпаднало правото на ищеца да иска да бъде
осъден ответникът да му предаде процесния имот. Предаването на владението
е двустранен акт, при който едната страна предава, а другата приема,
фактическата власт върху вещта, като следва, при основателност на иска, да
се постанови съдебен акт, който да задължи ответната страна да осъществи
съответното действие по предаване на тази власт. От друга страна, дори и
4
владението да е у трето за делото лице, това не води нито до неоснователност
на иска, нито до отпадане на правния интерес за ищеца, доколкото същият се
стреми да постигне осъждане на ответника да му върне имота, а отношението
със завареното в имота трето лице се уреждат по реда на чл. 523-524 ГПК.
Горните аргументи са достатъчни за уважаване на предявения иск, а
обсъждането на останалите инвокирани от страните доводи и събраните във
връзка с тях доказателства, включително показанията на разпитаните по
делото свидетели, доколкото въобще са релевантни към предмета на спора, се
явяват безпредметни.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от
2248,87 лева. С оглед чл. 70, ал. 3 ГПК, заключението на вещото лице по
съдебно-оценителната експертиза и при прилагане на ТР 6/2012-2013-ОСГТК,
т. 20, дължимата държавна такса по делото е 751,04 лева (1564,66 лева /800,00
евро/ х 12 месеца = 18775,92 лева. 18775,92 лева х 4% = 751,04 лева).
С оглед изхода от делото и на основание чл. 77 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложи заплатеното първоначално от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза в
размер на 120,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ***********, със седалище в град С.,
бул. "*******" № 67, на основание чл. 243 вр. чл. 248 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД, да
опразни и предаде на ***, ЕИК **********, със седалище в град С., ул.
"*******" № 12, ********, ет. 1, офис 2, владението върху предоставен за
послужване недвижим имот с идентификатор **********, представляващ
офис № 3 с площ от 152,10 кв.м., от които 109,59 кв.м. застроена площ и
припадащите се 1,728% от общите части на сградата, равняващи се на 42,51
кв.м., на първия офисен етаж на сградата, находяща се на адрес град С., ул.
"*******" № 12, "***********", сграда 1, построена в имот с идентификатор
**********.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ***********, със седалище в град С.,
бул. "*******" № 67, да заплати на ***, ЕИК **********, със седалище в
град С., ул. "*******" № 12, ********, ет. 1, офис 2, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от общо 2248,87 лева, представляваща разноски по делото в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ***********, със седалище в град С.,
бул. "*******" № 67, да заплати В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд , на
5
основание чл. 77 ГПК, сумата от 120,00 лева, представляваща първоначално
заплатени от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
градски съд, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок,
който, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК и ТР 12/2012-2013-ОСГК, следва да се
брои от 11.10.2022г.
Решението да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6