№ 58
гр. гр.Несебър , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150100406 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.127, ал.2,
във връзка с ал.1, във връзка с чл.143, ал.1 и чл.149 от Семейния кодекс.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът Р. Л.. В. с ЕГН **********,
постоянен адрес: **********, твърди, че с ответника А.В.А.. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ********, са заживели на съпружески начала през 2007-а година и че от съвместното
им съжителство имат родено едно дете – непълнолетния понастоящем В. А. А. с ЕГН
******. От достатъчно много години двамата живеят разделени, а докато ответникът работи
в чужбина, ищцата се грижи за детето. Моли съдът да постанови решение, с което
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете В. А. А. да
бъде предоставено на неговата майка Р. Л.. В., а на бащата А.В.А.. да бъде определен режим
на лични контакти с детето, а именно всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа
до 17:00 часа, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, а за официалните празници – след предварителна уговорка с майката, както и
бащата да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 500 лева, считано от
предявяване на иска, включително и една година назад. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по исковете,
не е направил възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен адвокат, който
1
заявява, че поддържа исковата молба като намира исковете за основателни и доказани.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз снова на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че родители на
малолетното дете В. А. А., родено на 14.08.2008г., са ищецът Р. Л.. В. – негова майка, и
ответникът А.В.А.. – негов баща. Детето е родено от съвместното им съжителство, тъй като
родителите на детето, и страни в настоящото производство, не са сключвали граждански
брак.
От показанията на свид. А.Р. се установява, че Р.В. се е установила да живее в град
Несебър още преди раждането на детето, като от около пет години тя се е установила да
живее с детето в жилище под наем, като понастоящем обитава такова, находящо се на адрес:
******** заедно с детето. Основно тя полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. Пребивавала е и в чужбина, но през последните две години не е
напускала страната. Финансова подкрепа понякога получава от близките си роднини.
Ответникът – бащата на детето, работи дълго време в Германия като шофьор, като той не
поддържа отношения с ищцата, не поддържа и контакти и с детето.
До 24.10.2019г. А.В.А.. е работил на длъжност продавач-консултант по силата на
трудов договор, когато трудовото му правоотношение е било прекратено.
От 01.03.2012г., т.е. след предявяване на иска, ищцата е сключила трудов договор,
по силата на който е приела да изпълнява длъжността сервитьор с месторабота град
Несебър, на пълно (8-часово) работено време срещу уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 800 лева, като по нейни признания доходите й от трудова
дейност достигат до около 1 000 лева на месец. Същата не представя доказателства за
размера на получаваното от нея трудово възнаграждение преди тази дата, респ. че е била
безработна и регистрирана като такава.
През учебната 2020/2021г. детето В. А. А. е ученик в VI-и клас в СУ „****“ –
Несебър. Представят се доказателства, че на всеки шест месеца след посещение при очен
лекар се налага да се закупуват (сменят) фотосоларни очила и висок диоптър, тъй като
детето страда от астигматизъм, за които се заплащат около 250 лева. Не се ангажират
доказателства, че детето посещава извънкласни форми на обучение и че е необходимо да се
заделят средства за това.
От изготвения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Поморие, се установява, че ползваното от ищцата и детето жилище представлява апартамент
под наем, находящ се в ж.к. Черно море 1, в град Несебър, състоящо се от дневна с
кухненски бокс, спалня, санитарно помещение, коридор и тераса, в него е обособено
2
пространство, където са вещите на детето, дрехите, учебниците и помагалата, и където да се
подготвя за училище и да извършва Л.имите си занимания. През периода от месец декември
2020г. до месец април 2021г. ищцата е подпомагана от Д“СП“ – Поморие по реда на чл.16б
от ППЗСП – месечна целева помощ в размер на 2 550 лева. Майката е заявила, че детето В.
рядко контактува с баща си и че между нея и детето има изградена силна емоционална
връзка за разлика с бащата, но не ограничава техните контакти, напротив – насърчава ги.
Р.В. притежава нужния капацитет и е в състояние да осигури сигурна, стабилна и спокойна
семейна среда за отглеждането и възпитанието на сина си В. А. А..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
При решаването на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на роденото от брака дете, съдът прецени всички обстоятелства, които са от
значение, като основен критерий е интересът на детето. Съдът приема, че упражняването на
родителските права по отношение на детето следва да се предоставят на майката, като взе
предвид полаганите до момента грижи и отношение към детето, неговата привързаност към
майката.
Съдът съобрази и липсата на спор между родителите относно това на кого да
бъдат предоставени родителските права. Ответникът с неподаването на отговор на исковата
молба и с неучастието си в съдебно заседание, на практика не възразява срещу претенцията
на ищцата да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете В. А. А., а на ответника, който не е ангажиран пряко с отглеждането на
детето, следва да се определи режим на лични отношения с него, а именно: всяка втора и
четвърта събота от месеца за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, както и един месец през
летния сезон, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а за официалните
празници – след предварителна уговорка с майката. Именно този нормален режим на лични
отношения с детето, предложен и от майката, следва да бъде определен, тъй като само по
този начин биха се осъществили пълноценно контактите между бащата и детето и с него
биха се развили в положителна посока техните отношения, ако бащата желае това. Ако той
не иска да има нормални отношения с детето си, то и тези контакти не биха се осъществили,
тъй като такава би била волята на детето, с която не само родителите му ще се съобразят
предвид възрастта му и способността му да формира собствена позиция и мнение.
По иска с правно основание чл.143, ал.1 от СК.
Безспорно по делото се установи обстоятелството, че детето се нуждае от средства
за покриване на ежедневните разходи за храна, дрехи, учебни помагала и други. Няма спор,
а и представените по делото доказателства сочат, че майката, полагаща непосредствени
грижи за детето си, реализира доходи от трудова дейност в размер над минималната работна
3
заплата за страната. Единственото доказано задължение е да заплаща наем на жилището,
което обитава, заедно с детето си, поради липса на собствено такова, макар да не е доказан
конкретния размер на месечния наем. За бащата, който не осъществява контакти с детето
почти от неговото раждане, и не е полагал грижи за отглеждането и възпитанието му, е
установено от една страна, че няма задължения към други лица, а от друга – че от година
преди завеждане на иска се е установил да живее в Германия, където и работи, и оттогава не
се е завръщал в страната. Предвид последния факт, съдът е мотивиран да приеме, че бащата
реализира месечен доход над средната работна заплата за страната. Така поради липсата на
точни данни относно размера на дохода на ответника, изхождайки от обстоятелството, че
същият си осигурява работа, макар и да не е доказано, че е постоянна, то при определяне на
издръжката, съдът приема за база средната работна заплата за страната. Дори и да се приеме,
че ответникът пребивава на територията на Германия е с цел частна командировка, това
предполага наличие на средства, достатъчни за посрещане на собствените му нужди, респ.
възможност за заделяне повече средства и за малолетното дете.
Ангажираните от ищцовата страна доказателства относно нуждите и потребностите
на детето са основно в насока, свързани с неговото обучение, въпреки дадените указания с
доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Законът е гарантирал
минимален размер на издръжка на едно дете, предвиден в чл.142, ал.2 от Семейния кодекс,
като за доказване на претенциите над този размер съдът следва да вземе нуждите на лицата,
имащи право на издръжка, и възможностите на лицата, които я дължат, които обстоятелства
подлежат на доказване по общия ред, което е задължение на страната, която ги твърди, по
смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК. От събраните по делото доказателства относно нуждите на
детето В. се установи единствено неговата възраст – почти 13 години, както и че е ученик в
по-горен клас. С възрастта на детето съдът действително следва да съобрази нарасналите му
нужди. Това обаче съвсем не е достатъчно да се приеме за доказан иска по размер, тъй като
за уважаването на претенцията изцяло, тя задължително следва да бъде подкрепена и
обоснована не от общите нужди на едно дете, а да бъде обвързана с неговите специфични и
конкретни потребности, които не са свързани единствено с обучението му. Доказателства за
такива особени (не изключителни) нужди за детето не бяха ангажирани от ищцовата страна
с оглед доказване иска по размер, с изключение на необходимостта от периодично
закупуване на нови очила.
Важно обстоятелство за определянето размера на издръжката, която бащата следва
да заплаща на детето, обаче се явява и обстоятелството, че майката реално получава доходи
от трудова дейност макар и над минималната работна, те са значително под средната такава,
които средства се явяват крайно недостатъчни за посрещане дори и на собствените й нужди,
като същевременно трябва да заделя и средства за издръжка и на детето, за което полага
непосредствени грижи.
Въз основа на така установените материални възможности на родителите и
нуждите на детето, преценени съобразно пола и възрастта му, съдът счита, че ответникът
4
следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева за детето В. А. А., която сума
ответникът А.В.А.. следва да бъде осъден да му заплаща чрез неговата майка и законен
представител Р. Л.. В., считано от завеждане на исковата молба – 21.10.2020г., до
навършване пълнолетие на детето или настъпване на други законоустановени причини за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Останалите средства, необходими за пълната месечна издръжка на малолетното дете, както
и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, ще се поемат, респективно
полагат занапред, от неговата майка.
По иска по чл.149 от СК.
По силата на горецитираната разпоредба, издръжка за минало време може да се
търси най-много една година преди предявяването на иска. Периодът, за който се
претендира такава издръжка с настоящите искове, е от 21.10.2019г. до 20.10.2020г., т.е.
обхваща се период точно една година до предявяване на иска, което означава, че същият е
допустим.
Искът за заплащане на издръжка за минало време съдът счита за основателен и
доказан до размер от 250 лева месечно за малолетното дете В. А. А. или общо сумата в
размер на 3 000 лева за претендирания период, тъй като изложеното по-горе за определянето
размера на издръжката за в бъдеще, важи и за изтеклия период поради сходните
обстоятелства, свързани с нуждите и потребностите на малолетното дете. Обстоятелствата
по отношение на ответника пред този период са били без промяна, като съдът приема, че
непосредствено след прекратяването на трудовото му правоотношение с работодателя си
„*****“ ООД на 24.10.2019г., същият се е установил да живее и да работи в Германия. И
през този минал период нуждите на детето не са били в значителна или в по-малка степен
по-малки, отколкото понастоящем, тъй като пак е посещавало училище и пак е имало нужда
от задоволяване на същите потребности.
От ищцовата страна не бяха ангажирани доказателства за размера на доходите си,
получавани през периода от 21.10.2019г. до 28.02.2021г., съответно не бяха представени
доказателства в подкрепа на твърденията й за това, че е била безработна. Същата обаче, след
като е била и тогава в трудоспособна възраст, съвсем не означава, че не е могла да
реализира доходи, макар и не по конкретно трудово правоотношение, които доходи са били
необходими както за собствената й издръжка, така и за изпълнение на задължението й тя
също да заплаща издръжка като посреща нуждите на детето си. Няма причина, поради която
да се приеме, че майката не е била в състояние да работи и да реализира доходи. Тя също е
длъжна да полага труд, и дори и да се приеме, че тогава действително не е работила и не е
реализирала доходи, не може да я ползва при определянето на ответника на по-висок размер
на издръжката, от която детето се е нуждаело за посрещана на своите нужди и които нужди
безспорно ще продължат да нарастват до навършване на пълнолетието му, защото майката
също е следвало да осигури една част от необходимата за детето издръжка като реализира
5
такива доходи, които са присъщи за лице в трудоспособна възраст и при липса на
основателни причини, които да са пречка за полагане на труд. За да определи размера на
издръжката за минало време, съдът взе предвид обстоятелството, че за времето от раздялата
на родителите на детето, ответникът не е бил пряко ангажиран с отглеждането и
възпитанието на сина си, грижите за който са били полагани изключително от майката.
Поради това съдът намира за основателен и доказан искът за заплащане на издръжка за
минало време в размер на 3 000 лева за една година до предявяване на иска, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер от 6 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска – 21.10.2020г.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените издръжки на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Съгласно правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса както върху присъдената издръжка за
тригодишните платежи занапред, така и върху издръжката за минало време, а именно сумата
в размер на 480 лева (от които 360 лева върху издръжката занапред, и 120 лева върху
издръжката за минало време).
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените от ищцата
разноски по делото за платена държавна такса в размер на 25 лева, както и част от платеното
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете, а именно 140 лева, или
общо сума по разноските в размер на 165 лева, която ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата.
Водим от гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете В. А. А. с ЕГН ******, на неговата майка и законен представител Р. Л.. В. с ЕГН
*********, от град Несебър, ж.к. Черно море № 16, етаж 2 ,ап.6, като определя на бащата
А.В.А.. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ******** режим на лични
отношения с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от
10:00 часа до 17:00 часа, както и един месец през летния сезон, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката, а за официалните празници – след предварителна уговорка с
майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В. А. А. с ЕГН ******, при неговата майка
Р. Л.. В. с ЕГН *********, на адреса в **********.
ОСЪЖДА А.В.А.. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ******** ДА
6
ЗАПЛАЩА на Р. Л.. В. с ЕГН *********, в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете В. А. А. с ЕГН ******, ежемесечна издръжка в размер на 250 лв.
(двеста и петдесет лева), считано от 21.10.2020г., до навършване пълнолетие на детето или
настъпване на друга законоустановена причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 500 лв. (петстотин лева), отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.В.А.. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ******** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Л.. В. с ЕГН *********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете В. А. А. с ЕГН ******, сумата в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева),
представляваща издръжка за минало време за периода от 21.10.2019г. до 20.10.2020г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2020г. до окончателното й изплащане,
като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на издръжката за минало
време от 6 000 лв. (шест хиляди лева), т.е. по 500 лева месечно, отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.В.А.. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ******** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Л.. В. с ЕГН *********, с адрес: **********, сумата в размер на 165 лв.
(сто шестдесет и пет лева), представляваща направени разноски по делото за платена
държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА А.В.А.. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ******** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в
размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща дължими държавни
такси върху присъдените издръжки.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в ЧАСТТА,
относно издръжките.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7