РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Свиленград, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Р.Н.И.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200098 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 246/2021 г. от
10.12.2021 година на Директора на Териториална дирекция Митница
Пловдив, с което на „Орхан - 2013” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Асеновград, ул.„Полковник Дрангов” № 44, област
Пловдив, със съдебен адрес: град Асеновград, ул.„Изложение” № 11, област
Пловдив, чрез адвокат К.Т., представлявано от управителя Елица Вескова
Каравели, за нарушение на чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 20
194.43 лв. (пункт 1) и на основание чл. 234а, ал. 3, вр.чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
отнети в полза на Държавата стоките – предмет на нарушението, но тъй като
липсват е присъдено да се заплати тяхната равностойност в размер на
20 194.43 лв. (пункт 2).
1
Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител –
адвокат К.Т., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като намира същия за
незаконосъобразен – постановен при нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения, и за необоснован – постановен при
невнимателна и грешна преценка на събрания доказателствен материал, а
именно: не била посочена дата на нарушението, описанието на нарушението
било непълно, не било извършило нарушението (, тъй като дружеството не
било отклонило стоките от митнически надзор), налице било противоречие
относно нарушената правна норма, налице било противоречие във
фактическата обстановка, дружеството не можело да бъде субект на
инкриминираното нарушение и отнемането на предмета на нарушението
(стоката), респ. присъждането на стойността й поради липсата й било
непропорционална санкция съгласно Европейското законодателство.
Алтернативно от Съда се иска да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не
изпраща представител. С Писмена молба адвокат К.Т. иска от Съда да отмени
обжалвания акт на основанията, посочени във Въззивната жалба, като
допълнително сочи, че дружеството не било извършило процесното
нарушение. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на
разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на Териториална дирекция Митница Пловдив, редовно
призовани, изпращат представител – Главен юрисконсулт Женя Стефанова,
която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му, както и че АНО е компетентен.
Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото. Не е
представен Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
2
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Процесната стока – 7 234 броя сурови овчи кожи на 19 колета с
бруто тегло 23 327 кг и с нето тегло 22 497 кг на стойност 9 726.25 евро, идва
от Сърбия и е предназначена за Турция, като е въведена в страна при режим
„съюзен транзит” с получател: дружеството-жалбоподател съгласно
Транзитна декларация Т1 с MRN 21BG00580421005630, задействана на
30.06.2021 година на Митнически пункт (МП) Калотина, който е отправно
митническо учреждение (ОМУ) с код BG005804, като в срок до 08.07.2021
година стоката следва да се представи в получаващото митническо
учреждение (ПМУ) – Митническо бюро (МБ) Свиленград с код BG003010.
Дружеството е приело стоката и е заверило ЧМР без да посочи следващото
направление.
На 01.07.2021 година стоката е поставена под митнически режим
„Износ” и под митнически режим „Транзит” със съответните Декларации,
оформени от МБ Свиленград, като стоката е изведена от територията на
Република България за Република Турция – стоките са напуснали територията
на Общността пред ГКПП „Капитан Андреево” и съответно транзитната и
износната операции са приключени.
При тези фактически обстоятелства, след непредставянето на
декларираната стока по Транзитна декларация Т1 с MRN
21BG00580421005630, в този смисъл открито деяние – отклонение на стоки от
митнически режим „съюзен транзит”, като не са изпълнени установените с
нормативните актове и определените от митническите органи условия, а
именно: съгласно чл. 233, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 09.10.2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013), дружеството-жалбоподател като
получател на стоките ги е приело и знае, че те се придвижват под режим
„съюзен транзит”, е отговорно за представянето на стоките в непроменено
състояние на ПМУ в определения срок и при спазване на мерките,
предприети от митническите органи за тяхното идентифициране, свидетелят
Г. Ч. Д. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ и чл. 40, ал. 4 от ЗАНН на дата
09.09.2021 година към съставянето на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 140 година против
3
дружеството-жалбоподател – българското дружество „Орхан - 2013” ЕООД в
качеството на получател. АУАН е съставен в присъствието на надлежно
упълномощен представител на дружеството-жалбоподателят с Пълномощно
от дата 08.09.2021 година, приложено по делото – Х. О. К, който е запознат
със съдържанието му и му е връчен екземпляр (съгласно клаузите на
посоченото Пълномощно), като с подписа си Х. О. К. удостоверява
получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 09.09.2021 година, като Х. О. К. сочи, че няма
възражения срещу констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва
Възражение.
Видно от Служебна бележка от 01.12.2021 година, изготвена от
Комисия съгласно Заповед № ЗТД-3000-519/32-268986 от 23.08.2021 година
на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, е определена в
съответствие с чл. 70 от Регламент № 952/2013 и коригирана в съответствие с
чл. 71 от посочения Регламент, митническата стойност на стоката - предмет
на нарушението, в общ размер на 20 194.43 лв.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на Териториална дирекция
Митница Пловдив в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № 246/2021 г. на 10.12.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 234а, ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател чрез
законния му представител – управителя Е. К.на 03.02.2022 година видно от
Разписката, надлежно подписана, която се намира приложена в
Административнонаказателна преписка (АНП). В същия смисъл е и
съдържанието на Протокола за извършена митническа проверка от дата
03.02.2022 година. Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ,
тъй като е отклонило стоки от митнически режим „съюзен транзит”, като не е
4
изпълнило установените с нормативните актове и определените от
митническите органи условия. За това нарушение на основание чл. 234а, ал. 1
от ЗМ на дружеството-нарушител е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 20 194.43 лв. (100 % от митническата
стойност на стоките) и на основание чл. 234а, ал. 3, вр.чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
отнети в полза на Държавата стоките – предмет на нарушението, но тъй като
липсват е присъдена тяхната равностойност.
Приета е и приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 1091/32 –
246841 от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници. С цитирана
Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници”
делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Директорите на
Териториалните дирекции съобразно териториалната си компетентност.
Служебно известно на Съда е, че Евелина Георгиева Харизанова е определена
да изпълнява длъжността „Директор на Териториална дирекция Митница
Пловдив”.
В АНП е налична Справка от Търговския регистър относно актуалното
състояние на дружеството-жалбоподател.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подаден е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата, на
която е депозирана в „Български пощи” ЕАД съгласно Транспортния етикет,
от надлежни легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
5
привежда следващите правни съображения:
Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, АНП се разглежда от АНО, в чийто
район е било извършено нарушението, а съобразно специалната разпоредба
на чл. 232а, ал. 1 от ЗМ, при нарушение по чл. 234а, състоящо се в
отклонение на стоки от митнически режим транзит, ако не е известно
местоизвършването на нарушението, то се счита за извършено в района на
ОМУ и в него се разглежда АНП; а ал. 2 сочи, че в случаите по ал. 1, когато в
ПМУ е установено отклонение от митнически режим транзит на част от
превозваната стока, нарушението се счита за извършено в това митническо
учреждение и в него се разглежда АНП. Последната (разпоредбата на чл.
232а, ал. 1 от ЗМ) се явява специална и дерогира общата разпоредба (чл. 48,
ал. 1 от ЗАНН). Т.е. за нарушенията по чл. 234а от ЗМ, изразяващи се в
отклонение на стоки от митнически режим транзит, териториалната
компетентност на АНО се определя съгласно чл. 232а от ЗМ, поради което за
този вид митнически нарушения чл. 48, ал. 4 (предишната ал. 2) от ЗАНН не
намира приложение.
В Регламент 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение към
Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне
на подробни правила за някои от задълженията на Митническия кодекс на
Съюза, Глава 1, Определения в т. 13 и т. 14 са дадени определения, какво се
разбира под ОМУ и ПМУ, а именно в т. 13 –„ОМУ” означава митническо
учреждение, в което е приета Митническата декларация за поставяне на
стоките под режим транзит, а в т. 14 – „ПМУ” означава митническо
учреждение, пред което се представят стоките, поставени в режим
прехвърляне, завършване на режима.
В Конвенцията за общ транзитен режим, дял І, Глава І, чл. 3,
Определения е посочено, че ОМУ (б. „е”) означава митническото учреждение,
където се приема Декларация за транзит, а в б. „з” е прието, че ПМУ е
митническото учреждение, в което стоките, поставени под общ транзитен
режим, се представят, за да се завърши режимът. Посочената Конвенция има
за предмет превоза на стоки под режим „съюзен транзит” между страните от
Общността (част от която несъмнено е Република България) и страните от
ЕАСТ - Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия,
Кралство Норвегия, Кралство Швеция и Конфедерация Швейцария. Към
6
посочената Конвенция Република Сърбия се присъединява на 01.02.2016
година.
Т.е. съгласно посоченото по-горе и тъй като в случая е неприложима
разпоредбата на ал. 2 на чл. 232а от ЗМ, тъй като не се касае за част от
превозваната стока (, т.е. не е налице едната от изискуемите предпоставки),
АНП следва да се разгледа от ОМУ, т.е. в Териториална дирекция Митница
София, част от която е МП Калотина – ОМУ по отношение на процесната
стока съгласно Транзитна декларация Т1 с MRN 21BG00580421005630.
При това положение АНО не е компетентен да реализира
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Липсата на компетентност опорочава цялото
административнонаказателно производство, което според съдебната практика
е съществено процесуално нарушение и се явява достатъчно основание за
отмяна на НП.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата
Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните
съображения:
Съдът би приел, че е пазена административната процедура по
съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Настоящата Съдебна
инстанция би приела, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията
на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от
ЗАНН, т.е. същите биха имали изискуемите реквизити на минимално
необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано, както словесно, така
и с посочване на правната му квалификация (ето защо Съдът не би възприел
наведеното в Жалбата възражение, касаещо противоречие относно
нарушената правна норма). Така изложените обстоятелства биха били
напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Актът
и НП биха били издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231
от ЗМ. При издаването на Акта и НП биха били спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове (в този ред на мисли
би следвало да се отбележи, че датата на нарушението е посочена изрично в
7
НП – 09.07.2021 година). Съдът би приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. Съдът не би констатирал съставяне
на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, доколкото същият е съставен в
присъствие на упълномощен представител на дружеството-нарушител
(неоспорен от жалбоподателя факт) и на базата на официални документи.
Съдебният състав би възприел изцяло и кредитирал Становището на
митническите органи относно митническата стойност на процесните стоки,
тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на
базата на събраните по делото доказателства. С тези съображения, Съдът би
приел становището за извършено от служители – специалисти с
необходимата квалификация и знания, биха липсвали индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Становище
обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите
констатации, поради което би се явило обосновано и аргументирано, в
съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не биха възникнали каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Досежно приложимия способ за определяне на
митническата стойност, ползван от митническите органи, Съдът би намерил
същият за правилен и законосъобразен. Определената от митническите
органи митническа стойност не се оспорва. Предвид изложеното биха
липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение
от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на
защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност
на фактите, подлежащи на доказване.
Обжалваното НП би било законосъобразно и от материалноправна
страна. Съдът би приел, че правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Отговорността на получателя на стоката би се основала на фактическото
владение на стоките и знанието, че те са поставени под митническия режим
на „съюзен транзит”. Т.е. получателят, който е приел стоките, като е знаел, че
са поставени под такъв режим, в качеството му на фактически държател на
8
тези стоки, е длъжен да ги представи в непроменено състояние пред ПМУ в
определения срок и при спазване на мерките за идентифициране, приети от
митническите органи. Събраните в хода на производството гласни
доказателства (показанията на свидетеля Г. Ч. Д.), както и писмените такива,
биха установили по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние,
консумиращо нарушение на действащия митнически режим, в частност
дефиниран с предписанието на разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, която от
обективна страна предвижда неизпълнение на условията и срокове по
транзита и в резултат на това неизпълнение - отклоняване на стоката от
режим „съюзен транзит”. Отклоняването на стоки на които е даден
митнически режим е съществено нарушение на правилното функциониране
на режима транзит. Разпоредбата на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, е императивна за
всяко лице, което отклони стоките, на които са дадени митнически режим или
митническо направление, като не изпълни установените в нормативните
актове или определените от митническите органи условия и срокове. Без
значение би било по каква причина стоката е изведена извън страната под
покритието на митническите режими „Транзит” и „Износ”, както и наличието
на митническа пломба при осъществяването на посочените митнически
режими, тъй като стоката е представена на митническите органи във връзка с
тези режими, а не във връзка с реекспорта. Предвид изложеното наведените в
Жалбата и в Писмената молба на процесуалния представител възражения,
касаещи непълно описание на нарушението, противоречие във фактическата
обстановка и невъзможността на дружеството да бъде субект на
инкриминираното нарушение, биха били неоснователни.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на юридическо лице, доколкото се касае за обективна отговорност, не би
следвало да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Ето защо
Съдът не би бил съгласен с изложеното от страна на процесуалния
представител на АНО, касаещо наличие на умисъл.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол, Съдът би
дължал правно обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По
убеждение на решаващия Съдебен състав, процесното административно –
митническо нарушение не би разкрило характеристиките на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би могло да се квалифицира като
9
такъв. За конкретния случай, не биха се установили фактически
обстоятелства, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения.
Допълнителен аргумент би се извел и от характера на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, свързани с действащия митнически режим,
който поради важността си е обект на засилена правна защита с оглед
охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани, цели се създаване
на стриктен контрол за движението на паричните/стоковите потоци в и извън
Общността, част от която е Република България, като всяко нарушение
съществено накърнява целите и принципите на ЗМ, респ. европейското
законодателство.
Съдът би приел, че наложеното на дружеството-жалбоподател
наказание е опреределено при правилно приложение на съответната
санкционна разпоредба - чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, съставът на която е
осъществил. Същото АНО е индивидуализирал в минималния размер. Така
наложеното наказание Съдът би намерил за необходимо за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
С оглед на изложеното при този вариант на разсъждение, Съдът би
приел, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт 1.
За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитания в съдебно заседание, проведено на 14.03.2022 година свидетел Г.
Ч. Д.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания
на Г. Ч. Д.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283
от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
И при двата варианта на разсъждение Съдът намира че НП е
незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка
„отнемане в полза на Държавата” на предмета на нарушението, респ.
10
присъждане на равностойността му при липса на стоката в размер на
20 194.43 лв., визирана в пункт 2, по следните съображения:
Това разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 234а,
ал. 3 от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение по ал. 1 на посочената
разпоредба от същия закон.
Съобразно задължителното тълкуване на Съда на ЕС по дело С-
665/18 неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 е
едновременно с наложената Имуществена санкция да е присъдена и
равностойността на липсващия предмет на нарушението. В т. 44 на Решенето
Съдът на ЕС е приел, че „санкция, която се състои в задължение да се плати
равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда
пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията
по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите
в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от
митнически надзор.”. Съобразно и диспозитива на посоченото Решение „чл.
42, § 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически
надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен
Имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране
да е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.”.
Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3
от ЗМ, която за нарушение на задължението да не се отклоняват стоки,
декларирани за митнически режим, наред с налагането на Имуществена
санкция по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, допълнително предвижда и отнемане в полза
на Държавата на стоките. С посоченото Решение по дело С-665/18 Съдът на
ЕС тълкува, че не се допуска национална права уредба като разглежданата,
предвиждаща кумулативно прилагане и на Имуществена санкция, и на
отнемане в полза на Държавата, като се възприема като надхвърляща
границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението
за неотклоняване на стоки, декларирани за митнически режим. Последното
води на извод, че налагането на санкция „Отнемане предмета на
нарушението” наред с наказанието „Имуществена санкция” не следва да се
11
прилага. Съгласно чл. 633 от ГПК, постановеният акт на Съда на ЕС е
задължителен за всички съдилища и учреждения в Република България. Т.е.
постановеното в случая на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза
на Държавата на предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ.
присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с
налагане на Имуществена санкция, е в противоречие с европейска правна
норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно
този на пропорционалността.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от
страна на жалбоподателя в размер на 1 750 лв. за адвокатски хонорар
съобразно представения Договор за правна защита и съдействие, а от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1 750 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на
адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената разпоредба от
ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от
ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и
12
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба №
1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал.
1, вр.чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената Наредба е 1 135.83 лв. Не е налице правна
и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои
в написване на Жалбата и една Молба, т.е. налице е несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълк.д.№ 6 по описа за
2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 1 135.83 лв.
Доколкото преди изменението на ЗАНН, касаещо присъждане на
разноски, исканията за тях са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция
„Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само
Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници” и доколкото в нейната структура се
намира издателят на отмененото НП), Съдът намира, че следва да осъди
именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
В случай на потвърждаване на НП в цялост, респ. в една част,
искането за разноски от страна на жалбоподателя би било неоснователно,
респ. частично основателно.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО и
жалбоподателят не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха
представени Списъки на разноските от тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т.
1, вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 246/2021 г. от 10.12.2021 година на Директора на
Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на „Орхан - 2013” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул.
„Полковник Дрангов” № 44, област Пловдив, представлявано от управителя
Елица Вескова Каравели, за нарушение на чл. 234а, ал. 1 от ЗМ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 20 194.43 лв.
(пункт 1) и на основание чл. 234а, ал. 3, вр.чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в
полза на Държавата стоките – предмет на нарушението, но тъй като липсват е
присъдено да се заплати тяхната равностойност в размер на 20 194.43 лв.
(пункт 2).
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници”
с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на
„Орхан - 2013” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Асеновград, ул.„Полковник Дрангов” № 44, област Пловдив,
представлявано от управителя Елица Вескова Каравели, сумата от 1 135.83
лв., представляваща част от извършени от последното разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 98/2022 година по описа на Районен съд -
Свиленград, като искането в останалата му част за разликата от 1 135.83 лв.
до 1 750 лв. ОТХВЪРЛЯ като неосновтелно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14