№……../………..2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет
и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА
и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА
ПОПОВА к.н.а.х.д. № 179 по описа на съда за две хиляди двадесет и трета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава
ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета
на община Варна, подадена чрез пълномощника му по делото юрисконсулт М.Б., срещу
решение № 1717/16.12.2022 г. по н.а.х.д. № 4236/2022 г. на ВРС, ІІІ състав, с
което е отменено издаденото от заместник-кмета на община Варна наказателно
постановление № 394/19.09.2022 г., с което на В.К.В. за нарушение на чл. 15 ал.
7 ЗДвП е наложено, на основание чл. 178е ЗДвП, административно наказание „глоба“
в размер на 50 /петдесет/ лева.
По съображения за постановяване на решението
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
закона се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него тя
да постанови друго по съществото на правния
спор, с което наказателното постановление да се потвърди. Претендира се и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание заместник-кметът на
община Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От
пълномощника му юрисконсулт Л.Г. е постъпило писмено становище с. д. № 3660/09.03.2023
г. /с приложено към него пълномощно за процесуално представителство/, с което
касационната жалба се поддържа изцяло на изложените в нея касационни основания за
отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касация В.К.В. се явява
лично в съдебно заседание и оспорва касационната жалба, в подкрепа на което
сочи, че при направена справка в СГКК – Варна е установил, че парцелът, в който
се е намирал автомобилът, е с предназначение за електроразпределение, а не за
градина като наред с това счита, че в случая не е направена разлика между паркиран
и спрял за престой автомобил, какъвто твърди, че е бил неговият към момента на
проверката от служителите на Общинска полиция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава
заключение за неоснователност на касационната жалба като споделя извода на
решаващия делото съд, че събраните по делото доказателства не обосновават извод
за извършено нарушение на чл. 15 ЗДвП.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН (нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК,
и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211,
ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
касатора на 22.12.2022 г. /л. 22 от н.а.х.д. № 4236/2022 г. на ВРС/, а според клеймото
върху приложения на л. 6 от делото пощенски плик касационната жалба е изпратена
по пощата на датата 05.01.2023 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният
съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и
липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното
производство.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, касационният състав намира жалбата за основателна.
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било наказателно постановление № 394/19.09.2022 г. на
заместник-кмета на община Варна, с което на В.К.В. за нарушение на чл. 15 ал. 7 ЗДвП е наложено, на основание чл. 178е ЗДвП, административно наказание „глоба“
в размер на 50 /петдесет/ лева. От обективна страна в наказателното
постановление е посочено, че на 22.08.2022 г. около 19:00 ч. В. е паркирал
лекия си автомобил „Рено“, рег. № В **** ВА, в гр. Варна на ул. „Цар Асен“ зад №
41, извън обозначените за това места – в градина.
За да отмени наказателното постановление, след
цитиране на приложимите правни норми районният съд е приел в решаващите мотиви,
че АНО не е представил по делото доказателства /копие на част от ОУП на община
Варна и графични скици/, от които да е видно, че процесното място, на което е
бил паркиран автомобилът, попада в територия, отредена за комплексно
застрояване, като конкретно участъкът зад № 41 на ул. „Цар Асен“ е предвиден за
градина и че мероприятието е реализирано на място, за да може с последното да
се приеме, че е налице и вина на наказания водач като задължителен субективен
елемент от състава на административното нарушение по чл. 178е ЗДвП.
Решението е неправилно.
Преди всичко следва да се посочи, че съдът
неправилно е преценил чия е доказателствената тежест за установяването на
релевантните за изхода на делото факти. Съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. След като в случая наказателното постановление е издадено въз
основа на редовно съставен от старши полицай на Общинска полиция АУАН №
1061/22.08.2022 г., то посочените в акта факти, релевантни за състава на
административното нарушение по чл. 178е ЗДвП, се ползват по силата на оборимата
законова презумпция на чл. 189 ал. 2 ЗДвП с доказателствена сила до доказване
на противното. Това ще рече, че не административно-наказващият орган, ответник
във въззивното производство, носи тежестта да установи по делото факта, че
процесното място, на което е бил паркиран автомобилът, е с устройствено
предназначение за зелена площ – градина, а наказаното лице, имащо процесуалното
качество на въззивник в производството пред районния съд, трябва да установи пред
него посредством допустими и относими доказателства факта, че мястото, на което
е паркирало автомобила, не е предвидено по устройствен план за озеленена
територия /градина/ и респективно, че такава не е реализирана на място.
Наред с това съдът неправилно е приел, че
от значение за установяване на обстоятелството какво е конкретното предназначение
на процесната територия е общият устройствен план на община Варна. Съгласно чл.
104 ал. 1 ЗУТ с общите устройствени планове се определят общата структура и
преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на
техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на
културно-историческото наследство, като явяващи се основа за цялостното
устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени
места с техните землища, те са задължителни при изготвянето на подробните
устройствени планове. Именно подробните устройствени планове обаче са тези, с които,
при съобразяване на зададените общи предвиждания по ОУП, се определя
конкретното предназначение на териториите. Това ясно е регламентирано в чл. 108
ал. 1 ЗУТ, според който подробните устройствени планове конкретизират
устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им,
както и на селищните образувания.
Като се има предвид, че в производството
по чл. 59 ЗАНН съдът има служебното задължение да изследва фактите, които са от
значение за установяване на обективната истина, като пак в тази връзка той носи
и задължението да разпредели с нарочно определение доказателствената тежест
между страните по делото, като в случая едноличният съдебен състав на Районен
съд - Варна не е изпълнил нито една от тези свои процесуални отговорности,
касационната инстанция намира, че решението, правилността на което е сезирана
да провери, е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до неизясняването на ключови за изхода на правния спор обстоятелства.
Поради това решението следва да се отмени
и делото следва да се върне на друг съдебен състав на районния съд, който след
като разпредели правилно доказателствената тежест между страните по делото и след
като събере необходимите доказателства за изясняването на въпроса какво
съгласно действащия за процесната територия подробен устройствен план е
предвиждането за участъка, заключен зад № 41 на ул. „Цар Асен“ в гр. Варна, и
реализирано ли е то на място, да прецени законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление.
При този изход на спора в касационната
инстанция съдът, на когото делото се връща за ново разглеждане, следва да се
произнесе с решението си и по въпроса за разпределянето на отговорността за
разноски между страните.
Воден от изложеното и на основание чл. 221
ал. 2 изр. първо предл. второ и чл. 222 ал. 2 т. 1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1717/16.12.2022 г. по н.а.х.д.
№ 4236/2022 г. на ВРС, ІІІ състав, с което е отменено издаденото от
заместник-кмета на община Варна наказателно постановление № 394/19.09.2022 г., с
което на В.К.В. за нарушение на чл. 15 ал. 7 ЗДвП е наложено, на основание чл.
178е ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Варна при спазване на задължителните указания на
касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/