Решение по дело №437/2020 на Районен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 361                                                 14.10.2020 г.                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На шести октомври                                                             две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар  Снежина Радева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №437 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от В.А.М. и В.А.И., с която е предявен иск против Община Лозница за установяване, че са собственици на ПИ - Нива, представляваща имот №064011 с площ 19,300 кв.м. в местността „Сърта“ по плана на село Трапище, общ.Лозница, обл.Разград, с актуален регулационен статут: с идентификатор №73002.64.11 при съседи: Имот №73002.64.22; №73002.64.17; №73002.64.32, №73002.64210, №73002.64.5, №73002.64.21, който е придобит въз основа на давностно владение, постоянно и непрекъснато от 1997г. Сочат, че обработват поземлен имот – нива имот с №064011 с площ 19,299 кв.м. в местността Сърта по плана на с.Трапище, общ.Лозница, който придобили по наследство от дядо им М. А= М., по бащина линия. Бил дарен приживе без надлежен документ. С Решение №131В от 13.03.1997г., ПК Лозница възстановила правото на собственост на името на М.  М. След неговата смърт на 14.01.1958г. имота се владеел и ползвал от баща им А. О. М., до смъртта му на 24.04.2019г. Към настоящия момент имотът е извън регулацията на с.Трапище, със статут на земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и е записан като собственост на Община Лозница.

            Ответникът не депозира отговор в срок.

Предявеният иск е допустим - налице е правен интерес за ищците по установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника, който от своя страна претендира правото върху имота.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищците са наследници на М. А. М., починал на 14.01.1958г., оставил за сови наследници четирима сина – А. А., Ш. А., М. А. Ищците са наследници на А. О. М. – син на А. А. починал на 31.01.1989г. С Решение №131В от 13.03.1997г., ПК Лозница възстановила правото на собственост на наследниците на М. А. М. на две ниви - едната процесната №064011 в м.Сърта в землището на с.Трапище, общ.Лозница.  За същата е съставен Акт №183 от 12.08.2009г. за общинска частна собственост.

В показанията си разпитаният свидетел К. М. съпруг на първия ищец сочи, че имотът се намира в землището на с.Трапище, местност Сърта. Родителите и починали скоро, пра през 1997-1998г. казали, че имат близо 20  дка земя, която общината обработвала и нищо не плащала. Имотът го ползвал А. - бащата на съпругата му, работил го, наследствен от дядо и М.. След като ползвал имота А. го дал на общината под аренда.

От заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза се установява, че имотът  описан в Решение на ПК Лозница №131В от 13.03.1997г.  пункт 1 е идентичен с процесния имот с идентификатор №73002.74.11 по КК на неурбанизираната територия на землище с.Трапище. Имотите описани в това решение никога не са били в границите на урбанизираната територия на Трапище, тъй като не са съществували като имоти. Същите са създадени с плана за земеразделяне. За имот с идентификатор №73002.74.11 е съставен акт за частна общинска собственост №183 регистриран с службата по вписванията, като освен Община Лозница не съществува запис на друг собственик на имота. Не са установени доказателства имотът да е бил одържавяван, отчуждаван за обществени нужди.  

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта на притежаване правото на собственост, в случая и на неговия наследодател. Според Решение на ПК Лозница процесния имот, заедно с още един в землището на с.Трапище, общ.Лозница е възстановен на наследниците на  М. А. М. В заключението вещото сочи, че имотът описан в пункт едно на решението както и другият имот, никога не са били в границите на урбанизираната територия на с.Трапище. Същите са създадени с плана за земеразделяне. Имотът е идентичен с процесния имот с идентификатор №73002.74.11 по кадастралната карта на неурбанизираната територия на с.Трапище ,изобразен върху скица от 02.06.2020г. Няма данни за това процесния имот да е бил одържавяван, отчуждаван за обществени нужди. Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетеля, преценени в съвкупност с писмените доказателства - Решение на ПК Лозница, заключението на вещото лице, които водят до извода, че процесния имот е бил собственост на дядото на ищците, след неговата смърт е владян и ползван от техния баща А. О. М. Няма данни другите наследници на М. А. М. да са ползвали имота, да имат някакво отношение, както и претенции по отношение на него. Също така няма данни имотът да е бил одържавяван. Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Процесния имот не е кооперирана земеделска земя отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава, че е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, като  в този смисъл и практика на ВКС. Владян е от наследодателя на ищците, което се установява от гласните доказателства. Поради липсата на данни да е бил внасян в ТКЗС, или отчуждавани, не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно да се причисли като имоти по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно - общинска собственост/Решение №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. І г.о. и др./ За имота се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им, което в случая се доказа. А приложеното Решение на ПК Лозница е придобивно основание както в случая и основание за начало на давностно владение, започнало след смъртта на дядото на ищците, т.е. преди повече от 10г., поради което осъществен фактическия състав на чл.79 от ЗС, а искът е основателен.

На ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК се следват направените разноски, които са в  размер на 102,13лв. заплатена държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение

 Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Лозница, адрес гр.Лозница ул.Васил Левски №6, че В.А.М., ЕГН**********, адрес *** и В.А.И., ЕГН**********, адрес *** са собственици на Поземлен имот - Нива с идентификатор №73002.64.11 с площ  19,300кв.м./деветнадесет декара и триста квадратни метра/ в местност „Сърта“, предназначение на територията-земеделска по плана на село Трапище, община Лозница, област Разград при съседи: Имот №73002.64.22; №73002.64.17; №73002.64.32, №73002.64.210, №73002.64.5, №73002.64.21.

ОСЪЖДА Община Лозница, адрес гр.Лозница ул.Васил Левски №6 да заплати на В.А.М., ЕГН**********, адрес *** и В.А.И., ЕГН**********, адрес *** сумата 402,13лв./четиристотин и два лева и тринадесет стотинки/

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: