№ 360
гр. Пловдив, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000317 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №4763 от 08.04.2024 г. от С. П. Б. и И.
С. Б., и двамата от гр.К., общ. К., ул. "О." №* – чрез пълномощникът им адв.
А. М. против решение №93 от 18.03.2024г., постановено по т. д. N 552/2022г.
по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателите С. П. Б. и И. С. Б., и двамата от гр.К., общ.
К., ул. "О." №* искове против „А.б.Б.“ АД за признаване за установено, че не
дължат на Б. по договор за универсален ипотечен кредит №*/*г. следните
суми: 2039.68 евро – просрочена главница, 1766.78 евро – разликата над
уважения размер на иска 2847.54 евро и предявения размер от 4614.32 лева –
възнаградителна лихва по договора и за сумата 625.47 евро – наказателна
лихва.
Твърдят, че със съдебно-счетоводните експертизи, заключенията по
които са приети по делото, е било установено, че към 24.10.2022г. ищците са
заплатили неустойка в размер на 3763.36 евро. С оглед прогласяване
нищожността на клаузата на чл.5.4 от договора, считат, че претендираната от
Б. към 24.10.2022г. непогасена главница в размер на 2039.68 евро е
1
недължима, поради това, че отнесените по нищожната клауза суми за
неустойка, е следвало да се отнесат към главницата по кредита. Така със
сумата 3763.36 евро би следвало да е погасена просрочената главница в
размер на 2039.68 евро и да останат неразпределени 1723.68 евро. По
отношение на възнаградителната лихва считат, че е установено, че са
заплатили такава в размер на 3502.58 евро. Остатъкът от 1111.74 евро /до
претендирания размер от 4614.32 евро/ считат, че са погасени с остатъка от
недължимата неустойка в размер на 1723.68 евро. Считат, че не дължат и
наказателна лихва, тъй като с недължимото плащане на неустойка са погасили
просрочената главница и възнаградителна лихва, поради което няма
основание за начисляване на наказателна лихва в размер на 625.47 евро.
Иска се решението да бъде отменено като неправилно в посочената
обжалвана част и да се признае за установено, че ищците не дължат на Б. и
сумите – предмет на отхвърлената част от претенциите. Претендират
присъждане на разноски за въззивното производство.
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
„А.б.Б.“ АД - чрез процесуалния и представител адв. В. М., с който е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че с приетото от
първоинстанционния съд допълнително заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза е даден отговор на въпроса
какъв би бил размера на просрочената главница, ако не се начислява неустойка
по чл.5.4 от договора и сумата по внесената такава се извади от задълженията.
Иска се решението в обжалваната му част да се потвърди. Претендира
присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните
по делото доказателства и намери за установено следното:
Към настоящия момент между страните е налице влязло в сила решение, с
което е прогласена нищожността като неравноправни клаузите на чл. 5. 1 изр.
първо, чл. 6 и чл.8 от Договор за универсален ипотечен кредит №*/* г.,
сключен между И. С. Б. и С. П. Б. - от една страна, и ,,А.б.Б.“ АД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление: ** - от друга страна, по отношение на
начина на определяне на БЛП /базовия лихвен процент/ и годишната
лихва, като регулацията в отношенията между страните следва да се
осъществи въз основа на изрично уговорения лихвен процент при подписване
2
на договора - 9,65 % годишна лихва, прогласена е нищожността на клаузата
на чл. 5.4 от Договор за универсален ипотечен кредит №*/*г.,
сключен между И. С. Б. и С. П. Б. и „А.б.Б.“ АД, ЕИК **, седалище и адрес
на управление: **, поради накърняване на добрите нрави, прогласена е
нищожността на клаузата на чл. 10.3 от Договор за универсален
ипотечен кредит №*/*г., сключен между И. С. Б. и С. П. Б. и „А.б.Б.“
АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: ***, поради противоречие на
закона и е признато за установено, че И. С. Б. и С. П. Б. не дължат на ,,А.б.Б.“
АД по Договор за универсален ипотечен кредит №*/* г. следните суми:
неустойка в размер на 10 753.34 евро /десет хиляди седемстотин петдесет и
три евро и 34 евроцента/ и възнаградителна лихва в размер на 2 847,54
евро /две хиляди осемстотин четиридесет и седем лв. и 54 евроцента/.
Предмет на въззивното производство е частта от решението, отхвърляща
претенциите на И. С. Б. и С. П. Б. против „А.б.Б.“ АД за признаване за
установено, че към 24.10.2022г. ищците не дължат на „А.б.Б. АД, ЕИК ** по
Договор за универсален ипотечен кредит №*/* г. следните суми: сумата
2039.68 евро /две хиляди тридесет и девет евро и шестдесет и осем цента
евро/, представляваща просрочена главница, сумата 1766.78евро,
представляваща разликата над уважения размер на иска от 2 847,54 евро до
предявения размер от 4614.32 евро, представляваща възнаградителна лихва
по договора и за сумата 625.47 евро, представляваща наказателна лихва по
договора.
В исковата молба се твърди, че до средата на 2018г. ищците са
заплащали почти редовно дължимите месечни вноски. След този момент се
признава, че е налице забавяне в плащанията по кредита, но при извършване
впоследствие на погашение, установяват, че постъпилите суми се отнасят за
неустойка върху просрочена лихва. Тъй като считат клаузата на чл.5.4 от
договора относно дължимостта на неустойка в размер на 15 % месечно върху
начислената, но неплатена лихва до окончателното и издължаване, за
нищожна като неравноправна и накърняваща добрите нрави, считат, че с
извършените плащания до 24.10.2022г., са погасили и просрочената главница
и възнаградителна лихва, а наказателна лихва не е следвало да бъде
начислявана.
Ответникът „А.б.Б.“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: **
3
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
твърдението, че кредитът е бил погасяван редовно. Възразява, че погашенията
са били нередовни и не в пълния дължим размер на вноските.
Основанието на претендираното материално право по установителния
иск е вземане по договор за универсален ипотечен кредит от 08.05.2008г. и
погасителен план към него, актуализиран е Анекс №* от *г. към договор за
универсален ипотечен кредит от 08.05.2008г. и актуализиран погасителен
план към него, по силата на който ищците, в качеството на
кредитополучатели, са получили от ответника, в качеството на заемодател,
банков кредит в размер на 26 000 евро за текущи нужди, при договорените
права и задължения за страните, актуализирани впоследствие със сключен
между тях Анекс №* от *г.
По твърденията в жалбата:
Твърди се, че съдът неправилно не е взел пред обстоятелството, че
ищците са заплатили на Б. неустойка в размер на 3763.36 евро, която се явява
недължима, поради прогласяване нищожността на клаузата на чл.5.4 от
договора. Намират, че с внесената сума в размер на 3763.36 евро за неустойка,
биха били погасени задълженията за просрочена главница и просрочена
договорна лихва, а наказателна лихва изобщо не следва да се начислява,
поради липса на просрочие по вноските за главница и възнаградителна лихва
при погасяването им с недължимо внесената сума за неустойка.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице М.К. по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /стр.420-426 от делото на ОС/,
по кредита на ищците от страна на Б. действително е била начислена
неустойка в размер на 16 110.03 евро, предвидена в чл.5.4 от договора за
кредит. Тази сума обаче не е заплатена от ищците на Б. в посочения размер. От
нея са платени 3 763.36 евро. Плащането и се явява недължимо, поради
прогласяване нищожността на клаузата на чл.5.4 от договора с влязлото в сила
решение в отношенията между страните.
Видно от основното заключение на вещото лице М.К. по допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза, общият размер на неиздължената сума -
главница, просрочена договорна лихва, наказателна лихва и неустойка от
ищеца на ответника към 24.10.2022 г. е: главница – 19493.74 евро, договорна
просрочена лихва - 4 993.97 евро, наказателна лихва по просрочена главница -
4
960.52 евро, неустойка - 12 346.67 евро и законова лихва в размер на 1354.71
лева.
Като се вземе предвид недължимо платената сума за неустойка по чл.5.4
от договора в размер на 3 763.36 евро, в допълнителното заключение е даден
вариант на изчисление, при който се посочва какви биха били дължимите
суми по кредита към 24.10.2022г., при условие, че не се дължи и не се
начислява неустойка върху лихвата и тази вече платена сума се отнесе за
погасяване на другите задължения по кредита. В този случай размерът на
задълженията по кредита биха били: главница -19 103.75 евро,
възнаградителна лихва - 1 620.60 евро, лихва при просрочена главница
/наказателна лихва/ - 960.52 евро и законова лихва върху главница в размер на
146.18 евро.
Не може да се сподели становището на жалбоподателите за начина на
отнасяне на сумата от 3 763.36 евро за погасяване на главница и лихви –за
просрочена главница в размер на 2039.68 евро и с остатъка 1723.68 евро –
възнаградителни лихви. В случая не се касае до хипотезата на чл.76 ал.1 от
ЗЗД, тъй като не са налице еднородни задължения – напр. за главници по
няколко договора, за лихви по няколко договора и т.н. Тогава длъжникът може
да заяви какво погасява или ако не го заяви – да се погаси най-
обременителното задължение, а при еднакво обременителни – най – старото,
респ. при възникнали едновременно – съразмерно.
В случая приложение намира разпоредбата на чл.76 ал.2 от ГПК.
Съгласно чл.76 ал.2 от ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след
това лихвите и най-после главницата. Затова и от размера на неиздължената
главница се изважда сумата 389.99 евро и се получава остатък – 19 103.75
евро. От размера на неиздължената сума за договорна лихва се изважда
остатъка от недължимо платената неустойка 3373.37 евро и се получава
остатък на задължението за договорна лихва – 1 620.60 евро.
Правилно първоинстанционният съд е възприел този вариант от
допълнителното заключение на вещото лице К. по съдебно – счетоводната
експертиза. Предложените от ищците изчисления, на които се основават
оплакванията им във въззивната жалба, не са съобразени с установените
размери на задълженията им по кредита и с начина, по който законосъобразно
5
следва да се разпредели недължимо внесената сума за неустойка. С оглед на
изложеното не е налице нито едно от изложените оплаквания за
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.
По отношение на размерите на задълженията за главница и лихви е
допусната експертиза, заключението по която правилно е кредитирано от
първоинстанционния съд.
Ето защо решение №93 от 18.03.2024г., постановено по т. д. N 552/2022г.
по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателите С. П. Б. и И. С. Б., и двамата от гр.К., общ.
К., ул. "О." №* искове против „А.б.Б.“ АД за признаване за установено, че не
дължат на Б. по договор за универсален ипотечен кредит №*/*г. следните
суми: 2039.68 евро – просрочена главница, 1766.78 евро – разликата над
уважения размер на иска 2847.54 евро и предявения размер от 4614.32 лева –
възнаградителна лихва по договора и за сумата 625.47 евро – наказателна
лихва, се явява правилно и следва да се потвърди.
На основание чл. 78 ал.1 и 3 от ГПК следва жалбоподателите да бъдат
осъдени да заплатят на „А.б.Б.“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление:
** сумата 1 166.81 – разноски пред въззивния съд за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №93 от 18.03.2024г., постановено по т. д. N
552/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателите С. П. Б. и И. С. Б., и двамата от
гр.К., общ. К., ул. "О." №* искове против „А.б.Б.“ АД за признаване за
установено, че към 24.10.2022г. не дължат на Б. по договор за универсален
ипотечен кредит №*/*г. следните суми: 2039.68 евро – просрочена главница,
1766.78 евро – разликата над уважения размер на иска 2847.54 евро и
предявения размер от 4614.32 лева – възнаградителна лихва по договора и за
сумата 625.47 евро – наказателна лихва.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
6
ОСЪЖДА С. П. Б. и И. С. Б., и двамата от гр.К., общ. К., ул. "О." №* да
заплатят на „А.б.Б.“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: *** сумата
1 166.81 – разноски пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7