Определение по дело №587/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по жалбa на П. Н. Д., чрез адв. И. Д., срещу Експертно решение № 00070 - 021 от 22.02.2024 г. на специализиран състав по нервни, очни и сърдечно – съдови заболявания при НЕЛК.

В жалбата се развиват доводи за наличието на всички основания за оспорване на акта, регламентирани в чл. 146 АПК.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като се взеха предвид доводите и твърденията на страните, съдът намира за недопустима подадената жалба по следните съображения:

От преписката се установява за издадено

Експертно решение № 604/093/07.06.2023 г. на трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД, с което е преосвидетелствана П. Н. Д., като е определена 30 % трайна намалена работоспособност за срок от 3 година (до 01.06.2026 г.).

На основание чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗ жалбоподателката е оспорила Експертно решение № 604/093/07.06.2023 г. на трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД по административен ред пред по - горестоящия административен орган, за което е подала жалба вх. № 1862/04.07.2023 г. до НЕЛК.

Последвало е издаване на Експертно решение № 00070 - 021 от 22.02.2024 г. на специализиран състав по нервни, очни и сърдечно – съдови заболявания при НЕЛК, с което е отменено обжалваното Експертно решение № 604/093/07.06.2023 г. на ТЕЛК, а преписката е върната за извършване на ново освидетелстване на П. Н. Д..

Подадената жалба пред пред по - горестоящия административен орган е допустима (подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване акт по административен ред), поради което НЕЛК е компетентен орган да се произнесе по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗ във връзка с оспорваното ЕР на ТЕЛК. В случая НЕЛК, явяващ се по - горестоящия административен орган, е отменил акта и е върнал преписката за ново произнасяне от по - долустоящия орган. В тази връзка НЕЛК не се произнесъл по същество по отношение на спорното материално право (в случая преосвидетелстването и по – конкретно трайната намалена работоспособност и всички обстоятелства, свързани с нея – процент, срок, начална дата и т. н. ), тъй като преписката е върната за ново произнасяне от ТЕЛК.

Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК на оспорване пред съда подлежи решението на по - горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 (първоначалният акт) или е отменен и въпросът е решен по същество. В настоящия случай с оспорвания акт на НЕЛК не е решен по същество въпросът, отнасящ се за преосвидетелстването и трайната намалена работоспособност на П. Н. Д., поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност.

За да е налице административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност, е необходимо съдържащото се в него волеизявление едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено, т. е. правните последици (права и задължения) и правоотношения, визирани в правната норма, следва да възникват автоматично и директно от този акт. В настоящия случай е уважена жалбата на П. Н. Д. (поражда благоприятни за жалбоподателя правни последици), а с оспорвания акт не се извършва преосвидетелстване и определяне на процент, срок и начална дата на трайната намалена работоспособност (въпросът не е решен по същество), доколкото това следва да се извърши отново от ТЕЛК. В тази връзка не се засягат правата и интересите на П. Н. Д., т. е. не възниква правен интерес от отмяната на акта по съдебен ред. Поради това действащите законови разпоредби изключват наличието на правен интерес от оспорването на тази категория административни актове, а мотивите към тях, респ. непълнотата им не подлежат на самостоятелно оспорване.

Следва да се отбележи, че в настоящия случай е налице акт на по-горестоящия административен орган, с който е отменен първоначалният индивидуален административен акт, но въпросът не е решен по същество. По тези съображения производството продължава да е висящо във връзка с преосвидетелстването на П. Н. Д.. Нормата на чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК изисква наличието на две предпоставки, за да се допусне съдебен контрол, а именно: 1. Отмяна, респ. изменение на първоначалния административен акт и 2. Произнасяне по същество от страна на по-горестоящия административен орган. В случая липсва втората предпоставка, поради което Експертно решение № 00070 - 021 от 22.02.2024 г. на НЕЛК не подлежи на съдебен контрол.

Горното налага извод, че липсва правен интерес от оспорване на ЕР на НЕЛК и допълнително същият не подлежи на съдебно оспорване, поради което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбaта на П. Н. Д. срещу Експертно решение № 00070 - 021 от 22.02.2024 г. на специализиран състав по нервни, очни и сърдечно – съдови заболявания при НЕЛК.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 587 по описа за 2024 г. на Административен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.