№ 734/04.11.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно
заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Атанас Палхутев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №577 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.С.Г. ***, срещу
Решение №48/26.04.2022г., постановено по АНД №561 по описа на Районен съд Харманли
за 2021г. Счита се, че решението е незаконосъобразно, немотивирано, постановено
в противоречие с материалния, процесуалния закон и константната съдебна
практика. Твърди се, че Наказателно постановление №1665 от 24.11.2021г.,
издадено от Директор Регионална Дирекция по горите Кърджали е
незаконосъобразно, недоказано и необосновано и поради това се иска да бъде
отменено. Навеждат се доводи, че няма нарушение на закона и не е налице
посоченото в обжалваното наказателно постановление нарушение. Недоказани били данните,
изложени в наказателното постановление от страна на АНО, и не можело да се
констатира безспорно, че е налице извършено нарушение. В събраните по делото
гласни доказателства, неправилно кредитирани от съда, от разпита на св.У. и св.Г.
не се установявало посоченото в обжалваното наказателно постановление
нарушение, а именно – това по чл.104, ал.1, т.5 във вр. с чл.266, ал.1 от Закон
за горите и чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН. Излагат се и съображения, че не били
спазени правилата относно съставяне на актове за установяване на
административни нарушения - наличието на всеки от реквизитите по чл.42 от ЗАНН било
необходимо за съставяне на законосъобразен акт, но същите не били спазени, а първоинстанционният
състав не проследил за наличието им. Не била спазена и процедурата за издаване
и връчване на АУАН, в който бил посочен само един свидетел, а следвало да
са поне двама с оглед разпоредбата на
чл.40 от ЗАНН. Свидетелят не можел да бъде идентифициран, тъй като нямало
отразен ЕГН и не било ясно дали е присъствал при установяване на нарушението
или е свидетел при извършването му, нито пък била посочена местоработата му. Както
АУАН, така и НП били издадени в нарушение на императивните разпоредби на чл.42,
т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Св.У. и Г. в показанията си навеждали нови
твърдения и обстоятелства относно фактическата обстановка, механизма на
извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които
било извършено, като именно тези нови факти и обстоятелства били възприети в
решението на съда. За жалбоподателя не можело да има пълна представа за
твърдените нарушения, както и фактите и обстоятелствата, при които същите са
извършени, за да може той да организира защита си. Липсата на предписаната от
закона форма и съдържание на АУАН водела до неговата незаконосъобразност, а от
там и до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП, което от своя
страна било абсолютна предпоставка за неговата отмяна. В НП липсвали мотиви и
обосновка защо наказващият орган счита,
че не са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН, което пък сочело, че
не била спазена и разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Ако имало нарушение, то
същото представлявало маловажен случай, а и определената санкция не била в
съответствие със законовите разпоредби. Иска от касационната инстанция да
отмени решението на районния съд и да постанови ново, с което да се отмени
наказателното постановление или да измени размера на санкцията в по-малък,
както и да бъде отменено отнемането в полза на Държавата на вещите и определеното
обезщетение в парична равностойност, тъй като вещите били заплатени, видно от
приложен по делото документ.
Ответникът – Регионална Дирекция по горите Кърджали, в
представен писмен отговор на касационната жалба, сочи, че счита решението за
правилно и обосновано, като се претендира юрк.възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на размера на заплатено
адв.възнаграждение.
Окръжна Прокуратура
Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че следва да бъде
потвърдено решението на Районен съд Харманли.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Решение №48/26.04.2022г., постановено по АНД №561/2021г.,
Харманлийският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №1665 от 24.11.2021г.
на Директор Регионална Дирекция по горите Кърджали, с което за нарушение на
чл.104, ал.1, т.5 и на основание чл.266, ал.1 от Закон за горите на М.С.Г. е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, отнети са в
полза на Държавата вещите, средство на нарушението - моторен трион Щил 261 №*********. За да потвърди
наказателното постановление, въззивният съд е констатирал, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидените от закона форма и съдържание. Не
били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и
приключването на административната
процедура по реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, като съдът е посочил, че не се споделят доводите на
жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита. Посочил е също, че кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели У. и Г., съответно, че не възприема като
правдоподобни показанията на свидетеля Колева, като е мотивирал съображенията
си. Приел е, че направеният в обжалваното постановление извод за извършено
административно нарушение, визирано в разпоредбата на чл.104, ал.1 от Закон за
горите, а именно – забранява се сечта на немаркирани дървета, освен в случаите,
определени в Наредбата по чл.101 ал.3 от закона, се доказва по безспорен и
категоричен начин. Посочил е, че предвид доказаните съставомерност, вина и
авторство на деянието, вменено като нарушение, основателно била ангажирана
административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя. Наложеното
административно наказание съдът счел за една съразмерна адекватна санкция,
определена и отмерена около минималните граници, предвидени от закона.
Административнонаказващият орган се съобразил с разпоредбите на чл.27, ал.2 и
ал.3 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира решението за правилно.
При касационната проверка настоящият състав приема, че обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред.
Изцяло се споделят изводите на въззивния съд за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Няма допуснати съществени процесуални
нарушения и при издаването на наказателното постановление, като последното
съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Противно на
твърденията в жалба, допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт, не са налице. Действително
в АУАН не е посочен ЕГН на св.Г., не е посочена длъжността му, както и няма
уточнение дали е свидетел на извършването или на установяването на нарушението,
но установеното по никакъв начин не
рефлектира върху правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е
образувано производството, за да организира адекватно защитата си, а поради
това следва да се приеме, че нарушението не е съществено и не опорочава
процеса. Други процесуални нарушения, които и да
бъдат от категорията на съществените, касаещи формата, съдържанието и
реквизитите на АУАН и НП съдът не констатира, и останалите възражения, изложени
в жалбата, не са налице.
В случая правилно и законосъобразно въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, решаващият съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 29.06.2021г., в землището на с.Б., ДГС Маджарово, отдел 375е,
жалбоподателят Г. е отсякъл без контролна горска марка 31 броя дъб от благун.
При извършваната на това място проверка служители на Югоизточно ДП Сливен – св.У.
и Г., установили след наблюдение, че жалбоподателят изсича дървета. Същият имал
разрешително за сеч, но с него имало други лица, които преди той да отреже,
маркирали немаркирани от лесовъдите дървета. Така сечта от жалбоподателя била
незаконна, за нея той нямал право. Маркирането не се извършвало в момента на
сечта, а и това ставало от лицензиран лесовъд. Всички отрязани от жалбоподателя
дървета били с прясна боя, която цапала още. Направените от въззивния съд
фактически изводи за осъщественото деяние и неговото авторство се обосновават
от показания на посочените свидетели, които са категоричните и
безпротиворечиви. Същите са ясни и несъмнени що се отнася до релевантните
обстоятелства – датата и мястото, на което е установен нарушителят, това, че извършва
сеч с моторен трион и че отсечените дървета – 31 броя дъб благун, са без
контролна горска марка. Показанията им се потвърждават и от писмените
доказателства – в АУАН изрично е посочено, че маркировката се извършва в
момента на сечта. По делото липсват каквито и да било данни, които да будят
съмнение в достоверността на показанията на двамата свидетели, а
некредитирането на свидетелските показания на св.Колева е аргументирано и
издържано.
Посочените обстоятелства обуславят ангажиране на административно
наказателната отговорност на касационния жалбоподател Г., доколкото деянието му
осъществява фактическия състав на нарушението по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ – сеч на немаркирани дървета. В случая няма спор, че
дървета не са маркирани съобразно изискванията на Наредба №8/05.08.2011г. за
сечта в горите – по съответния предвиден ред и от съответните компетентни лица,
както и не е спорно, че присъстващи на сечта трети лица, непосредствено преди
сечта, са извършвали отбелязвания, за които не са имали съответно право. Не е
спорно и че жалбоподателят има позволително за сеч, но от него са отрязани
дървета, които са маркирани с червен спрей, който създава привидност за
маркирано дърво. От събраните по делото доказателства
се установява по категоричен и безспорен начин извършването на деянието и
неговото авторство, а вменено на М.Г. административно нарушение е правилно
квалифицирано по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ. Ангажираните по делото гласни доказателства
- свидетелски показния на свидетелите Г. и У., са достатъчна доказателствена
основа за изграждане на категорични изводи за релевантните факти по делото,
като се има предвид и че около половин час са наблюдавали като очевидци на
нарушението, т.е. извършването на сечта на немаркирани дървета. Двамата
свидетели имат преки впечатления за деянието и участниците в него, така също и за
настъпилия противоправен резултат, свързан с незаконна сеч. Поради това
правилно техните показания са били кредитирани с доверие от въззивния съд, а в
съвкупно обсъждане и с другите събрани доказателства, те са достатъчни и
установяват по безспорен начин обстоятелството, че именно М. Г. е отсякъл
дървета, констатирани при проверката на сечта, както и че тези дървета са
немаркирани. Извършването на противоправното деяние и личността на нарушителя е
установено и доказано и не се разколебава от показания на св.К., поддържала
обратно твърдение – имало поставена марка на отсечените дървета, но тя била
по-високо, а не на дънера. Последното е несъстоятелно с оглед и на възприетите
от св.Г. и У. преки впечатления не само по рязане/отсичане на дървесина в
момента на проверката, но и по маркирането им в същия този момент. Поради това еднозначен
и категоричен е изводът, че констатираната незаконна сеч е осъществена от Г.,
който и е санкциониран за това нарушение с наказанието, наложено му с
обжалваното НП.
Касационната инстанция не споделя доводите, изложени в касационната
жалба, обосноваващи наличие на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН в
случая. Сечта е дейност, по отношение на която е въведен разрешителен режим на
осъществяването ѝ, а значимостта ѝ несъмнено е отчетена от
законодателя именно чрез значителните в случая не толкова по размер, колкото по
вид административни санкции. Конкретното деяние не разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
По изложените съображения касационната инстанция приема, че като е
потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление районният съд е
постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените
правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на делото и с оглед молбата от процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски, съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3
от ЗАНН такива следва да се определят в размер на 80,00 лева – юрк.
възнаграждение, в съответствие с разпоредбата на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №48/26.04.2022г., постановено по АНД №561/2021г. по описа на
Районен съд Харманли.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на Регионална дирекция по горите Кърджали направените по делото
разноски от 80,00 лева.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.