№ 875
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря А.Б.К.
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110216204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. В. от гр.София АДРЕС против
Наказателно постановление № 22-4332-022753 от 08.11.2022 г., издадено от
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
20 (двадесет) лева на основание 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение по чл.
40, ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 (един) месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от
ЗДвП.
С жалбата се отправя искане към съда за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че не е извършил
нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
В съдебно заседание жалбоподателят В. се явява лично. В дадения ход по
същество твърди, че не е участвала в ПТП и не е напуснала мястото на
произшествието, както било описано в АУАН и в НП. Моли съдът да се
произнесе с решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
1
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.10.2022 г. св.С. Д. –на длъжност мл.автоконтрольор в СДВР –
ОПП съставил срещу жалбоподателя М. В. В. Акт за установяване на
административно нарушение бл.№ 021959 затова, че на 09.10.2022 г. около
09:50 часа в гр. София управлява лек автомобил «Фолксваген Пасат» с рег. №
ХХХХ на ул.»ХХХ» и пред № 11 (магазин «Т- маркет») при извършване на
маневра движение на заден ход реализира ПТП в паркиран лек автомобил
«Шкода Йети» с рег. № ХХХХ, като нанася материални щети на предната
лява част. След ПТП напуска мястото без да уведоми службата за контрол на
МВР по територия.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.40, ал.1 от ЗДвП и
по чл.123, ал.1, т.3, б.»а» от ЗДвП. Актът бил съставен по реда на чл.40, ал.3
от ЗАНН въз основа на протокол за ПТП, докладна записка и сведение от
свидетел –очевидец.
След съставянето му АУАН бил предявен на нарушителя В., която след
като се запознала със съдържанието му, го подписала с отбелязване „не съм
виновна“.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение срещу съставения акт.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство НП № 22-4332-022753 от 08.11.2022 г., с
което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им
квалификация жалбоподателят В. била санкционирана с налагане на „глоба” в
размер на 20 (двадесет) лева на основание 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за
нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и с „глоба” в размер на 100 (сто) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 (един) месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от
ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчено на жалбоподателя
2
срещу подпис на 01.12.2022 г. В законоустановения 14-дневен срок
последният подал жалба срещу наказателното постановление, която
инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: АУАН бл. № 021959/28.10.2022 г., сведение от Х. К. А.,
протокол за ПТП № 1811443/09.10.2022 г., скица на ПТП, докладна записка
от Л.С.Й от 09.10.2022 г., справка/картон на водача, Заповед на Министъра
на вътрешните работи рег.№ 8121–з–1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121 К-
13318/23.10.2019 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля актосъставител С. Д., като взе
предвид обстоятелството, че същият не е бил очевидец на процесното ПТП и
не е установил нарушението, а АУАН е съставен въз основа на писмени
доказателства – докладна записка и протокол за ПТП, което е отбелязано
изрично в самия акт.
Съдът не следва да кредитира с доверие показанията на свидетеля
очевидец Х. А., тъй като между показанията му дадени в хода на съдебното
следствие и писменото сведение, което е дал на инкриминираната дата са
налице съществени противоречия. В писменото сведение е посочено, че лек
автомобил с рег. № ХХХХ движейки се на заден ход е блъснал паркирал лек
автомобил с рег. № ХХХХ, след което водачът не е спрял, а е избягал от
местопроизществието. Описано е, че случката е станала на ул.“Б.Дановски“
до магазин „Т –маркет“.
В показанията си дадени пред настоящия съдебен състав св. А. заяви, че
водачът на процесния лек автомобил при тръгването си е подал рязко газ,
движел се е напред, не овладял добре автомобила и на завоя ударил леко друг
автомобил. Свидетелят категорично посочи, че лекия автомобил бил
паркиран на паркинга на магазин „Рекорд“ със задната си част към магазина,
след което тръгнал напред, като трябвало да направи завой в посока
Национална следствена служба, но изпуснал завоя и ударил насрещно
идващия лек автомобил.
Изготвената докладна записка и съставеният протокол за ПТП се
базират на писменото сведение от св. Х. А., съдържанието на което не беше
подкрепено от показанията му дадени при проведения му непосредствен
3
разпит в съдебното следствие. Ето защо, настоящият съдебен състав приема,
че фактическата обстановка отразена в АУАН и НП не беше доказана в хода
на проведеното съдебно производство по изискуемия безспорен и
категоричен начин.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за
обжалване по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу административно –
наказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и
приложените към материалите на делото Заповед на Министъра на
вътрешните работи рег.№ 8121–з–1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121 К-
13318/23.10.2019 г. Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени
са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че от събраните
по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства не се
установява по категоричен начин настъпило ли е съприкосновение между
лекия автомобил, управляван от жалбоподателя и паркирания лек автомобил
„Шкода Йети“. Нещо повече, дори не се установява мястото на твърдяното в
акта и наказателното постановление ПТП. В същите е описано, че ПТП е
настъпила пред № 11 на ул.“Боян Даноски“ пред магазин „Т-маркет“, докато в
разпита си пред съда свидетелят –очевидец беше категоричен, че ПТП е
настъпило пред супер маркет „Рекорд“. Освен това в показанията си пред
съда св.А. обясни, че лекия автомобил се е движел напред и не е извършвал
маневра на заден ход, поради което и механизма на ПТП не е изяснен и
4
доказан.
Установените в хода на съдебното следствие фактически обстоятелства
са неотносими към състава на административното нарушение по чл.40, ал.1
от ЗДвП, за извършване на което е ангажирана административно-
наказаателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а"
ЗДвП водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие е
длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди
да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му". Дефиницията за пътно-
траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно
която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети".
В конкретиката на казуса от доказателствата по делото не се установи че
жалбоподателят М. В. е бил участник в ПТП, като с поведението си е
допринесъл за настъпването му, при което са причинени само имуществени
вреди.
Освен това е налице несъответствие между фактическото описание на
второто нарушение и дадената му правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП, при положение, че фактите посочени в НП са, че водачът не е
изпълнил друго свое задължение- да спре и да установи последиците от
произшествието, което е нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоказаността на административно –наказателното обвинение, както и
несъответствията между факти и посочена като нарушена правна норма по
отношение на пункт 2 от НП обосновават извода, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебните прения не поиска
присъждане на такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
5
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-022753 от 08.11.2022
г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което
на М. В. В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20
(двадесет) лева на основание 183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение по чл. 40,
ал. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 (един) месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6