РЕШЕНИЕ
№ 1186
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204148 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. В. П. от гр. Вълчи дол ЕГН **********, подадена чрез адв. И.Д.
от АК Варна, против НП № 439а-154 от 08.07.2021год. на началника на ІІІ РУ
при ОД на МВР Варна с което за нарушаване нормата на чл. 64, ал.4, вр. ал.2
от ЗМВР й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 300лв. на
основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП не съдържало реквизитите по
чл. 57, ал.1 от ЗАНН, което водело до невъзможност да разбере в какво точно
била обвинена, а от там и да организирала защита си. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивницата се явява лично и се представлява от
упълномощен представител в лицето на адв. И.Д.. Последният поддържа
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като акцентира
на допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени
нарушения на процес. правила. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
За въззиваемата страна редовно призована, представител не се явява. По
1
делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова- Атанасова, в които
същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че АУАН и
НП отговаряли на формалните изисквания предвидени в ЗАНН, че не били
допуснати съществени нарушения на процес. правила, а нарушението било
безспорно доказано. Моли НП да бъде потвърдено като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай че
жалбата бъде уважена, отправя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на ответната страна в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
В нощта на 03/04.07.2021год. свидетелите А. и Ч., и двамата
полицейски служители в ІІІ РУ ОД на МВР Варна изпълнявали служебните
си задължения. На бул. „Св.Елена“ в кв.“Вл.Варненчик“ на гр.Варна
свидетелите спрели за проверка въззивницата, която управлявала лек
автомобил. В хода на проверката свидетелите установили, че същата е в явно
нетрезво състояние и докладвали на ОДЧ на ІІІ РУП като поискали
съдействие от екип автоконтрольори, който да тества въззивницата. Такъв
обаче не можел да дойде на място, тъй кат ообслужвал друг случай и на
свидетелите било указано да я отведат в РУ където ще бъде тествана. Така и
станало. Свидетелите отвели въззивницата в ІІІ РУП, но колегите им
автоконтрольори още не били там. Наложило се да се чака. В един момент
въззивницата казала, че си тръгва. Св. А. й казал, да остане на място. Докато
св. А. проверявал по телефона защо колегите му от КАТ се бавят
въззивницата тръгнала към автобусната спирка която била пред сградата на
ІІІ РУ, качила се в спряло на спирката такси и потеглила. Свидетелите А. и Ч.
тръгнали след таксито със служебен автомобил, настигнали въззивницата и я
върнали в районното.
Там св. А. съставил срещу въззивницата АУАН № бл. №
241179/04.07.2021год. в който посочил, че същата на 04.07.2021год. около
02:55ч. в гр.Варна пред сградата на ІІІ РУ Варна, след отдадено ясно
разпореждане да остане на място, не го изпълнила и се отправила към спирка
„КАТ“ за център на бул. „Ян Хунияди“, с което била нарушила разпоредбата
2
на чл. 64, ал.4, вр. Ал.2 от ЗМВР.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата.
На 08.07.2021год., въз основа на акта началника на ІІІ РУП при ОД на
МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта, приел, че въззивницата е нарушила
разпоредбата на чл.64, ал.4, вр. ал.2 от ЗМВР и на основание чл. 257, ал.1 от
същия закон й наложил адм. наказание глоба в размер на 300лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
приложени към АНП (заповед № 8121з-1371/11.11.2015год. на министъра на
вътрешните работи), така и гласни (показанията на свидетелите А. и Ч.),
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни
правни изводи и се кредитират от съда.
Съдът предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и се явява допустима и е приета за разглеждане по същество
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, в хода адм. наказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а
и именно: както в АУАН, така и в НП липсва описание на нарушението, както
и обстоятелствата при които е извършено.
С НП на въззивницата е наложено наказание съобразно нормата на чл.
257, ал.1 от ЗМВР за нарушаване на чл. 64, ал.4, вр. ал.2 от същия закон.
От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да не е
изпълнил разпореждане на орган на МВР дадено в изпълнение на службата
му.
Съгласно нормата на чл. 64, ал.4 от ЗМВР разпорежданията на
полицейските органи са задължителни за изпълнение освен ако не налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
3
застрашават живота или здравето му.
Нормата на чл. 64, ал.2 от ЗМВР пък указва, че при невъзможност
разпореждането да се издаде писмено, то може да бъде издадено устно или
чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата за които се отнасят.
В случая обстоятелствените части на АУАН и НП се състои от едно
единствено изречение – „на …. пред сградата на ІІІ РУ Варна след отдадено
ясно разпореждане да остане на място, същата не го изпълни и се отправи към
спирката „КАТ“ за център“. От кого е било дадено това разпореждане, в
какво качество, при какви обстоятелства, в частност имал ли е право издателя
на разпореждането да издава такова не е ясно. Липсва посочване на
съставомерни факти, което е достатъчно основание за отмяна на НП на
процес. основание, тъй като е налице грубо нарушаване на правото на защита
на нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че защитата се
осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, а в
случая минимални предпоставки за това липсват. Следва да бъде посочено
още, че изясняването (установяването) на съставомерни факти, не посочени в
НП, едва в хода на съдебното следствие посредством показанията на
актосъставителя е абсолютно недопустимо и в тази връзка е налице
достатъчно константна съдебна практика.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на процесуалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
За пълнота на мотивите и излизайки извън предмета на доказване
очертан от обстоятелствената част на НП, съдът счете, че събраните в хода на
съдебното следствие доказателства сочат на осъществено от страна на
въззивницата нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 64 от същия закон.
Съгласно чл. 64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, ЮЛ и граждани когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции.
В случая от показанията на двамата разпитани по делото свидетели се
установява, че те са изпълнявали служебните си задължения като полицейски
служители когато са спрели за проверка въззивницата, като водач на МПС и
са установили че същата е с явни признаци на употреба на алкохол. Точно
поради тази причина въззивницата е била отведена до районното с оглед
4
тестването й. Точно там св. Апостол и разпоредил да остане на място след
като чакайки значително време да бъде извършена пробата й въззивницата
започнала да нервничи и казала, че си тръгва. Точно това разпореждане не
изпълнила въззивницата и в един момент се отправила към спирката. Следва
обаче да бъде посочено още, че в случая с оглед показанията на двамата
разпитани по делото свидетели, че колегите им от КАТ се забавили, а
въззивницата е била отведена в районното и е чакала там значително време,
на практика се касае за неформално полицейско задържане, без каквото и да
било правно основание по ЗМВР (с оглед повода за задържането – да бъде
тествана), което поставя под съмнение законосъобразността на това
разпореждане.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивницата, така и от въззиваемата страна, като и двете искания са
направени своевременно.
С оглед крайния изход на спора (НП подлежи на отмяна) искането на
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и се отхвърля от
съда.
Искането на въззивницата за присъждане на разноски, с оглед изхода на
делото, съдът счете за основателно доколкото разноски й се дължат
съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от АПК. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 06.12.2021г. и приложеното пълномощно се установява, че
жалбоподателката е възложила на адвокат Ив. М. Д. от АК-Варна оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по настоящото дело. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, която сума е била
заплатена в брой, т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд. Сумата е равна на минималния размер на адвокатското
възнаграждение за този тип дело определен в Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъдена на
въззивницата в пълен размер.
5
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 439а-154 от 08.07.2021год. на
началника на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна с което на Г. В. П. ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Вълчи дол, ул. „Родопи“ № 7 е било
наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. на осн. чл.
257, ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Г. В. П. ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Вълчи дол, ул. „Родопи“ № 7 сума в размер на 300лв.
представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6