РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С.Т. Гражданско дело № 20203110110898 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ООД, с ЕИК ***и
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Г.П.К., чрез
пълномощника му адв. А.А. – АК ***срещу М. Т. М., с ЕГН ********** и адрес гр.***, с
която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следната сума, за която е
издадена Заповед № 4068/06.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
9201/2020г. по описа на ВРС:
сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща неизплатен депозит по договор за
наем на недвижим имот от ***г., находящ се в гр. *** с площ от 24 кв. м., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
05.08.2020 г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ***г. между страните бил сключен договор за
наем на недвижим имот с площ от 24 кв.м., находящ се в гр.***. Ответникът предоставил на
ищцовото дружество имота за временно и възмездно ползване срещу заплащане на месечен
наем в размер на 300 лева, като договора бил безсрочен. При подписване на договора
ищцовото дружество платило на ответника един месечен наем и уговорен депозит в размер
на 300 лева, за което договорът за наем служел като разписка. Съгласно договора, платения
депозит обезпечавал грижливото и добросъвестно ползване и стопанисване на имота и
оборудването му от страна на наемателя, както и за покриване на разходи за възстановяване
1
на липси, отстраняване на големи повреди и други щети на имота (ако има такива),
причинени виновно от наемателя към датата на освобождаване на имота. Наемодателят
може да прихваща от депозита дължими суми след прекратяване на договора и връща
депозира след прекратяване на договора, при условие, че наемателят е изряден платец и
няма задължения към наемодателя. Към края на м. юли 2020г. наемодателя лично посетил
обекта и отправил покана за прекратяване на договора и поискал да се освободи
помещението. За да няма конфликти наемателя се съгласил да се прекрати договора за наем
от ***г. и на тази дата да освободи помещението и се уговорили, след като заплатят
консумативите да му предоставят разписки за това и да му върнат ключа, а той да им
предаде депозита. На ***г. наемателя изпълнил задълженията си съгласно уговорката.
Наемодателя приел документи, удостоверяващи заплатените консумативи и самото
помещение без забележки. При предаването били направени снимки, удостоверяващи
състоянието на помещението. След това съгласно договора за наем и предвид липсата на
претенции от страна на наемодателя, същия следвало да върне оставения депозит.
Наемодателят обяснил, че няма пари в себе си, но обещал по-късно да се видят и да върне
депозита. Предаването на ключа било в събота и наемодателя обещал да върне депозита в
първия работен ден – понеделник. Въпреки уговорката, ответникът в телефонен разговор
отказал да върне депозита, което породило правен интерес у ищеца да потърси съдействие от
съда. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което
било образувано ч.гр.д.№ 9201/2020г. по описа на ВРС и му била издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът подал възражение,
поради което ищецът предявил иск за установяване дължимостта на вземането си в указания
от съда срок. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените
в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковата претенция като недопустима и неоснователна. Предявения иск бил недопустим,
тъй като бил предявен преждевременно – преди да изтече договора за наем или евентуално
преди да изтече писмено едномесечно предизвестие на една от страните по договора за
прекратяването му. Не се оспорва, че на ***г. страните сключили безсрочен договор за наем,
по силата на който ответникът предоставил за ползване на ищцовото дружество недвижим
имот с площ от 24 кв.м., находящ се в гр.*** срещу заплащане на месечен наем в размер на
300 лева. Не се оспорва, че при сключване на договора ответникът получил месечен наем за
месец юли 2020г. в размер на 300 лева и депозит в същия размер. Съгласно уговореното
между страните, наемателят можел да прекрати едностранно договора за наем с едномесечно
писмено предизвестие, което не било направено или евентуално с допълнителна уговорка
между страните, чрез писмено оформен анекс. Също така между страните липсвал
констативен приемо-предавателен протокол, отразяващ състоянието на имота и плащане на
всички консумативни разходи съгласно договора при освобождаването му предсрочно от
наемателя. Впоследствие ответникът заплатил режийни разходи за помещението за месец
юли, направени от наемателя, едва през месец септември 2020г. Оспорва се твърдението в
2
исковата молба, че ответникът е отправил устна покана до ищеца за прекратяване на
договора за наем. Ответникът твърди, че е изправната страна по договора за наем, който
продължавал да действа между страните. На ***г. била направена среща между ответника и
служител на ищцовото дружество, при която ответникът очаквал да получи наема за м.
август 2020г. При срещата той разбрал, че наемателя е освободил помещението. Ответникът
възразил на искането на наемателя да напусне преждевременно помещението, защото не
били спазени условията за прекратяване на договора по чл.5, ал.2 от същия. Ответникът
останал изненадан, че имота е освободен от наемателя и са му предадени ключовете на
помещението от служител на ищцовото дружество, а не от наемателя, като са му казали, че
ще задържат другия комплект ключове от помещението. Ответникът моли за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски, прави искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание страните, лично и чрез проц. представители,
поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея. Уточняват, че помещението е
ползвано под наем от ищцовото дружество и преди това по договор, сключен с бащата на
ответника, а след смъртта му бил сключен процесния договор.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От ч.гр.д. № 9201/2020г. по описа на ВРС се установи, че на 05.08.2020г. ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума. На 06.08.2020г. е
издадена Заповед за изпълнение № 4068/06.08.2020г. срещу ответника, връчена му на
14.08.2020г. Възражението срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение е постъпило на 17.08.2020г.– в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
С протоколно определение от 15.02.2021г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че на ***г. същите са сключили договор за наем на недвижим
имот с площ от 24 кв.м., находящ се в гр.***. При сключване на договора ищцовото
дружество, като наемател е предало на ответника, като наемодател месечен наем за м.юли
2020г. в размер на 300 лева и депозит в същия размер. На ***г. била проведената среща
между представител на ищцовото дружество и ответника в процесния имот, при която
вещите на ищеца били изнесени от имота на ответника и ключове от имота били предадени
от представител на ищеца на ответника.
Спор между страните съществува дали договора за наем е прекратен, по чия
инициатива, на какво основание и на коя дата. Спорно е също дали ищецът е задържал
комплект ключове от имота след ***г. и дали ответникът е заплатил дължими от ищеца
режийни разноски за имота, направени през м.юли 2020г. в общ размер на 50.48 лева.
С отговора на исковата молба са представени разписка от 02.09.2020г. за заплатена
ел. енергия за периода от 06.07.2020г. до 05.08.2020г. в наетия имот на стойност 46.87 лева,
както и разписка за ползвани в имота ВиК услуги в размер на 3.61 лева /л.18-20/.
3
Ищецът не оспорва представените документи, извършените разходи по тях и
същите да се отнасят към наетия имот и по време на сключения договор за наем.
Към доказателствата по делото е приобщена разписка от 01.08.2020г., според която
на 01.08.2020г. ответникът е взел ключовете за магазина находящ се в гр.Варна, ул. „Георги
Бенковски“ № 64, ведно с разписките за платени електроенергия и вода, няма установени
липси и повреди. В разписката липсва подпис на ответника, с са изписани имена и ЕГН на
свидетел, който да удостовери отказа на М.М. да подпише протокола след като е взел
ключовете за магазина /л.28/.
В полза на страните са допуснати гласни доказателства, посредством разпит на
свидетеля подписал разписката от 01.08.2020г., а на ответника е дадена възможност да води
свидетел за опровергаване на тези твърдения.
В показанията си водения от ищеца свидетел П.С.П. твърди, че познава управителя
на ищцовото дружество Д.К. и са семейни приятели. Ползвали наетия имот от около година,
но ответникът дошъл една вечер и казал, че трябва да се освободи магазина по най-бързия
начин защото ще го продава. Свидетелят случайно бил пред магазина. На другия ден
управителите на ищцовото дружество намерили друг магазин. Даниела Кирилова се обадила
на ответника да дойде за ключовете. Предаването на ключовете било в събота или неделя и
ответникът казал, че в понеделник ще върне депозита. При предаването на ключовете всичко
било изместено от магазина. Ответникът имал претенции, че има дупки, но управителите на
ищцовото дружество казали, че така са взели магазина. Дупки по стените имало и преди и
свидетелят правил ремонт в магазина. Ответникът имал претенции и искал да се направи
ремонт, но дупките били отпреди и той казал, че в понеделник ще даде депозита. Свидетелят
отрича да е подписвал документ, че ключовете са предадени на ответника. Той бил там като
приятел за да помогне за по-бързо изнасяне на стоката. Сутринта се изнесъл багажа, а
ответникът дошъл следобед и казал, че понеделник ще даде парите. При нанасянето в
магазина бил направен ремонт и свидетелят направил дупки за закачалките. Гаражът бил
ползван като магазин около година и нещо. Свидетелят присъствал на разговора, при който
ответникът дошъл в магазина и казал, че трябва да се освободи по най-бързия начин.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предпоставка за допустимост на предявените искове бе ищеца да е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, да му е издадена такава и да е
постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на сумите в срока по чл.414, ал.2 от
ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
предявените искове бе установено от ч.гр.д. №6417/2016г. по описа на ВРС.
Съобразно разпределената между страните доказателствена тежест за уважаване на
предявения иск, в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване
4
прекратяването на договора за наем, считано от 01.08.2020г. по съгласие на страните и по
инициатива на ответника.
Между страните е сключен писмен договор за наем от ***г., като няма спор получен
от ответника депозит съобразно уговореното в договора, както и за периода, в който
ищцовото дружество е ползвало имота.
Съгласно чл.5 от договора всяка от страните има право да прекрати действието на
договора с едномесечно писмено предизвестие. Безспорно е също, че това задължение по
договора не е изпълнено, както и не е съставен приемо-предавателен протокол при
предаване на ключовете от имота на наемодателя.
Въпреки неизпълнението на задълженията по чл.4, ал.10 и чл.5 от договора не може
да се сподели тезата на ответника, че договорът за наем продължава да обвързва страните и
той е изправна страна по договора. След приемането на ключовете от страна на ответника,
последният няма как да изпълнява задълженията си по договора за наем. От действията на
страните може да се приеме, че е налице съгласие относно прекратяването на договора за
наем между тях на ***г.
При прекратяване на договора за наем за наемодателят възниква задължение да върне
получения депозит при условие, че са погасени задълженията на наемателя. Полученият
депозит служи за обезпечение грижливото и добросъвестно ползване на имота и
оборудването от страна на наемателя, както и покриване на разходи за възстановяване на
липси, отстраняване на големи повреди и други щети на имота, причинени виновно от
наемателя към датата на освобождаване на имота. Депозитът служи като обезпечение за
разходи извършени от наемодателя за сметка на наемателя – разходи за ел. енергия и ВиК
услуги ползвани по време на договора за наем в имота, както и за възстановяване на
причинени от наемателя щети в имота. При наличие на спор между страните, наемодателят
следва да докаже наличието на твърдяното основание за задържане на част или целия
депозит. С отговора на исковата молба са въведени твърдения за извършени за сметка на
наемателя разходи в общ размер на 50.48 лева. За същите са представени доказателства,
неоспорени от ищеца и до този размер исковата претенция се явява неоснователна.
В проведеното открито съдебно заседание с участието лично на ответника и на
представляващата ищцовото дружество се установи, че между страните е съществувал спор
относно наличие на дупки по стените на имота и необходимостта от извършване на ремонт
за отстраняване на тези щети, за които ответникът твърди да са причинени виновно от
наемателя. Такова възражение не е въведено с отговора на исковата молба, не са събирани
доказателства в тази насока и този спор между страните не е част от предмета на настоящето
производство.
Ответникът дължи връщането на получения депозит след прекратяване на договора
за наем и без да е съставен протокол за предаване на имота. Получения депозит следва да
бъде върнат, а за ответникът съществува възможността да потърси обезщетение за нанесени
5
вреди в имота от наемателя, в случай, че твърди такива и може да докаже настъпването им.
По изложените съображения исковата претенция се явява основателна до размер на
249.52 лева и следва да бъде уважена до този размер, а за горницата над тази сума да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Договорът за наем е прекратен на ***г., първият работен ден след тази дата е бил
***г., като още на 05.08.2020г. е образувано заповедното производство. Към посочения
момент не са излезли сметките за потребени в имота ел. енергия и ВиК услуги, платени от
ответника на 02.09.2020г. В този смисъл ответникът не е дал повод за подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу него и не следва да дължи разноски за
заповедното производство.
С оглед изхода от спора разноските между страните следва да се разпределят
съобразно уважената част от него. Разноските и на двете страни в исковото производство са
в размер на 350 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 291.11
лева, а на ответника в размер на 58.89 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Т. М., с ЕГН
********** и адрес гр.***ДЪЛЖИ на „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на
управление гр.*** следната сума, за която е издадена Заповед № 4068/06.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9201/2020г. по описа на ВРС:
сумата 249.52 лв. /двеста четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща неизплатен депозит по договор за наем на недвижим имот от *** г.,
находящ се в гр. ***, с площ от 24 кв. м., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.08.2020 г., до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 249.52 лева до пълния претендиран
размер от 300 лева.
ОСЪЖДА М. Т. М., с ЕГН ********** и адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД,
с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 291.11 лв. /двеста деветдесет и
един лева и единадесет стотинки/, представляваща направени в исковото производство
разноски.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** ДА
6
ЗАПЛАТИ на „М. Т. М., с ЕГН ********** и адрес гр.*** сумата от 58.89 лв. /петдесет и
осем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7