№ 687
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20231100901331 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Кумулативно съединени претенции по чл.55, ал.1, предл. 3 и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищците „ДУЙГУ ТААХХЮТ ВЕ ИНШААТ
АНОНИМ ШИРКЕТИ“ АД и „ДЖЕНГИЗ ИНШААТ САНАЙИ ВЕ
ТИДЖАРЕТ А.Ш.“ АД, дружества регистрирани и съществуващи съгласно
законодателството на Република Турция, със съдебен адрес гр.Плевен,
ул.“*********, чрез адв. Х. А., твърдят, че са съдружници в гражданско
дружество по смисъла на ЗЗД, „ДЖЕН – ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“, БУЛСТАТ
*********, в което „ДУЙГУ ТААХХЮТ ВЕ ИНШААТ АНОНИМ
ШИРКЕТИ“ АД участва и притежава 97%, а ДЖЕНГИЗ ИНШААТ САНАЙИ
ВЕ ТИДЖАРЕТ А.Ш.“ АД 3% от общия имот на гражданското дружество.
Ищците твърдят, че на 19.03.2020г. са сключили с ответника „ЕР
КЪНСТРАКШЪНС“ ООД, ЕИК *********, като подизпълнител, договор с
предмет извършване на контрол по качество и лабораторни изпитвания, както
и контакти с доставчици на строителни материали, разработване на
рецептурни състави на обикновени бетони, торктретбетони, шлайфни бетони
със стоманени или полипропиленови фибри, дребнозърнести бетони и
циментови замазки и план за контрол на стоманени материали.
В изпълнение на този договор ищците твърдят, че са превели на своя
подизпълнител и ответник в това производство аванс от 2 394 240лв. с ДДС, за
което ответникът е издал фактура №310/31.03.2020г. Получаването на аванса е
надлежно осчетоводено от ответника, за което потвърждава разменената
кореспонденция между страните от техните счетоводства.
Ищците твърдят, че на 04.01.2021 година са сключили договор за
1
новация на договора за извършване на контрол на качеството и лабораторни
изпитвания. По силата на това споразумение ответникът „ЕР
КЪНСТРЪКШЪНС“ ООД е поел задължение да извършва периодично и при
възникване на необходимост поддръжка и ремонт на сервизни пътища
/пътища за достъп/ на тунелите на възложителя – гражданското дружество
„ДЖЕН – ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“, БУЛСТАТ *********, като е предвидена
възможност възложителят да наема от изпълнителя техника и МПС за
извършване на отделни дейности във връзка с проект Лот 1- „Модернизация
на жп линия Елин Пелин- Костенец“.
Съгласно договора от 04.01.2021година авансовото плащане на сумата от
2 394 240лв. с ДДС следва да бъде приспаднато от стойността на обема
извършена работа по договор от 04.01.2021година.
Ищецът твърди, че извършените по силата на този договор дейности от
ответника са отразени в констативен протокол, който носи информация за
стойността на наем на техника и механизация, на обща стойност от 283 200лв.
без ДДС, за която сума ответникът е издал фактура №********** /29.04.2022
година, с посочено основание наем и в която е отразено приспадане на аванса
в размер на 283 200лв. или 339 840лв. с ДДС.
След това приспадане остатък от заплатения аванс е сумата от
2 054 400лв. с ДДС.
Ищците твърдят, че договорът от 04.01.2021година е прекратен, поради
изтичане на уговорения му срок и с покана за доброволно изпълнение
ответникът е поканен да възстанови остатъка от заплатения аванс в 7-дневен
срок от получаване на поканата.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на ответника от ЧСИ С.Я.
на 20.02.2023година и в срока за доброволно изпълнение такова не е
осъществено, като е посочено, че не е налице основание за връщане на сумата.
Поради това ищците са изпратили на ответника изявление за
преустановяване на договорната връзка по електронен път, на основание
чл.19.4 от договора от 04.01.2021година и отново е отправена покана за
възстановяване на тази сума. В рамките на новия срок за връщане на сумата,
плащане на същата от страна на ответника, не е осъществено.
При така осъществените обстоятелства ищците твърдят, че имат вземане
спрямо ответника в общ размер на сумата от 2 054 400лв. с ДДС,
представляващо парично вземане, поради отпаднало основание, която сума,
съобразно участието на двамата ищци в общото им гражданско дружество се
претендира в посочените размери за всеки от ищците.
Поради настъпила забава в изпълнение на това парично по своя характер
задължение, ищците претендират обезвреда в размер на законната лихва за
периода на забава от 09.03.2023г. до 17.07.2023година, в посочените размери.
Молят съда след като съобрази изложеното да постанови решение, с
което осъди ответника да им заплати съдебно заявените суми и разноските по
делото.
Във връзка с дадени от съда указания за отстраняване на противоречията
2
на исковата молба, ищците с молба от 26.07.2023година, поясняват, че
новирането в договора от 04.01.2021година се изразява в погасяване на
задължението по предходната сделка и възникване на ново задължение,
съобразно чл.1 от договора.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира такъв.
С отговора прави възражение за редовност на исковата молба в контекст
на липса на посочени банкови сметки на дружествата, които имат качество на
ищци по делото.
По основателност на претенциите заявяват следното:
Не спори относно наличие на посочените от ищците сключени договори,
като не оспорва и обстоятелството, че по силата на договора от 19.03.2020г. е
получил 1 950 000лв. без ДДС, която сума с ДДС е 2 340 000лв.
Оспорва обаче платци на тази сума да са двамата ищци, тъй като твърди,
че страна по договорите е самото гражданско дружество, а не съдружниците в
него. Ето защо твърди, че ако е налице основание да се иска възстановяване на
сумите, то възстановяване следва да се осъществи на самото гражданско
дружество независимо от липсата на правосубектност.
Ответникът оспорва да е налице преустановяване на договорната връзка,
но дори и да е налице прекратяване на договорите, то не е налице основание за
връщане на съдебно заявената главница.
Конкретните аргументи са следните:
Ответникът твърди, че сключеният на 19.03.2020година договор между
гражданското дружество „ДЖЕН – ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“, като
възложител и ответника като подизпълнител и на основание чл.22 от договора,
неразделна негова част е сключеният от гражданското дружество договор с
ДП „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,
ЕИК ********* договор №6645/27.11.2019г. за обособена позиция
Модернизация на железопътна отсечка от км 22 + 554 до 42 + 200. Този
договор е сключен след проведена открита процедура по ЗОП и с решение на
генералния директор на ДП „НКЖИ“, като на основание чл.112 ЗОП, за
изпълнител е определено гражданското дружество, в което двамата ищци има
качество на съдружници.
Срокът на действие на този договор е до получаване на акт 16 за обекта,
считано от датата на подписване. Към този момент акт 16 за процесния обект
не е издаван.
Ответникът твърди, че срокът за изпълнение на договора по ЗОП е
рефлектирал и в договора за новация, по който страните са приели, че
продължителността на действието на договора не е определена изрично, а е
определен само срокът на изпълнение на услугите.
При условие на евентуалност, дори и да се приеме, че договорът е
уговорен като срочен и срокът е определен в постигнатото съгласие, то
редакцията на чл.18 не сочи на конкретна воля, а това означава, че в тази част
клаузата е нищожна и основанието за тази нищожност е нормата на чл.26,
ал.1, предл.2 ЗЗД – заобикаляне на закона; при условие на евентуалност-
3
поради накърняване на добрите нрави.
Ето защо ответникът твърди, че договорът не е прекратен поради
изтичане на срока на същия, защото срокът не е уговорен, респ. не е изтекъл и
поради това облигационната връзка обвързва страните, а това е основание да
се отхвърлят претенциите.
Другото възражение по основателността на исковете, въведено като
евентуално, е в случай, че съдът приема клаузата за валидна, то изтичане на
срока на договора – 04.01.2023година има погасителен ефект и за останалите
клаузи на договора, а това означава, че клаузата на чл.19, ал.4 от договора е
преустановила своето действие и се запазват единствено клаузите по договора
за новация и съобразно които договорът може да се развали само при виновно
неизпълнение на същия.
Тъй като липсват твърдения за такова противоправно поведение на
ответника, то не е налице основание да се приеме, че договорът е развален, а
наличието на договорна връзка е основание исковете да се отхвърлят.
Другото основание за отхвърляне на претенциите е, че дори и да се
приеме преустановяване на договорната връзка, доколкото извършеното
прекратяване на договора да няма обратна сила, то и осъщественото
имуществено разместване не подлежи на възстановяване. Излагат се доводи
по Постановление №1/1979г. на Пленума на ВС и относно института на
разваляне и института на прекратяване на договора и последиците от това.
В резултат на тези доводи ответникът твърди, че дори и съдът да приеме
наличие на прекратяване на облигационната обвързаност между страните, то
не е налице основание да се претендира връщане на даденото по тези
договори.
В условие на евентуалност, ако съдът приеме исковете за основателни,
ответникът въвежда правопогасително възражение да прихващане,
представляващи вземане за пропуснати ползи, възникнало въз основа на
прекратяване на договора, което е обусловено от забавата на ищеца, като
страна по договора с неучастващото по делото трето лице ДП „НКЖИ“ и
вземането за вреди- пропуснати ползи е в съдебно заявения размер на
главниците.
Моли съда да отхвърли претенциите. Претендира разноските по делото.
В допълнителната искова молба ищците оспорва тълкуването на нормата
на чл.18 от договора, която ответникът прави, като твърдят, че това тълкуване
на се опира на действителната воля на страните, сключили споразумението.
Оспорва клаузата на чл.18 от договора за новация да е нищожна на
посочените от ищеца основания; оспорва основателността на възражението за
прихващане.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че поддържа заявена теза за нищожност, но посочените от него
основания за нищожност като текстове от закона се различават от тези,
посочени в първоначалния отговор на исковата молба.
Поради липса на последователност в тезата за нищожност на клаузата, с
4
която се уговаря срок на действие на процесия договор, съдът е указал на
ответника да направи уточнение кои са основанията, въз основа на чието
съществуване навежда правоизключващото възражение за нищожност на тази
клауза от договора.
В изпълнение на това указание ответникът е съсредоточил възражението
си за нищожност, на основание липса на съгласие – чл.26, ал.2, предл.2 – липса
на съгласие и при условие на евентуалност – по чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД –
накърняване на добрите нрави.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор, а се установява и от събраните
доказателства, че ищците „ДУЙГУ ТААХХЮТ ВЕ ИНШААТ АНОНИМ
ШИРКЕТИ“ АД и ДЖЕНГИЗ ИНШААТ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ А.Ш.“
АД, дружества регистрирани и съществуващи съгласно законодателството на
Република Турция, са съдружници в гражданско дружество по смисъла на ЗЗД,
с наименование „ДЖЕН – ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“, БУЛСТАТ *********, в
което „ДУЙГУ ТААХХЮТ ВЕ ИНШААТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“ АД участва
и притежава 97%, а ДЖЕНГИЗ ИНШААТ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ А.Ш.“
АД 3% от общия имот на гражданското дружество.
Гражданското дружество е създадено с договор за дружество по ЗЗД от
24.10.2018г., изменен и допълнен с последващи анекси, с цел участие в
обществена поръчка с предмет: Модернизация на железопътен участък Елин
Пелин- Костенец, по обособени позиции, в частта за обособена позиция 1;
Модернизация на железопътна отсечка от км 22+554 до км 42 +200, с
възложител „Национална компания железопътна инфраструктура“.
С договора за гражданско дружество е уговорена солидарната
отговорност на съдружниците във връзка с изпълнение на задълженията по
договора за обществена поръчка, вкл. и по отношение на плащанията, пред
възложителя по договора по ЗОП.
Другата цел, с която е създадено гражданското дружество, освен
участието в ОП е и продажба на бетонови смеси и други материали и/или
машини и оборудване, както и възможност за осъществяване на друга дейност
или участие от страна на съдружниците, за която договорът изисква
единодушно решение на представителите на съдружниците в това дружество.
Уговорен е начинът на вземане на решения и е решен въпросът относно
това кой е водещ съдружник в отношенията по изпълнение на договора по
ЗОП – това е „ДУЙГУ ТААХХЮТ ВЕ ИНШААТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“ АД,
като с нормата на чл.5.1 са посочени неговите задължения и права в това му
качество.
Прието е, че печалбите и загубите се разпределят между съдружниците
на база участието им в общия имот на гражданското дружество.
С разпоредбата на чл.6.10 от договора е посочено какво е
разпределението на конкретните дейности между съдружниците.
Уговорени са какви са правата и задължения, срок на действие на
5
договора- относително определен, като са посочени изрични основания за
прекратяване на дружеството, извън законово уредените.
Съдружниците са приели, че отношенията им в гражданското
дружеството и то самото, ще се регулират от закона на Република България.
По делото не е налице спор и относно това, че на 19.03.2020 година е
сключен договор между, както е посочено в договора, ДЗЗД „ДЖЕН – ДУЙ
ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“, БУЛСТАТ *********, обозначено като възложител и
настоящият ответник „ЕР КЪНСТРЪКШЪНС“ ООД, ЕИК *********,
обозначен като подизпълнител.
Договор, съгласно нормата на чл.1, има за предмет извършване от страна
на изпълнителя, по възложение от възложителя, на контрол по качество и
лабораторни изпитвания, съгласно изискванията на съответните стандарти и
добра практика; контакти с доставчици на строителни материали,
разработване на рецептурни състави на обикновени бетони, торкретбетон,
шлайфани бетони със стоманени или полипропиленови фибри,
дребнозърнести бетони и циментови замазки и план за контрол на
стоманените материали.
Съгласно чл.2 от договора подизпълнителят е поел задължение да
извършва тестове и изпитвания по чл.1; при необходимост тестове и
изпитвания ще бъдат осъществявани в независими лаборатории, за което
следва да уведоми възложителя писмено и тази връзка между страните по
договора е уговорена като денонощна и без почивни дни.
Страните са уговорили процедурата за извършване на изпитванията,
правата и задължениета си по договорната връзка; начин на плащане – в срок
от пет дни след представяне на отчета от подизпълнителя, възложителят се
задължава да извърши плащане.
Приели са, че цената за подготовка на доклади на изпитвания и
планиране на дейности по контрол на качеството, предмет на договора е
19 952 000лв., а в случай на допълнителни работи ще бъде добавена и сумата
от 1 995 200лв., които суми са без ДДС.
Съгласили са се, че авансово ще бъде платена на подизпълнителя сума от
1 995 200лв. без ДДС, което впоследствие ще бъде приспаднато от общия
размер на уговореното плащане.
Уговорени са последиците при липса на точно изпълнение, чрез
приложение института на неустойката.
Съгласно разпоредбата на чл.18 от договора срокът на договора е до
получаване на акт, образец 16, считано от датата на подписването на договора.
Посочени са основанията за преустановяване на договорната връзка.
На 04.01.2021 година страните по този договор сключват ново
споразумение, което обозначават като договор за новация – обективна – с
който са приели, че предметът на споразумението от 19.03.2020година се
погасява и на негово място възниква нов предмет на договора, а именно$
поето от изпълнителя задължение, по силата на извършено възлагане от ДЗЗД,
да извърши периодично и при възникване на необходимост поддръжка и
6
ремонт на сервизни пътища/пътища за достъп/ на тунелите на възложителя,
пътищата от строителната база до тунелите; при необходимост възложителят
следва да наеме техника и МПС от изпълнителя за извършване на отделни
дейности във връзка с проект Лот 1 – „Модернизация на жп линия Елин
Пелин- Костенец“; цените се определят в приложение към този договор.
По силата на това споразумение е внесено изменение в чл.1 от договора-
касаещ предмета на същия- който представлява най- общо казано поето от
изпълнителя задължение да извършва поддръжка и ремонт на сервизните
пътища на тулените на възложителя, на пътищата от строителната база до
тунелите, което включва извършване на работа по пренасяне на материалите
от изкопа в строителната площадка с помощта на строителни машини и
подреждане на складова площ, като при небходимост възложителят наема
техника и МПС от изпълнителя за извършване на дейности във връзка с
проект Лот 1 – „Модернизация на жп линия Елин Пелин- Костенец“.
Другата норма, която е изменена е разпоредбата на чл.12 от договора,
която добива следната редакция:
Страните се съгласяват, че възнаграждение на подизпълнителя по
предходния договор не се дължи, а заплатената авансово сума ще бъде
използвана за заплащане на възложената му работа по този договор, с неговия
нов предмет, като плащането ще се извършва на действително извършена
работа, отчитана ежедневно, месечно плащане, въз основа на отчетните
документи, за което страните по договора съставят протокол, двустранно
подписан и при издадена сума за дължимата сума; плащането – по банков път,
а окончателната цена – след установяване на реално извършената работа,
приета от възложителя по посочения начин като плащането от окончателен
характер- в 5-дневен срок – работни дни, след уведомление за приключена
работа, от страна на подизпълнителя..
Изменена е нормата на чл.18, на договора, като новата редакция сочи, че
договорът започва действие от подписването му като конкретен срок не е
посочен; предвидена е възможност за продължаване на срока с 1 година, при
неупражнено право да се прекрати действието му с едностранно предизвестие
преди изтичане на срока му, графикът за изпълнение на възложената работа
може да бъде променен с писмено споразумение.
Изменена е и нормата на чл.19 от договора с която страните регулират
преустановяване на договорната връзка.
С нормата е приета, че договорът преустановява действието си с
неговото изпълнение; по взаимно съгласие; с писмено уведомление, при
започнало спрямо подизпълнител ликвидационно производство, респ. за
несъстоятелност; едностранно от страна на възложителя; едностранно от
страна на възложителя при посочени хипотеза- неспособност на изпълнителя
да: осигури работници, материали, оборудване; при незапочване на работа,
респ. спиране на работа без основателна причина; при неизпълнение на
договорените работи по този договор.
Уговорени са правата и задълженията на страните по договора;
последиците от липса на точно изпълнение- чрез приложение на института на
7
неустойката.
Страните са се съгласили, че чл.2 – 6; чл.7, ал.1- ал.3; чл.8 - чл.11; чл.13 –
чл.17 от предходното споразумение се отменят.
Предвидена е изрично възможността възложителят да развали договора
при липса на точно изпълнение от страна на изпълнителя.
Неразделна част от този договор са неговите приложения касателно
единичните цени за наем и единичните цени за услугите, предмет на сделката.
По делото не е спорно и обстоятелството, че по банков път от сметката
на ДЗЗД е преведена сумата от 1 995 00лв. без ДДС с ДДС – 2 394 240лв. на
ответника, за което е издадена фактура №**********/23.03.2020г.
Не се спори и относно това, че на 29.04.2022 година е издадена фактура
от ответника към ДЗЗД под №********** за сумата от 283 200лв., с посочено
основание за плащане – наем, съгласно констативен протокол и аванс.
Представен е констативен протокол, двустранно подписан за процесната
сума и касаещ наемна цена на наета техника на 31.12.2021година за
осъществяване на дейности на обекта, предмет на договорите между страните
по това дело.
По делото е представена кореспонденция между одитора на ДЗЗД и
настоящия ответник, от 22.02.2022 година, от която е видно, че на отправено
запитване от ДЗЗД до изпълнителя е получен отговор относно това какви са
задълженията на последния към възложителя е съобразно дадения отговор те
възлизат на 2 105 200лв., който е отговорът на ответника до одитора на
възложителя – лист 92 от делото.
На 20.02.2023 година ответникът е получил покана от съдружниците в
ДЗЗД, връчена му чрез ЧСИ С.Я., да възстанови сумата от 2 054 400лв. в 7-
дневен срок ведно с ДДС, тъй като това е неусвоен аванс, а договорът за
новация е преустановил действието си защото срокът му е изтекъл.
Връчването е извършено на счетоводителя на ответника Й.Л..
На тази покана ответникът е дал отговор с писмо от 27.02.2023година, че
основание за възстановяване на претендираната сума няма, тъй като
договорът е действащ.
След размяната на писма на 28.02.2023 година съдружниците в ДЗЗД
отново изпраща изявление до ответника, с което уведомява насрещната
страна, че счита договора за приключен, поради което е налице необходимост
от това да върне авансово получената сума от 2 054 400лв., давайки срок до
08.03.2023 година.Изявление за прекратяване на договора е връчено на
ответника и по електронен път, за което по делото не е налице спор.
Във връзка с възражението на ответника, че договорът, който страните са
сключили и който представлява обективна новация е пряко обвързан от
договора за обществена поръчка, по делото е представен договор за обособена
позиция от ответника, а именно договор с предмет 1:Модернизация на
железопътната отсечка от км 22+554 до км 42+200, сключен между ДЗЗД
„ДЖЕН – ДУЙ ЖП ЕЛИН ПЕЛИН“, БУЛСТАТ ********* и ДП
„НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,
8
ЕИК *********, касаеща същия предмет на договора, а именно:Модернизация
на железопътен участък Елин Пелин – Костенец, пообособени позиции“.
Във връзка с дадените към ответника указания да уточни кои са
основанията да твърди нищожност на клаузата от договора за новация, касаещ
срок на действие на договор, с молба от 22.01.2024 година е внесено
уточнение, че основанията за нищожност, съгласно нормата на чл.26 ЗЗД са
липса на съгласие, евентуално накърняване на добрите нрави.
По отношение на стореното правопогасително възражение за
прихващане със същата молба ответникът заявява теза, че насрещното
вземане е неговата пропусната полза от договора, който го обвързва с ищците,
която като размер се базира на стойността на основния договор с ДП НКЖИ,
която е 19 952 000лв., поради което и авансът е 10% от тази стойност.
Следователно това е пропусната полза, която претендира, в условие на
евентуалност, ако съдът приеме исковете на ищците за основателни.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице П.
Д., която е приета като годно доказателствено средство, дадено компетентнтно
и незаинтересовано.
От това заключение се установява, че за получената авансово сума от
1 995 000лв. без ДДС и с ДДС 2 394 240лв. ответникът е издал фактура
№310/31.03.2020г. с посочено основание – аванс по договор от
19.03.2020година.
Тази фактура е редовно и своевременно отчетена от ответника, включена
в Дневниците за продажби по ЗДД през март 2020г., отразена е в справка-
декларация по ДДС и данните са подадени в НАП.
С констативен протокол са одобрени извършени разходи за наем на
техника и МПС в периода 01.01.2021-31.12.2021г. на стойност 280 000лв..
На 29.04.2022 година ответникът издава фактура №751/29.04.2022г. с
нулева стойност и посочено основание – наем, с-сно констативен протокол
283 000лв./аванс.Тази фактура е своевременно и редовно осчетоводена от
ответника в дневника за продажби по ДДС за април 2022г., отразена е в
справка-декларация по ДДС и е подадена към ТД на НАП.
От извършената справка от вещото лице на оборотна ведомост – разчети
за периода от 01.01.2024г. – 16.10.2024г. се установява, че невъзстановеният
аванс, наличен по сметка 412 „Клиенти по аванси“ е в размер на 1 712 00лв.
без ДДС, с ДДС – 2 054 400лв.
Размерът на обезщетението за всеки от ищците за периода от 08.03.2023г.
до постъпване на исковата молба в съда е както следва: за„ДУЙГУ
ТААХХЮТ ВЕ ИНШААТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“ АД в размер на 71 202,
73лв. и за „ДЖЕНГИЗ ИНШААТ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ А.Ш.“ АД в
размер на 2 202,15лв.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
изводи:
Спорът в настоящето производство е съсредоточен относно това дали е
налице преустановяване на договорната връзка, която е обвързвала страните,
9
а именно договорът за новация, сключен на 04.01.2021 година, което е
предпоставка ищеците да претендират връщане на платената на ответника
сума, представляваща остатък от аванс по преждия договор.
Страните не спорят относно наличие на договорна връзка, нито относно
обстоятелството, че на ответника е преведен аванс по силата на прежно
споразумение в размер на 1 995 200лв. без ДДС, за която сума страните с
договора за новация са се съгласили, че ще служи за заплащане на дейностите,
които са възложени на ответника по силата на договора за новация от
04.01.2021 година.
По делото не е налице спор и относно това, че ответникът е извършил
дейности на стойност от 283 000лв. без ДДС, за които е издадена фактура и
тази сума е приспадната от платения аванс; както не се спори, че остатъкът от
този аванс в размер на 2 054 400лв.
Тезата на ищеца е, че сделката е преустановила своето действие в
резултат на прекратяването и от страна на съдружниците в ДЗЗД, а тезата на
ответника е, че нормата на чл.18 от договора за новация е нищожна, тъй като
липсва съгласие относно срока на действие на договора, респ. налице е
накърняване на добрите нрави с тази клауза.
При условие на евентуалност, ако съдът приеме, че исковете са
основателни то моли съда да ги отхвърли, тъй като претендираната от ищците
сума представлява пропусната полза от ответника, която същият е щял да
реализира под форма на печалба от процесния договор.
По отношение на това дали договорът за новация следва да се приеме, че
е прекратеен, ищецът се позовава на представените от него писмени
доказателства и в частност на варианта, на договора, който е на турски език,
на което ответникът се противопоставя с довода, че относимият вариант към
делото е този, при който текстът е на български език- основният текст.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в представения на по-
дребен шрифт вариант на договора на български език, в чл.18 не се съдържа
срок на договора, за разлика от този, при който основният текст е на турски
език, в който очевидно се съдържа текст, според който в чл.18 от договора е
фискиран срок от 1 година на действие на договора.
Съдът отчита и обстоятелствата, че след първата покана, която ищците са
отправили до ответника за връщане на остатъка от заплатения аванс, е налице
противопоставяне от страна на изпълнителя по договора, с възражението, че
срокът не е изтекъл. В резултат на това възражение, явно прието от
възложителя за основателно, е извършено ново изявление, с което
възложителят слага край на договорната връзка, позовавайки се на чл.19.4 от
договора за прекратяване на неговото действие.
Според цитираната в това писмено изявление норма от договора, който
страните са сключили, договорът се прекратява и с едностранно писмено
уведомление от страна на възложителя.
Ето защо съдът приема, че след стореното от ответника възражение, че
договорът не е преустановил действието, поради изтичане на срока, за който е
10
уговорен, е прието от ищците за основателно и именно тази е причината да се
позове на разпоредбата на чл.19.4 от договора от 04.01.2021 година.
Въз основа на това съдът приема за основателно възражението на
ответника, че нормата на чл.18 не съдържа изрично уговорен срок, през който
страните да са обвързани от тази сделка.
Ето защо основателно е правоизключващото възражение за нищожност
на тази клауза от договора, тъй като не е налице постигнато съгласие между
тях относно срок на действие на договора. Поради това съдът приема за
основателна тезата на ответника, че към датата на първата покана за
възстановяване на сумата, която е съдебно заявена в това производство,
договорът е бил в сила и очевидно поради тази причина ищците са отправили
писменото си изявление, основаващо се на чл.19.4 от договора, за да
преустановяват действието му.
Вследствие на това следващият въпрос, който следва да получи отговор
в това производство е дали ищецът е упражнил налично свое потестативно
право да преустанови договорната връзка.
Както е посочено вече, такава възможност страните са предвидили
изрично с разпоредбата на чл.19.4 от договора, даваща право на възложителя
да прекрати безусловно договорната връзка с едностранно предизвестие.
При анализ на нормата на чл.19 от договора се налага извод, че
основанията за прекратяване на договора са три основни групи, а именно:
първата група основания са свързани с неговото изпълнение, с
възможността по общото съгласие на страните договорът да бъде прекратен;
втората група са свързани със статуса на изпълнителя:
при наличие на образувано ликвидационно, респ. производство по
несъстоятелност по отношение на изпълнителя;
третата група са възможностите на възложителя да тури край на
договорната връзка - едностранно от страна на възложителя и то без да е
налице вина у изпълнителя
и при останалите хипотези- виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя, намерило конкретните проявни форми, посочени в договора.
Последните хипотези, свързани с виновното неизпълнение на
договорните задължения от страна на изпълнителя могат да се субсумират от
нормата на чл.87 ЗЗД, която предвижда възможността договорът да бъде
развален при виновно и то съществено неизпълнение от страна на
изпълнителя.
По виждане на състава договорът е прекратен надлежно от
възложителите и това е станало въз основа на изрично предвидена за него
възможност, явяваща се част от постигнатото между страните съгласие,
очертана с нормата на чл.19,т.4.
По същината си това прекратяване от страна на възложителя
представлява отказ от договора, което не зависи от това дали е започнало или
не изпълнение по договора.
11
В нашето действащо право възможността за отказ от договора намира
свои конкретни проявни форми – напр. чл.308 ТЗ, чл.93 ЗЗД, друг пример е
разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД, като при всички случаи страните разполагат
с възможността да гарантират правата си и да се съобразят със забраната за
неоснователно обогатяване чрез института на отметнината, задатъка,
неустойката или чрез реално изпълнение на вече престираното по договора,
респ. да дирят обезвреда по общия ред, ако не са предвидили начин за такава
при сключване на договора.
В настоящия случай страните, според договорната свобода, която им
гарантира нормата на чл.9 ЗЗД, не са уговорили последици при отказа на
едната страна от договора, което не води до извод, че тази страна действа
неправомерно.
Именно въз основа на договорната свобода, според която страните могат
да уговорят свободно клаузите на договора, съдът е длъжен да зачете
изразената им свободна воля при преценка на това дали договорът е породил
действие и дали клаузите му не противоречат на императивни норми от
нормативната база, респ. на добрите нрави.
В случая ищците са се възползвали от уговорената с нормата на чл.19.4
възможност едностранно, въз основа на писмено уведомление да прекратят
договорната връзка, което са упражнили надлежно / изявлението е достигнало
до адресата/ и в резултат на това съдът приема, че договорът е преустановил
действието си.
Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД, съгласно
която договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Според чл.9 ЗЗД, съдържанието на договора се определя свободно от страните,
доколкото не противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави.
Въз основа на тези законови норми и условията на процесния договор, съдът
приема, че прекратяването на договора може да се извърши на основанията, които
не само са регламентирани в законодателството на Републиката, което страните са
приели за приложимо в техните договорни връзки, но и на основанията, които
изрично са уговорили с процесния договор, като единствената граница за
приложението им е наличие на императивни норми, на които договорните клаузи
противоречат, респ. на добрите нрави. В този смисъл е и решение №42/11.05.2015.
по т.д.№1358/2013.г. на първо т.о. на ВКС.
След като ответникът е изразил съгласие на възложителите да бъде
предоставена тази възможност, то той следва да понесе последиците от това, като
съобрази поведението с регламента, в чието създаване е участвал и дал съгласие да
регулира отношенията му с ищците.
Въз основа на това съдът приема, че договорът с писменото изявление на
съдружниците в ДЗЗД, отправено и получено от ответника е бил прекратен.
Другото, което следва да бъде отчетено, че между страните е имало
имуществено разместване- заплатеният аванс, който е получен от ответника и за
тази престация, към момента на размяната е било налично правно основание –
сключената сделка.Част от тази сума е послужила по уговореното с договора за
новация предназначение- заплащане на изпълнени от ответника дейности и наем
12
на техника и др.
По делото не е налице твърдение, респ. доказателства, че ответникът е
извършил дейности, очертани с предмета на договора за новация, за които да му се
дължи плащане, извън тези, за които е съставен констативния протокол и е
издадена фактура.
Ето защо след прекратяване на договора остатъкът от аванса подлежи на
връщане.
Настоящата хипотеза е типична хипотеза по чл.59, ал.1, предл. 3 ЗЗД,
очертана и в мотивите на Постановление №1/1979г., на което се позовава
ответника, а именно наличие на прекратяване на договора след започнало
изпълнение, във връзка с което е извършено имуществено разместване.
Преустановяване на договорната връзка е основание за връщане на платеното, тъй
като срещу това плащане липсва осъществена насрещна престация. В случая е без
правно значение, че преведената сума е от сметката на ДЗЗД. Отделното
счетоводство на ДЗЗД има други цели, които не предпоставят възможността
самото ДЗЗД да претендира връщане на процесната сума, поради липсата на
правосубектност. Ето защо възражението на ответника, че исковете са
неоснователни, защото сумата е получена от ДЗЗД, а не от съдружниците е
несъстоятелно.
Без правно значение е и възражението, че прекратяване на договора действа
за в бъдеще, което препятства възможността за предявяване на кондикционни
искове, тъй като липсва приложение на нормата на чл.88 ЗЗД. Както вече е
посочено законът предвижда искове за връщане/възстановяване и при
осъществяване на прекратително условие при сделки с модалитет.
При така изложеното съдът приема, че исковете се явяват основателни и
следва да бъдат уважени в посочените размери- главници, както са предявени, а
акцесорните претенции- както е посочило вещото лице за първия ищеца и
съобразно заявеното от втория ищец.
След като съдът е достигнало до извод, че заявените осъдителни искове са
основателно предявени, което означава установени по основание и размер, то
съдът е длъжен да с произнесе по своевременно въведното в предмета на спора
правопогасително възражение на ответника за вреди от прекратяване на договора,
заявени от него като имуществени и представляващи пропуснати ползи.
Съдебно заявеното вземане, което ответникът е въвел в настоящия процес
под формата на възражение за прихващане и представляващо по същината си
активно вземане, на което твърди, че е титуляр, е пропусната полза, която заявява,
че е останала за него нереализирана печалба от прекратения договор за новация.
По отношение на размера на това вземане, твърди, че същото е 10% от
стойността на договора по ЗОП, която е 19 952 000лв.
Възражението от правопогасителен характер на ответника намира
правното си основание в нормата на чл.82 ЗЗД, чийто фактически състав
включва наличие на вреда, в случая пропусната полза/печалбата на
търговското дружество/, причинена от неизпълнение на договорно
задължение, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на насрещната страна по договора; предвидимост
на същата към момента на сключване на договора; реалност на тази вреда.
13
Съдът, на основание чл.154 ГПК, е дал указание на ответника, че носи
доказателствена тежест за установяване на елементите от състава на тази
осъдителна претенция.
Такова ответникът не е провел, тъй като е изградил защитната теза на
това си вземане с доводи, които принципно се споделят от съда, но по делото
не са налични доказателства, че пропусната полза е реална.
Необходимостта от доказване на сигурността на тази имуществена
облага, която дружеството би получило при правомерното развитие на
договорната връзка е изведена с ТР №3 от 12.12.2012г. по тълк.д.№3/2012г. на
ОСГТК на ВКС, което настоящият състав следва освен да споделя и стриктно
да съобрази. Липсата на доказване на сигурността на това евентуално
увеличение на имуществото на ответника при продължаване на дейността на
договора е достатъчно основание съдът да достигне до извод, че ответникът
не е установил активното вземане, което твърди, че има спрямо настоящите
ищци, поради което съдът приема, че възражението за прихващане се явява
неоснователно, тъй като не е доказано в този процес.
Без да навлиза в подробности относно останалите елементи от състава
на чл.82 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, съдът намира за необходимо да отбележи и това,
че прекратяване на договора в настоящия случай не може да се третира като
противоправно поведение у ищците, тъй като не нарушава императивни
норми и е израз на договорната свобода съгласно чл.9 ЗЗД.
При така изложеното предявените искове следва да бъдат уважени, като
отвтникът следва да понесе направените от ищците разноски в този процес,
съобразно представените списъци по чл.80 ГПК.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК касателно
адвокатските хонорари на процесуалния представител на ищците, за които по
делото са налични два документи, че реално са заплатени на адв. А. суми като
възнаграждение за процесуално представителство в общо размер от 114 684
лв.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение за исковия
процес е 66 564лв., общо.
По делото не са представени доказателства за реално извършените
разноски по ч.гр.д.№6844/2023г. по описа на СГС, поради което съдът не
намира основание да ги присъжда в тежест на ответника.
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, с оглед нормата на чл.7, ал.2, т.7 от Наредба №1/2004г. на
ВАС съдът констатира да е 56 771,23лв., общо, с оглед материалния интерес.
Отчитайки правната и фактическа сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания подготовката на делото, настоящият състав
намира, че възражението за прекомерност се явява неоснователно и
възнаграждението не следва да се намали.
При така изложеното ответникът следва да заплати на ищците само
разноските, които са установени в този процес- заплатената д.т. от всеки от
ищците, заплатеното адвокатско възнаграждение, претендирано в този процес
14
и депозита, внесен за вещото лице.Това плащане следва да е съобразено с
уважената част на исковете на всеки от ищците.
Съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на
първия ищец разноски по делото в размер на 147 354,54лв., а на втория
ответник – разноски в размер на 4 552,50лв.
Ответникът претендира разноски от 75 693,60лв. с ДДС, по отношение
на което е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
По вече изложени съображения съдът не намира основание да намали
размера на това адвокатско възнаграждение, в чиято стойност е включено
ДДС, за разлика от възнаграждението на адвоката на ищците.
Тъй като е налице частично отхвърляне на акцесорните претенции, то
съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да заплатят на
ответника следните разноски, а именно- първият ищец следва да му заплати
разноски в размер на 400,85лв., а вторият ищец следва да му заплати разноски
в размер на 481,09лв.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, „ЕР
КЪНСТРЪКШЪНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Камен Андреев“№24, ет.8, офис 16, да
заплати/възстанови на „ДУЙГУ ТААХХЮТ ВЕ ИНШААТ АНОНИМ
ШИРКЕТИ“ АД, дружество, регистрирано според законодателството на
Република Турция, с данъчен номер *********, рег.№ в Камарата 567109 с
дата на регистрацията 03.01.2011г., със седалище и адрес на управление
кв.Ишчи Блокларъ, бул.“Мевляна“, *********4, офис 107
Балгат/Чанкая/Анкара, със съдебен адрес гр.Плевен, ул.“*********, чрез адв.
Х. А., сумата от 1 992 768лв., представляваща остатък от получен от ответника
аванс по договор за новация от 04.01.2021година, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 18.07.2023година до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „ЕР КЪНСТРЪКШЪНС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Камен
Андреев“№24, ет.8, офис 16, да заплати на „ДУЙГУ ТААХХЮТ ВЕ
ИНШААТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“ АД, дружество, регистрирано според
законодателството на Република Турция, с данъчен номер *********, рег.№ в
Камарата 567109 с дата на регистрацията 03.01.2011г., със седалище и адрес на
управление кв.Ишчи Блокларъ, бул.“Мевляна“, *********4, офис 107
Балгат/Чанкая/Анкара, със съдебен адрес гр.Плевен, ул.“*********, чрез адв.
Х. А., сумата от 73 404,88лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата от 1 992 768лв., за периода на забава от 09.03.2023г. до
18.07.2023година, като ОТХВЪРЛЯ иск в частта над тази сума до предявения
15
размер от 84 404,88лв., поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЕР КЪНСТРЪКШЪНС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Камен Андреев“№24, ет.8, офис 16, да заплати на „ДУЙГУ ТААХХЮТ
ВЕ ИНШААТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“ АД, дружество, регистрирано според
законодателството на Република Турция, с данъчен номер *********, рег.№ в
Камарата 567109 с дата на регистрацията 03.01.2011г., със седалище и адрес на
управление кв.Ишчи Блокларъ, бул.“Мевляна“, *********4, офис 107
Балгат/Чанкая/Анкара, със съдебен адрес гр.Плевен, ул.“*********, чрез адв.
Х. А., сумата от 147 354,54лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ДУЙГУ ТААХХЮТ ВЕ
ИНШААТ АНОНИМ ШИРКЕТИ“ АД, дружество, регистрирано според
законодателството на Република Турция, с данъчен номер *********, рег.№ в
Камарата 567109 с дата на регистрацията 03.01.2011г., със седалище и адрес на
управление кв.Ишчи Блокларъ, бул.“Мевляна“, *********4, офис 107
Балгат/Чанкая/Анкара, да заплати на „ЕР КЪНСТРЪКШЪНС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Камен
Андреев“№24, ет.8, офис 16 сумата от 400,85лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, „ЕР
КЪНСТРЪКШЪНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Камен Андреев“№24, ет.8, офис 16, да
заплати/възстанови на „ДЖЕНГИЗ ИНШААТ САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ
А.Ш.“ АД, дружество регистрирано съгласно законодателството на Република
Турция, с данъчен номер *********, рег.№ в ТР 225-8 от 19.03.1992г., със
седалище и адрес на управление бул.“*********, Атунизаде, Юскюдар 34662
Истанбул, със съдебен адрес гр.Плевен, ул.“*********, чрез адв. Х. А., сумата
от 61 632лв., представляваща остатък от получен от ответника аванс по
договор за новация от 04.01.2021година, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от 18.07.2023година до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, „ЕР КЪНСТРЪКШЪНС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Камен
Андреев“№24, ет.8, офис 16, да заплати на „ДЖЕНГИЗ ИНШААТ САНАЙИ
ВЕ ТИДЖАРЕТ А.Ш.“ АД, дружество регистрирано съгласно
законодателството на Република Турция, с данъчен номер *********, рег.№ в
ТР 225-8 от 19.03.1992г., със седалище и адрес на управление бул.“*********,
Атунизаде, Юскюдар 34662 Истанбул, със съдебен адрес гр.Плевен,
ул.“*********, чрез адв. Х. А., сумата от 2 202,15лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 61 632лв., за периода на забава
от 09.03.2023г. до 18.07.2023година, като ОТХВЪРЛЯ иск в частта над тази
сума до предявения размер от 2 610,46лв., поради неоснователността му
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЕР КЪНСТРЪКШЪНС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Камен Андреев“№24, ет.8, офис 16, да заплати на „ДЖЕНГИЗ ИНШААТ
САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ А.Ш.“ АД, дружество регистрирано съгласно
16
законодателството на Република Турция, с данъчен номер *********, рег.№ в
ТР 225-8 от 19.03.1992г., със седалище и адрес на управление бул.“*********,
Атунизаде, Юскюдар 34662 Истанбул, със съдебен адрес гр.Плевен,
ул.“*********, чрез адв. Х. А., сумата от 4 552,50лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ДЖЕНГИЗ ИНШААТ
САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ А.Ш.“ АД, дружество регистрирано съгласно
законодателството на Република Турция, с данъчен номер *********, рег.№ в
ТР 225-8 от 19.03.1992г., със седалище и адрес на управление бул.“*********,
Атунизаде, Юскюдар 34662 Истанбул, да заплати на „ЕР КЪНСТРЪКШЪНС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Камен Андреев“№24, ет.8, офис 16, сумата от 481,09лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните на посочените от тях съдебни адреси, а именно за
ищците - съдебен адрес гр.Плевен, ул.“*********, чрез адв. Х. А. и за
ответника гр.София, ул.“*********, чрез адв. Х. Х. от адв. Дружество
„С.,Т.,Х.И С.“.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17