Р
Е Ш Е
Н И Е
№394
25.05.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
касационно административно дело № 206
по описа на съда за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Т.Х.К., ЕГН : **********,***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260028/09.12.2022 г., постановено по адм.дело №
11/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. Издадената заповед, в обжалваната част, с която бил
одобрен ПНИ за включването като новообразуван и разделянето на ПИ с
идентификатор № 77195.704.91 по КК на гр.Хасково с площ от 837 кв.м. на два новообразувани
имота: ПИ с идентификатор № 77195.704.627 с площ от 237 кв.м. и ПИ с
идентификатор № 77195.704.628 с площ от 596 кв.м., обективирани и в решение по
Протокол № 5 от 20.06.2019 г. на Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ,
назначена от Областен Управител на гр.Хасково, била нищожна, поради
противоречие с материалния закон. Разпоредените в случая правни последици били
противоположни и съществено различаващи се от предвидените в правната норма и
се явявали нетърпими от гледна точка на правния ред, доколкото се засягало в
много голяма степен правото на собственост, гарантирано от Конституцията. Процесният
имот с идентификатор № 77195.704.91 с площ от 833 кв.м. по НА за собственост №
196, том V, peг. № 5191, дело № 735/2015 г., сега разделен на два
новообразувани имота, както следва: имот с идентификатор № 77195.704.628 с площ
от 596 кв.м. и имот с идентификатор № 77195.704.627 с площ от 237 кв.м., бил
оставен в наследство на жалбоподателката Т. П. К. от нейната майка С. П. К., починала на 24.05.2007 г. в гр. Хасково, която станала
собственик по на имота по силата на закона, а не по реституция. П. М. К. *** с площ от 596 кв.м., който имот обаче не съществувал
на Кадастралния план на гр. Хасково от 1988 г., а единствено фигурирал в
Заповед № 919/25.06.1998 г. на Кмет на Община Хасково. Налице бил правен абсурд
и порок на материална незаконосъобразност, което, от своя страна, водело до
нищожност на административния акт в обжалваната му част.
Сочи
се още, че новообразуваният ПИ с идентификатор № 77195.704.627 бил с площ от
237 кв.м. и не можело да съществува като такъв. Съгласно текста на чл. 28, ал.
7 от ППЗСПЗЗ, новообразуван имот не можело да бъде по-малък от 250 кв.м.,
такова било и изискването на ЗУТ. Твърди се, че ПИ с идентификатор №
77195.704.91 с площ от 837 кв.м. не може да бъде включен в ПНИ и не може да
бъде разделен на два новообразувани имота.
Цитира
се съдебен акт, постановен от Районен съд – Хасково в производство по иск за
делба, в което производство искът за делба, предявен от П. М. К., бил отхвърлен, като по този начин въпросът за собствеността
по отношение на ПИ с идентификатор № 77195.704.91 бил решен.
Оспорват
се изводите на Районен съд - Хасково по отношение на лицата, които се
легитимират като собственици и се акцентира на същността на производството по §
4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за проверка дали е спазена процедурата по одобряване
на ПНИ и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици
лица, като ползвателите на имотите, придобили собствеността върху тях, били с
предимство пред бившите собственици. В конкретния случай жалбоподателката била
със статут на първата категория лица. Ето защо следвало да се приеме, че имотът,
от една страна, не е новообразуван, и от друга, че е разделен на два ПИ в
нарушение на процедурата и изискванията на чл. 28, ал. 5, 6, 7 и 8 и ал. 10, т.
7 от ППЗСПЗЗ. Регламентацията на помощните планове и плановете на новообразуваните
имоти в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвиждала предимство при отразяванията в ПНИ за
ползувателите на имоти, правото на собственост върху които е придобито чрез
процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост -
какъвто бил настоящият случай. Едва след установяването на границите на тези
имоти и определяне на имот за всеки правоимащ по § 4а и 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от
останалата земя, при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6, 7 и 8 от
ППЗСПЗЗ се образува имот, върху който правото на собственост се възстановява на
бившите собственици. В този смисъл колизията на правата била законодателно
решена в полза на ползувателите с трансформирано право на ползване в право на
собственост.
Предвид
изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд -
Хасково, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и да бъде обявена за нищожна издадената Заповед № ДС-28-
2/28.06.2019 г. на Областен управител на Област Хасково в частта, с която е одобрен
ПНИ за включването като новообразуван и разделянето на ПИ с идентификатор №
77195.704.91 по КК на гр. Хасково с площ от 837 кв.м. на два новообразувани
имота: ПИ с идентификатор № 77195.704.627 с площ от 237 кв.м. и ПИ с
идентификатор № 77195.704.628 с площ от 596 кв.м. Жалбоподателката моли за
присъждане на разноските по делото. Алтернативно моли да бъде отменено обжалваното
решение, като делото бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на Pайонен съд - Хасково.
Ответната
страна по касационната жалба - ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област Хасково, не
изразява становище по основателността на касационната жалба.
Заинтересованите
страни – Г.В.К. и С.В.К., в депозирани по касационната жалба писмени отговори посочват,
че постановеното от Районен съд – Хасково решение е правилно, законосъобразно и
постановено в съответствие с материалните и процесуални норми. Молят същото да
бъде потвърдено и да им бъдат присъдени направените за настоящата инстанция
разноски.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, предлага
решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Хасково, като съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания
съдебен акт и фактите, установени от събраните по делото доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения в чл. 211 от АПК срок и изхожда от лица,
участвали в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството
по административно дело № 11/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково е
образувано по подадена жалба от Т.Х.К. за обявяване нищожността на Заповед №
ДС-28-2 от 28.06.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която на
основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, вр. §4к, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти (ПНИ), приет от Комисията
по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „Кенана“ в землището на гр.Хасково, в
частта, в която от имот с идентификатор № 77195.704.91 е наредено да се
образуват два новообразувани имота - имот с идентификатор 77195.704.628 на П. М. К. и имот с идентификатор 77195.704.627 на Т. П. К..
С
Решение № 260028/09.12.2022 г., постановено по делото, предмет на оспорване в
настоящото производство, така подадената жалба е отхвърлена. Съдът е приел за
установено от фактическа страна, че оспорената Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г.
на Областен управител на Област Хасково е влязла в сила на 26.07.2019 г. и не е
обжалвана от страна на жалбоподателката в 14-дневния срок от обнародването й в „Държавен
вестник“. Съответно съдът е намерил жалбата за процесуално допустима по
отношение на релевираните основания, обосноваващи нищожността на заповедта в
оспорваната й част, но по същество е приел, че жалбата е неоснователна. За да
обоснове този си извод, съдът е извършил подробен анализ на приложимата
нормативна уредба по отношение изработването, приемането и съобщаването на помощния
план и плана на новообразуваните имоти за земите, предоставени на граждани въз
основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Заявил е, че планът на новообразуваните
имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа
на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че с този план на всеки правоимащ по § 4а
и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочил
е, че правомащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право
на собственост, чрез заплащане цената на земята по предвидения за това ред и
съответно е посочил отделните хипотези - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем
с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
като е приел, че такъв е настоящият случай. Посочил е трите категории лица,
чиито имоти се нанасят в плана: 1. ползватели, на които по един от предвидените
от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало,
превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята, 2. бивши
собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от
колективния орган по поземлената собственост право на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен
документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории,
било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са
внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята
собственост. Посочил е, че ползвателите на имотите, придобили собствеността
върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните - пред
настоящите собственици. С оглед на така изложеното, съдът е приел, че наследодателката
на жалбоподателката и конституираните заинтересовани страни попадат в първата
от описаните хипотези, а самата жалбоподателка попада в третата такава като
настоящ собственик и е приел, че именно този приоритет е бил следван при
изработване на ПНИ, респективно при възстановяване на собствеността въз основа
на него.
В
тази връзка е изтъкнал, че на С. П. К. е бил предоставен за ползване имот с пл. № 1139 Б, в
местността Кенана, състоящ се от 600 кв.м., признато й било правото на
основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земеделската
земя, предоставена й за ползване, а стойността му в размер на 27 000 лв. била
внесена по сметка на Община Хасково с вносна бележка от 18.09.1995 г. Впоследствие
- през 2015 г., Т.К.Х. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост
върху придобития на основание покупко-продажба и наследство поземлен имот с
идентификатор 77195.704.91 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
на Изпълнителния директор на АК, вече с площ от 833 кв.м.
На
П. М. К., от своя страна, бил предоставен за ползване имот с пл. №
1139-Г, в местността Кенана, състоящ се от 596 кв.м., признато й било правото
на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земеделската
земя, предоставена й за ползване, а стойността й в размер на 166 000 лв. била внесена
по сметка на Община Хасково с вносна бележка от 16.11.1998 г.
От
заключението на назначената техническа експертиза съдът е приел за установено,
че по ПНИ, преди разглеждане на възраженията, процесният имот е бил с
идентификатор 77197.704.91 с площ 833 кв.м. В цифровия модел на плана имотът
бил записан на Т.Х.К.. П. М. К. обаче депозирала възражение срещу изработения ПНИ, като
възражението й за имот с идентификатор № 77195.704.91 било прието, като
съответната комисия решила от имот 77195.704.91 да се образуват два
новобразувани имота и границата между тях да се съобрази с платената площ от
ползвателката, както и със съществуващите сгради, което решение било
обективирано и в изготвения ПНИ.
Вземайки
предвид така изложените факти, съдът е обсъдил основанията за нищожност на
административните актове, като е приел, че такива са посочените в чл. 146 от АПК
основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или
извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във
форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред), като
е заявил, че същите следва да са толкова съществени, че съществуването на
административния акт в правната действителност да е нетърпимо. Вземайки предвид
изложеното, съдът е посочил, че в случая заявените нарушения на материалния
закон - при изработване на помощния план, плана на новообразуваните имоти, на
процедурата по ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ и ЗУТ касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - тоест
не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. В конкретния случай, оспорваният
административен акт в съответната му част не страдал от такива съществени
пороци, а с оглед доводите на жалбоподателката, свързани с твърденията й за
притежание на правото на собственост върху процесния имот, както и съобразно
оспорването на това обстоятелство от страна на заинтересованата страна С.В.К.,
следвало, че е налице спор за материално право, който съдът е приел за
недопустимо да бъде разрешен в производството. Съдът не е споделил възраженията,
развити от жалбоподателката, че предвид влезлите в сила решения - Решение от
04.03.1992 г., постановено по гр. дело № 1182 по описа на PC - Хасково за 1991
г., и Решение № 597 от 03.10.2014 г., постановено по гр. дело № 2660 по описа
на PC - Хасково за 2013 г., спорът между страните относно материалното им право
на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.704.91 е
разрешен и съответно не може да бъде пререшаван, като в тази връзка е изтъкнал,
че първото от цитираните решения касае иск за нарушено владение, а не касае
признаване или отричане на право на собственост, а второто - иск за делба на
съсобствен имот.
Така
установеното води до следните правни изводи на настоящата инстанция по
наведените касационни основания:
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение е
правилно.
Производството
по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски
земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа
на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в
чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани
етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.
Когато
имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са
предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва
с издаване на заповед от кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за
одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство
е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в
обжалваната й част, но е наличен правен интерес за жалбоподателката да я оспори
като нищожна.
Съгласно
чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана за новообразувани имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху
които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при
условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се
изработва в мащаба и въз основа на помощният план по ал. 1 и съдържа границите
и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и
новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата
инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните
имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана.
Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. От
така цитираната разпоредба е видно, че планът на новообразуваните имоти, освен
че съдържа технически данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров
вид), съдържа и регистър на собствеността на същите, като неразделна част от
него. Съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във
всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното
отразяване на данните за собствеността на имотите, като правото на жалба
принадлежи на заинтересованите лица. Това качество имат както ползвателите на
земи въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици
(респективно техните наследници), така и всяко трето лице, чиито права и
интереси се засягат от одобрения план. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР
на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да
извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти
за отразените в регистъра на имотите данни за собственост. В случая следва да
се има предвид обаче, че искането на жалбоподателката касае обявяване нищожност
на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. За
преценка дали порокът, от който страда съответният акт, води до нищожност или
унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за
валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или
особено съществено - в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.
Безспорно акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална,
териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и
съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до
нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора - тоест издаден е при пълна липса
на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако
актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните
последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Настоящият случай обаче не попада в
никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателката не доказва обжалваната
заповед, в частта относно процесния поземлен имот, да страда от пороци, водещи
до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена
материална компетентност по смисъла на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б,
ал. 8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл. 59, ал. 3, във вр. ал. 2 от АПК писмена
форма. Следва да се има предвид, че допуснатите процесуални нарушения при
издаването на един административен акт водят само до неговата
незаконосъобразност, но не и до неговата нищожност. В тази връзка следва да се
посочи, както е изтъкнал и районният съд, че заявените от жалбоподателката нарушения
на процесуалния и материалния закон, свързани с изработването на помощния план,
плана на новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респективно ППЗСПЗЗ,
касаят единствено правилността на административния акт, но не и неговата
валидност, доколкото нищожен би бил на посочените основания само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - тоест не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. В
случая са представени доказателства, удостоверяващи право на собственост върху
земи по § 4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, същите земи попадат в предметния обхват на
одобрения със заповедта ПНИ, отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за
собствеността върху тях - и в регистъра към него. Както вече се посочи,
записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството
по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във
връзка със собствеността върху имотите. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР
на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният
орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при
одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са
установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания
към плана по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка доводите на жалбоподателката и
процесуалния й представител, свързани с твърдения за притежание на право на
собственост върху процесния имот, са неотносими, като следва да се има предвид,
че действително, както е отбелязала и предходната съдебна инстанция, се касае
за спор за материално право. В случая
този спор не би могъл да бъде разрешен и същият подлежи на разглеждане по реда
на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е
основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.
Твърденията, че в случая спорът за материално право вече е разрешен с влезли в
сила съдебни решения са абсолютно несъстоятелни, доколкото нито в
производството по иск за нарушено владение, нито в делбеното производство,
каквито са били проведени, може да бъде разрешен спор за материално право. По
въпроса за недопустимостта в делбеното производство да се разрешават спорове за
материално право относно земеделски земи и необходимостта те да бъдат разрешени
в отделно производство чрез специалния установителен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ
е създадена и трайна съдебна практика. В този смисъл, дори и при установяване
на твърдените в касационната жалба нарушения, същите не обуславят нищожност на
оспорения административен акт, тъй като не се отразяват непоправимо върху
съдържанието му, нито същият изцяло е лишен от законово основание, при пълна
липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна
норма или пък акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган. Тоест процесната заповед в атакуваната й
част би била унищожаема, но доколкото срокът за установяването на този неин
порок е изтекъл, съдът не би имал правомощието да я отмени като
незаконосъобразна.
По
изложените съображения, съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо
и съответстващо на закона решение и изложените в касационната жалба възражения
са неоснователни, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила.
Разноски
за настоящото производство не следва да бъдат присъждани, доколкото не се
установява реалното извършване на такива.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260028/09.12.2022 г., постановено по адм.дело № 11/2021 г. по описа на
Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.