№ 28698
гр. София, 04.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110120372 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена исковата молба от М. И. П.- А.
срещу Р. Д. С. и Д. С. С..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба и отговора на исковата молба, са приложени писмени
доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното
решаване на спора, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Ответниците Д. С. С. и Р. Д. С. са направили искане за задължаване на ищцата да
представи отново в заверен препис посочените в отговорите на исковата молба документи,
доколкото представените с исковата молба такива, били нечетливи. Съдът намира, че следва
да остави искането без уважение, т.к. представените копия са четливи в достатъчна степен,
липсват зачерквания, поради което не е необходимо повторното им представяне.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде насрочено
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.09.2025 г. от 09:50 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от М. И. П.- А. срещу Р. Д. С. и Д. С. С., обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 36,
ал. 3 ЗАдв, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите както следва:
1
Р. Д. С. да заплати на ищеца М. И. П.- А. сумата от 2503,42 лв. с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение по водене на преговори с „Юробанк България“
АД за доброволно уреждане на възникнал правен спор с банката за изпълнение на Договор
за банков кредит HL 32780/05.02.2008 г., определено съгласно Протокол № 3/2025 г. от
22.01.2025 г. на Софийски адвокатски съвет, в който е обективирано решение №
82/22.01.2025 г. на Съвета, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба 08.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 2168,68 лв. с вкл.
ДДС, представляваща възнаграждение по отправяне на писмени предложения до „Юробанк
България“ АД за сключване на споразумение, преглед и извършване на корекции по
споразумението за доброволно уреждане на възникнал правен спор с банката за
изпълнението на договор за банков кредит HL32780/05.02.2008 г., определено съгласно
Протокол № 3/2025 г. от 22.01.2025 г. на Софийски адвокатски съвет, в който е обективирано
решение № 82/22.01.2025 г. на Съвета, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба 08.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането;
Д. С. С. да заплати на ищеца М. И. П.- А. сумата от 2503,42 лв. с вкл. ДДС,
представляваща възнаграждение по водене на преговори с „Юробанк България“ АД за
доброволно уреждане на възникнал правен спор с банката за изпълнение на Договор за
банков кредит HL 32780/05.02.2008 г., определено съгласно Протокол № 3/2025 г. от
22.01.2025 г. на Софийски адвокатски съвет, в който е обективирано решение №
82/22.01.2025 г. на Съвета, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба08.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 2168,68 лв. с вкл.
ДДС, представляваща възнаграждение по отправяне на писмени предложения до „Юробанк
България“ АД за сключване на споразумение, преглед и извършване на корекции по
споразумението за доброволно уреждане на възникнал правен спор с банката за
изпълнението на договор за банков кредит HL32780/05.02.2008 г., определено съгласно
Протокол № 3/2025 г. от 22.01.2025 г. на Софийски адвокатски съвет, в който е обективирано
решение № 82/22.01.2025 г. на Съвета, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба 08.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че в Протокол №3/2025 г. от проведено извънредно
заседание на Софийски адвокатски съвет, е обективирано Решение № 82/22.01.2025 г. на
Софийски адвокатски съвет, съгласно което на основание чл. 36, ал. 3 ЗАдв, Софийски
адвокатски съвет определил размера на дължимото се адвокатско възнаграждение на ищеца,
платимо поотделно, при условията на разделна отговорност, от ответниците за
посредничество и водене на преговорен процес с „Юробанк България“ АД, за които не е
налице сключен писмен договор между страните и не е уговорено възнаграждение, за
следните суми, дължими поотделно в еднакъв размер от двамата ответници:
2086,18 лв. без ДДС или сумата от 2503,42 лв. с вкл. ДДС - възнаграждение по водене
на преговори с „Юробанк България“ АД за доброволно уреждане на възникнал правен спор
с банката за изпълнение на договор за банков кредит HL32780/05.02.2008 г.;
1807,23 лв. без ДДС или 2168,68 лв. с вкл. ДДС по отправяне на писмени предложения
2
до „Юробанк България“ АД за сключване на споразумение, преглед и извършване на
корекции по споразумението за доброволно уреждане на възникнал правен спор с банката за
изпълнението на договор за банков кредит HL32780/05.02.2008 г.
Ищцата аргументира, че е осъществила и процесуално представителство по заведени
установителни и осъдителни искове срещу „Юробанк България“ АД, за което сочи, че между
страните са сключени Договори за правна защита и съдействие, но излага, че последните са с
ограничен предметен обхват, т.к. не включвали извършването на извънсъдебни действия,
каквито твърди, че е извършила. Във връзка с последното отново обръща внимание, че с
решение на Софийски адвокатски съвет е определено дължимото се адвокатско
възнаграждение. Подробно аргументира, че е извършила множество действия във връзка с
водените преговори с банката, които съгласувала и с ответниците, в това число оказала
съдействие при изготвянето и редактирането на извънсъдебното споразумение между
банката и ответниците. С оглед осъществения преговорен процес с банката, последната се
съгласила да приеме за погасен дълга със заплащането на последна погасителна вноска в
общ размер на 21 000 лв. и да отпише горницата от дълга от приблизително 205 900 лв.
Развива подробни съображения в насока, че с оглед проведения преговорен процес е
постигнала резултат, равнозначен на водене на съдебно дело за връщане на платени при
начална липса на основание суми. Излага, че по заведените от нея дела, в качеството на
процесуален представител на ответниците, са били постановени незаконосъобразни
решения, но чрез извоюваното от нея предложение на банката за отписване на сума от дълга
по кредита в приблизителен размер от 215 900 лв., спестила дълги и сложни последващи
съдебни процеси на ответниците. Твърди, че на финалната права ответниците са оттеглили
пълномощията си, както и че не е известно дали към момента е подписано споразумение с
банката при договорените от нея условия. Подробно аргументира, че през периода 2019 г. –
2024 г. са били в непрекъсната комуникация с ответниците, в това число цитира с
подробности водената между тях кореспонденция. Твърди, че е извършила следните правни
и фактически действия: устни съвети и консултации през периода 01.01.2020 - 20.11.2024 г.;
писмени съвети и изготвяне на книжа; водене на преговорен процес с банката;
неколкократно изготвяне на писмени финансови изчисления през периода 01.01.2020 -
20.11.2024 г.; изготвяне на три писмени предложения от името на Р. С. и Д. С. с посочени
ценови параметри за сключване на извънсъдебна спогодба и опрощаване на част от дълга;
редакция на проекто-споразумение за доброволно уреждане на спора с банката; изготвяне и
съгласуване с банката на проект на пълномощно за подписване на извънсъдебното
споразумение, което било заверено от Р. С. в консулска служба на Република България в
Осло; редакция, изменение и допълнение на проекто- споразумението за доброволно
решаване на спора. Сочи, че в своята дейност по възлагане и одобрение на извършеното
посредничество Р. С. винаги е твърдял, че действа както в лично качество, така и като
представител на своята съпруга - Д. С.. Поддържа, че Законът за адвокатурата и Наредбата
изрично предвиждат, че липсващата воля по договарянето на възнаграждението може да
бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв. Твърди, че с покана
от 19.02.2025 г., изпратена по електронен път до ответниците, е поканила всеки един от тях
3
поотделно да заплати сума в размер на 4672,10 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за описаните в Решение № 82 / 22.01.2025 г., на Софийски адвокатски съвет
действия и правни услуги, извършени при липса на договор за правна защита и съдействие, в
срок от 7 дни, считано от изпращане на поканата, а именно в срок до 26.02.2025 г. До
изтичане на срока, както и до настоящия момент твърди, че не е получила дължимото
плащане, нито отговор на поканата. Излага, че с уведомление от 19.02.2025 г., изпратено по
електронен път, ответниците са я уведомили, че оттеглят дадените пълномощия за
процесуално представителство пред съда по к.т.д. 2832/2024 г. по описа на I- во т.о., 3-ти
състав на ВКС, образувано във връзка с изготвена и депозирана пред съда касационна
жалба, като прекратяват сключения помежду им договор за правна помощ и дори отказват да
заплатят в цялост уговореното адвокатско възнаграждение за вече извършената работа. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски,
включително и сторените в хода на обезпечителното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от Д. С. С. и Р.
Д. С. с идентично съдържание, с които предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответниците не оспорват, че на 30.01.2019 г., между страните е сключен договор за правна
защита и съдействие, с който са възложили на ищеца, а ищецът се задължил да окаже правна
защита и съдействие, изразяващи се в предявяването на осъдителен иск за възстановяване на
платени без правно основание суми, и установителен иск за прогласяване нищожност на
клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32780/05.02.2008 г., срещу
„Юробанк България“ АД, както и за предявяване на същите искове и срещу втори ответник
– „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, и осъществяване на процесуално представителство до
приключване на делото с влязло в сила съдебно решение. За оказаната правна защита,
представителство и съдействие пред първа инстанция бил уговорен адвокатски хонорар в
размер на 2500 лв., който бил изплатен в пълен размер. На 11.10.2022 г. между страните бил
сключен друг договор за правна защита и съдействие, с който възложили на ищеца, а ищецът
се задължил да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в предявяването на
въззивна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд по гр. д. 6549/2019 г.
Решение от 16.09.2022 г., и осъществяване на процесуално представителство пред съда до
приключване на делото с влязло в сила съдебно решение. За така посоченото твърдят, че е
уговорено и изплатено в цялост адв. възнаграждение в размер на 8700 лв. На 02.08.2024 г.
между страните бил сключен друг договор за правна защита и съдействие, с който
възложили на ищеца, а ищецът се задължил да окаже правна защита и съдействие,
изразяващи се в предявяването на касационна жалба срещу Решение № 734 от 21.06.2024 г.,
постановено от Софийски апелативен съд, по в. гр. д. 20231000500258 по описа за 2023 г. и
осъществяване на процесуално представителство пред съда (касационна инстанция) до
приключване на делото с влязло в сила съдебно решение. За така посоченото било уговорено
и изплатено в цялост адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. С писмено
уведомление от 25.11.2024 г., изпратено по електронен път, ответниците оттеглили дадените
на адв. А. пълномощия по в.гр.д. 258/2023 г. по описа на Апелативен съд-гр. София в частта
4
за депозиране на писмен отговор на Насрещна въззивна жалба вх. № 29222/12.22.2024 г.,
против Решение № 734/21.06.2024 г., постановено по горепосоченото въззивно
производство. С писмено уведомление от 18.02.2025 г. изпратено по електронен път,
ответниците оттеглили дадените на адв. А. пълномощия за процесуално представителство
пред ВКС, включително и по участието в съдебния процес. Считат, че задълженията на
адвоката не се изчерпват единствено с явяването в съдебни заседания и процесуалното
представителство пред съда, а съставляват по-широк комплекс от задължения, свързани с
всестранното изясняване на предмета на делото и консултиране на възложителя. В този
смисъл платените възнаграждения считат, че възмездяват и правните действия и усилия,
които е положил адвокатът. Твърдят, че не са възлагали извършването на правни и
фактически действия, които да излизат извън предметния обхват на сключените договори за
правна помощ и съдействие. Считат, че ищцата е следвало своевременно да ги информира за
предоставянето на услуги извън предмета на договора и за съответно дължимото
възнаграждение, както и да получи изрично съгласие за възлагане на дейностите.
Поддържат, че съгласно разпоредбата на чл. 14. ал. 3 от Етичния кодекс на адвоката,
адвокатът е длъжен предварително да уведоми клиента си за пълния размер на искания от
него хонорар. В конкретния случай ответниците не били своевременно уведомени за
извършването на правни и фактически действия, които излизат извън обхвата на сключените
договори, нито за възмездния им характер. Твърдят, че на 21.11.2024 г. Р. С., получил
електронно съобщение от ищцата, в което на стр. 4 тя подчертала, че между тях няма
сключен договор за правна помощ относно воденето на преговорен процес с банката и не са
договаряли условията за посредничество, преговори и юридическа защита в тази връзка. В
същия имейл, адв. А. за първи път отправила предложение за предоставяне на правна помощ
и предоставила информация относно условията и адвокатското възнаграждение. Оспорват в
посочения период 01.05.2024 - 20.11.2024 г. да са водени активни преговори с банката. С
посочения по-горе имейл, адв. А. информирала постфактум своя клиент за дължимо
възнаграждение за осъществено извънредно включване в преговорния процес през периода
30.10.-19.11.2024 г. в размер на 1000 лева. Макар, че смятат, че претендираното
възнаграждение не е дължимо, излагат, че адв. А. би следвало да търси заплащането
единствено на така посоченото от нея възнаграждение в размер на 1000 лв. След
получаването на горецитирания имейл от 21.11.2024 г. обаче ответниците в нито един
момент не били изразявали съгласие и не били възлагали на адв. А. извършването на което и
да било от посочените действия, поради което считат, че възнаграждение за тях не се дължи.
Ответницата Д. С. твърди, че не е упълномощавала ищеца да я представлява, нито пред
„Юробанк България“ АД, нито пред „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД при воденето на
преговори за извънсъдебно решаване на правния спор. В тази връзка обръща внимание, че
съгласно разпоредбата на чл. 25 от Закона за адвокатурата, адвокатът представлява своя
клиент въз основа на писмено пълномощно. Излага, че в случая е налице хипотезата на
извършване на действия без представителна власт, както и че предвид липсата на
потвърждаване, действията не е я обвързват. Освен това твърди, че е била упълномощила
друг адвокат – Е. С..
5
Считат, че адв. А. е нарушила разпоредби на Етичния кодекс на адвоката, като е
проявила недобросъвестност при сключването на първия договор за правна защита и
съдействие от 30.01.2019 г. В същия били уговорени дължимите възнаграждения за
представителство и съдействие пред трите инстанции в чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от Договора
съответно за първа инстанция: 2500 лева, за въззивна инстанция: 1500 лева и за касационна
инстанция: 1500 лева, а впоследствие след като съдебният спор е навлязъл в напреднал етап
от неговото развитие, адв. А. се възползвала от ситуацията и наложила съвършено различни
ценови условия, налагайки завишени размери на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита във въззивната инстанция в размер на 4000 лева (чл. 2 от
Договор за правна защита и съдействие от 11.10.2022 г.) и в касационната инстанция: 4000
лева (чл. 2 от Договор за правна защита и съдействие от 02.08.2024 г.) Въпреки това,
адвокатските хонорари били изплатени. Досежно твърденията на ищцата, че е извършила
неколкократно изготвяне на писмени финансови изчисления през периода 01.01.2020 г. –
20.11.2024 г. оспорват да са възлагали извършването на подобни изчисления, за които
ищцата не притежава необходимата квалификация. Освен това считат, че финансовите
изчисления, не съставляват правна помощ. Проведените телефонни разговори между
страните през периода 01.01.2020 г. - 20.11.2024 г. не представлявали устни консултации
извън предмета на договорите за правна защита и съдействие, сключени съответно на
30.01.2019 г., 11.10.2022 г. и 02.08.2024 г. В рамките на телефонните разговори твърдят, че са
обсъждани лични въпроси, тъй като страните към онзи момент поддържали и приятелски
отношения. Дори да са били разисквани въпроси от правно естество, страните обсъждали
аспекти по хода на делото, за което съдействие бил платен дължимият хонорар по
съответния договор. Считат, твърденията на адв, А. относно предоставянето на писмени
консултации в рамките на имейл кореспонденцията за неоснователни и преувеличени.
Излагат, че имейл кореспонденцията е имала за цел да разясни фактическата обстановка и
претенциите на клиентите. Съгласуването на редакцията на проекто-споразуменията
твърдят, че е част от изготвянето на правни книжа, а не отделна устна или писмена
консултация. Сочат, че претенцията за заплащане на възнаграждение за изготвянето на
проект на споразумение с банката е неоснователна, т.к. в електронно съобщение, изпратено
на 20.11.2024 г. до Р. С., адв. А. изрично подчертала безвъзмездния характер на
предложената от нея помощ при оформяне на текста на споразумението. Предложенията за
извънсъдебно споразумение, които адв. А. изготвила, сочат, че в значителна степен
наподобяват изготвените от финансово-юридическия отдел на банката, тъй като
параметрите били единствено в интерес на „Юробанк България“ АД. На практика проекто-
споразуменията не представлявали фактическа и правна сложност за адв. А., която
технически възпроизвела вече изготвено от банката съдържание и не оказала съдействие на
клиентите, т.к. не защитавала техни интереси. Аргументират подробно, че договаряните
условия по същество са били във вреда на представлявания. Подробно излагат и че в нито
един момент на ищцата не е възлагана функцията на медиатор. Оспорват претенцията и по
размер. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
6
За основателността на иска с правно основание чл. 36, ал. 3 ЗАдв ищецът следва
да докаже следните факти: наличието на валидно възникнало мандатно правоотношение,
по силата на което ответниците са му възложили извършването на посочените в исковата
молба действия /в частност воденото на извънсъдебни преговори с „Юробанк България“
АД за доброволно решаване на възникналия между страните спор и изготвянето на
писмени предложения до „Юробанк България“ АД за сключване на споразумение, преглед и
извършване на корекции по споразумението/; изпълнение на задълженията му;
осъществяването на фактическия състав на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, а именно че между страните
липсва писмен договор за правна защита и съдействие, поради което не може да се установи
размерът на договореното адвокатско възнаграждение, и определяне на същото от Софийски
адвокатски съвет.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили
претендираната сума, както и всички факти, на които основават своите искания или
възражения.
С оглед становището на страните, съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между страните са сключени три броя договори
за правна защита и съдействие съответно на 30.01.2019 г. /с предмет предявяване от името
на Р. Д. С. и Д. С. С., осъдителни и установителни искове срещу „Юробанк България“ АД и
процесуално представителство по заведените дела/, 11.10.2022 г. /с предмет подаване на
въззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство пред въззивната
инстанция/ и 02.08.2024 г. /с предмет подаване на касационна жалба и процесуално
представителство пред касационната инстанция/; че с решение № 82/22.01.2025 г. на
Софийски адвокатски съвет, обективирано в Протокол № 3/2025 г. от 22.01.2025 г. на
основание чл. 36, ал. 3 ЗАдв, Софийски адвокатски съвет е определил размера на дължимото
се адвокатско възнаграждение на ищеца, платимо поотделно, при условията на разделна
отговорност, от ответниците за посредничество и водене на преговорен процес с „Юробанк
България“ АД, за които не е налице сключен писмен договор между страните и не е
уговорено възнаграждение, за следните суми, дължими поотделно в еднакъв размер от
двамата ответници: 2086,18 лв. без ДДС или сумата от 2503,42 лв. с вкл. ДДС -
възнаграждение по водене на преговори с „Юробанк България“ АД за доброволно уреждане
на възникнал правен спор с банката за изпълнение на договор за банков кредит
HL32780/05.02.2008 г.; 1807,23 лв. без ДДС или 2168,68 лв. с вкл. ДДС по отправяне на
писмени предложения до „Юробанк България“ АД за сключване на споразумение, преглед и
извършване на корекции по споразумението за доброволно уреждане на възникнал правен
спор с банката за изпълнението на договор за банков кредит HL32780/05.02.2008 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
7
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8