№ 4942
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110162545 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „ИЩЕЦ“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 327 , ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника „ОТВЕТНИК“ ЕООД да заплати сумата
4829.21 лева с ДДС, представляваща остатък от незаплатена цена за извършени от ищеца
доставки, превоз и услуги по неформален договор, за които е издал фактура
№**********/10.03.2020 г., сумата 3754.80 лева с ДДС, представляваща незаплатена цена
за извършени от ищеца доставки, превоз и услуги по неформален договор, за които е издал
фактура №**********/31.03.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 621.09 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 4829.21 лева за периода
11.03.2020 г. до 16.06.2021 г. и сумата 461.01 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата 3754.80 лева за периода 01.04.2020 г. до 16.06.2021 г. ведно със законна
лихва върху главниците от депозиране на исковата молба – 16.06.2021 г. до окончателното
плащане.
Ищецът заявява, че по силата на неформални договорни отношения с ответника е
извършил в качеството си на изпълнител доставки, услуги и превоз през периода м.11.2019
г. до м.08.2020 г. За осъществените дейности през периода 10.02.2020 г. до 09.03.2020 г.
ищецът е издал 9 броя експедиционни бележки и 10 броя пътни листове за обет в град
Оряхово, за които е издал фактура №**********/10.03.2020 г. за сумата 8191.00 лева без
ДДС с включени:доставка на 62 куб.м. бетон клас С30/37 на стойност 6386.00 лева без ДДС,
доставка на 5 куб.м. бетон клас С25/30 на стойност 485.00 лева без ДДС, транспорт –
превозване на бетон с товарен автомобил до обекта е гр. Оряхово на стойност 720.00 лева
без ДДС, услуга с бетон – помпа на стойност 450.00 лева без ДДС, транспорт на бетон
помпата до обекта на стойност 150.00 лева без ДДС. Ищецът посочва, че след извършени
прихващания с авансово заплатени суми от ответника в общ размер 4024.34 лева без ДДС по
фактура №**********/10.03.2020 г. е останал дължим остатък в размер на 4829.21 лева с
ДДС. За осъществените дейности през периода 10.03.2020 г. до 11.03.2020 г. ищецът е издал
3 броя експедиционни бележки и 5 броя пътни листове за обет в град Оряхово, за които е
издал фактура №**********/31.03.2020 г. за сумата 3754.80 лева с ДДС с включени:
доставка на 23 куб.м. бетон клас С30/37 на стойност 2369.00 лева без ДДС; транспорт –
превозване на бетон с товарен автомобил до обекта е гр. Оряхово на стойност 240.00 лева
1
без ДДС, доставка на 24 броя полипропиленови фибри на стойност 120.00 лева без ДДС;
услуга с бетон – помпа на стойност 300.00 лева без ДДС; транспорт на бетон помпата до
обекта на стойност 100.00 лева без ДДС. Заявява, че по втората фактура не са извършвани
плащания, поради което цялата сума е останала дължима, въпреки приетите доставки,
услуги и превозите от страна на ответника. Предвид липсата на плащане по издадените от
ищеца фактура претендира и присъждането на обезщетение за забава в общ размер от
1082.10 лева. Претендира присъждането на разноски за държавната такса и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага подробни
съображение за нередовност на исковата молба. Не отрича наличието на отношения между
двете дружества, но поддържа, че липсва яснота за основанието, на което са издадени
процесните две фактури от ищеца, както и това, че не са представени никакви относими
документи за наличието на договореност между страните по отношение на твърдените
доставки и услуги. Посочва, че представените фактури нямат доказателствена стойност
относно наличието на задължения. Поддържа, че винаги е изпълнявал добросъвестно и в
срок задълженията си към ищеца, но в случая твърдените доставки и услуги нито са били
догорени, нито са били изпълнени от ищеца, поради което и не са заплатени. Посочва, че
представените от ищеца експедиционни бележки също не доказват извършването на
услугите или тяхното приемане, тъй като нямат всички реквизити. Поради неоснователност
на главното вземане счита, че и претенциите за лихва са неоснователни. Моли исковете да
бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски като прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение със ответника с
твърдяното съдържание, че е изпълнил уговорените доставки, превоз и услуги предвид
възраженията на ответника, както и възнаграждението, което се претендира. При
установяване на горните факти ответникът следва да докаже, че е погасил задължението си
за заплащане на цената на падежа.
По делото са представени копия на фактури №**********/10.03.2020 г. за сумата
4829,21 лева с ДДС и №**********/31.03.2020 г. за сумата 3754,80 лева с ДДС. За
включените във фактура №**********/10.03.2020 г. стоки и услуги са издадени и са
приложени по делото 9 броя експедиционни бележки и 10 броя пътни листове за обет в град
Оряхово, видно от които за клиент е вписан ответника, а за тези по фактура
№**********/31.03.2020 г. са представени 3 броя експедиционни бележки и 5 броя пътни
листове отново за обет в град Оряхово. Фактурите съдържат описание на доставените стоки
и извършените услуги, количество и цена, които съответстват на приложените документи. В
съдебно заседание бе извършена констатация, че представените оригинали на документи
съответстват на приобщените по делото.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено след проверка в
счетоводствата на страните, се установява, че данъчните фактури с №**********/10.03.2020
г. и №**********/31.03.2020 г., издадени от ищеца, в качеството му на изпълнител са
осчетоводени и от двете дружества. Същите са включени в дневника за покупки на
ответника за месец февруари и месец март 2020 г. и са подадени справки – декларации в ТД
на НАП на 16.03.2020 г. и на 14.04.2020 г. Установено е, че ответното дружество е ползвало
данъчен кредит по процесните сделки съгласно ЗДДС. Изчислено е, че обезщетението за
забава върху сумата 4829,21 лева по фактура №*********/10.03.2020 г. за периода
11.03.2020 г. до 16.06.2021 г. възлиза на 621,09 лева, а по отношение на сумата 3754,80 лева
по фактура №*********/31.03.2020 г. за периода 01.04.2020 г. до 16.06.2021 г. е 461,01 лева.
Вещото лице е констатирало, че по фактура №*********/10.03.2020 г. ответникът е
направил авансово плащане като е останала дължима сумата 4829,21 лева, а по отношение
2
на №*********/31.03.2020 г. е установено, че не са извършвани плащания.
В решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - р. № 166/26.10.2010 г. по т.д.
№ 991/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, р. № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ ТО на ВКС
се посочва като изискване да се приеме, че фактурите отразяват определено правоотношение
и признаване на задължение по тях с осчетоводяването им и теглене на данъчен кредит,
само ако във фактурата фигурира описание на стоката като артикул и стойност, начин на
плащане и т.н., което в настоящия случай се установява. Само по себе си отразяването на
фактурите в счетоводството на ответника, включването им в дневника за продажби по ДДС
и ползването на данъчен кредит по тях представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване. Освен че съдържат всички необходими реквизити, обективиращи
съществените елементи на сделката – описание на стоката, начин на плащане, наименования
на страните и време и място на издаване, фактура №**********/10.03.2020 г. и
№**********/31.03.2020 са и двустранно осчетоводени, което дава основание на съда да
приеме съществуването на определено задължение по облигационно отношение в
претендирания размер от 4829,21 лева с ДДС, и 3754,80 лева.
След преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност
съдът приема, че посочените в процесните фактури стоки са доставени, а услугите са
извършени от ищцовото дружество и са получени от дружеството – ответник, поради което
за ответника е възникнало задължение да плати цената на стоките и услугите по
представените фактури.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 16.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Основателността на акцесорната претенция за лихва изисква наличието на главен дълг
и забава в изплащането му. По делото се установи главно вземане, които не са платени на
падежа, поради което върху дължимата сума за главница се дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на фактурите до депозиране
на исковата молба в съда, чиито общ размер възлиза на 1082,10 лева, който размер се
потвърждава и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата
393,36 лева – държавна такса, 350,00 лева – депозит за вещо лице и 630,00 лева – адвокатско
възнаграждение, което е съобразено с предвидените минимални размери, поради което
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно.
Воден от горното , Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОТВЕТНИК“ ЕООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на „ИЩЕЦ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: АДРЕС на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 , ал. 1 ТЗ сумата 4829.21 лева
с ДДС, представляваща остатък от незаплатена цена за доставки, превоз и услуги по
неформален договор, за които ищецът е издал фактура №**********/10.03.2020 г., сумата
3754.80 лева с ДДС, представляваща незаплатена цена за извършени доставки, превоз и
услуги по неформален договор, за които е издал фактура №**********/31.03.2020 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 621.09 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата 4829.21 лева за периода 11.03.2020 г. до 16.06.2021 г., сумата 461.01
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата 3754.80 лева за периода
01.04.2020 г. до 16.06.2021 г, ведно със законна лихва върху главниците от депозиране на
исковата молба – 16.06.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 1373.36 лева – разноски по делото.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4