Р
Е Ш Е Н И Е
№
607/19.7.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на първи юли, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 115 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС). Образувано е по искова молба, подадена
от А.Б.Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, чрез
упълномощен адвокат – Г.М., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр.София с иск за заплащане на обезщетение в общ размер на 10 000 лева, ведно
със законните лихви от датата на завеждане на исковата молба до крайното
изплащане, като за престоя в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик за
период 01.05.2017г.-30.07.2018г. се претендира сумата от 5 000 лева, а за
втория престой в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик за период
01.05.2019г. до 02.02.2021г. се претендира сумата от 5 000 лева.
Твърденията са, че през посочените периоди в пенитенциарните заведения при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода условията са били нечовешки и
унизителни. Твърди се, че е изтърпявал наказанията във всички затворнически
килии при нетна площ, която не е надвишавала 3 кв. м. и нямало жизнено
пространство; липсвала е вентилация във всички помещения и липса на свеж
въздух, от което имал задух и кашлица. Твърди се, че тоалетните били в лошо
състояние с оглед неработещи казанчета, липса на работещи чешми и умивалници;
липса на врати и прегради, с което се нарушавало личното уединение в тези
помещения. За банята твърди, че също е бил в унизително положение при
ползването й през цялото пребиваване заедно с 30-40 човека при 5-6 душа.
Твърди, че текла гореща или ледено студена вода. За стаите, в които е
пребивавал посочва, че няма прозорци, а оттам липса на достатъчно слънчева
светлина, прозорците са залостени, поради което липсвал свеж въздух. Твърди
наличие на мокри, замърсени стени и стаи от прокапване от преминаващите
канализационни тръби, наличие на мухъл. Изложени са твърдения за ниски
температура през зимата в килиите; счита, че не са му дадени достатъчно одеяла,
завивки и постелъчно бельо. Оплаква се
от наличие на хлебарки, дървеници и бълхи в спалните помещения. Твърди липса на
дадена възможност от участие в индивидуални и групови занимания. Твърди, че му
е отказан достъп до медицинска и психиатрична помощ. От всичко това твърди, че
са настъпили неимуществени вреди, срам, унижение, чувство на безпомощност,
болки и страдания, поради което претендира посочения размер на обезщетение. Ищецът в съдебно заседание се представлява от адвокат М..
Моли да бъде уважен изцяло предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Р.. В отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла погасително давност на исковата
претенция. Счита, че исковата претенция е неоснователна и престоят в затвора не
е провокирал неимуществени вреди. В писмени бележки се обосновават подробни
съображения за неоснователност на иска. Аргументира се, че от страна на ищеца
не са подавани оплаквания за лоши условия до администрацията на Затвора гр.
Пазарджик. Счита, че е налице форсмажорно обстоятелство по компрометиране на
сградата на затвора гр. Пазарджик от лишените от свобода с действия по нейната
здравина, запушване на канали, увреждане на стени, чупене на смесители и чешми.
Наложилият се ремонт е довел до временна неголяма пренаселеност. Основният
ремонт е продължил от 2017 до 2020г. Поддържа се възражението за давността на
исковата претенция. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
заключение за частична основателност на исковата претенция, като счита, че
претендираният размер е завишен и следва да се приложи принципът за
справедливостта.
От събраните по делото доказателства/справка л. 26, л. 81, л.139 от делото/ се установява, че ищецът е бил настаняван
в местата за лишаване от свобода, както следва
Престоят му в Затвора гр. Пловдив е от 10.03.2017г. до
23.06.2017г.
Престой в Затвора гр. Пазарджик от 23.06.2017г. до
20.07.2018г.
Престой в Ареста гр. Пловдив от 13.03.2019г. до
19.07.2019г.
Престой в затвора гр. Пловдив от 19.07.2019г. до
16.11.2020г.
Престой в Затвора гр. Пазарджик от 16.11.2020г. до
настоящия момент.
От страна на ответника се твърди, че за престоя до
30.07.2018г. не може да се представят доказателства за настаняването на ищеца в
местата за лишаване от свобода като брой настанени, отделения и спални
помещения, тъй като списъците от вечерната проверка не се архивират.
В изпълнение на съдебни разпореждания и указания по
доказателствената тежест и последствията от недоказаване от Затвора гр. Пловдив
са представили/л. 54/ налични данни, че от 01.05.2017г. Т. е обитавал стая №
50, която е 28,70 кв.м./,без да се включва площта на санитарен възел/, с два
отваряеми прозореца, като санитарният възел е 2,48 к в. М, с един отваряем
прозорец. Със заповед от 23.05.2017г. ищецът е преместен в стая № 6, с размери
28,28 кв.м. /без да се включва площта на санитарен възел/, с два отваряеми
прозореца, ползваният санитарен възел е 2, 48 кв.м. и един отваряем прозорец. Т.
не е работил, не е изявил желание за участие в индивидуални и групови работи.
Преместен в Затвора гр. Пазарджик на 23.06.2017г.
По делото не се представиха/въпреки указанията/ данни
за пребиваването на Т. *** от 23.06.2017г. до 20.07.2018г., в справката е
посочено, че не може да бъде предоставена информация, тъй като няма налична/не
е архивирана.
Т. постъпва повторно в Затвора гр. Пловдив на
19.07.2019г., като е настанен в приемно отделение до 25.07.2019г. с размери
27.04 кв.м и е пребивавал с 3 и 6 лишени от свобода. Помещението е с два
отваряеми прозореца, ползваният санитарен възел е от 2,66 кв.м. и един отваряем
прозорец. От 26.07.2019г. до 05.08.2019г. е настанен в стая № 52, с размери 27,
92 кв.м. и 2, 57 кв.м. санитарен възел, настанени 7 броя лица. Т. е бил в стая
№ 57 от 06.08.2019г. до 17.10.2019г., която е с размери 27, 11 кв.м. и 2,53
кв.м. санитарен възел, настанени 6 броя лица, с два отваряеми прозореца. От
22.10.2019г. до 05.11.2019г. е бил в помещение № 33, което е 29,60 кв.м., с още
3, 96 кв.м. санитарен възел, настанени 8 лишени от свобода. От 06.11.2019г. до
18.11.2019г. е в това помещение с 7 лица; от 19.11.2019г. до 06.04.2020г. е в
стая № 33 с 8 или 9 лишени от свобода, само за три дни лишените са били 11
лица. От 07.04.2020г. А.Т. е преместен в стая № 35, която е с размери 27,91кв.м.
и с още 4,60 кв.м. санитарен възел, където при капацитет от 6 лица съобразно за
всеки 4 кв.м., са били настанени от 8 до 11броя лишени от свобода. За период от
7 дни са били 6 лица, за 4 дни са били 5 лица. За периода на пребиваване в
Затвора гр. Пловдив е включен в групови форми: културно-информационна театрална
постановка от 22.10.2019г. до 31.12.2019г.; образователна програма английски
език от 01.11.2019г. до 05.12.2019г. Къпането се осъществява по график.
Провеждани са беседи и разговори с него по различни поводи – планиране и
препланиране на присъдата, за участие в групови мероприятия; за дисциплинарни
нарушения, при мотивиране на работа, при желание от негова страна. На
16.11.2020г. е преместен в Затвора гр. Пазарджик.
Със справка рег. № 2713/29.03.2021г. от Затвора гр.
Пловдив се дава информация, че всяка стая в затвора има достъп до студена
течаща вода денонощно, достъп до топла вода е по утвърден от началника на
затвора график. За поддържане на хигиената в общите части и затворническата
баня има назначени лица от лишените от свобода; Има организиран ред за
раздаване на перилни препарати, хигиенизиращи материали. Годишно се раздават и
кофа с изцедител, бърсалка за под, метла, лопата и други на отговорник на
стаята. Периодично се раздават и осигуряват хигиенизиращи материали за измиване
на съдове и др. Лишените от свобода са задължени да поддържат и пазят лична
хигиена и на спалното помещение. С оглед епидемиологичната обстановка са
засилени мерките за дезинфекция и организирани графици и работа, които са
представени по делото.
За пребиваването в Затвора гр. Пазарджик за период
16.11.2020г.-20.11.20.2020г. от ответника се посочва(л. 26), че ищецът е бил
настанен във второ отделение/приемна/, след това от 20.11.2020г. до сега е в
четвърто отделение. От началото на 2020г. Затворът гр. Пазарджик е изцяло
ремонтирано и обновено отделение, разполагащо със санитарни възли и с течаща
вода; по график се ползва пералня. Във всички отделения са осигурени 4 кв.м.
площ на задържано лице. От приемната във второ отделение, на 20.11.2020г. Т. е
настанен в килия № 405 с обща площ 22,64 кв.м., от които 1,85 кв.м. санитарен
възел и чиста жилищна площ 22,79 кв.м. и максимален капацитет 5 лишени от
свобода. Подменени са дограми, санитарен възел. Има достъп до естествена дневна
светлина и възможност за редовно проветряване. Подмяна има и при изкуственото
осветляване, стените са боядисани, подовата настилка е теракот. Във всяко
спално помещение има санитарен възел и душ, където могат ежедневно да се къпят.
Отоплението е от локално парно на газ и поддържа необходимата температура,
монтирани са нови алуминиеви радиатори. Обзавеждането на спалното помещение е
със съответните двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси,
табуретки. Относно осигуряването и извършване на дезинсекция и деритаризация на
сградите на местата за лишаване от свобода са представени доказателства –
договори, фактури, протоколи за периоди и всички месеци на 2017г., 2018г.,
2019г., 2020г., 2021; както и
осигуряване на материали за почистване и хигиенизиране, вкючително и график за
хигиенизиране във връзка с Ковид-мерките.
Представена е информация от Затвора гр. Пазарджик, за
организиран график за ползване на баня за 2017, 2018г., 2019г.
От Затвора гр.
Пазарджик са представени извлечение за период от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. ;
01.01.2016г. до 31.12.2016г. ; 01.01.2017г. до 31.12.2017г. за извършени ремонтни дейности и тяхното
финансово изражение.
От началника на Затвора гр. Пазарджик е представена
справка общо за броя на лишените от свобода в пенитенциарното заведение. След
2009г., съгласно изискванията на ЗИНЗС за райониране, броят на лишени от
свобода е паднал с 50%, а пренаселеността 2-3 пъти. През 2008г. лишените от
свобода са между 826-769. През 2015г. броят е в границата между 409-582 л/с. За
2016г. са 582 л/с и в края на годината 460 л/с. През 2017г. броят е 460 л/с и в
края на годината 374 л/с. За 2018г. да 374 л/с и 317 л/с в края на годината.
През 2019г. са 317 л/с. През 2020 г. - 307 л/с. От тези бройки на лишени от
свобода началникът посочва, че следва да се извадят посочени за всяка година от
около 70-80 човека, които са поставени
при открит тип на изтърпяване. За тези статистики и информация, са представени
сведения/извлечения от регистрите за движението на л/с за съответните посочени
години.
Ответникът представя и копие на извлечение на
хронологията за поддръжка на копрус за периоди 2015, 2016, 2017г., от където е
видно, че в затвора има негативна тенденция към увреждане на имуществото и
сградния фонд; съответно е регистрирано разрушаване целостта на настилки,
стени, прозорци, врати, обзавеждане в баня, тоалетна, за което е предприет текущ
ремонт през годините. През 2017г.-2020г. е осъществена мащабна реконструкция и
модернизация на сградния фонд и подобряване на битовите условия. Ремонтът е
приключил през март 2020г. Поетапно са модернизирани и изцяло обновени
санитарните възли в спалните помещения, подмяна на електрически, отоплителни и
ВиК инсталации, настилки, облицовки, дограма. Към настоящия момент строителните
дейности са завършени. Представена е справка, ведно с извлечения и хронология
на ремонтите дейности.
Представен е План за присъдата /л. 31 от делото/, от
30.11.2019г., в която е посочено извършеното правонарушение, номер на дело,
строг режим от 18.10.2019г. Посочени са зони за въздействие, цели, задачи за
постигането им, форма на участие и отговорен служител. Заявено е желание за
трудов процес и групова работа, като Т. се е подписал със съгласие на Плана.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Разпитан по делото е Д.П.П. – инспектор „Социална дейност
и възпитателна работа“ към Затвора гр. Пазарджик. Той познава лишения от свобода А.Т., като споделя, че
е постъпил в Затвора гр. Пазарджик, на 16.11.2020 г. като превод от Затвора гр.
Пловдив по чл. 196 и чл. 216. Изготвен бил план на присъдата от колегите му в
Затвора гр. Пловдив, като в Затвора гр. Пазарджик не е извършено препланиране
поради отсъствие на необходимост за такова. Споделя, че поведението на лишения
от свобода е задоволително и не са му налагани дисциплинарни наказания. Провеждат
се регулярни срещи с него. Подкрепена била една негова инициатива за
благотворителна дейност в полза на нуждаещи се деца. Създадени са условия от
администрацията да се създаде пункт за събиране на пластмасови капачки, което
се отчита като дейност. Посочва, че ищецът Т. е подал молба за реализиране на
трудова дейност, която е с положителна резолюция, но не е реализирана поради
отсъствие на подходяща дейност. Планът на присъдата се актуализира при наличие
на конкретни обстоятелства, но в неговия случай, тъй като няма някакви тревожни
обстоятелства, свързани с изпълнение на наказанието, не е актуализиран планът.
Споделя, че при ищеца не съществува необходимост от препланиране или план за
управление на риска, тъй като той има устойчиво и позитивно поведение в
затвора. Пояснява, че съгласно изискванията на Министерство на здравеопазването
и разпореждането на ГДИН в рамките на извънредната епидемиологична обстановка
не се провеждат групови мероприятия с лишените от свобода, извън тези, които са
утвърдени по график за разпределение на времето.
Свидетелят Г.А.Г., понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, от 2018г. е заедно с ищеца в Затвора гр. Пазарджик, 7 отряд.
Първоначално са били в различни килии, после заедно в 701 килия. Били са по
10-12 човека. Тоалетната е била с подобие на врата, от което цялото помещение е
миришело. Килията
имала 5 прозореца и един в тоалетната. Споделя, че имало плъхове, мишки,
дървеници и хлебарки. Казва, че знае, че канализацията имала увреждане от
лишените от свобода, намирани са запушвания с парцали, дори телефони вкопани в
дюшемето. След ремонта споделя, че вече е различно, по 4-5-6 човека в килия са.
През 2017-2018 г. казва, че в старата баня е било пренаселено и
невъзможно за ползване с толкова хора.
Свидетелят Н.И.П. е бил с ищеца в
Затвора гр. Пазарджик в периода 2014 – 2015 г., от 2016-2017 г., от 2017-2018
г. Преди това са били и в Затвора гр.
Пловдив заедно в един отряд, но не в една стая. В Затвора гр. Пазарджик, са били в 5
и 7 килия. Казва, че в Затвора гр. Пазарджик са били много лоши битовите
условия, като пояснява, че е било пълно с хлебарки и дървеници; много хора на една
мивка, на една тоалетна, по 16-20 човека в стая. Килиите били не повече от 20
кв.м. Имало прозорци на килиите, но споделя, че не е влизало достатъчно
слънчева светлина през тях. Вечер недостатъчно една лампа на цялата стая.
Нямало никакви мебели, само счупени шкафове. Отоплението било само парно,
когато го пуснат. На 20 човека - един радиатор. Било задушно. Подът е със
скъсан балатум, виждал се цимент. Знае, че инспекторът по социална дейност и
възпитателна работа е викал А. само за наказания. За Затвора гр. Пловдив знае,
че ищецът е бил в 33 килия, били около 10 -12 човека в килията, след което е
бил преместен в 35 килия в Затвора гр. Пловдив. Знае, че ищецът е бил настанен
точно срещу тоалетната да спи, където при изкъртена врата, всичката миризма от
тоалетната и обратната вода се усеща. Казва, че А. имал постоянни оплаквания от
ухапвания от насекоми, гризачи, бил с обриви. Така било и в Пловдив, и за
Пазарджик. Сега също имало, но по-малко. Не знае други затворници да са рушили
стени, да са увреждали. Виждал е да ремонтират, но не знае, как са повреждани
чешми и кранчета.
Съдът кредитира с доверие показанията на тримата
свидетели по делото. Св. П. и св. Г., са изтърпявали наказанието лишаване от
свобода заедно с ищеца, имат непосредствени впечатления от съвместното
съжителство, както и от обстановката в
килиите, като съдът кредитира техните показания за наличието на
пренаселеност в килиите през посочените в показанията периоди. Техните
показания не противоречат на събраните писмени доказателства. Като е видно,
че посочените периоди, килии, брой
пребиваващи съвпада. Съдът не счита, че в техните показания има
заинтересованост. Те са дадени под страх от наказателна отговорност и спомагат
да разясняване на факти и обстоятелства от престоя в Затвора гр. Пловдив и
Затвора гр. Пазарджик. Особено след като липсват данни за пребиваването преди
2018г. в Затвора гр. Пазарджик. Свидетелят
П. е бил длъжностно лице и има отношение към изготвяне на план на присъдата, за
която има непосредствени наблюдения върху ищеца, както и проведени събеседвания
с него. Показанията му се кредитират изцяло от съда.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат престоя му в Затворите в гр. Пловдив и гр.
Пазарджик, като ръководство и контрол върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е.
дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с
правен интерес.
Претенцията
на ищеца е за заплащане на 10 000 лв.
обезщетение за претърпените вреди, конкретизирани за всеки посочен период, и е
насочена срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС(Редакция към ДВ, бр. 25 от
03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.) Прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". ГДИН е
надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за
действия на администрацията на затворите след 01.09.2009г.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай, като основание
за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и подходящи
битово-хигиенни условия в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр.
Пазарджик за период 01.05.2017г.-30.07.2018г. се претендира сумата от
5 000 лева, а за втория престои в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр.
Пазарджик за период 01.05.2019г. до 02.02.2021г.
Фактическия състав на обезвредата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото се установи, че за процесния
исков период за времето от 20.07.2018г. до 30.07.2018г. ищецът не е бил в
Затвор към ГДИН, поради което за тези 10 дни искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. От данните по делото се установява, че второто постъпване в
Затвора гр. Пловдив е от 19.07.2019г. През заявения период от 01.05.2019г. до
19.07.2019г. ищецът не е бил в Затвора гр. Пловдив, а в Ареста(искът е именно
за пребиваването в Затвора),поради което искът в тази част следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът счита
за неоснователно направеното възражение за изтекла давност в полза на
ответника. Вземането за обезвреда от незаконосъобразна
административна дейност се погасява с общата 5 годишна погасителна давност
/чл.110 ЗЗД, вр.с §1 от ЗОДОВ/. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на
изискуемостта на обезщетението при незаконни действия и бездействия на
административните органи, /вкл. от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/ е момента на тяхното
преустановяване. В случая престоят на
ищеца Т. за първия период е преустановен на 20.07.2018г., от която дата до
датата на предявяване на исковата молба не е изтекла 5-годишната погаситела
давност. Тоест исковата претенция на Т. не е погасена по давност и съответно
искът не е неоснователен на това основание.
Изискванията
за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в чл. 43 ал.
3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима
Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Предвид на това пребиваването на А.Т. в
килии при жизнена площ под 4 кв.м., в процесния период, съставлява нарушение на
чл.3 от Конвенцията и подлежи на овъзмездяване по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, във
вр. с.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на
човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период от време, за
да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното
решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Нешков и други
против България“ на ЕСПЧ : (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално
място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни
метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на
задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В § 166 от същото
решение „Нешков и други против България“, се акцентира, че ако затворниците
имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността
трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо
от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
В
определението си за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че
доказателствената тежест лежи върху него за предоставяне на информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото. По отношение на
първия престой в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик за период
01.05.2017г.-20.07.2018г. по делото липсва информация в какви по размери помещения и с колко лишени
от свобода е бил настанен А.Т.. Ето защо при липса на такава информация и при
условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при неизпълнение на тези
задължения, съдът е указал на ответника, че може да приеме за доказани съответните
факти, заявени от ищеца. В този смисъл твърдението за пренаселеност, тоест за
неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 м², се явява доказано. С
оглед доказателствената тежест в процеса, съдът приема, че ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме,
че в периода 01.05.2017г.-20.07.2018г. /13 месеца и 20 дни/, администрацията
при ГДИН е поставила изтърпяващия наказание
Т. в неблагоприятно положение на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС.
За втория
престои в Затвора гр. Пловдив 19.07.2019г.-16.11.2020г. от доказателствата по
делото се установи, че в приемно отделение, стая № 52, стая № 57 са осигурени 4
кв.м. на брой лишен от свобода; В стая № 33 за период от 06.11.2019г. до
06.04.2020г. площта на един лишен от свобода е била под 4 кв.м. Тоест за период
от 5 месеца, А.Т. е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода при
пренаселеност на помещението. В стая № 35 за периода 07.04.2020г. до
15.11.2020г. , с изключение на 11 дни, е било налице пренаселеност, тъй като не
е имало осигурени 4 кв.м. за всеки настанен в помещението. Периодът е от 7
месеца. В Затвора гр. Пазарджик за период 16.11.2020г. до 02.02.2021г. се
установи, че е спазено изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНСЗ и Т. е обитавал
помещение, в които е разполагал с площ от 4 кв. м.
По отношение
на пренаселеността се установи, че за период 01.05.2017г.-20.07.2018г. е имало пренаселеност
на помещенията в Затвора гр. Пазарджик и Затвора гр. Пловдив, където е настанен
ищецът, за 13 месеца и 20 дни; За престоите в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр.
Пазарджик за период 19.07.2019г. до 02.02.2021г. е имало пренаселеност на
помещенията за време от 12 месеца.
При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съгласно
чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
В конкретния
случай се установява, че в помещенията, където е настанен ищецът, има санитарен
възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите. Ползването на обща
баня и санитарен възел с други лишени от свобода създава неудобство.
Същевременно обаче не се доказа Т. да е бил затруднен в ползването и с това да
е осъществено действие в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
От събраните писмени доказателства съдът не установи да е налице
бездействие в осигуряване на дезинсекция и дератизация на сградите на Затворите
в гр. Пловдив и Пазарджик, поради което оплакванията на ищеца в тази насока
съдът счита за неоснователни и не е налице незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация. Представиха се доказателства за извършване на
дезинфекция, дератизация и дезинсекция през процесните периоди, тъй като от
страна на ответника се представиха доказателства за извършването на тези
дейности от външна фирма по договор, като има протоколи за извършването им за
всяка година.
По делото се
представиха доказателства за изпълнение на дейността по изготвяне на План на
присъдата, както и проявено отношение на служителите към организиране на
индивудална и групова работа с ищеца, подкрепа на идеята му за събиране на
капачки, ангажирането му в курс по английски и театрална постановка, поради
което бездействие и липса на план за присъдата не се доказват. Съдът изцяло
кредитира свидетелските показания на инспектор П. като достоверни. Следва да се
отчете и обстоятелството, че груповите мероприятия и ангажименти през 2020г. е
следвало да се съобразят с епидемиологичната обстановка и изисквания на
здравните власти. Твърденията на ищеца, че с него не
се е водила индивидуална работа от страна на отговорните лица, свързана и с
План на присъдата, останаха недоказани.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът не установи бездействие в
осигуряването на обзавеждане на килиите, осигуряване на отопление,
проветряване, осветление. Свидетелите сочат, че е задушно, мръсно и неприятно
на миризма в спалните помещения. Следва обаче да се отчете, че през целия
период по исковата молба са налице данни за осигуряване на хигиенизиращи
препарати и консумативи, с които лишените от свобода могат и са задължени да
поддържат хигиената в общите помещения и спалните такива. Личната хигиена на
всички обитатели е от значение за общата хигиена в цялото помещение.
Администрацията е организирала графици, дежурства и почистване на общите
помещения, график за пране, осигуряване на консумативи. Необходимо е лична
отговорност на всеки лишен от свобода за почистване и поддържане на хигиената в
стаите.
С оглед съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът счита, че е налице противоправно
поведение на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ за периода.
Размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на
затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по
реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът
приема, че по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД,
исковата претенция за претърпени неимуществени вреди се явява частично доказана
и следва да бъде уважена
частично. Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени
вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото
"Нешков и други срещу България", съгласно което паричната компенсация
като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде
в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като
насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в
пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да
не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от
друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като
най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване
с практиката на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъжданите обезщетения. В
случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция,
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да
бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия
или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС,
настоящата инстанция приема, че исковете следва да бъдат уважени при определяне
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва:
За периода на престой в Затвора гр. Пловдив и
гр. Пазарджик от 01.05.2017г.-20.07.2018г. се претендира
сумата от 5 000 лева, от която поради установено бездействие на ГДИН за
пренаселеност през 13 месеца и 20 дни следва да бъде уважен искът за сумата в размер на 1040 лв.
За периода в Затвора гр. Пловдив и
гр. Пазарджик за 19.07.2019г. до 02.02.2021г. се претендира сумата от
5 000 лева, от която поради установеното бездействие на ГДИН по
пренаселеността за 12 месеца, следва
да бъде уважен искът за сумата в размер на 960 лв.
Така общата сума, която съдът счита, че следва
да бъде присъдена е в размер на 2000 лв.
За разликата до претендираните 10 000 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен, включително и за периода
20.07.2018г.-30.07.2018г. и 01.05.2019г. до 19.07.2019г., с оглед липсата на данни да е бил в Затвора
гр. Пловдив или Затвора гр. Пазарджик.
Следва да се присъди и законна лихва върху
сумата, като видно от исковата молба такава е претендирана, считано от датата
на завеждане на исковата молба 02.02.2021г.
Ищецът е направил искане и за присъждане на
разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 10 лв., при
което такива следва да се присъди с оглед изхода на спора. По делото е
представен договор за правна помощ, в който да е посочено, че се оказва
безплатна правна помощ от адвокат М. на конкретно основание чл.38, ал.1, т.2
ЗА, поради което следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение с оглед
изхода на делото и съразмерно с уважената част от 2000 лева от иска за 10000
лева – или адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева.
По изложените съображения, Административен съд
Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 284 от ЗИНЗС,
да заплати на А.Б.Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, сумата в размер на
2000 (две хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие от неосигуряване на минимална
жилищна площ за период в Затвора гр. Пловдив и Затвора гр.
Пазарджик през времето от 01.05.2017г.-20.07.2018г. и от 06.11.2019г. до 16.11.2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 284 от ЗИНЗС,
да заплати на А.Б.Т., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, законна лихва
върху присъдената сума, считано от 14.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Б.Т.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София за горницата над сумата от 2000 (две хиляди) лева до
предявения с иска размер от 10 000 лв., и за обезщетение за престоя в Затвора
гр. Пловдив и Затвора гр. Пазарджик от 20.07.2018г.-30.07.2018г. и 01.05.2019г.
до 19.07.2019г., с
оглед липсата на данни да е бил в Затвора гр. Пловдив или Затвора гр. Пазаржик.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ да заплати на А.Б.Т., ЕГН ********** сумата в размер на 10 (десет) лева, представляваща сторените по делото
разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ , София да заплати на адвокат Г.М. сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за защита и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав
на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ № 923 от 10.12.2021 г. по адм.
дело № 1082/2021 г. на АС- Пазарджик, Х-ти състав:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 607/19.07.2021 г., постановено по административно дело №
115/2021 г. на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.