Присъда по дело №828/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към ПРИСЪДА по ВНЧХД № 828 по описа на Варненския Окръжен съд за
2021 год.

Въззивното производство е образувано по жалби на ч. тъжител АНК. Р. СТР., чрез
адв. С.И. от ВАК и на подсъдимата Н. Б. АС., чрез адв. М.Г. от ВАК срещу Присъда №
260121, постановена на 09.06.2021г. по НЧХД № 5740/2019г. по описа на ВРС. С
обжалвания съдебен акт, подс. А. е била призната за виновна в извършване на престъпление
по чл. 146 ал.1 от НК, затова че на 17.11.2019г. в гр. Варна, комплекс Пикадили Парк,
унизила честта и достойнството на АНК. Р. СТР., в нейно присъствие, обиждайки я с
думите: „курва“, „боклук“, „парцал“, за което на осн. чл. 378 ал. 4 т.1 от НПК вр. чл.78а ал.1
от НК е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
С присъдата е бил уважен предявения от частния тъжител граждански иск за
неимуществени вреди.
На подсъдимата са възложени направените по делото разноски, както и държавната
такса върху уважения гр. иск.
Във въззивната жалба на ч. тъжител и допълнението към нея се изразява несъгласие с
постановения съдебен акт, в частта на приложението на чл.78а от НК, като се излагат
съображения за липса на предпоставките за това. Моли се за изменение на
първоинстанционната присъда и отмяна приложението на чл.78а от НК.
В жалбата на подсъдимата по същество се твърди, че присъдата е необоснована,
неправилна и незаконосъобразна.
Най - общо в жалбата и в допълващото я писмено изложение се навеждат доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно кредитирани
доказателства. Моли се за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, алтернативно
за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВРС.
Подсъдимата редовно призована пред въззивната инстанция, не се явява,
представлява се от защитник.
В съдебното заседание защитника счита, че по делото не са налице доказателства
подсъдимата да е извършила престъплението, за което й е възведеното обвинение и
призната за виновна от ВРС. Пледира за отмяна на присъдата и отхвърляне на гражданския
иск, като неоснователен.
Процесуалният представител на частния тъжител изразява становище за доказаност
на обвинението от обективна и субективна страна, като моли за изменение на
пръвоинстанционната присъда с отмяна прилагането на чл.78а от НК и постановяване на
наказание което следва.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, както и въз
основа на задължението си за цялостна проверка на постановената присъда, намери, че по
делото не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен извод,
че подсъдимата е извършила престъплението, за което й е възведеното обвинение. Поради
това и отмени изцяло атакуваната присъда на ВРС и постанови нова, с която я оправдава по
обвинението за извършено престъпление по смисъла на чл. 146 ал.1 от НК и отхвърли
изцяло предявения граждански иск със следните съображения:

За да приеме, че е осъществено вмененото на подсъдимата престъпление,
първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че:

Подсъдимата А. и св. Св. Ян. били съпрузи до 24.04.2019 г., когато с Решение № 1782
РС Варна е прекратил брака им. Отношенията между бившите съпрузи са влошени, водят
помежду си множество дела от частен характер, дело по Закона за домашното насилие,
видно от приложените по делото справки от деловодната система на РС Варна, както и
досъдебно производство в СлО при ОП Варна. Влошени са и отношенията между А. и С.,
1

които преди това били приятелски. А. я приема за „ любовница” на Ян. / видно от приложен
по делото запис на тел. 112/.
Според изложеното в тъжбата на 17.11.2019 год. тъжителката придружавала св.Св.
Ян. до комплекс „ Пикадили парк” в гр.Варна, който имал уговорка да се срещне с А.. В 15
часа били пред входа на комплекса. Ян. паркирал автомобила, а тъжителката стояла на
предна дясна седалка. Секунди по-късно успоредно на автомобила на Ян. спрял автомобила
на А.. Ян. слязъл от автомобила и отишъл до багажника, за да вземе и предаде вещите на А..
Докато Ян. се намирал зад багажника на автомобила, А. слязла от своя автомобил, отворила
задната дясна врата на автомобила му и започнала да нанася удари в тила и задната част на
главата на тъжителката с юмруци в областта на главата и да я обижда, наричайки я „ курва”,
„ боклук”, „парцал”. Тъй като А. била със сложен колан към седалката не могла да се
предпази от ударите, извикала за помощ, при което Ян. се намесил и прекратил нападението
на подсъдимата. Според тъжителката това се случило пред детето на А. и Ян., което стояло
на задната седалка и според тъжителката се уплашило.
Според тъжителката след като Ян. се намесил, А. грабнала дъщеря си и насила я
качила в своята кола, след което се отдалечила от мястото. Ян. тръгнал след
автомобила.Твърди, че видяла А. да крещи нещо на Ян., но не чула какво, определя
поведението и като агресивно. Твърди, че не се е освидетелствала, както и че не е
провокирала нито физически, нито вербално А., за да я предизвика.
Горната фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел за установена въз
основа на показанията на св. Ян., отчасти от показанията на св. Евт., както и от събраните в
хода на съдебното производство доказателства.
Въззивният съд за да съпостави съответността на поднесената му фактология с
обективната истина, анализира събраните по делото доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Ян., Евт. и на Ас. / чиито показания не са обсъдени в мотивите на ВРС /,
заключенията на видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, допълнителната
видео-техническа експертиза, видеофайлове, както и писмените доказателства, имащи
значение за разкриване на обективната истина по делото, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Преценката на ВОС обаче, не води до категоричен извод, обвинението да е доказано
по изискуемия от закона безспорен начин.
Съставомерността на престъплението "обида", по чл. 146, ал.1 НК предпоставя
казване или извършване от страна на определено наказателноотговорно лице на нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. В настоящия
случай повдигнатото с тъжбата обвинение навежда твърдение, че изпълнителното деяние
касае обида, реализирана с думи. Казване на нещо - „курва”, „боклук”, „парцал” на
тъжителката.
За да е реализиран съставът на престъплението от обективна страна е необходимо и
обидният израз да е изречен в присъствието на пострадалия и да е възприет от него.
Обиденото лице следва да възприеме лично или опосредено обидния израз - тогава и
деянието е довършено, а в тази насока по делото няма събрани никакви доказателства.
По делото не се спори за уговорена и състояла се среща до комплекс „Пикадили
парк” между подсъдимата и св. Ян..
Спорът между страните е сведен до наличие или не на изречени от подсъдимата към
частната тъжителка нецензурни думи и дали в автомобила на предната дясна седалка е
стояла тъжителката.
В случая по делото не са налице категорични и безспорни доказателства
установяващи всички тези обстоятелства.
Фактът на извършване на деяние по чл.146 ал.1 от НК не е установен нито от
2

показанията на свидетелите, нито от извършените и приложени по делото експертизи. Няма
безспорни доказателства, за формиране на безспорен извод в тази насока.
Обвинението изцяло се гради на показанията на св. Ян., които ВРС е кредитирал
напълно, но същевременно съдът сам ги е контрирал, излагайки данни за трайно влошени
отношения между него с подсъдимата и за множество дела водени между тях, а тези
обстоятелства определено хвърлят съмнение върху непредубедеността му.
Според ВРС подс. А. и св.Ян. били съпрузи до 24.04.2019 год. С Решение № 1782 РС
Варна е прекратил брака им. Оношенията между бившите съпрузи са били влошени, водили
помежду си множество дела от частен характер, дело по Закона за домашното насилие,
което било видно от приложените по делото справки от деловодната система на РС Варна,
както било водено и досъдебно производство в СлО при ОП - Варна.
Въззивният съд намира, че наличието на така водени множество дела установява
задълбочен конфликт между страните. При това положение свидетелят не може да бъде
счетен за напълно непредубеден и незаинтересован. Ето защо и доказателственият заряд на
неговите показания, които стоят в основата и градят фактите по делото е компрометиран.
От показанията на останалите присъствали на мястото на инцидента свидетели - Евт.
и Ас. не се доказва отправянето на посочените думи по адрес на тъжителката С., а и никой
от тях не твърди за присъствие на трето лице по време на срещата. Респективно, не доказват
по никакъв начин твърденията на частния тъжител. ВОС кредитира техните показания, т.к.
са безпристрастни, непротиворечиви и твърденията в тях кореспондират с останалия събран
по делото доказателствен материал, като не са налице съмнения за заинтересованост от
изхода на делото.
Всички тези обстоятелства свързани с авторството на деянието и начина на
извършване не се установяват и от заключението на видео-техническата и лицево
идентификационна експертиза, както и приобщените видеофайлове, които доказателствени
средства съдът кредитира. Същите не визуализират и не сочат конкретно тъжителката и не
дават отговор, кои лица са заснети, освен присъствието на подсъдимата.
Не подкрепя обвинителната теза и изготвената по делото допълнителна видео-
техническа експертиза, която дори не може да идентифицира пола на стоящото в колата
лице и да посочи дали в автомобила стои тъжителката. Съдът поначало цени експертизата,
като не я кредитира единствено, в частта относно изразената от вещото лице хипотетична
вероятност за дамския часовник - „ от серията съмнения и предположения“.
Експертизата заключава, че на предната дясна седалка седи лице, чиито пол не може да бъде
определен, лявата му ръка е с присвити пръсти в юмрук поставена на бедрото. В областта на
китката се виждала черна каишка, и тук вещото лице борави единствено със съмнения и
предположения, че според размера е от дамски часовник, а осъдителната присъда не може
да почива на предположения, съмнения, несигурност, внушения и колебливи обстоятелства
относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние. Ето защо съдът няма
задължение да осъди подсъдим, ако не установи с категоричност, че обвинението срещу
него е доказано.
С оглед изложеното дотук, ВОС счита, че не са налице безспорни доказателства,
че е извършено престъплението, за което подсъдимата е била призната за виновна. Винаги
когато обвинението не е доказано, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен.
Невинността на подсъдимата не следва да се поставя под съмнение, тъй като съдът е длъжен
да я оправдае, ако не установи, че деянието е извършено от нея и то виновно. / аргумент чл.
304 от НПК / . Ето защо липсата на безспорни доказателства обвързващи поведението на
подсъдимата с деянието не са основание за потвърждаване на първоинстанционния съдебен
акт, а напротив - те са основание за отмяната му и постановяване на нова присъда, с която
подс. А. бе призната за невиновна и оправдана по възведеното обвинение в това, че на
17.11.2019г. в гр. Варна, комплекс Пикадили Парк, да е унизила честта и достойнството на
АНК. Р. СТР., в нейно присъствие, обиждайки я с думите: „курва“, „боклук“, „парцал“. С
3

присъдата въвзивният съд отхвърли изцяло предявения гр. иск, като се произнесе и по
направените по делото разноски. При служебната проверка ВОС констатира, че
процесуалната дейност на първостепенния съд по делото бележи и множество нарушения, но
не съществени. Противоречия между присъда и мотиви и нарушения на процесуални права
на подсъдимата. Атакуваната присъда № 260121 е постановена на 09.06.2021г. по НЧХД №
5740/2019г. по описа на РС-Варна, 45 състав, а мотивите на съда касаят присъда - № 260074,
от 22.03.2021г. по друго НЧХД № 2513/2019г. Даден е ход на делото и проведено съдебно
следствие при направено възражение от защитата и подсъдимата за непредставена в срок
допълнителна експертиза с искане за отлагане на делото, както и редица други нарушения.
Тук обаче следва да отбележи, че макар и да са налице такива, то поради липсата на
доказателства по обвинението е безпредметно обсъждането на нарушенията допуснати от
ВРС, тъй като правата на подсъдимата не са нарушени, защото е оправдана.
С оправдаването на подсъдимата принципно се заличава правното значение на
всички нарушени нейни права, допуснати в хода на съдебното производство.

Водим от изложените съображения, съставът на ВОС постанови присъдата.

Председател : Членове:
4

Номер на акта:	73
Дата:	18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия:	Деян Иванов Денев

Дело:	20213100600828
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	26 юли 2021 г.

Присъда по дело №828/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите