Решение по дело №7770/2020 на Софийски градски съд

 

 

                                           

 

 

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 07.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                  МЛАДЕНОВА

    

като  разгледа докладваното от  мл. съдия Костадинова-Младенова  ч.гр.дело № 7770 по описа  за 2020  година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК

Образувано е по частна жалба на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.Ю.– длъжник по изпълнително дело № 20208600400474 по описа на ЧСИ с рег. № 6860 В.М.с район на действие СГС, срещу разпореждане, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски за адвокатски хонорар от 200 лева, , обективирано в съобщение изх. № 27087/23.06.2020г., връчено на длъжника на 01.07.2020г. както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, отразена в поканата за доброволно плащане.

Жалбоподателят излага доводи, че адвокатското възнаграждение, прието от ЧСИ, не е съобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като надвишава сумата от 100 лева за образуване на изпълнително дело, като включва и сума, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Излага съображения, че възнаграждение за водене на изпълнително дело в случая не се дължи, тъй като действия с цел удовлетворяване на паричното вземане не са били извършвани от пълномощника на взискателя, доколкото дължимите суми са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение. Поради изложеното счита, че взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързано с процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Счита, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното производство не представлява фактическа или правна сложност. Излага съображения, че според практиката на ВКС общините са сигурни платци, като поддържа, че същото се отнася и до „Т.С.“ ЕАД, чийто едноличен собственик е Столична Община. Излага доводи, че следва да бъде намалена и начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Твърди, че дори да се дължи пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, то тя не следва да се начислява върху възнаграждението за процесуално представителство, а единствено върху сумата, предмет на принудително изпълнени.  Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ да бъде отменено като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до размер от 100 лв., а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение съдът да се произнесе по същество. Претендират се разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят и ответник по жалбата – Н.И.Г., чрез пълномощника адв. П.Х., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Претендират се разноски за платен адвокатски хонорар и се прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Представени са подробни мотиви на ЧСИ ЧСИ с рег. № 6860 В.М.с район на действие СГС,  по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата на длъжника е неоснователна и недоказана. Посочено е, че адвокатското възнаграждение отговаря на изискванията на чл.36 ЗА във връзка с чл.78, ал.5 ГПК, тъй като е обосновано и съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото; че претендирания размер е равен на минималния, уреден в Наредба № 1  от 09. 07.2004г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното дело и както и че в разглеждания случай адвокатът на взискателя е положил труд и усилия, изразяващи се в изготвяне и депозиране на молба за образуване на дело и проучване имушеството на длъжника, както и извършване на справки по хода и развитието на производството, като вредите на взискателя за указаната му адекватна правна помощ трябва да му бъдат възстановени в пълен размер, тъй като това е смисълът на отговорността за разноски, уредена в чл.78 ГПК.

 

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ вх. № ЧСИ 5932 от 01.07.2020г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице  - длъжника по изпълнителното дело и„Т.С.“ ЕАД срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.

От представения препис от изп.дело №  20208600400474 по описа на ЧСИ В.М.с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на Н.И.Г., чрез пълномощника адв. П.Х., за принудително събиране на присъдени вземания срещу „Т.С.“ ЕАД по изпълнителен лист от 10.06.2020г., издаден във връзка с влязло в сила Решение № 58713 от 05.03.2020г. по гр. д. № 39092/2019г. по описа на СРС 85 състав. Длъжникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на взискателя сумата от 16.98 лв. – разноски за заповедно производство и 114.18 лв. – разноски по  гр. д. № 39092/2019г. по описа на СРС 85 състав.

Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя с молбата за образуване на изпълнителното производство. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят Н.И.Г. е заплатил на пълномощника си  - адв. П.Х. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното дело.

На 16.06.2020г. на длъжника „Т.С.“ ЕАД била изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, получена на 18.06.2020 г. Според задължението е общо 523.30 лв., от които  131.16 лв. присъдени разноски,  152.40 лв. разноски по изпълнителното дело, 200 лв. адвокатско възнаграждение и  сумата 39.74 лв. с ДДС , представляваща  такси  по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

 Длъжникът депозирал възражение № 17953 от 23.06.2020г. до ЧСИ  В.М.рег. № 860, район на действие СГС относно посочените в ПДИ адвокатски  хонорар и разноски. Твърди се прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение от 200 лв., както и на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, които моли да бъдат намалени. Възражението е оставено без уважение с разпореждане на съдебния изпълнител, за което длъжникът е уведомен със съобщение с изх. № 27087/23.06.2020г., връчено му на 01.07.2020г.

Срещу това разпореждане е била подадена жалба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Б.Ю.с мотиви, изложени в жалбата.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

По отношение на жалбата срещу постановлението за разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, съдът намира същата за основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

          При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г..  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, , в приложима редакция – изм.ДВ, бр. 7 от 22.01.2019г . под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 от Наредбата.

В конкретния случай в договора за правна защита и съдействие между взискателя и адв. П.Х., е отразено, че е сключен на 07.05.2020г., липсват данни кога е влязло в сила решението, подлежащо на принудително изпълнение (чл. 404 т. 1  ГПК);  изпълнителният лист, въз основа на който е образувано процесното изп. дело, е издаден на 10.06.2020 г., а самото изпълнително дело е образувано на 15.06.2020 г. От така установените факти не може да се приеме, че договорът за правна защита и съдействие и породил своето действие към посочената в него дата, тъй като към тази дата изпълнителен лист не е бил издаден и въобще не са били налице предпоставките за образуване на изпълнително дело. Най-ранната дата, на която договорът за правна защита и съдействие е породил действие, е 10.06.2020 г. – датата, на която е издаден описаният по-горе изпълнителен лист, който вече е основание за пристъпване към принудително изпълнение и въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело.

При преценка на минималния размер за извършване на обсъжданото изпълнително действие въззивният съд съобразява, че приложимата в случая разпоредба на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – чл. 10, т. 1, е отменена с влязло в сила решение № 5419 от 08.05.2020 г. по адм. д. № 14384/2019 г. на ВАС. Според становището, възприето в ТР № 2/2016 г. на ОС на ВАС, за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Последващо съдебно решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.

Поради изложеното и доколкото претендираният от взискателя размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с минимално предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата за спора редакция, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК неправилно е прието за неоснователно от ЧСИ, като в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо се на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100, 00 лв. по чл. 10, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 100 лв.

Съдът намира за основателна и жалбата срещу постановлението за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Противното би означавало, че и върху самата пропорционална такса ще се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, върху която също се дължи такса и т.н.

Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в размер на 131.16 лв.. по издадения ИЛ. Съгласно т.26, б „б“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума от 100 до 1000 лв.- 10 лв. + 3.12 на сто за горницата над 100 лв., а именно 10 плюс 3,12 лв., общо 13,12 лв., а с ДДС е 15.74 лв. следователно таксата по т. 26 от Тарифата е  15.74 лв. и таксата, дължима на съдебния изпълнител следва да бъде намалена до този размер.

С оглед на изложеното съдът намира частната жалба от длъжника за основателна, поради което следва да се намали адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело за образуване на изпълнителното дело и воденето му в минимален размер на 100лв. Поради изложените съображения, разпореждането, с което е определена пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е незаконосъобразно в частта за сумата над 15.74 лв. до определения от ЧСИ размер, поради което следва да бъде отменено в тази част.

  Ето защо СГС приема, че процесното постановление в частта му, в която е отказано изменение на възложената в тежест на длъжника такса по т. 26 от тарифата за горницата над 15.74 лв. се явява незаконосъобразно.

       

           Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С." ЕАД, ЕИК ******,  отказ за намаляване на разноските на взискателя по изп. дело № 202008600400474,   по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, район на действие СГС, обективирани в съобщение изх. № 27087/23.06.2020г., в частта над 100 лв.  -  възнаграждение за един адвокат.

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С." ЕАД, ЕИК ******,  отказ за намаляване на разноските на взискателя по изп. дело № 202008600400474, по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, район на действие СГС, обективирани в Покана за доброволно плащане  изх. № 26439  от 16.06.2020г. в частта над 15.74 лв.  – пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.