Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 279
25.06.2020г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Диана Динкова и в
присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 138 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Български пощи“ ЕАД, гр.София, подадена чрез пълномощник, против
Решение №235 от 18.11.2019г., постановено по АНД №470 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2019г.
В касационната жалба се
твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Смята
се, че от приложения към АУАН констативен протокол било видно, че пощенска
станция гр.Димитровград, бул.„Трети март“ №8, изпълнявала условията по чл.10,
ал.1 от Наредба №6/01.11.2011г., като не били издадени никакви предписания.
Навеждат се доводи за липса на компетентност на Комисията за регулиране на
съобщения за издаване на наказателното постановление. Визираният в последното
обект бил от трета категория, като съгласно чл.8, т.2 от Инструкцията за
опазване и охрана на имуществото и реда за организиране охраната при
транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД,
обектите от тази категория се оборудвали със система за защита, като
видеонаблюдението не било предвидено като елемент на защита. В обекта били
изградени елементи на защита, съгласно инструкцията, които не били обект на
издаденото наказателно постановление. Счита се, че неправилно районният съд приел,
че съдържанието на потвърденото от него наказателно постановление съответствало
на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП
била посочена датата на извършване на нарушението, посочена била единствено
дата на извършване на проверката. Сочи се, че описаното в НП нарушение било под
формата на бездействие, в тази връзка, за да се считало за изпълнено
изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, било необходимо да бил посочен
началния момент, от който бездействието било релевантно за съставомерността на
деянието и било налице довършено нарушение. В случая такава конкретизация
липсвала. Излагат се и твърдения за изтичане на срока за преследване по чл.34
от ЗАНН, който се счита за преклузивен, тъй като едногодишният срок започвал да
тече от осъществяване на нарушението, а при нарушенията, осъществени чрез
бездействие, от деня на изтичане на срока на изпълнение на задължението. Иска
се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба – Комисия за регулиране на съобщенията - гр.София, не изпраща представител и не ангажира
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.
Касационната инстанция, като
се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №235/18.11.2019г.,
постановено по НАХД №470/2019г., Районен съд – Димитровград потвърдил Наказателно
постановление №122 от 19.09.2019г., издадено от Председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи“ ЕАД, гр.София, за
нарушение на чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за
пощенска сигурност, на основание чл.105в от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/,
във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г., е наложена „имуществена
санкция” в размер на 800 лв.
За да постанови решението
си районният съд е приел, че дружеството осъществило фактическия състав на
нарушението, за което било санкционирано, като не изпълнило задължението си,
визирано в ал.2 на чл.10 от Наредба № 6 от 01.11.2011г., а именно достъпът до
определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и
извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи
технически средства за видеонаблюдение и да съхранява записите 30 дни.
Отхвърлил възраженията на жалбоподателя за липса на извършено нарушение, както
и тези за некомпетентност на административнонаказващия орган, като мотивирал
формираните в тази насока изводи. Правилно и законосъобразно, според съда, бил
определен и размерът на наказанието, в предвидените от закона рамки, близки до
минималния му размер. Последното обосновал с оглед на факта, че пощенската
станция се намирала на оживено място, в близост до спирка, т.е. имало немалък
пътникооборот и пряк достъп до автомобил, като мястото предполагало и немалък
риск от противоправни нападения.
Настоящата инстанция
намира, че oбжалваното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Спазени са сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
Неоснователно е
възражението за липса на дата на извършване на нарушението в съставения АУАН и
издаденото НП. В двата акта изрично е посочено, че към 08.05.2019г. дружеството
не е наблюдавало със записващо техническо средство за видеонаблюдение на
достъпа до гише, в което да се приемат ценни пратки и се извършват парични
дейности. Изпълнителното деяние се е изразявало в бездействие, което е било
констатирано на 08.05.2019г. В случая, описаното в НП представлява продължено
административно нарушение, т.е. нарушение, чийто състав се осъществява
непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е било установено от
съответния орган по реда на ЗАНН. Предвид последното, не се споделя и виждането
за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН, поради непосочване в НП на времевия период на
извършване на нарушението. Освен това, изложеното в касационната жалба, че при
нарушенията, осъществени чрез бездействие, срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне
на АУАН започва да тече от деня на изтичане на срока на изпълнение на
задължението, е приложимо само в хипотезата на издадено предписание от
контролните органи, с което е определен срок за изпълнение на задължението.
Такова предписание в настоящия случай не е налице, поради което направеното в
тази насока възражение се явява неоснователно.
Не се приема становището,
че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни
пратки е в Глава трета от Наредба №6 от 01.11.2011г за изискванията за
пощенската сигурност, като контролът по спазването ѝ не следвало да се
осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. Описаното в АУАН и НП
нарушение на чл.10, ал.2 е регламентирано в Глава четвърта от Наредба №6 от
01.11.2011г., т.е. контролът по спазването му следва да се осъществи именно от
Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ и Наредба №6 от
01.11.2011г за изискванията за пощенската сигурност. Съгласно чл.105в от ЗПУ,
(в приложимата редакция), за нарушение по този закон или издадените въз основа
на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се
наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а съгласно чл.106 от ЗПУ, (в приложимата
редакция) за нарушенията по чл.99 - 105в, извършени от юридически лица и
еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в предвидените размери. За
нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност не е предвидено друго наказание в ЗПУ, а посочената
наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ, съгласно § 3 от ПЗР от
Наредбата. Именно тази наредба е приложена по отношение на касатора „Български
пощи” ЕАД, като описаното в наказателното постановление нарушение е такова по
чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност. Правилно и
законосъобразно е дадена правната квалификация на извършеното от касатора. Правилно
е определено и наказанието за
нарушението, като в тази насока се споделя изложеното от районния съд в частта
за местоположението на пощенската станция.
Обоснован е и изводът, че
нарушението само по себе си се състои в нарушаване на задължението, визирано в
ал.2 на чл.10 от Наредбата, а именно достъпът до определените специални гишета
на пощенските служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да
се наблюдава задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение,
като е регламентирано още и записите да се съхраняват 30 дни. Съгласно
представения Списък на пощенските станции III-та
категория, парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български пощи“ ЕАД,
процесната пощенска станция 6404, е включена в него. От своя страна, обектите
трета категория са именно такива, в които се извършват парични дейности, и в
които паричните средства в наличност са до 20 000 лв., съгласно Заповед
№РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен Изпълнителен Директор на „Български пощи“ ЕАД.
В тази връзка, правилен е изводът на районния съд, че след като „Български
пощи“ ЕАД е определил процесното гише на тази пощенска служба като такова по
ал.1 на чл.10 от Наредбата, а именно извършващо парични дейности и дейности по
приемане на ценни пратки, и след като е установено, че такива дейности се
осъществяват там, то за дружеството е било налице задължението, регламентирано
в чл.10, ал.2 от Наредбата, а именно да се наблюдава достъпа до това гише със
записващи технически средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30
дни. Изпълнението на това задължение не се доказва по делото.
Ето защо касационната
инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че е
доказано извършването на процесното административно нарушение, поради което
напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на посоченото
в наказателното постановление основание.
Наведените в касационната
жалба възражения са неоснователни. Посоченият чл.8, т.2 от Инструкция за охрана
и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на
ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД не води до
по-различни изводи, доколкото системата за физическа защита е нещо различно и
незасягащо императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредбата задължение за
видеонаблюдение на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за
осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това
следва и от самото разграничение на двете задължения, направено в ал.2 и ал.3
на чл.10 от Наредбата, където видеонаблюдението и системата за физическа защита
са регламентирани като две отделни задължения по отношение на специалните
гишета по ал.1 на чл.10 от Наредбата.
Макар и видеонаблюдението
да е един от възможните елементи на системата за физическа защита, съобразно
разпоредбата на §1, т. 10 от ДР на Наредбата, в конкретния случай вмененото
нарушение е такова по ал.2 на чл.10 от Наредбата, която норма въвежда изискване
за видеонаблюдение на самото гише за ценни пратки, а ал.3 определя изискванията
за оборудване със система за физическа защита на цялата пощенска служба и тук
вече може да се избере колко и какви елементи от посочения комплекс да бъдат
включени към тази система.
Водим от изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №235 от 18.11.2019г., постановено по НАХД №470 по описа на Районен
съд – Димитровград за 2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.