Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2019 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на
секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 639/19 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
СГС
е сезиран с искова молба от „К.“ АД, с която са предявени срещу СУ „С.К.О.“
искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е
сключил с ответника споразумение от
26.02.2016 г. и договор от 16.03.2016 г. , по които е поел задължението да
доставя по заявки на ответника доставки на стоки, а ответникът е поел
задължението да плаща цената в срок от 30 дни от доставката. Сочи се от ищеца,
че е доставил стоки по фактура N
334388/16.02.2018 г. за сумата от 22 338 лв., по
фактура N 337510/28.05.2018 г. за сумата
от 3 806,20 лв. и по фактура N 337563/29.05.2018 г. за сумата от 1979,88 лв., но ответникът не е платил
дължимата цена и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл.86 ЗЗД. Освен това ответникът е платил със забава дължимата цена по фактури
от 22.02.2018 г., 26.02.2018 г. и от 03.05.2018 г., поради което и по тях дължи
обезщетение за забава. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 28 124,08 лв. – цена по трите продажби, както и сумата от 4 519,06
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва по трите фактури и по
платените със закъснение фактури от 22.02.2018 г., 26.02.2018 г. и от
03.05.2018 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове с възражението, че по трите фактури не са направени
заявки за доставка. Освен това се оспорва реално да доставени от ищеца стоки по
фактурите, защото писмените доказателства за получаване на стоките не са
подписани от надлежен представител на ответника, а фактурите и протоколите към
тях не са осчетоводени при ответника. Поддържа се, че е налице несъответствие
между уговорената цена и посочената във фактурите, както и че по другите
фактури е платено точно.
Ищецът е подал допълнителна искова молба,
с която поддържа предявените искове с довода, че по факс е получил заявки на
ответника, а фактурите и протоколите са подписани от надлежни представители на
ответника, които са негови служители. Освен това в писма на ответника е
направено изънсъдебно признание на вземанията.
Представени са рамково споразумение от
26.02.2016 г. и договор от 16.03.2016 г. , от които се установява, че между
страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел
задължението да доставя на ответника по негови заявки стоки /устройства и части
за офис оборудване/, а ответникът е поел задължението да плати цената за
доставените по негова заявка стоки.
Представена е фактура N 334388/16.02.2018 г., в която се сочи,
че ищецът е доставил на ответника стоки при цена от 22 338 лв. Към фактурата е приложен протокол, удостоверяващ
получаване на стоките от ответника.
Представена е фактура N 337510/28.05.2018 г., в която се сочи, че ищецът е доставил на ответника стоки при цена от 3 806,20 лв. Към фактурата е
приложен протокол, удостоверяващ получаване на стоките от ответника.
Представена е фактура N 337563/29.05.2018 г., в която се сочи, че ищецът е доставил на ответника стоки при цена от 1979,88 лв. Към фактурата е
приложен протокол, удостоверяващ получаване на стоките от ответника.
Представени са фактури N 334589/22.02.2018 г. за сумата
от 6049,93 лв., фактура N 334669/26.02.2018
г. за сумата от 1605,60 лв., фактура N 334697/26.02.2018 г., фактура N 336873/03.05.2018 г. за сумата от 4 562,40 лв., за които не се спори,
че ответникът е платил цената на 20.03.2019 г.
Представено е писмо, с което ответникът е
предложил на ищеца план за погасяване на задълженията по процесните фактури.
Установява се от заключението на ССЕ, че за
процесните фактури са направени записвания в търговските книги на ищеца, които
са водени редовно, както и в счетоводните книги на ответника, както и че
стоките по фактурите са заприходени при ответника по сметка 204 и сметка 601.
Законната лихва за забава по фактурите възлиза на общо 4519,06 лв. вещото лице
е констатирало, че на 04.06.2019 г. ответникът е платил сумата от 1979,88 лв. -
и сумата от 3806,20 лв. - по фактура N
337510/28.05.2018 г., а сумата по фактура N 334388/16.02.2018 г. не е платена.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд
са искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представените по делото
рамково споразумение от 26.02.2016 г. и договор от 16.03.2016 г., че между
страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел
задължението да доставя на ответника по негови заявки стоки /устройства и части
за офис оборудване/, а ответникът е поел задължението да плати цената за
доставените по негова заявка стоки. Налице е обвързаност между страните, но
възникването в полза на ищеца на вземане за цена е обусловено от факта на
реално извършена продажба, по която заявените от ответника стоки са му реално
предадени при конкретно уговорена цена.
По
делото са представени фактура N
334388/16.02.2018 г., в която се сочи, че ищецът е доставил на ответника
стоки при цена от 22 338 лв., фактура N 337510/28.05.2018 г., в която се сочи,
че ищецът е доставил на ответника стоки при цена от 3 806,20 лв., както и фактура N
337563/29.05.2018 г., в която се сочи, че ищецът е доставил на ответника
стоки при цена от 1979,88 лв., а към фактурите са приложени протоколи, удостоверяващи получаване на
стоките от ответника.
От заключението на ССЕ се установи, че за
процесните фактури са направени записвания в търговските книги на ищеца, които
са водени редовно, в счетоводните книги на ответника, както и че стоките по
фактурите са заприходени при ответника по сметка 204 и сметка 601.
Преценката в съвкупност на установените
по-горе факти обуславя извода, че стоките по фактурите са били заявени за
доставка от ответника, както и че реално са доставени от ищеца при цена,
посочена във всяка от фактурите. Фактическата констатация на в.лице, че за
фактурите са направени записвания в счетоводните книги на ответника, както и че
стоките по фактурите са заприходени при ответника по сметка 204 и сметка 601,
по несъмнен начин установява, че стоките са получени от ответника. Тази
фактическа констатация опровергава напълно повдигнатите от ответника възражения
в писмения отговор, че не е направил заявки за доставка, че стоките не са
получени и че не се е съгласил с посочената във фактурите цена.
От страна на ищеца се признава, че на
04.06.2019 г. ответникът е платил сумата от 1979,88 лв. - и сумата от 3806,20
лв. - по фактура N 337510/28.05.2018 г. и по фактура N 337563/29.05.2018 г., поради което в тази част искът по чл.327 ТЗ следва да се отхвърли като
погасен в хода на процеса, но разноските следва да се възложат в тежест на
ответника, който е станал причина за завеждане на иска.
От страна на ответника не се представиха
доказателства за плащане на дължимата сума по фактура N 334388/16.02.2018 г., поради което искът по
чл.327 ТЗ за сумата от 22 338 лв. следва да се уважи, както и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД за
обезщетение за вредите от забавата.
Не се оспорва, че по фактури N 334589/22.02.2018 г. за сумата
от 6049,93 лв., фактура N 334669/26.02.2018
г. за сумата от 1605,60 лв., фактура N 334697/26.02.2018 г. за сумата от 5278,37 лв. и по фактура N 336873/03.05.2018 г. е платено
от ответника със закъснение на 20.03.2019 г., поради което ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, доколкото не са представени доказателства,
че е платил на уговорения падеж – 30 дни от издаване на фактурата.
Искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи
изцяло, защото ответникът е в забава да плати в срок цената както за посочените
по-горе фактури, така и за трите фактури, по които се претендира главница.
С оглед на изложеното съдът намира, че
искът по чл.327 ТЗ за сумата от 3 806,20 лв. - по фактура N 337510/28.05.2018 г. и за сумата от 1979,88 лв. - по фактура N
337563/29.05.2018 г. следва да се отхвърли, а искът по чл.327 ТЗ за сумата от
22 338 лв. по фактура 334388/16.02.2018 г. следва да се
уважи; искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи изцяло. На ищеца следва да се
присъдят съдебни разноски в пълен размер, защото частичното отхвърляне на
исковете е поради плащане в хода на процеса. Ищецът има право на законната
лихва върху отхвърлената част от главницата за периода от предявяване на иска
до частичното плащане на 04.06.2019 г.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.У.„С.К.О.“, гр.София, бул.“*********, да заплати на „К.“ АД, ***, на основание чл.327 ТЗ сумата от 22 338 лв. – цена на стоки по фактура N 334388/16.02.2018 г., ведно със законната лихва от
10.04.2019 г. до окончателното плащане, както и законната лихва от 10.04.2019
г. до 04.06.2019 г. върху сумите от 3 806,20
лв. и от 1979,88 лв., като отхвърля иска по чл.327 ТЗ за сумата от
сумата от 3 806,20 лв. - по фактура N 337510/28.05.2018 г. и за сумата от 1979,88 лв. - по фактура N
337563/29.05.2018 г.
ОСЪЖДА
С.У.„С.К.О.“, гр.София, бул.“*********, да заплати на „К.“ АД, ***, на основание чл.86 ЗЗД сумата от общо 4 484,43 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от общо 45 620,38 лв. – цена на
стоки по фактури с N-ра: 334589/22.02.2018 г., N 334669/26.02.2018
г., 334697/26.02.2018 г., 336873/03.05.2018 г., 334388/16.02.2018 г., 337510/28.05.2018
г. и 337563/29.05.2018 г., за период от
30 дни след издаване на фактурата до 20.03.2019 г., а за последните три фактури
до 09.04.2019 г., както и съдебни разноски от 5 242 лв.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: