Р Е Ш
Е Н И Е
18.08.2016 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на пети август през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Р.М. и
в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гр.д. № 1151 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХV ГПК и е образувано по предявен осъдителен иск с правно
основание чл.150 от СК.
Ищцата А.М.Б. xxx
като майка и законен представител на М. П. Г. твърди в исковата молба, че по
гр.д.№ 70371 от 2013 година на Районен съд- Монтана между нея и ответника по
делото била постигната спогодба, по силата на която бил изменен размерът на
присъдената издръжка от 40 лева на 100 лева месечно, считано от 19.07.2013
година. Поддържа и това, че от постановяване на решението са изминали почти три
години, през който период детето е пораснало и значително са се увеличили
нуждите му. Заявява също така, че в момента М. е ученик в VІІ клас на Трето О. „.
П. Б.” – град Монтана и с оглед възрастта му се нуждае от немалко средства за
задоволяване на най-необходимите му потребности от храна, облекло, учебни
пособия и от средства за посрещане на духовни потребности. Ищцата твърди също
така, че детето има заболяване на дясното око и се налага често детето да
постъпва в клиника за лечение, което изисквало допълнително средства. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да измени размера на
присъдената издръжка по гр.д.№ 70371/2013 година на МРС и осъди ответника да й
заплаща като майка и законен представител на малолетното дете М. П. Г. сумата
от 200 лева месечна издръжка, считано от предявяване на исковата молба до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, както и направените
разноски по водене на делото.
Ответникът П.Д.Г. xxx
е представил в едномесечния срок писмен отговор на исковата молба, в който
заявява, че искът е допустим, но е неоснователен и недоказан и го оспорва по
основание и размер. Твърди, че е безработен и че има още две деца, за които
следва да се грижи – дъщеря Г. П. Г. и син П. П. Г.. Поддържа също така, че от
5-6 години страда от високо кръвно налягане и редовно употребява лекарства за
това, не притежава МПС, от което да може да реализира доходи. Заявява, че със
съпругата си Лилия Емилова Г. притежават два жилищни имота, закупени след
сключването на брака им – през 2013 година и през 2015 година. Поддържа и това,
че би могъл да приеме да изплаща издръжка за детето М. в размер на 105 лева.
Предвид гореизложеното моли съда моли
съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявения иск по чл.150 СК
в размер на 200 лева, като неоснователен и недоказан, или евентуално да го
уважи до размер на 105,00 лева месечна издръжка, считано от 01.06.2016 година,
както и му присъди направените по делото разноски.
Отдел “ЗАКРИЛА НА
ДЕТЕТО” при Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана в писмено становище по
делото счита, че Районен съд – Монтана ще постанови решение, което в максимална
степен ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на детето М. П.
Г..
Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое
убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
От събраните по
делото доказателства е установено, че по гр.д.№ 70371 от 2013 година на Районен
съд- Монтана между А.М.Б. и П.Д.Г. е постигната спогодба, по силата на която е
изменен размерът на присъдената издръжка за детето М. П. Г. от 40 лева на 100
лева месечно, считано от 19.07.2013 година. От присъждане на посочения по-горе
размер издръжка до приключването на съдебното дирене по настоящото дело е
изминал период от време, през който период е
настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящи определянето на
размера на издръжката. През изминалия период от повече от две години и девет
месеца детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите
му от средства за съществуване и образование, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи
обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства. Променен е и размерът на минималната за страната
работна заплата, която се използва за база за изчисляване на минималния размер
издръжка на едно дете.
Няма спор между
страните, че детето М. е навършило на xxxx година
- 14 години. От приложеното на лист 10 от делото удостоверение изх.№
495/25.05.2016 година е видно, че същият е ученик в VІІ в клас на ІІІ О. „. П. Б.”
– Монтана, през учебната 2015/2016 година и редовно е посещавал учебните
занятия.
Майката на детето А.М.Б.
е реализирала за периода от месец май 2015 година до месец април 2016 година
брутен доход в общ размер на xxxx лева или xxxx лева
месечно. Видно е също така, че облагаемият доход за същия период е в общ размер
на 12 066,46 лева или 1 005,53 лева месечно.
Бащата на детето – П.Д.Г.
е реализирал за периода от месец юни до месец ноември 2015 година брутно
трудово възнаграждение в размер на xxxx лева месечно. След този период насетне същият
е безработен. От приложените към отговора писмени доказателства, в частност
удостоверения за раждане, се установява, че ответникът има още две деца –
дъщеря Г. П. Г., родена на xxx година и син П. П. Г., роден на xxx година.
Ответникът е посочил, че със съпругата си Лилия Емилова Г. притежават два
жилищни имота, закупени след сключването на брака им – през 2013 година и през
2015 година. По делото е разпитана и свидетелката Гина Тодорова Илиева – майка
на ответника, която заявява в показанията си, че помага в отглеждането на
другите две деца на сина си.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл.150 от СК.
Съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест, ищцовата страна следва да докаже
следните обстоятелства, обуславящи основателност на иска, а именно – че
ответникът е родител на детето, нуждата от получаване на издръжката в
претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същата и
наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка. В случая съдът намира, че са налице разнопосочни
изменения на различните обстоятелства, обуславящи размера на издръжката,
съобразно доказателствата по делото. От една страна за изминалия период от
време повече от две години и девет месеца, детето М. е пораснало и нуждите му
от стредства за съществуване и образование, лечение и социално – културно
развитие са се увеличили. Нарасналите в немалка степен обичайни потребности на
детето се установяват и от самия факт на биологичното му съществуване и
изминалия до момента период от около две години и девет месеца от постановяване
на сегашната издръжка в размер на 100 лева. Не е необходимо да се обосновават
специално, промяната в условията на живот, особеностите на възрастта на детето,
при които бързо нарастват социално-културните му, спортни и материални
потребности (за пълноценна храна, дрехи, обувки и т.в.), респективно разходи по
тяхното задоволяване, в сравнение с възрастта на детето към момента на
предходното определяне на месечната му издръжка.
При определяне
размера на издръжката следва да се има предвид разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, според която минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на
минималната работна заплата за страната – следователно понастоящем минималната
месечна издръжка на детет не може да бъде по – малко от 105 лева при минимална
работна заплата от 01.01.2016 година в размер на 420 лева. При това положение
съобразно цитираната императивна норма на СК месечна издръжка на детето М. за
този размер не следва въобще да бъде специално мотивирана съответно с негови
нараснали потребности, а е законово определена в този размер. За изминалия
период от време от постановяване на предходния размер издръжка в размер на 100
лева до настоящия мамент именно обичайните потребности на детето, предвид всички
изложени обстоятелства, са се увеличили. По отношение на материалните
възможности на всеки от родителите следва да се отбележи, че не е установена
промяна към момента на определяне на предходния размер издръжка и сега. Видно е
от доказателствата по делото, че майката, която полага и ще полага и занапред
непосредствени грижи за детето, е с облагаем доход за една година в общ размер
на 12 066,46 лева или 1 005,53 лева месечно. Бащата към настоящия момент е
безработен, но същият е млад, здрав и работоспособен и би могъл да реализира
доход поне около размера на средната работна заплата за страната. От данните по
делото е видно, че същият има още две деца - дъщеря Г. П. Г., родена на xxx
година и син П. П. Г., роден на xxx година. Със съпругата си Лилия Емилова Г.
притежават два жилищни имота, закупени след сключването на брака им – през 2013
година и през 2015 година. С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че
ответникът следва да заплаща за детето М. месечна издръжка в размер на 130
лева, дори и да среща известни материални затруднения. Следва да се даде
приоритет на нуждите на детето, за изграждането на което като личност двамата
му родители имат не само право, но и нравствено задължение. Следва да се
съобрази и възприетото в съдебната практика, че родителите са длъжни да
осигурят такива средства за правилното отглеждане, възпитание и развитие на
децата си, както ако живееха заедно. В тази връзка не е основателен доводът в
отговора на ответника, че определяне на месечна издръжка над 105 лева, ще бъде
необосновано и неоправдано завишен.
Като взе предвид
горните обстоятелства, съдът намира, че ответникът следва да участва в размера
на издръжката по отношение на детето М.
със сума от 130 лева, като останалата част от издръжката на детето
следва да се поеме от майката, която непосредствено полага и ще полага занапред
грижи за детето. В останалата част, претенцията за издръжка на детето до пълния
размер от 200 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Издръжката следва да се присъди така както е заявена в исковата молба – от
датата на завеждане на исковата молба, а именно 01.06.2016 година до настъпване
на законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до
окончателното изплащане.
Съобразно този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
- Монтана държавна такса от 43,20 лева, 5 лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист. На ответника се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 210 лева. Съдът намира, че на
ищцовата страна разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като видно от
приложеното на лист4 от делото договор за правна защита и съдействие, е
договорено възнаграждение от 100 лева, което е отбелязано конкретно, че ще бъде
платено „по сметка до приключване на делото”. Следователно посочената сума към
настоящия момент не е реално платена и затова не следва да бъде присъждана.
Предвид изложените
по-горе мотиви съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл.150 СК ИЗМЕНЯВА размера на одобрената със съдебна спогодба по гражданско дело № 70371/2013
година по описа на Районен съд – Монтана издръжка като:
ОСЪЖДА П.Д.Г. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на М. П. Г., ЕГН xxxxxxxxxx със съгласието на своята
майка и законен представител А.М.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, вместо по 100 /сто/
лева - месечна издръжка - по 130 /сто и тридесет/ лева - месечна издръжка,
считано от 01.06.2016 година до настъпване на законоустановени причини и
условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска над уважения до заявения размер от 200 /двеста/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.Д.Г. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в
размер на 43,20 /четиридесет и три лева и двадесет стотинки/ лева, както и 5
/пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН
xxxxxxxxxx със съгласието на своята майка и законен представител А.М.Б. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
да заплати на П.Д.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 210 /двеста и десет/ лева –
разноски по делото.
Решението в частта,
с която е присъдена издръжка, подлежи на предварително изпълнение, но може да
се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 19.08.2016
година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :