Решение по дело №5958/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              11.03.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ    

 

при секретар Д.Шулева    

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5958 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5958/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е.В.Ч. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №224939 от 28.09.2017 г постановено по гр.д.№30946/2016 г на СРС , 119 състав ;  с което е признато за установено по искове без правна квалификация в диспозитива на решението на “Т.С.” ЕАД *** срещу М. , че същата дължи  сумата от 399,57 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за непосочен в диспозитива на решението апартамент  за периода м.01.2014 г – м.04.2014 г ; и сумата от 47,43 лева лихва за забава върху посочената главница за периода 01.03.2014 г – 08.07.2015 г ;  ведно със законната лихва върху главницата от 23.11.2015 г до окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.01.2016 г по ч.гр.д.№433/16 г на СРС , 119 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Не са представени в оригинал протокол от 06.11.2001 г , удостоверение от инж.С.Х. и споразумителен протокол от 30.01.2002 г .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице помагач на ищеца “П.И.“ ООД не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.10.2017 г, поради което въззивната жалба от 26.10.2017 г /по пощата/ е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че ответницата е собственик на процесния имот за процесния период , както и че задълженията за главница и лихви за забава са доказани със СТЕ и ССЕ .

Решението на СРС е неправилно . Констатира се , че в диспозитива на решението на СРС не е посочена правна квалификация на исковете , нито е посочен процесният топлофициран имот , по неизвестни причини се сумират главница и лихва за забава , а ЕГН на ответника е посочено грешно като „**********“ вместо правилния „**********“.

С решение №80651 от 23.04.2020 г по гр.д.№30946/2016 г СРС , 119 състав отказва да поправи решението си тъй като ЕГН бил посочен погрешно от ищеца в исковата молба. СРС не констатира служебно и многобройните други грешки в диспозитива си , които са съществени с оглед формиране на СПН по спора , бъдещо изпълнение на решението му , издаване на изп.лист срещу действителния длъжник и пр. Трябва да се отбележи , че погрешно посоченият ЕГН в исковата молба не задължава съда да повтаря тази грешка в решението си , а същата може да бъде отстранена и служебно от него ако няма спор кой е действителният ответник. Настоящият съд трябва да отмени решението на СРС и да постанови надлежен диспозитив .

  Иначе изложените във въззивната жалба доводи са неоснователни . Действително с определение от 22.12.2017 г СРС е задължил ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба документи , включително и протокол от 06.11.2001 г , удостоверение от инж.С.Х. и споразумителен протокол от 30.01.2002 г . Оригинали не са представени , а с молба от 10.04.2017 г ответникът е поискал да се изискат тези документи от третото лице . В о.с.з на 10.04.2017 г СРС е изискал документите от третото лице , същите не са представени и в о.с.з на 05.06.2017 г СРС е дал ход по същество .

В решението си първоинстанционният съд не е коментирал липсата на определение по изключване на копията от въпросните документи като писмени доказателства по реда на чл.183 ГПК . Това обаче не е съществено и не обосновава отхвърляне на исковете , защото договорните отношение между ответника и ищеца и третото лице се доказват от представения нотариален акт за собственост на ответницата на стр.23-24 от делото пред СРС и от заключението на СТЕ. Според СТЕ дяловото разпределение е извършвано от третото лице , а задълженията на ответника са във визираните размери .   СТЕ установява , че третото лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната собственост на ответника като не са били налице възражения от управителните органи на етажната собственост . Подписване на писмен договор не е необходимо , още по-малко следва да се подпише такъв за процесния период между всеки от етажните собственици поотделно /включително ответницата / и третото лице .

Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника . След отмяна на решението на СРС исковете отново трябва да бъдат уважени и на ищеца да се присъдят разноски пред СРС и СГС .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №224939 от 28.09.2017 г постановено по гр.д.№30946/2016 г на СРС , 119 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Е.В.Ч. ЕГН ********** от гр.София, че същата дължи  сумата от 399,57 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за ап.№9 в гр.София бул.************за периода м.01.2014 г – м.04.2014 г ; и сумата от 47,43 лева лихва за забава върху посочената главница за периода 01.03.2014 г – 08.07.2015 г ;  ведно със законната лихва върху главницата от 23.11.2015 г до окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.01.2016 г по ч.гр.д.№433/16 г на СРС , 119 състав .

 

ОСЪЖДА Е.В.Ч. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 900 лева разноски пред СРС и в заповедното производство; и сумата от 100 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “П.И.“ ООД като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.