№ 190
гр. Сливен, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212200100570 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата ИВ. Й. ИВ. твърди, че на 11.07.2021 год. около 01:00 часа в гр.
Твърдица, ул. „Бенковски" № 21 водачът А. И. А., при управление на МПС -
лек автомобил марка "БМВ", модел „318 И", с рег. №******** поради
движение със скорост, несъобразена с пътните условия, загубил контрол
върху автомобила, който пропаднал по стръмен склон на пътя, с което
допуснал ПТП, при което била причинена смъртта на возещата се в лекия
автомобил пътничка на предна дясна седалка С. Н. Н.. Починалата С. Н. Н.
била нейна дъщеря.
Виновният за настъпилото пътно-транспортно произшествие водач А.
И. А., попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност" - полица В6 120003442873, валидна от 16.12.2020
год. до 15.12.2021 год., издадена от ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, за лек
автомобил марка "БМВ", модел „318 И", с рег. №********, т.е. валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Причинените травми на С. Н. Н., довели до нейната смърт били в пряка
причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача, който е бил
застрахован при ответника. В резултат на виновно причинената смърт на
дъщерята на ищцата, същата е претърпяла неимуществени вреди, продължава
1
да търпи до настоящия момент и ще продължава да ги търпи занапред.
Неимуществените вреди се изразявали в непрекъсната болка и страдание от
неочакваната загубата на нейната дъщеря. Преди пътният инцидент, отнел
живота на С. Н. Н., тя е била в отлично здравословно състояние,
работоспособна.
Счита, че справедливия размер на обезщетението е 250 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от изтичане на 15-дневния срок
по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ - 28.08.2021 год. до окончателното изплащане на
задължението.
Спазени били изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, като била подадена претенция за извънсъдебно изплащане на
обезщетението на 13.08.2021 год. В резултат на това в ответното дружество
била заведена щета № ********** и към настоящия момент същото не било
изпратило отговор на така предявената претенция и не е изплатило
обезщетение, въпреки че са изминали повече от три месеца от момента на
депозирането.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на Дария Сарова Николова, в качеството си на наследник на майка си С. Н. Н.
сумата от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, както и за тези, които тепърва ще търпи за цял живот,
ведно със законната лихва, считано от изтичане на 15-дневния срок по чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ - 28.08.2021 год. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
Ответникът депозирал в срок писмен отговор, в който не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният автомобил
марка "БМВ", модел „318 И", с рег. №********.
Не оспорва, че на 11.07.2021г. настъпил пътен инцидент,
квалифициращ се като застрахователно събитие, с горепосоченото МПС, в
което е починала С. Н. Н..
Оспорва изложеният в исковата молба механизъм на произшествието ,
като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалото лице. Съгласно данните съдържащи се в приложения към
исковата молба протокол за оглед на местопроизшествие, към момента на
2
настъпване на ПТП загиналата С. Н. Н. най -вероятно е била без поставен
предпазен колан.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно
средство без поставяне на обезопасителен колан, при наличието на такъв.
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на загиналата за настъпване на
вредите, което следва да се има предвид от съда.
Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита същото за
прекомерно завишено с оглед твърдените неимуществени вреди, принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ППВС
№ 4/1968г/ и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищеца.
Счита, че претендирания размер на обезщетението за неимуществени
вреди бил прекомерен с оглед твърдените от ищцата неимуществени вреди,
не кореспондира по никакъв начин с принципа на справедливостта и
установената съдебна практика, както и не се доказва от представените с
исковата молба доказателства. Принципът на обезщетяването по
справедливост на чл.52 от ЗЗД, изисквал да се извърши преценка на комплекс
от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното
трябвало да бъде съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните
данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То
трябвало да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Счита, че
претендираното от ищцата обезщетение на неимуществените вреди е
неоснователно завишено, прекомерно и не се подкрепя от фактическата
обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с
изискването за справедливост. Нещо повече, размера на обезщетението при
непозволено увреждане вследствие на ПТП, подлежало на конкретно
доказване за всеки отделен случай с оглед претърпените вреди, които се
характеризират със субективен елемент, тъй като преживените болки и
3
страдания за всеки човек са строго индивидуални. В настоящия случай
следвало да се съобрази обстоятелството, че в изложението на исковата молба
нямало никакви данни за изключителност на връзката между майка и дъщеря,
което да оправдае присъждане на претендирания размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 11.07.202021г. около 01:00ч. било реализирано ПТП в гр.Твърдица,
общ.Твърдица, обл.Сливен, на ул.“ Бенковски“ № 21 от водача на лек
автомобил БМВ 318 I с рег.№ ******* – А. И. И., който при управление на
автомобила с движение с несъобразена с пътните условия скорост загубил
контрол върху автомобила, който пропаднал в стръмен склон на пътя. При
реализираното ПТП била причинена смъртта на возещата се в лекия
автомобил на предна дясна седалка С. Н. Н..
Не е спорно по делото /постановен за безспорен факт в открито съдебно
заседание на 16.05.2022г. –л.141 от делото/, че към момента на ПТП
виновният за същото водач имал сключена с ответника - застраховател
застраховка „Гражданка отговорност на автомобилистите”.
По повод настъпилото ПТП било образувано ДП № 107/2021г. по описа
на РУ Твърдица.
Видно от удостоверение за родствени връзки, издадено от Община
Твърдица, ищцата И.И. е майка на починалата в резултат на ПТП-то С. Н..
На 13.08.2021г. /видно от известие за доставяне л.17 от делото/ при
ответното дружество била депозирана претенция от ищцата, чрез
пълномощник за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
С писмо от 23.08.2021г. ищцата бил уведомена за отказ на ответното
дружество застраховател да изплати застрахователно обезщетение, поради
неангажирани доказателства за виновността на застрахования водач,
причинил ПТП.
В хода на процеса е допусната и назначена комплексна съдебна
медицинска и авто-техническа експертиза за установяване на механизма на
настъпилото ПТП и телесните увреждания. От заключението на вещите лица
се установява следния механизъм на ПТП: Лек автомобил BMW 318i се
движил в гр. Твърдица, ул. Бенковски, при суха пътна настилка, нормална
видимост в тъмната част на денонощието. Скоростта на движение на
4
автомобила била около 80 km/h. Опасната зона при тази скорост на движение
била около 77м. При движение в зоната на десен завой водачът на
автомобила допуснал навлизане на автомобила в лявата пътна лента. За да не
напусне и платното за движение водачът завил волана надясно, като
последвала частична загуба на управление поради наличието на пясък върху
платното за движение. След това последвала нова маневра за завъртане на
волана наляво, при което автомобила загубил напълно своята напречна
устойчивост и последвала ротация около вертикална ос в посока обратна на
часовата стрелка, гледано отгоре. Той достигнал до електрически стълб,
намиращ се в ляво от платното, кьдето последвал страничен удар в задната
дясна врата. При този удар и последващото движение с ротация около
вертикална ос, в посока по часовата стрелка, гледано отгоре автомобилът
преминал през стръмен скат и е достигнал крайното положение на покой. Във
втората фаза на движение водачът опитал да предотврати напускането на
платното при задействане и на ръчната спирачка на автомобила.
В резултат на настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания и
материални щети на автомобила.Техническите причини, довели до
възникването на ПТП били движението на автомобила с технически
несъобразена скорост съобразно видимостта пред автомобила и навлизането
му в лявата пътна лента в зоната на десен завой при движение с технически
несъобразена скорост на движение спрямо радиуса на завоя и характера на
пътната настилка.
В резултат на настъпилото ПТП возещата се на предна дясна седалка
пострадалата С. Н. Н. получила автомобилна травма (травма в салона на лек
автомобил като пътник на предна дясна седалка в резултат на удар и
преобръщане на автомобила, при което пострадалата е изпаднала от
автомобилния салон и е била притисната в някакъв момент между долната
повърхност на лекия автомобил и терена), изразяваща се в следните телесни
увреждания: тежка съчетана травма със засягане на главата, гръдния кош,
корема и крайниците с наличие на дълбоки и обширни охлузвания на кожата
по цялото тяло и крайниците, с повърхностни изгаряния на места и
зацапвания от терена и долната повърхност на процесния лек автомобил;
травма в областта на главата изразяваща се в масивни охлузвания на кожата
на лицето, счупване на носните костици, кръвонасядания в областта на
орбитите, масивни кръвонасядания на меките черепни обвивки предимно в
челно- теменните области, разкъсно-контузна рана в областта на десния ъгъл
на устната цепка, точковидни кръвоизливи в мозъчното вещество, оток на
мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор на
5
черепната основа; гръдна травма, изразяваща се в масивни охлузвания на
кожата по предните и задни повърхности на гръдния кош, масивни
кръвонасядания в меките тъкани на гръдния кош, множествени
многофрагментни счупвания на ребрата двустранно, предимно по предните
повърхности на гръдния кош с изразени кръвонасядания на меките тъкани
около фрактурите, счупване на гръдната кост, кръвонасядане на рехавите
тъкани в предната част на средостението, множествени масивни разкъсно-
контузни наранявания на белите дробове от фрактурираните ребрени
фрагменти, контузии на двата бели дроба, наличие на около един литър кръв
и кръвни съсиреци в гръдната кухина; коремна травма, изразяваща се в
масивни охлузвания на кожата на корема по предните, странични и задни
повърхности, травматично разкъсване на слезката и черния дроб, довели до
изрив на кръв в коремната кухина в количество около 1,5 литра,
кръвонасядания на рехавите тъкани в ретроперитонеалното пространство и
опораците на тънките и дебелото черва; контузия на крайниците с наличие на
разкъсно-контузни рани в областта на предната повърхност на лявата раменна
става и предмишницата на дясна ръка с размери 4-6 см, масивни и
множествени охлузвания на кожата и повърхностни изгаряния на кожата в
дясната поясна и седалищна области и страничната повърхност дясното
бедро, в неговата горна половина.
Описаната по-горе тежка съчетана травма била несъвместима с живота.
Смъртта не била мигновена, но настъпила бързо и била непредотвратима.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта било изпадането
на пострадалата в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок в
необратима фаза, поради множествените травми в областта на главата,
гърдите и корема. Водеща роля в танатогенезата имали гръдната и коремна
травми.
Според вещото лице медик между смъртта на пострадалата и
процесното ПТП съществувала пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка. Експертите сочат, с оглед изяснения по-горве механизъм на ПТП, че
пострадалата била без поставен обезопасителен колан.
При изслушването на двете вещи лица в съдебно заседание на
20.06.2022г. се установи, че при поставяне на предпазен колан пострадалата
би запазила своето положение в автомобила на предна дясна седалка и биха
6
настъпили увреждания, но значително по-малки, като можело обосновано да
се предположи, че те нямало да доведат до смъртта на пострадалата. Довелите
до смърт травми на пострадалата, а именно гръдната и коремна се дължали на
силен натиск върху тези области. Множеството охлузвания в лицето, гърдите,
крайниците и корема свидетелствали за това, че тялото било в известен
момент влачено върху терена от автомобила, а изгарянията в поясната област
и дясното бедро показвали, че пострадалата била с лице към терена и с гръб
обърната към долната повърхност на автомобила, контактувайки с елементи
от него. Автомобилът бил оборудван с колани, триточкови инерционни и не
били установени технически проблеми в автомобила, касаещи загубата на
управление и системите за безопасност.
В производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
От показанията на свидетеля Н. Ч. и М. Ч. се установява, че ищцата е
била в много близки отношения с дъщеря си, споделяли си, разбирали се и
когато ищцата разбрала, че дъщеря й била бременна, приела този факт
спокойно.
Свидетелят Н. Ч. установява, че починалата С. била единствената им
дъщеря, като имали и трима сина. Всичките им деца живеели заедно с тях в
една къща, както и починалата С. с новороденото си бебе. Ищцата припаднала
след като отшила на мястото на катастрофата, изпаднала в шок и казала
„Край, тя умря и ние умираме“. Не можела да приеме спокойно смъртта на
дъщеря им, постоянно плачела, припадала и повръщала, започнала да вдига
кръвно и досега приемала медикаменти за това. Преди злополуката не е имала
подобни здравословни проблеми. Сега ищцата се грижела за детето на
починала си дъщеря, но колкото минавало времето, все по-тежко й ставало,
постоянно плачела за нея и все чакала да се върне отнякъде.
Същите обстоятелства се установяват и от свидетеля М. Ч., че
семейството живеело заедно в разбирателство, че имало силна връзка между
починалата му сестра и неговата майка. На мястото на катастрофата ищцата
припаднала, което наложило да й се отдаде спешна медицинска помощ в
линейката, която пристигнала на място. Били й поставени инжекции, след
което ищцата станала като „луда“. Само гледала и питала и разпитвала, била
в шок. Всеки ден плачела за дъщеря си, вдигала кръвно и повръщала, за което
7
пиела медикаменти. Ищцата се грижела за детенцето на починалата си
дъщеря и й било много мъчно.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, както и писмени и гласни
доказателствени средства, които съдът кредитира, като неоспорени от
страните.
Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената и изслушана
съдебна комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, като
неоспорена от страните и изготвена от вещи лица, разполагащи с
необходимата за съответната област компетентност.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
житейски логични, последователни, вътрешно непререкаеми и
кореспондиращи едни с други. Съдът прецени вероятната заинтересованост
на свидетелските показания от изхода на делото и ги оценя като
незаинтересовани, тъй като за болките и страданията на майката на
починалата С., преживявани след смъртта й е нормално директни възприятия
да имат най-близките в семейството хора.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявеният пряк иск от увреденото лице против застраховател за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
250 000 лв. от непозволено увреждане, причинено от застрахован по договор
за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, с правно
основание чл. 432 КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от
изтичане на 15 дневния срок по чл.497, ал.1, т.1 КЗ - 28.08.2021г. до
окончателното изплащане е допустим.
Разгледан по същество се явява частично основателен.
Законодателят, посредством разпоредбата на чл.432 КЗ признава в полза
на увредения, спрямо който застрахования е отговорен правото на пряк иск
срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за причинени вреди. Чрез
този иск се реализира материалното право на увреденото лице на обезщетение
за вредите, причинени виновно от застрахования на плоскостта на
непозволеното увреждане. Това право се упражнява срещу застрахователя по
силата на съществуващото между него и причинителя на увреждането
8
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Правото на вземане за обезщетение срещу застрахователя възниква в полза на
увреденото лице в момента на увреждането, в който възниква и правото му на
вземане за обезщетение срещу прекия причинител на вредата – двете
вземания са функционално обусловени и по правило тъждествени по
съдържание и размер.
При този вид иск ищецът следва да установи настъпването на конкретни
вреди, като пряка последица от виновното поведение на конкретно лице, т.е.
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а наред с това и наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО” между причинителя на вредите и
ответника- негов застраховател.
В конкретния правен казус материалните предпоставки на предявената
претенция се установяват безспорно от назначената в хода на процеса
съдебна комплексна медицинска и авто-техническа експертиза. Механизмът
на възникване на ПТП, се установи от заключението на вещото лице,
изготвило експертизата в авто- техническата част. Така водачът на лек
автомобил БМВ 318 I с рег. № ********, управлявайки го на 11.07.2021г.
около 01:00ч безспорно виновно нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.15, ал.1 ЗДвП „На пътя водачът на пътно превозно средство се
движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти
са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“, както
и чл.20 ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“; „Водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Доказа се Анотирана съдебна практикаи причинната връзка между деянието и
вредоносния резултат – настъпилата смърт на возещата се на предна дясна
седалка С. Н., както и вината на водача на лек автомобил БМВ 318 I с рег. №
********.
Наличните морални вреди на ищцата, болки и страдания и връзката им с
9
настъпилото ПТП и последвалата смърт на дъщеря й се доказаха от
събраните гласни доказателствени средства.
По делото не е спорно обстоятелство и наличието на застрахователно
правоотношение между виновния причинител на вредата и ответника –
застраховател.
Съобразно Постановление № 4/25.05.1961г. на ПлВС, неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както
и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга. Нова ал.2, доп. с Постановление № 5/24.XI.1969 г. на
ПлВС - имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглеждащият
го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая ищцата, като майка на
починалата при ПТП С. Н. е материално легитимирана да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си.
Конкретният размер на претендираното обезщетение за морални вреди
съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се
изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.
От събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства по делото се установи, че инцидента и последвалата от него смърт
на С. са оказали отрицателно въздействие върху емоционално-психическото
състояние на ищцата. Между ищцата и починалата й дъщеря имало изградена
силна емоционална връзка, те са живели заедно и неразделни. Не са нужни
специални знания за да се приеме, че веднага след инцидента ищцата е
изпаднала в ужас и шок от загубата на единствената си дъщеря, както и, че ще
скърби за нея до края на живота си. Внезапната смърт на млад човек в
разцвета на живота си, безспорно се свързва с тежка и обсебваща скръб,
особено за майката на починалия. Следва да бъдат отчетени и негативните
последици от загубата, свързани с поемане на родителската отговорност за
отглеждането и възпитанието на малолетното дете на починалата С. при
появилите се за ищцата здравословни проблеми.
10
Критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД изискват паричния
еквивалент да съответства не само на продължителността, но и на
интензитета на физическите и душевни страдания, следствие неспазването на
общото правило да не се вреди другиму.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за справедлив
еквивалент на преживените от ищцата морални вреди- обезщетение в размер
на 150 000 лв.
Съдът намира обаче за основателно възражението на ответника за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице, доколкото пострадалата С., като пътник в лекия автомобил също
нарушила правилата за движение по пътищата – чл.137а, ал.1 ЗДвП, като се
возила на предна дясна седалка без поставен предпазен колан. По този начин
тя допринесла в известна степен за настъпилия летален изход, следствие
реализираното ПТП.
Ето защо сумата определена по-горе като обезщетение от 150 000 лв.
следва да бъде намалена с 30 % /съпричиняване/ или ищцата да получи
обезщетение в размер на 105 000 лв. Така искът се явява основателен до този
размер, като за горницата до пълния предявен размер от 250 000 лв. бива
отхвърлен, като неоснователен.
Върху сумата от 105 000 лв. следва да се присъди законната лихва за
забава. Върху така определеното обезщетение ответникът по принцип дължи
заплащане на законна лихва от 13.08.2021 г. – датата на предявяването на
застрахователната претенция по чл.429, ал. 3 КЗ, до окончателното
изплащане. Тази законна лихва включва лихвата за забава, дължима от
деликвента, която се покрива от застрахователя от датата по чл. 429, ал. 3 КЗ,
и лихвата за забавено плащане на застрахователно обезщетение, дължима от
самия застраховател на основание чл. 497, ал. КЗ.
В конкретния случай се иска присъждане на мораторна лихва от по-
късна дата, а именно считано от 28.08.2021г., датата на която е изтекъл 15
дневния срок на застрахователя за определяне на застрахователното
обезщетение, поради което за да не е налице произнасяне свръхпетитум съдът
следва да присъди мораторната лихва, така, както е поискана.
С оглед изхода на спора и съобразно уважената част от иска, на
адвоката на ищцовата страна следва да се присъди възнаграждение по реда на
11
чл.38, ал.2, ЗАдв, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 630 лв.,
за която сума бива осъден ответника.
Съобразно отхвърлената част от иска ищецът също дължи разноски на
ответника. Последният направил разноски в размер на 6920 лв. / 6720 лв.
адвокатски хонорар и 200 лв. депозит за вещи лица/ и съобразно с
отхвърлената част от исковата претенция, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сума в размер на 4 013.60 лв.
Ответникът на основание чл.78, ал.6 ГПК следва да плати и държавна
такса, определена върху уважената претенция или в размер на 4 200 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт, както и 336 лв. разноски за
възнаграждение на вещи лица, съобразно уважената част от иска или такси и
разноски в общ размер на 4 536 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432 КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул.»Джеймс Баучер» № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Й. ИВ., ЕГН:
********** от гр.Т., ул.»К» № *, по сметка BG ************** при банка
ДСК АД, клон Твърдица, сума в размер на 105 000 лв. /сто и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
болки и страдания, от настъпила смърт на С. Н. Н. при ПТП, реализирано на
11.07.2021г. с лек автомобил «БМВ 318 I», рег.№ *******, управлявано от А.
И. А. в гр.Т., общ.Т., обл.С, ул.»Б» № **, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като
ОТХВЪРЛЯ искът над постановения до пълния претендиран размер от
250 000 лв. / двеста и петдесет хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.38а, ал.2 ЗАдв ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул.»Джеймс Баучер» № 87,
12
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж.Д. Д.а- АК
гр.Хасково с адрес на упражняване на дейността гр.В. Т. ул.»В. Л.» № *, ет.* ,
сума в размер на 3 630 лв. /трит хиляди шестстотин и тридесет лева/,
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК ИВ. Й. ИВ., ЕГН: **********
от гр.Т., ул.»К» № * ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, бул.»Джеймс Баучер» № 87, представлявано от С. С.
П. и К. Д. К. сума в размер на 4 013,60 лв. /четири хиляди и тринадесет
лева и 0,60 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул.»Джеймс Баучер» № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СлОС сума в размер на 4 536 лв. /четири
хиляди петстотин тридесет и шест лева/, държавна такса и разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците
им.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
13