Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе , съобрази следното: С Решение № .../07.10.2010г., постановено по гр.д. № .../2010г. Великотърновският районен съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 88,ал.1 вр. С чл.55,ал. 1 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, предявен от С. М. М. против С. К. Е. за заплащане на сумата от 20950лв. заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и искът с правно основание чл.55,ал.1 пр.1 от ЗЗД, предявен от С. М. М. против С. К. Е. за сумата от 20950лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. М. М.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че неправилно съдът е отхвърлил претенцията на ищеца. Тъй като по делото било установено превеждането на сума в банковата сметка на ответника и предвид наличния договор за цесия между ищеца и кредитора на ответника, било налице неоснователно обогатяване и процесната сума се дължала на ответника. Според жалбоподателя съдът не мотивирал решението си относÝо това защо само цедентът има право да търси обезщетение по правилата за неоснователното обогатяване.Според жалбоподателя може да се осъществи приемство и на активната и на пасивната страна по правоотношението на неоснователното обогатяване. Съдът, понеже не допуснал гласни доказателства за доказване на преддоговорни отношения между цедента и ответницата, постановил един неправилен акт, понеже предмет на доказване не било основанието по договора за цесия, а фактически отношения. Изводът на съда, че се касаело за договорни отношения между цедента и ответника бил неоснователен и не се подкрепял от събраните по делото доказателства. Решението било постановено при допуснати процесуални нарушения, видно от протоколите от съдебно заседание на 17.09.2010г. и 12.05.2010г. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски за двете инстанции. В отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. В хода на производството по делото не било доказано, че е налице твърдяното от ищеца договорно отношение, предмет на договора за цесия. Развиват се доводи по съществото на спора. Сочи се, че решението е правилно и законосъобразно и се претендира то да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на служебните си задължения по чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка на обжалваното решение относно неговата валидност и допустимост. Констатациите на въззивния съд в тази насока са, че решението е валидно и допустимо изцяло/доколкото се обжалва в цялост/. По същество подадената жалба е неоснователна, по следните съображения: С исковата си молба ищецът С. М. твърди, че по силата на договор за цесия с П. Х. Б. е придобил вземане против ответника С. К. Е.. Вземането според ищеца произтича от сключен между ответника и цедента по договора за цесия договор за продажба на движими вещи – 60 бр. фризери, на обща стойност 20950лв. Сумата, дължима по договора, била преведена на ответника, но фризери тя не предала на цедента по договора за цесия. С оглед това цедентът развалил договора за продажба и за него възникнало вземане спрямо ответницата за връщане на сума от 20950лв., получена от нея при отпаднало основание. Претендира се да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Евентуално се моли, ако не бъде уважена претенцията на ищеца за връщане на сумата 20950лв., получена от ответницата при отпаднало основание, тя да бъде осъдена да заплати на ищеца същата сума, като получена от нея без наличието на правно основание. Ответникът по делото С. Е. оспорва предявените искове. Сочи, че не е бил налице договор между нея и цедента за продаване на фризери на стойност исковата сума. Сочи, че в качеството си на управител на търговско дружество е предала на Балинов също в такова му качество/ като управител на търговско дружество/ фризери, подробно изброени в отговора, с протоколи, посочени в същия. Твърди, че сумите, преведени по личната й сметка, представляват дължима цена на предадена от нея стока на цедента. Моли исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. От събраните по делото доказателства, които са относими към повдигнатия пред съда спор се установява следното : Между ищеца и П. Б. на 10.09.2009г.е бил сключен договор за цесия. Съгласно договора П. Б. в качеството си на цедент прехвърля на С. М. в качеството му на цесионер свое съществуващо вземане, против С. К. Е., придобито на основание преведена по банков път към сметката на длъжника сума от 20950лв. за закупуване на вещи, за превода на която сума е отпаднало основанието. Съгласно представен по делото анекс към същия договор за цесия, съставен след завеждане на делото – на 17.03.2010г. се посочва, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си против ответницата, придобито на основание преведена по банков път към сметка на длъжника сума от 20950лв. за закупуване на 60бр. фризери, за което между цедента и длъжника по вземането са осъществени преддоговорни отношения и е постигната неформална договорка, която поради неизпълнение от страна на Е. е развалена, в следствие на което е отпаднало основанието за превода на тази сума. Съгласно приложена към делото нотариална покана, изпратена от П. Б. до С. Е. същият заявява, че за периода от юли 2008г. до ноември 2008г. Балинов е заплатил по сметката на Е. сумата от около 25000лв. за продажба на фризери 60 броя. Тъй като последната не спазила уговорката да продаде посоченото количество и марка фризери, Балинов заявява, че разваля сключения помежду им договор, като претендира за връщане на преведената сума. Не се спори между страните, а и този факт е доказан от писмените доказателства по делото и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че за периода от 26.06.2008г.до 16.01.2009г. П. Б. е превел по личната сметка на ответника С. Е. сумата от 21900лв. От данните по делото се установява, че между Балинов и Е. в качествата им на представляващи търговски дружества са били налице правоотношения във връзка със сключен между дружествата договор за дистрибуция. Тези отношения съдът намира неотносими към повдигнатия пред него спор, поради което доказателствата, събирани с цел установяването им, не следва да се обсъждат. При тези данни от фактическа страна, които е установил и възприел и районният съд, се налагат правни изводи съвпадащи напълно с тези на първата инстанция, разгледала делото. Мотивите на първоинстанционния съд са изчерпателни и настоящата инстанция ги възприема изцяло. С оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща изцяло към мотивите на първата инстанция относно това дали са основателни двата предявени в условията на евентуално съединяване иска. Предвид наведените в жалбата оплаквания обаче, свързани именно с мотивната част на обжалваното съдебно решение, настоящата инстанция следва да отговори на оплакванията на жалбоподателя, касаещи изводите за неоснователност на предявените при условията на евентуално съединяване искови претенции. Исковите претенции са с правно основание чл. 55,ал. 1 от ЗЗД , като са предявени в условията на евентуалност – ако не се уважи претенцията за заплащане на исковата сума по силата на неоснователно обогатяване, настъпило в следствие получаване на сумата на отпаднало основание, то да се уважи претенцията за неоснователно обогатяване, настъпило в следствие на плащане на исковата сума без основание. Ищецът твърди да е придобил вземане, възникнало в полза на неговия цедент в следствие на разваляне на сключен между последния и ответницата договор за продажба на фризери. За да породи правни последици за ответника, договорът за цесия следва да има за предмет едно съществуващо вземане. Тоест, ищецът следваше да е доказал наличието на валиден договор за продажба на фризери на стойност 20950лв. между цедента и ответницата. На следващо място следваше да е доказано плащането на цената по този договор и развалянето му, за да се приеме, че за цедента е възникнало правото да получи платената при отпаднало основание цена. Представените по делото доказателства сочат само наличието на договор за цесия на вземане, което е конкретизирано в самия договор и анекса към него като „придобито на основание преведена по банков път към сметката на длъжника сума от 20950Ùв. за закупуване на 60бр. Фризери, за което между цедента и С. К. Е. са осъществени преддоговорни отношения и е постигната неформална договорка, която поради неизпълнение от страна на С. Е. е развалена, в следствие на което е отпаднало основанието .” Принципно е допустимо да се цедира вземане за връщане на сума, получена както при отпаднало основание, така и при пълна липса на основание. Необходимо е обаче цедираното вземане да бъде реално съществуващо. Едва тогава и след съобщаване на цесията на длъжника, прехвърлянето ще има действие спрямо него и трети лица. Наличието на един договор за цесия на твърдяно вземане на цесионера спрямо трето лице, дори и да е съобщен този договор на твърдяния длъжник, не може да произведе действие спрямо него, ако вземането, което се прехвърля, не съществува. Договорът за цесия е частен документ, който в конкретния случай удостоверява единствено волеизявленията на двете страни по него, но не доказва съществуването на прехвърляното вземане. В конкретния случай единственият начин да се докаже съществуването на договор между цедента по процесния договор за цесия и ответника е с писмени доказателства, каквито по делото липсват. Доказването на преддоговорни отношения за сключване на договор за продажба на фризери дори и да бе проведено, не би повлияло на крайния изход на спора, тъй като с договора за цесия е прехвърлено вземане,възникнало във връзка с развален договор , а не във връзкас преустановени преддоговорни отношения. В светлината на гореизложеното настоящата инстанция счита изводите за недоказаност на предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1 т.пр.3 от ЗЗД вр. С чл. 99 от ЗЗД са правилни и изчерпателни и напълно в съответствие със закона. На следващо място, според настоящата инстанция неоснователен се явява и евентуално съединеният с предходния иск за връщане на исковата сума като получена от ответницата без правно основание. И по него първоинстанционният съд съвсем ясно, логически свързано и в унисон със закона е изложил почиващото си на доказателствата по делото становище, че с процесния договор за цесия се прехвърля вземане, възникнало във връзка с получаване от страна на ответницата на сума при отпаднало основание, а не такова възникнало поради получаване на сумата без правно основание. Ако бе прехвърлено второто посочено вземане, съдът би обсъждал основателността на претенцията по същество, но в случая е достатъчно да се възприеме само доводът, че това вземане, дори и да е съществуващо, не е прехвърлено на ищеца, за да се счете, че искът му е неоснователен. Именно в този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, които жалбоподателят неправилно възприема като противоречащи на закона, съдебната практика и правната доктрина. Що се касае до възражението, че решението е постановено при нарушения на процесуалните правила, отразени в два от протоколите от съдебни заседания по делото, съдът го намира за неоснователно. В жалбата не са конкретизирани нарушенията, а от друга страна такива, обосноваващи отмяна на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд не констатира. Горните съображения обосновават извода за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Същото следва да се потвърди изцяло. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата сумата от 2000лв. разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № .../07.10.2010г., постановено по гр.д. № ..../2010г. на Великотърновският районен съд. ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН * да заплати на С. К. Е. ЕГН * сумата от 2000лв./ две хиляди лева/ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |