Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Елена Воденичарова
Прокурор: Владислав Томов
Като разгледа докладваното от съдия Мария Иванова-Даскалова КНАХД №51 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Х.Б.“АД-гр.Варна срещу Решение №2007/07.11.2019г. на
Районен съд–Варна постановено по НАХД №1167/2019г., с което е изменено НП №03-009358/28.03.2018г.
издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ като наложената за нарушение на чл.62,
ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във вр.
чл.414 ал.3 от КТ на дружеството имуществена санкция в размер на 5000лв. е
намалена на 1500лв.
В касационната
жалба се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно, а в
производството пред ВРС е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Оспорва се извода на ВРС, че в административно-наказателното
производство не е допуснато нарушение на правилата. Поддържат се съображенията
изложени и във въззивната жалба, че е ограничено правото на защита на
дружеството, тъй като за първи път с АУАН на 20.03.2018г. представителят му
узнал за нарушението. Поради това едва след връчването на акта били ангажирани
доказателства сред които и договора от 22.02.2018г. за проверка на
квалификацията и обучение с лице, което не работело. Неправилно бил приложен
закона от ВРС при преценката на доказателствата и установяване на фактите и
обстоятелствата и формиране на извода, че дружеството е осъществило
нарушението, за което е санкционирано с НП. Развити са доводи за неправилност
на преценката на ВРС, че договорът за проверка на квалификацията и обучение с
лице, което не работи от 26.02.2018г. е съставен за целите на производството. Претендира
се отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановена отмяна на НП
като незаконосъобразно.
Ответната страна
Дирекция „ИТ“-Варна в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва
касационната жалба. Моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възражение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира
решението на ВРС за правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Настоящият състав след като извърши проверка,
намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211
ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1
от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
закона.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС
е валидно и допустимо. При проверката му не се установяват допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са оплакванията за съществено
нарушение на процесуалните правила при преценката на доказателствата. В
несъответствие със съдържанието на решението е твърдението, че доказателствата
са неправилно ценени от ВРС. Той ги е обсъдил в мотивите на съдебния акт,
преценил е всички писмени и гласни доказателства както по отделно, така и в
съвкупност и е посочил кои кредитира и кои не и защо. Като съобразил
разпределението на доказателствената тежест между страните, въззивният съд намерил
за доказана фактическата обстановка свързана с установеното при проверката на
01.03.2018г. в офиса на дружеството, а именно допускането от него в качеството
на работодател до работа на Г.Б.Я., на която е предоставено самостоятелно
работно място оборудвано с компютър, с уговорено работно време, почивка,
почивни дни и възнаграждение. Поради това ВРС не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила и във фазата на постановяване на решение по
делото. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е
съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на
нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви
или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е
постановено от незаконен състав. Касационният състав не установи ВРС да е допуснал
нарушение на правилата, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или
протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено
решението, нито е постановено от незаконен състав. Поради това не е налице основание
по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на Решението.
Съгласно чл.348
ал.2 от НПК неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е
приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
Като контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за
правилността на прилагането на материалния закон съгласно чл.220 от АПК въз
основа на фактическите установявания от първоинстанционния съд в решението. ВРС
установил, че нарушението е констатирано от служители на Дирекция „ИТ“-Варна,
които посетили на 01.03.2018г. офис на работодателя „Х.Б.“АД-гр.Варна. ВРС установил,
че свид. М.и свид. Д.при влизане в офиса на дружеството констатирали няколко
лица да извършват дейности, като всеки седял на отделно бюро оборудвано със
стационарен компютър. Една от тях била свид.Г.Я. , на която както и на
останалите предоставили деларация за попълване. ВРС установил, че при
проверката в офиса бил и изпълнителният директор на дружеството, който
съдействал на служителите на инспекцията. Установил, че свид. Я. е отразила в декларацията си, че работи като
брокер с работно време от 09.00 до 18.00часа, с почивни дни-събота и неделя, с
уговорено трудово възнаграждение от 510лв., че няма сключен трудов договор,
нито граждански такъв, че е в обучителен период от 22.02.2018г. Констатирал, че
служителите на инспекцията са извършили допълнителна документална проверка и установили,
че между „Х.Б. “АД и Я. няма сключен и
регистриран трудов договор. С оглед тези констатации на 20.03.2019г. свид. М.съставила
на дружеството АУАН за това, че в качеството на работодател на
01.03.2018г. е допуснал до работа Г. Б. Я. на длъжност „брокер недвижими имоти”, с определени работно място, работно време и уговорено възнаграждение, без
да е сключен трудов договор в писмена форма между тях, в нарушение на чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. ВРС установил, че при
предявяването на акта на пълномощник на дружеството не били направени
възражения, но в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени такива, в
които било оспорено приетото от актосъставителя с твърдението, че не е било
допуснато описаното нарушение, че Я. не
е била допусната в офиса да изпълнява трудови функции, а се намирала там във
връзка с обучението й по сключен на 26.02.2018г. договор за проверка на
квалификацията и обучение с лице, което не работи. Представен бил екземпляр от
този договор с твърдението, че е такъв по чл.235 от КТ и съгласно чл.237 от КТ
по време на обучението отношенията между лицето и бъдещият работодател не били
трудови. ВРС установил, че тези възражения са разгледани и с мотивирано
становище са преценени като неоснователни и като възприел изцяло констатациите
в АУАН на 28.03.2018г. директорът на Д“ИТ“-Варна издал НП №03-009358/ 28.03.2018г.
с което за нарушението на основание чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството 5000лв.
имуществена санкция.
Правилно ВРС приложил
материалния закон към фактическите установявания и формирал извода, че в
съответствие с доказателствата наказващият орган заключил, че на 01.03.2018г. Г.
Б. Я. е била допусната в офиса на „Х.Б.”АД-Варна
да престира труд в негова полза в качеството му на работодател, при постигната
договореност за основните елементи,
характерни за трудовото правоотношение, без да е бил сключен трудов договор в
писмена форма. Правилно ВРС преценил ангажираните от работодателя писмени и
гласни доказателства по отделно и в съвкупност и достигнал до извода, че не са
доказани твърденията във възражението срещу АУАН и в жалбата срещу НП. В чл.416
изр.2 от КТ е разписано, че редовно съставените актове по КТ кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. в тежест на
санкционираното дружество е да обори верността на установяванията в акта.
Правилно ВРС не кредитирал изцяло показанията на свид. Я. . Основателно отчел и
обстоятелството, че в декларацията от 01.03.2018г. тя не сочи да има договор с
дружеството, а напротив - отразила, че няма нито граждански, нито трудов
договор с дружеството, какъвто е представения от дружеството договор от 26.02.2018г.
за проверка на квалификацията и обучение с лице, което не работи. Правилно ВРС
установил съответствие между работното време и почивните дни на офиса на
дружеството и посоченото в декларацията на Я. нейно работно време и почивни дни. Правилно ВРС, както
актосъставителят и наказващият орган, основал изводите си за отношенията между Я.
и дружеството въз основа на безспорно
установеното от доказателствата, че свид. Я. е допусната в офиса на дружеството и е била на
самостоятелно оборудвано работно място с бюро и компютър, каквито са имали всечки
останали работещи там. Правилно ВРС отчел, че изп. директор на дружеството е
бил в офиса и присъствал на проверката, при която са раздадени и попълнени
декларациите и не е имал възражения, нито оплаквания с твърдения за начина, по
който тя е протекла и за неправомерно поведение на проверяващите. От „Х.Б.”АД-Варна
не са представени доказателстна, а и при служебната проверка не е установено
свид. Я. да е работила по трудов договор
при друго лице. Правилно ВРС не основал изводите си за фактите на представения
договор с дата 26.02.2018г., който преценил като ангажиран във връзка със
защитната теза от дружеството. В чл.235 от КТ не е регламентирана възможността
за сключване на договор за проверка на квалификацията на дадено лице, а за
сключване на договор за квалификация с лице, което не работи. Договорът по
чл.235 от КТ може да бъде за повишаване на квалификацията или за
преквалификация на лице, което се подготвя за работа при работодателя след
завършване на обучението. Правилно ВРС отчел, че дружеството е сключило с Я. в последствие граждански договор, а не трудов,
както предвижда чл.237 от КТ. Обосновано намерил, че чл.235 от КТ изисква обучавания
да не работи по време на обучението, а в случая по време на проверката Я. е била допусната в офиса до самостоятелно
работно място в изпълнение по постигнато съгласие с дружеството за съществени елементи
на трудовото правоотношение, каквито са тези за работното време, почивките,
почивните дни, вида на длъжността и т.н. Договорът от 26.02.2018г. който
дружеството представило след връчване на АУАН е наименован и „за… обучение“, с лице, което не работи, а ВРС
установил от доказателствата, че Я. е
намерена да работи с работното време в офиса на дружеството. Съгласно чл.230 от КТ договорът за обучение по време на работа се сключва между страните като
трудов договор. Спецификата в клаузите му са разписани в чл.230 от КТ, сред
които е изискването през време на обучението работникът или служителят да получава
трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто
от минималната работна заплата, установена за страната. С оглед изискванията на
тези разпоредби и при липсата на доказателства за заплащане от Я. на таксата за обучение, посочена в
представения от дружеството договор от 26.02.2018г., правилно ВРС намерил, че
той не удостоверява наличие между тях на такова правоотношение. Правилно ВРС отчел
и обстоятелството, че за съществуващнето на договора от 26.02.2018г. не са били
информирани проверяващите на 01.03.2018г. и той не им е представен нито от изп.
директнор, нито от Я. . Правилно е взето предвид, че основна характеристика на договора
по чл.235 от КТ е поемането на задължение от страна на работодателя за обучение
– повишаване на квалификация или преквалификация, в него следва да са разписани
правилата за провеждане на обучението, програма, график на занятията, указание
за начина за удостоверяване на успешно приключване на обучението – издаване на
документ за завършване и др., каквото съдържание нямал представения договор. От
писмените и събрани гласни доказателства ВРС не установил при проверката да е
имало лице, което да е провежда обучението на Я. .
ВРС е приложил
правилно разпоредбите на КТ и на ЗАНН при преценката за законосъобразността на
наложената имуществена санкция, за съответствието й с обществената опасност на
конкретното нарушение и липсата на данни към 01.03.2018г.
дружеството-работодател да има издадено НП за друго такова нарушение.
Касационният състав споделя извода, че наложена в минималния размер от 1500лв.
санкция ще е съответна на нарушението и достатъчна за постигане на целите, за
които се налага. Поради това правилно и законосъобрзано, в съответствие с
правомощията които има, ВРС не отменил, а изменил НП №03-009358/28.03.2018г. като
намалил от 5000лв. на 1500лв. размера на наложената с него имуществена санкция.
Касационният състав не установи наличие на основание за отмяна на въззивното
решение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС да бъде оставено
в сила.
При този изход
на спора, своевременно направеното искане от представителя на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, тъй като съгласно
чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по чл.63 ал.1 от ЗАНН страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.4 от АПК
когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. В случая в производството пред
настоящата инстанция не са направени разноски за държавна такса, вещи лица и
др. Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“-Варна е юридическо лице,
което не е представлявано от адвокат, а от юрисконсулт, поради което съгласно
чл.63, ал.5 от ЗАНН касаторът „Х.Б.“АД-гр.Варна следва да бъде осъден да й заплати
сумата в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, определено съобразно чл.27а от Наредбата за заплащането на правната
помощ във вр. с чл.37 от ЗПП и фактическата и правна сложност на спора.
Водим от това и
на основание чл.221 ал.2 АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №2007/07.11.2019г. на Районен съд–Варна постановено по НАХД №1167/2019г.
ОСЪЖДА „Х.Б.“АД-гр.Варна
с ЕИК **да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от
80лв./осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.