Р Е Ш
Е Н И Е
№ 765/18.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Димитрана Димитрова и с
участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №744/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №142 от 26.10.2023г.,
постановено по АНД №20231620200097/2023г., Районен съд Лом е потвърдил
Наказателно постановление №23-0294-000069/27.01.2023г. на Началник сектор при ОД на
МВР Монтана, РУ Лом, с което на Красимир Ц. ***
на основание чл.174, ал.3, пр. второ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Б.,
го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно поради
нарушение на производствените правила, нарушение на материалния закон, като
моли за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание, касатора не се явява, като в постъпила молба поддържа
жалбата си и моли да бъде отменено наложеното административно наказание.
Ответника, чрез процесуалния си
представил юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата и излага доводи, че
оспореното решение е правилно, като претендира присъждане на разноски по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно
нарушение, тъй като на 17.01.2023г. е установено, че водача е управлявал МПС
рег.№М3564ВР и при покана да бъде изследван за употреба на наркотици е отказал,
като му е издаден талон за медицинско изследване, което също е отказал.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за
правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно.
Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая
по безспорен начин се установява, че касатора е
извършил описаното нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Това е
така, тъй като както обосновано е приел в мотивите си въззивният
съд, след анализ на надлежно събраните писмени и гласни доказателства, по
безспорен начин е установено, че на 17.01.2023г. е установено, че водача е
управлявал МПС рег.№М3564ВР и при покана да бъде изследван за употреба на
наркотици е отказал, като му е издаден талон за медицинско изследване, което
също е отказал.
Неоснователно е
възражението, че АУАН и наказателното постановление не садържат
необходимите реквизите. Както в АУАН, така и
наказателното постановление нарушението е описано ясно, точно и изчерпателно,
респективно правото на защита на административнонаказаното
лице не е нарушено. Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил възможност
на касатора да участва в съдебно производство и да
защитата правата си. Въззивният съд е изслушал актосъставителят и свидетелят по АУАН и е кредитирал
техните показания след анализ на останалите доказателства по делото, като въз
основа на тях е обосновал и мотивирал отхвърлянето на жалбата. Изслушани са и
заявените от касатора свидетели и техните показания
са обсъдени и анализирани от въззивният съд в
контекста на събраните доказателства по делото и са обосновали извода, че административнонаказаното лице е ангажирало нова защитна
теза едва в хода на съдебното производство, респективно тя не е кредитирана.
Следва да се споделят и
изложените от въззивният съд мотиви, че по делото не
се установява да има тенденциозност при извършването на проверката. В тази
връзка би следвало да се посочи, че административното нарушение е свързано с
неизпълнение на задължение на касатора в качеството
му на водач на МПС – да бъде изследван за употреба на наркотици.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд,
които са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за
необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение,
като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и
настоящето съдебно решение.
Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на
разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №142 от 26.10.2023г., постановено по АНД №20231620200097/2023г.
по описа на Районен съд Лом.
ОСЪЖДА Красимир Ц. ***, ЕГН ********** да заплати
на ОД на МВР Монтана разноски по съдебното производство
в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: