№ 239
гр. Сливен, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230100399 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. Д. Х. от гр. Сливен
срещу „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, с която е предявен иск за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за кредит „Бяла карта“
от 11.02.2022 г.
Ищцата твърди, че на 11.02.2022 г. сключила с ответника Договор за
кредит „Бяла карта“, по силата на който кредиторът й предоставил
револвиращ кредит в размер на 200 лв. под формата на разрешен кредитен
лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта. ГПР бил в размер
на 45,9 %. В чл. 15 от договора било уговорено кредитополучателят да
представи обезпечение в срок от 5 дни, считано от датата на активиране на
платежния инструмент. Чл. 20 от Договора предвиждал, че ако
кредитополучателят не представи обезпечение в срок, дължи неустойка в
размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в
текущото задължение за настоящия месец, като неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението. Ищцата твърди, че договорът
за кредит е нищожен поради противоречие с императивни норми на закона и
поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като
уговорената неустойка не е включена в ГПР. В договора за кредит е посочен
ГПР в размер на 45,9 %, но поради невключване на неустойката, последният
1
не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Ищцата изтъква, че в случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията
на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. Ищцата излага още, че клаузата
за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави и е
неравноправна. На изложените основания ищцата моли да бъде признато за
установено, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК и моли и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Не
оспорва сключения договор за кредит, но оспорва твърденията на ищцата за
неговата нищожност на всички изложени от нея основания, като изтъква, че
уговорената неустойка нито е прекомерна, нито противоречи на принципа на
справедливостта. Изтъква, че финансовият продукт „Бяла Карта“ е
револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен
лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент -
платежна карта. Веднъж сключили договор за кредит „Бяла Карта“,
кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по
предоставения заем, като финансовият продукт не е вносков продукт, по който
задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/седмични
вноски, както са масово продуктите, предлагани на пазара на финансови
услуги. Излага, че твърденията на ищцата за противоречие на неустойката с
добрите нрави се явяват голословни и неподкрепени от аргументи или
доказателствен материал. Напротив, твърди че в случая предвидената
неустойка за неизпълнение на договорно задължение има обезпечителна,
санкционна и обезщетителна функция. Тя цели да дисциплинира
кредитополучателя, така че последният да предприеме действия по
осигуряване, в рамките на договорения срок, на обезпечение по заемното
правоотношение. Акцентира още, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.
1 ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които
потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. При изчисляване на ГПР, чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично
2
изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по
договора за потребителски кредит. Ответникът описва още, че неустойката не
санкционира неплащане от страна на потребителя, а е такава, свързана с
неизпълнение на друго договорно задължение на кредитополучателя, за което
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК не се прилага. Разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК
от своя страна са императивни и не могат да се тълкуват разширително, нито
да се прилагат „по аналогия“ за непаричните задължения на длъжника по
договора за кредит. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне
на предявения иск като неоснователен и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за кредит „Бяла карта“ от
11.02.2022 г., сключен между ищцата Ц. Д. Х. и ответното дружество „Аксес
Файнанс“ АД, поради противоречие на закона.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира и за изцяло основателен и
доказан.
Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че между ответното дружество „Аксес Файнанс“ АД и ищцата
Ц. Д. Х. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 11.02.2022 г., по силата
на който ответникът е предоставил на ищцата револвиращ кредит в размер на
200 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна платежна карта.
Уговорено е, че годишният лихвен процент е фиксиран на 43,20 %. ГПР
е посочен като 45,9 %.
3
В чл. 15, ал. 1 от договора е предвидено в 5-дневен срок от датата на
активиране на предоставения платежен инструмент кредитополучателят да
предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора -
поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или банкова
гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при
неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 20 от Договора се начислява
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за настоящия месец.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо
в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а
4
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 45,9 %, а договорната лихва е 43,2 %. Не става ясно какво
представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.
Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение,
което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Наред с това, клаузата на чл. 20 от договора, касаеща задължението за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора е нищожна,
поради противоречие на добрите нрави и тъй като е сключена при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предвидената неустойка не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение
за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така
уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй
като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил
при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на
обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения
текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което
и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на
5
договора. Ето защо, предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в размер на 54,00 лв. - заплатена държавна такса.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа възлиза на 400,00 лв.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. Пълномощникът на ищцата не се е явил лично, но е депозирал
писмено становище по хода на делото и по същество.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество следва да бъде осъдено да
6
заплати на пълномощника на ищцата сумата от 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица,
ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, като кредитодател и Ц. Д. Х.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Булаир“ № 71, като
кредитополучател Договор за кредит „Бяла карта“ от 11.02.2022 г., поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Х., ЕГН: **********, с адрес
гр. Сливен, ул. „Булаир“ № 71 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 54,00
лв. /петдесет и четири лева/, представляваща направените по делото разноски,
платими по банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД, с IBAN:
BG47RZBB91551014243060, с титуляр адв. П. С. П..
ОСЪЖДА „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК, с код по
Булстат *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото, платими по банкова сметка в „Обединена
българска банка“ АД, с IBAN: BG47RZBB91551014243060, с титуляр адв. П.
С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7