Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на „З. а. др. „А.”” /З. „А.” / подадена чрез пълномощника му юриск. Л. срещу Постановление от 05.01.2012г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Д. К. с рег. № 728 с район на действия ОС В. Т. по изпълнително дело № 688/2011г., с което са присъдени в полза на взискателя разноски за адвокатски хонорар в размер на 2 471, 95 лв. с ДДС като съответно е намалена дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ със сумата от 72, 40 лв. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление в частта му, с която са присъдени разноски за адвокатския хонорар за горницата над 1295, 98 лв. Сочи се, че процесното изпълнително дело не се отличава с правната и фактическа сложност. По него пълномощникът на взискателя бил поискал единствено налагането на запор на банкова сметка на застрахователното дружество, която е общоизвестна. Счита, че размера на дължимия адвокатски хонорар следва да бъде определен към минималните граници по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е и Решение № 680/27.12.2011г. по гр.д. № 1365/2011г. на ВТОС. Отправя се искане до ВТОС определения с обжалваното постановление размер на адвокатското възнаграждение от 2 471, 95 лв. с ДДС да бъде намален до размера на 1295, 98 лв., а оттам да се намали и размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Прави се искане за прилагане към настоящото производство на гр.д. № 1365/2011г. на ВТОС. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по жалба Б. М. - взискател по изпълнителното дело чрез пълномощника си адв. Йо. от ВТАК, в срока по чл. 436 ал. 3 ГПК, е подала писмени възражения. В тях се взема становище, че процесното изпълнително дело има своята фактическа и правна сложност, изводими от подготвителните действия по образуване на делото, получаването на процесните суми и тяхното счетоводно обслужване, както и от изготвянето на две становища по спора за разноски във връзка с изпълнението. Възразява се срещу тълкуването на § 2 от Наредба № 1/2004г. съотнесено към чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и към чл. 78 ал. 5 ГПК. Не се противопоставя на доказателственото искане на жалбоподателя. В писмените си обясненията по чл. 436 ал. 3 ГПК ЧСИ навежда доводи за неоснователност на жалбата срещу Постановлението от 05.01.2012г. като подчертава, че възражението за прекомерност на длъжника по изпълнението вече е уважено частично. В.т. окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата против Постановлението на ЧСИ от 05.01.2012г. е срочно подадена, от активно легитимирано лице и на основание чл. 435 ал. 2 ГПК се явява процесуално допустима, доколкото в това постановление е налице произнасяне по въпроса за разноските в изпълнителното производство. С оглед на изложеното в жалбата въззивният състав приема, че предмет на настоящото производство е определения от ЧСИ и присъден в ползва на взискателя размер на адвокатското възнаграждение за горницата над 1295, 98 лв., доколкото длъжника не атакува постановлението на ЧСИ до този размер. Въззивният състав счита, че искането на жалбоподателя за прилагане към процесното дело на гр.д. № 1365/2011г. на ВТОС следва да се остави без уважение, доколкото материалите по това производство включително и решението на съда са налични като заверени копия по приложеното изпълнително дело № 688/2011г. на ЧСИ Д. К. т.е. не е налице доказателствена необходимост. Изпълнителното производство е образувано по молба на Б. Р. М., чрез пълномощника й адв. Йо. от ВТАК, в качеството й на взискател по изискуемо парично вземане в размер на 50 000 лв. срещу З. „А.: - длъжник по изпълнителен лист № 165 от 14.10.2011г. на ОС – В. Т. В молбата взискателят е посочил избрания от него начин за изпълнение – запор на банковата сметка на длъжника в ЦКБ . ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно съобщение до банката, в които е отразен и заплатения от взискателката на процесуалния й представител адвокатски хонорар от 3870 лв. с ДДС. З. „А.’ е възразил срещу този размер на възнаграждението и е поискал същият да бъде намален, поради прекомерност. С постановление от 28.01.2011г. ЧСИ е оставил без уважение това възражение на длъжника по изпълнението като е приел, че не е налице прекомерност. Застрахователят е обжалвал постановлението пред ВТОС, който с Решение № 680/27.12.2011г. по гр.д. № 1365/2011г. е отменил обжалвания акт. С процесното постановление от 05.01.2012г. ЧСИ е уважил частично възражението на длъжника и е намалил хонорара на адвоката до сумата от 2 471, 95 лв. с ДДС респ. е намалил и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ със сумата от 72, 40 лв. При така установените факти съдът счита, че подадена жалба е основателна по следните съображения: Безспорно е в теорията и в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК намира приложение и при принудителното изпълнение по ГПК, доколкото въпроса за разноските касае всяко съдебно производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът респ. съдебният - изпълнител може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на рÓзноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Понастоящем е установено плащането на адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 3870 лв. с ДДС и налице е искане от длъжника по изпълнението за присъждане на по – нисък размер. При определянето на този размер съдебният – изпълнител следва да вземе предвид дължимото възнаграждението по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за образуване на изпълнителното дело и следва да съобрази, че не може да слезе под минималния размер определен по реда на чл. 10 т. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. В последния случай, при спазване на посочените правила, при материален интерес от 75 498, 29 лв. минималния праг на адвокатското възнаграждение възлиза на 979, 98 лв. За да се уважи искането на длъжника за намаляване на последното, ЧСИ е следвало да прецени действителната правна и фактическа сложност на делото. В действителност, в конкретното изпълнително производство пълномощника на взискателя е подал молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен търсения начин за изпълнение – запор на банкова сметка, а след това е подал втора молба /лист 57 от изп. дело/ с посочване на сметката, по която следва да се превеждат постъпилите суми от изпълнението. След налагането на запора на банковата сметка на З. „А.” за взискателя не се е налагало предприемане на последващи принудителни действия с цел удовлетворяване на паричното му вземане. Същият е бил удовлетворен единствено и само чрез това изпълнителско действие. Ето защо, настоящият състава намира, че въпреки провеждането на две съдебни производства по повод на разноските в изпълнителното производство, същото не се отличава с фактическа и правна сложност изискваща заплащане на адвокатско възнаграждение над минималния предвиден нормативен праг т.е. в размер над 1079, 98 лв. или 1295, 98 лв. с ДДС. Поради това определения от ЧСИ, в постановлението му от 05.01.2012г., размер на адвокатско възнаграждение над 1295, 98 лв. до размера 2 471, 95 лв. с ДДС се явява прекомерен, с оглед на което в тази му част постановлението следва да бъде отменено, а възнаграждението на адв. Йорданов намалено до размера на 1295, 98 лв. По отношение на дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ същата не е предмет на настоящото производство, доколкото в атакуваното постановление същата не е посочена, а е отразено само с колко следва да се намали, с оглед намаленото от ЧСИ адвокатско възнаграждение. За жалбоподателя ще е налице възможност да обжалва размера на дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, ако ЧСИ я присъди в размер несъобразен с настоящото намаляване на размера на адвокатския хонорар. При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено на основание чл. 78 ал. 8 ГПК в размер на 210, 56 лв. Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Постановлението от 05.01.2012г. на ЧСИ Д. К. с район на действие района на Окръжен съд – гр. В. Т., по изпълнително дело № 688/2011г., в частта му за дължимото адвокатско възнаграждение в полза на Б. Р. М., ЕГН: * от с. С., ул. „О. м." № 3 платимо от З. „А.” гр. С. в размера над 1295, 98 лв. с ДДС. НАМАЛЯВА, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, размера на адвокатското възнаграждение на адв. Йо. Цв. Йо. от ВТАК, пълномощник на взискателя Б. Р. М. от с. С. по изпълнително дело № 688/2011г. по описа на ЧСИ Д. К. от 2 471, 95 лв. с ДДС на 1295, 98 лв. с ДДС, поради прекомерност. ОСЪЖДА Б. Р. М., ЕГН: * от с. С., ул. „О. м." № 3 да заплати на „З. а. др. „А.”” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ст. К.” № 2 юрисконслутско възнаграждение в размер на 210, 56 /двеста и десет лева и петдесет и шест стотинки/. Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на страните за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |