Р Е Ш Е Н И Е № 4
гр.Пловдив, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА ВЕСЕЛИН
ХАДЖИЕВ
при секретаря Андреана Динкова и
прокурора Галин Гавраилов, след като разгледа докладваното от съдията Веселин
Хаджиев ВНАХД № 1742 по описа на ОС Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С Решение №
1430/29.07.2019 г., постановено по АНД № 8207/2018г., Районен съд Пловдив е
признал обвиняемия П.Г.П. за виновен за това, че на 25.03.2013г., в гр.
Пловдив, при условията на посредствено извършителство, чрез Н.А.К., адвокат при
АК – Пловдив, пред Районен съд Пловдив, съзнателно се ползвал от неистински
частен документ – Договор от 03.01.2008 г. за поддръжка и управление на
недвижим имот между „А..ОЕ“ ЕООД – гр. П.като възложител, и П.Г.П. като
изпълнител, относно положения в него подпис за „възложител“ от името на Х.Н.Г.
– гражданин на Република Гърция, като е представил документа по ч.гр.д.№
4858/2013 г. по описа на Районен съд Пловдив, I гр.с, когато от него за самото
му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.
316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК вр. чл. 78а,
ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Със същото решение,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемият П.Г.П. е бил осъден да заплати
по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща разноски по досъдебното производство, както и да заплати по
сметка на РС Пловдив, в полза на съдебната власт, сумата от 1713 (хиляда седемстотин
и тринадесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
обжалвано от обв. П.Г.П. чрез защитника му адв. К.Е., като се излагат доводи,
че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие
със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при
недоказаност на наличие на умисъл у обвиняемия. С жалбата се иска отмяна изцяло на обжалваното
решение, включително и в частта относно присъдените разноски от 1713 лв.,
направени в съдебната фаза на делото за възнаграждения на вещи лица, за които
се сочи, че са прекомерно завишени.
В съдебно заседание
пред настоящия съдебен състав, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
счита, че жалбата е неоснователна. На мнение е, че първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно, и като такова моли същото да се потвърди.
Защитникът на
обвиняемия – адв. Е. поддържа жалбата. Твърди, че съдът е кредитирал избирателно
показанията на свидетелите и заключенията на съдебно–почерковите експертизи, както
и че безкритично и тенденциозно се е съгласил с тезата на прокуратурата. Излага
довод, че самото наказателно преследване е започнало и проведено под натиск,
поради наличието на голям финансов интерес.
Обвиняемият П.
поддържа казаното от защитника му. Изтъква, че не е искал да лъже или ограбва.
В последната си дума
обвиняемият иска да бъде оправдан.
Въззивният съд, като
обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, заявени пред
настоящата инстанция, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното
решение, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
С Решение на Окръжен
съд Пловдив от 20.11.2007 г., в Търговския регистър при същия съд било вписано
търговското дружество „А..ОЕ“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и
управител Х.Н.Г., гражданин на Република Гърция. Дружеството било със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Т.В.“ №***.
С Нотариален акт за
покупко-продажба № **********г. на Нотариус П. Михов с рег. № 476 по регистъра
на Нотариалната камара и район на действие – районът на Пловдивски районен съд,
„А..ОЕ“ ЕООД гр. П., чрез представляващия дружеството Х.Н.Г., придобило
недвижим имот в с. Х., обл. П.– поземлен имот с площ от 600 кв. м., ведно с построената
върху него двуетажна масивна вилна сграда. Същият бил вписан в Служба по
вписванията на 13.12.2007 г. с акт № 93, том 125, дело № 29842.2007 г. За
осъществяването на посочената покупко-продажба Х.Г.ползвал съдействието на обв.
П.Г.П. ***, който по онова време се занимавал с недвижими имоти, и с когото се
познавал отпреди.
На 26.08.2012 г. Х.Г.починал.
На неустановена по делото дата, неустановено по делото лице съставило Договор
за поддръжка и управление от 03.01.2008 г. със страни: „А..ОЕ“ ЕООД гр. П., с
ЕИК: ******, представлявано от едноличния собственик Х.Н.Г., като възложител, и
П.Г.П., ЕГН: **********, като изпълнител. В договора било посочено, че възложителят
възлага на изпълнителя, срещу възнаграждение от 400 лв. месечно, да организира
и извършва административно и технически управлението и поддръжката на недвижим
имот, собственост на първия, а именно: източния самостоятелен калкан със
застроена площ от 59.15 кв. м. и с разгърната застроена площ от 160 кв. м. от
двуетажна масивна вилна сграда, подробно описана в горепосочения нотариален
акт. В така съставения договор от името на Х.Н.Г., за ,,Възложител“ подпис
положило неустановено по делото лице, като поставило под подписа и отпечатък от
елипсовиден печат с надпис „А..ОЕ“ ЕООД П., различен от оригиналния печат на
дружеството.
Въпреки че знаел, че
гореописаният Договор за поддръжка и управление не изразявал волята на Х.Н.Г. и
не бил подписан от същия, в началото на 2013 г. обв. П.П. се срещнал с адв. Н.К.от
АК – Пловдив и му казал, че „А..ОЕ“ ЕООД П.му дължи възнаграждения за поддръжка
и управление съгласно този договор. Упълномощил го да подаде заявление до
Районен съд Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. За целта предал посочения неистински договор на адв. К., който договор следвало
да е основание за издаване на заповедта.
На 25.03.2013 г. подал
в Районен съд Пловдив заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, към което приложил оригинала на договора за поддръжка и
управление – предмет на делото. С Разпореждане на Районен съд Пловдив от
26.03.2013 г. по ч. гр. д. № 4858/2013 г. била издадена Заповед №
2950/26.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение, съгласно която
длъжникът „А..ОЕ“ ЕООД – П.следвало да заплати на кредитора П.Г.П. *** сумата
от 24 000 лв. – главница, представляваща неизплатени суми по договор за
поддръжка и управление на недвижим имот, както и 2483.50 лв. разноски. Въз
основа на тази заповед бил издаден изпълнителен лист в полза на обв. П. за
горепосочената сума и образувано изпълнително дело срещу „А..ОЕ“ ЕООД – П..
В края на 2016 г.
синът на починалия Х.Г.– св. Н.Х.Г., разбрал за образуваното изпълнително дело
с взискател обв. П.П. и длъжник ,,А..ОЕ“ ЕООД – Пловдив. В тази връзка, на
23.12.2016 г. в Районен съд Пловдив в присъствието на свидетелите З.И., И.В.и Р.Н.същият
се запознал с ч. гр. д. № 4858/2013 г. по описа на същия съд. Св. Н.Г.установил,
че подписът, положен от името на баща му Х.Г.като „Възложител“ в представения
по делото Договор за поддръжка и управление от 03.01.2008 г., не бил изпълнен
от него. Това мотивирало св. Г. да сигнализира Сектор „Икономическа полиция“
при ОД на МВР гр. Пловдив, по който сигнал било образувано и проведено
наказателното производство.
Гореописаната
фактическа обстановка, Районният съд е намерил за установено въз основа на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които са били
преценени на основание чл.378, ал.2 от НПК, а именно: показанията на свидетелите Н.Х.Г.и МП ХГ - син
и дъщеря на Х.Г., показанията на свидетеля З.Я.. Заверено копие на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 13971 от 25.03.2013г., Договор от
03.01.2008 г. за поддръжка и управление на недвижим имот между „А..ОЕ“ ЕООД –
гр. П.. Заповед № 2950/26.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение.
На следващо място,
описаната фактическа обстановка е установена и предвид доказателствата, събрани
в хода на съдебното следствие: Показанията на свидетеля Н.А.К., разпитан както
пред съда, така и в хода на досъдебното производство, заключението на
изготвената в хода на съдебното производство тройна съдебно-почеркова
експертиза, както и от обясненията на обвиняемия.
Настоящия съдебен
състав не намира за основателни възраженията на защитата.
Районният съд е
изложил подробни съображения защо приема показанията на свидетелите Н.Х.Г., МП
ХГ и З.Я.Д. за логични, последователни и добре кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства по делото. Показанията на посочените свидетели са
свързани с времето и начина, и мястото на придобиване от страна на Х.Н.Г. на
имота в с.Х., но косвено допринасят за цялостното изясняване на фактическата
обстановка по делото. Никой от посочените свидетели не е присъствал на
подписването на процесния договор, нито е знаел за съществуването на такъв.
Съдът е изложил и подробни
мотиви защо не приема за достоверни обясненията на обвиняемия П., както и част
от показанията на св. Н.А.К., който се споделят и от настоящата инстанция.
На обвиняемия П. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал. 1 НК,
при условията на посредствено извършителство. По делото безспорно е установено,
а и не се оспорва от страните, че инкриминираният документ „Договор за поддръжка и управление“ е предоставен от обвиняемия на
адвокат К.и то именно с цел същият да бъде използван в хода на едно гражданско
производство пред Районен съд - Пловдив, за да се докаже, че му се дължи нещо.
Обвиняемият П. и св. К.твърдят, че са били свидетели на подписването на
въпросния договор в кантората на последния. Пред съда св. К.заявява, че си спомня подписването
на договора между обв.П. и Х.Н.Г., с който договор се уреждали отношенията
между двамата, по повод поддръжката на имот на Г., както и че сумата за
поддръжка била 400/четиристотин/ лева. Свидетелят твърди пред съда: „Това е договорът според мен, това е, ако
няма някакво копие подобно, това е договорът.“ Тези показания, дори и да бъдат
приети за достоверни, не могат да обусловят извода, че представеният пред съда
договор е същият, на подписването на който свидетелят К.е присъствал. Както и
първостепенният съд е посочил, напълно възможно е обвиняемият да е имал
договорка с Х.Г.и тази договорка да е била закрепена в договор, подписан в
кантората на св. К.. Дали обаче в последствие обвиняемият е предоставил на св. К.точно
този или друг договор със същите страни, но с различно съдържание, свидетелят не
е категоричен, а и няма как да знае, доколкото при него, като съставител на
договора, не е останало копие. Освен положените саморъчно подписи и евентуално
печати, един договор на хартиен носител, няма други отличителни белези, по
които може да бъде различен от друг такъв и индивидуализиран като веществено
доказателство. Т.е. дори и да е бил подписан договор в кантората на св. К.,
пълното съдържанието и съдбата на този договор не е известна. Съдебнопочерковата
експертиза, след
изследвани на всички сравнителни признаци на подписа е категорична, че представеният
пред гражданския съд договор не е подписан от Х.Г.. В подкрепа на заключението,
че представеният пред съда договор е неистински документ е и заключението на изготвената
на ДП експертиза, че отпечатъкът от печат в същия договор не е идентичен с
отпечатъкът от печата на „А..ОЕ“ ЕООД П..
Неоснователни са
възраженията на защита относно процесуалното качество на свид. Н.К.и обвързване на действията му - като
пълномощник на обвиняемия, с вината на последния. Такава съпоставка е не само неоснователна,
а и невъзможна, доколкото по делото няма данни св.К.да е знаел, че ще използва
неистински частен документ за да заведе
гражданско дело, а и с този договор свидетелят не се е опитвал да докаже, че за
него самия съществува или не съществува някакво благоприятно или неблагоприятно
обстоятелство.
Извън предмета на
доказване и без значение за настоящото наказателно производство е
обстоятелството дали обвиняемият П.П. е полагал грижи за имота, дали и какви
разходи е направил в тази връзка, както и дали му се дължи някакво възнаграждение,
в какъв размер и от кого.
От обективна страна,
за установяване на фактическата обстановка и съставомерността на деянието, съдът е взел предвид заключението
на тройна съдебно-почеркова експертиза. От заключението на същата е видно, че
представеният пред гражданския съд договор не носи подписа, т.е. не изразява
волята на Х.Н.Г. като възложител, което го прави неистински частен документа.
Заключението съвпада и с това на съдебно-почеркова експертиза назначена в хода
на ДП, изготвена от друг експерт. Пред съда вещите лица са защитили подробно и
в достатъчна степен заключението си, като са дали отговор на въпроси от страна
на защитата, за изясняване на възможни отклонения в почерка на подписващия
се в зависимост от условията – прав,
седнал, наведен и т.н., включително и за възможността за имитация на собствен
подпис – автоимитация. Въпреки възраженията на защитата, настоящият съдебен
състав намира заключението за ясно и обосновано, изготвено с необходимите опит
и знания.
Възраженията на
защитата, касаещи неподписването на експертизата от един от експертите поради
несъгласие или съмнение със заключението са неоснователни. Пред съда експертът
е потвърдил заключението си, като е изложил обективна причина, поради която не
е положил подписа си своевременно, като е подписал заключението преди даване ход на делото и преди приемане на същото от
съда.
От субективна
страна, престъплението е извършено от обвиняемия П. умишлено. Обв. П. св. К.твърдят,
че е подписан един договор, и подписването е станало в кантората на адв. К., в
присъствието и лично от обвиняемия и Г., а както вече бе посочено,
представеният пред съда договор не е подписан от Х.Н.Г.. Това води до
категоричен извод, че деянието не е извършено от обвиняемия в следствие на
грешка, заблуда, невнимание или каквато и да е форма на непредпазливост, а е
такова, извършено умишлено, със съзнавани и целени общественоопасни последици.
При наличието на
материално правните предпоставки, Районният съд е приложил правилно закона,
като е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“. Настоящата въззивна инстанция е на мнение,
че така наложеното на обвиняемия административно наказание глоба в размер на
2000/две хиляди/ лева, съответства на обществената опасност на деянието и
дееца, съобразено е с смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и е
достатъчно за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция.
Решението на
Районният съд е правилно и в частта за разноските.
В тази насока следва
да се остави без уважение възражението на защитата, че направените в съдебната
фаза на делото разноски за възнаграждения на вещи лица са прекомерно завишени.
При приемане на заключенията на вещите лица защитата не е направила каквито и
да е възражения за размера на определените възнаграждения на вещите лица. Освен
това възнагражденията са определени от съда, съобразявайки се със представените
от вещите лица справки-декларации.
При извършената
служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаването правата на страните, нито такива, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваното решение.
По изложените по-горе
съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.338 във вр, с чл.334,
т.6 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1430 от 29.07.2019 г., постановено
по АНД № 8207/2018г., по описа на Районен съд Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.