гр. София, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в
публичното заседание на трети февруари
две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя
т.д. № 154 по описа за 2018 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.694 ОТ ТЗ.
Ищецът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ (НАП), със седалище и адрес ***,
представлявана от В.П.- директор на Дирекция „Д.в.“, с искова молба от 25.01.2018 г. и с молба уточнение от
28.02.2018 г. твърди, че на основание чл. 10, ал, 1, т. 15 от Закона за Националната агенция за приходите, НАП представлява
държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с
публични и определени със закон частни Д.в.. Със Заповед № ЗЦУ-1071/11.08.2014
г. на изпълнителния директор на НАП директорът на дирекция .Д.в.” на
Националната агенция за приходите, е оправомощен да
подписва искови молби за установяване съществуването на неприети в
производствата по несъстоятелност Д.в.. В законоустановения
срок, на основание чл. 694, ал. 6 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл.
365, т. 4 от ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването и дължимостга на предявени и неприети в производството по
несъстоятелност срещу "В.Р.****" ООД публични вземания в общ размер
на 778 287,70 лв.
Твърди се в исковата
молба, че с Решение от 30.06.2014 г., постановено по т. д № 5019/2013 г. на СГС
е обявена неплатежоспособността на „В.Р.****“ ООД, ЕИК ******и е открито производство
по несъстоятелност. В ТРРЮЛНЦ по партидата на „В.Р.****“ ООД (н), под № 20170509112643
са
обявени Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството и списък на неприети вземания, предявени в срока по чл. 688 ал. 3 от ТЗ. В
списъка на неприетите вземания синдикът е включил предявените от Националната
агенция за приходите с молба изх. № 24 -28
-1254/13#23
от 13.02.2017 г. публични вземания за данък върху добавената стойност в общ
размер на 4 312 133.64 лв., дължим съгласно издаден от Териториална дирекция София на
Националната агенция за приходите Ревизионен акт N Р
22221715001202 091 001/01.12.2016 г. В срока по чл.
690 от ТЗ. НАП е депозирала възражение срещу включването в списъка на
посочените публични вземания. С
Определение от 05.01.2018 г., постановено по т.д. 5019/ 2013 г. на СГС, подаденото възражение е
оставено без уважение в частта му, в която е направено искане за изключване от
списъка на неприетите вземания на кредитори на длъжника и включването в списък
на приети вземания на публични вземания в общ размер на 778 287,70 лв., а в
останалата си част възражението е уважено. Определението е
вписано в ТР по партидата на дружеството под № 2018010913733.
Предвид горното, с
настоящата искова молба предявява иск с правно основание чл. 694 ал. 6 от ТЗ за установяване съществуването и дължимостта
на предявени и неприети в производството по несъстоятелност срещу „В.Р.****"
ООД публични вземания в общ размер на 778 287,70 лв., поради
следното:
Видно от молба с изх.
№ 24-28-1254/13#23
от 13.02.2017 г. публичните вземания, предявени с нея представляват данък
върху добавената стойност, установени с цитирания по-горе ревизионен акт.
Ревизионният акт е частично отменен с Решение № 123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, на НАП. Срещу
решението е подадена жалба от „В.Р.****" ООД. С Решение № 7972/20.12.2017 г., постановено по адмд. № 1754/2017 г. по описа на Административен съд София - град ревизионният акт е частично отменен, а в останалата си част
жалбата е отхвърлена. Решението не е влязло в законна сила. В този смисъл са и констатациите на съда по несъстоятелността в мотивната част на Определение
от 05.01.2018 г., постановено по
т. д. 5019/
2013
г.. Неприетите публични вземания, предмет на настоящия иск, представляват
вземания за лихви, начислени към 13.02.2017 г. Вземанията за лихви са акцесорни
и като такива не могат да възникват сами по себе си. Те
възникват в зависимост от главния дълг, следват главното задължение, прехвърлят
се и се залагат заедно с него. По своето правно естество лихвата
се явява обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение. Съгласно
разпоредбата на чл. 175 от ДОПК за неплатените в сроковете за доброволно
плащане публични вземания (каквито са вземанията за данък върху добавената
стойност) се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. ДОПК не
съдържа специални правила по отношение изчисляването размера на лихвата, поради
което се прилага Законът за лихвите върху
данъци, такси и други подобни Д.в., в който е закрепено императивното
правило, че за неплатените в сроковете за доброволно плащане данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и друти Д.в. от подобен характер се събират със законната
лихва, която е основният лихвен процент плюс 10 пункта за данъчните вземания.
Предвид горното, счита, че вземанията за лихви върху невнесените в срок вземания за
данък върху добавената стойност главници, в неотменената с Решение № 123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София част на Ревизионен акт N Р-22221715001 202
091 001/01.12.2016 г. са дължими и същите ще бъдат установени окончателно по размер
след приключване на производството по съдебно обжалване на ревизионния акт
доколкото едва тогава ще бъдат установени вземанията за главници за данък върху
добавената стойност, установени с акта. Съгласно изискванията на чл. 366 от ГПК
посочва, че публичните
вземания предмет на настоящия иск са в общ размер на 778 287,70 лв. същите
представляват вземания за лихви върху главници за данък върху добавената
стойност, установени с Ревизионен акт N Р-22221715001 202 091 001/01.12.2016 г. в неотменената му част с Решение № 123/25.01.2017 г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчни осигурителна практика“ София и са начислени до
13.02.2017 г.
Във връзка с изложеното се
иска съда на основание чл. 694 от ТЗ да постанови решение, с което да признае за установено съществуването и дължимостта на предявените от Националната агенция за
приходите в производството по несъстоятелност срещу „В.Р.****“ ООД, неприети
публични вземания за лихви в общ размер на 778 287,70 лв., установени с
Ревизионен акт № Р-2222171 5001 202-091-001/01.12.2016 г., начислени до 13.02.2017
г. Моли
да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски, в т. ч и юрисконсултско възнаграждение. Прилага писмени
доказателства по опис.
Направено е особено искане, а именно, предвид данните за наличие на постановено съдебно
решение на административен съд, подлежащо на обжалване пред ВАС, както и факта,
че установяването по съдебен ред на дължимите публични вземания - главници за
данък върху добавената стойност, установени с Ревизионен акт № Р-22221715001202
-091 -001/01.12.2016 г. има пряко отношение
при определяне на размера на вземанията за дължими лихви за просрочие по тях, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, да се спре производството по
разглеждане на иска с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ до приключване на производството по обжалване на
Решение № 7972/20.12.2017 г., постановено по адм.д. № 1754/2017 г. по описа на
Административен съд София - град с влязъл в сила съдебен акт.
С молба от 28.02.2018 г., подадена във връзка с
Разпореждане от 12.02.2018 г. на СГС, VI 9 състав, с което исковата молба е
оставена без движение, ищецът уточнява, че с
Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. са установени задължения за ДДС - главница само за един
данъчен период - месец ноември 2014 г. в размер на главницата след обжалването на акта от 3 533 845,94 лв., както и дължими
лихви, начислени за периода от датата на настъпване на изискуемостта на
задълженията до 01.12.2016 г. - датата на издаване на ревизионния акт. Предявените от
Националната агенция за приходите с молба с изх. № 24-28-1254/1
3#23
от публични вземания са в общ размер на 4 312 1 33,64 лв. В тази сума са включени публични
вземания за ДДС в размер на 3 533 845,94 лв. главници и начислени за периода от възникване на
задължението до 13.02.2017 г. лихви в размер на 778 287,70 лв., от които 705 640,41 лв. е размерът на
лихвите, начислени с Ревизионен акт № Р -22221 7 1 5001 202 -091 -001 /01.12.2016 г. за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането за ДДС до датата на издаване на
ревизионния акт, и 72 647,29 лв. е размерът на лихвите, начислени за периода от 02.12.2016
г. до 13.02.2017 г. Всички публични вземания - както за главници, така и за
лихви, са били включени в списък на неприети вземания. Предвид разпоредбата на
чл. 164, ал. 5 от ДОПК и с
оглед факта че част от предявените и неприети вземания за лихва са установени с
ревизионния акт, възражението на НАП е следвало да бъде уважено в частта за
вземанията за лихва установена с ревизионния акт. По отношение на вземанията за
лихви, начислени до датата на издаване на акта, съдът по несъстоятелността е
следвало да приложи правилото на посочената разпоредба и да включи същите в
списък на приети вземания под условие - така, както с Определение № 86 от 04.01.2018 г., постановено по
т. д. № 5019/2013 г. на СГС е уважено
възражението на агенцията срещу включването на вземанията за главници в списък
на неприети вземания и главниците са включени в допълнителен списък на приетите
вземания под условие, че ревизионният акт влезе в сила Задължителната за всички
органи сила на влезлия в сила ревизионен акт е зачетена предходната алинея -
чл. 164, ал. 4 от ДОПК. тъй
като за установяването на публичните вземания е въведен специален ред,
включително и за обжалването (както по административен, така и по съдебен ред)
на акта, с който се установяват публичните вземания. Предвид изложеното и
доколкото установяването на окончателния размер както на задълженията за
главница, така и на задълженията за лихви за периода от настъпването на
изискуемостта на главницата до 01.12.2016 г. - датата на издаване на Ревизионен акт № Р -22221 71
5001202
-091 -001/01.12.2016 г. е поставено в
зависимост от приключването на спора по обжалването на ревизионния акт с влязъл
в сила съдебен акт, респ. от влизането в сила на Решение № 7972/20.1
2.2017 г. по адм. д № 1754/2017 г. на Административен съд София - град, коректното посочване
на размера на дължимата върху установената с акта главница е възможно едва след
решаването на преюдициалния спор - влизане в сила на
ревизионния акт, поради исковата молба е направено искане за спиране на
производството по което е делото.
Ответникът „В.Р.****“ ООД (н.) ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** 5Б, представлявано от управителя М.Р., чрез адв.
В.Х.и адв. М.П.,***, с отговор на искова молба от 16.04.2018 г. твърди, че
предявеният иск е недопустим, а в случай, че съдът приеме, че е допустим,
същият е неоснователен. Моли съда да върне исковата молба на ищеца, тъй като е
депозирана след преклузивния срок. Предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Ищецът е предявил иск за установяване съществуването
и дължимостта на предявени и неприети в производство
по несъстоятелност срещу „В.Р.****“ ООД публични вземания за сумата от 778 287, 70 лв. Вземането се
претендира въз основа на Ревизионен акт № Р-2222I7I5001 202 -091 -001 /01.12.2016 г„ в които не е
определен размерът на дължимата лихва Съгласно чл.162, ал.2 от ДОПК легално
определение на понятието публично вземане включва и лихвите върху главниците,
публични вземания, между които е и задължението за ДДС. Размерът на законната
лихва върху публични вземания е функция не само от размера на главницата, във
връзка със забавата на която се дължи лихвата, но и от законоустановения
начин на изчисляването й, който може да бъде различен в зависимост от вида на главното вземане. В
настоящия случай от представените доказателства не може да се изходи как се е формирала претендираната сума в размер на 778 287.70 лв. - липсва яснота
относно вида и характера на претендиралата лихва и как се формира.
СИНДИКЪТ на „В.Р.****“
ООД – Х.С.,***, офис А1, имаща качеството на страна
по делото, е депозирала отговор
на искова молба от 27.03.2018 г., с който твърди, че оспорва изцяло предявения иск по т.д. 154/2018 г. на СГС, VI -9 с -в, с правно основание чл.694 ал.2, т. 1 от ТЗ, предявен
от НАП.
Искът
разгледан по същество е неоснователен. В търговския регистър по партидата на
дружеството „В.Р.****" ООД (н), под №20170509112643, са обявени списък на
приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството и списък на
неприетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.З от ТЗ. В
списъка на неприети вземания синдикът е включил предявени от Национална агенция
по приходите с молба вх. № 20654/13.02.2017 година по описа на СГС публични вземания за данък върху
добавената стойност в общ размер на 4 3121 33,64 лева, от които: 3
533 845,94 лева - главница по
ЗДДС и 778 287,70 лева - лихви, дължими съгласно издаден от Териториална
дирекция София на Национална агенция по приходите Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с
Решение №123/25.01.2017 г.на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП. В
срока по чл.690 от ТЗ, кредиторът НАП е депозирал възражение, като същото е
оставено без уважение в частта му, в която е направено искане за изключване от
списъка на неприетите вземания и включване в списъка на приети вземания на
публични вземания в общ размер на 778 287,70 лева - вземане за
лихви върху главницата по ЗДДС, дължима съгласно издаден от Териториална
дирекция София на Национална агенция по приходите Ревизионен акт № Р -222217
15001202 -091 -001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 година на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика - София на НАП. В
останалата част възражението е уважено. Ревизионният акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с
Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП е
обжалван от „В.Р.****" ООД (н.) пред АС - София град. По образуваното въз
основа на жалбата адм. дело № 1754/2017 г. по описа на АС -
София е постановено Решение №77 от 20.12.2017 г., с което жалбата е уважена частично, а именно в частта,
с която е определен ДДС за внасяне в размер над 2 984 702.51 лв. със съответните лихви и е
отхвърлена в останалата си част. В частта, с която е уважена жалбата на „В.Р.****“
ООД(н) решението на АССГ е обжалвано от Директора на Дирекция ОДОП пред ВАС и е
предмет на висящо адм.дело № 2198/2018г. по описа на
ВАС. В отхвърлителната си част решението на АССГ е
влязло в сила. На това основание, в изготвената и депозирана пред съда по несъстоятелността
на 26.2.2018г. първа по ред частична сметка за разпределение синдикът е включил
Държавата чрез НАП в размер на 2 984
702,51 лв. и в размер на 549 143,43 лв., като сумата е заделена на основание чл.
726 вр. с чл. 725, ал.1 от ТЗ. Т.е. налице е хипотеза
на висящо
производство и частично влязло в сила решение по обжалване на Ревизионен акт №
Р -**********
1202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика - София на НАП. В исковата
молба се твърди, че предмет на същата са вземания за лихви, начислени към 13.02.2017 г.. В конкретния
случай за определяне на актуалния размер на вземанията за лихви, съдът би
трябвало да се съобрази с ненуждаещи се от доказване и ангажиращи съда и страните,
като влезли в сила, констатации за установени задължения, по основание и
размер. В този случай това не е налице. Не са представени доказателства за
установяване на процесните вземания за лихви. Част от
вземането по главницата е предмет на висящо производство. Законните лихви върху
главниците за данъци след съставяне на ревизионния акт не са установени в него
като размер, а са дължими като негова законна последица. Поради това, не важи
правилото на чл.164 ал.4 ДОПК за безспорност на техния размер (само включените в
ревизионния акт вземания са могли да бъдат предмет на обжалване по реда на чл.
152 от ДОПК, поради което след влизането му в сила за тях е налице
безспорност). В тази връзка направеното искане от страна на ищеца в исковата
молба, с правно основание чл.229, ап.1, т.4 от ГПК за спиране производството по настоящето
дело е основателно и не се противопоставя, същото да бъде спряно.
Ищецът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ (НАП), с допълнителна искова молба от 09.05.2018 г., поддържайки първоначално заявеното, изразява
становище по твърденията и възраженията, заявени от синдика и ответното
дружеството.
Постоянният синдик на „В.Р.****“ ООД /н./, с
ЕИК ******- Х.И.С., имаща качеството на страна по делото, е депозирала допълнителен отговор на допълнителна искова молба от
23.05.2018г, с който заявява, че
поддържа изцяло подадения по делото писмен отговор на исковата молба. Във
връзка с висящия спор пред АССГ ищецът иска спиране на делото, на което не се
противопоставя.
Ответникът „В.Р.****“ ООД /н./, с ЕИК ******, чрез адв. В.Х.и адв. М.П., с допълнителен отговор на
допълнителна искова молба от 11.06.2018 г., твърди,
че ищецът в допълнителната си искова молба уточнява, че не може да посочи
точната сума на задължението, тъй като Ревизионен акт № Р-22221715001202-091
-001/01.12.2016
г. не е влязъл във сила. Моли съда да остави исковата молба без движение и да
задължи ищеца да конкретизира точния размер на претендираното
вземане. Прави и възражение,
че претендираните суми са погасени по давност. Ответникът
счита също така, че следва да бъде
оставено без уважение направеното искане за спиране на производството по
настоящото дело до произнасяне на административния съд.
Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
С Решение № 1010/30.06.2014г. по т.д. № 5019/2013г. на СГС,
VІ – 5 с-в,
постановено в производство по реда на чл. 625 от ТЗ, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „В.Р.****“
ООД, обявена е свръхзадължеността на длъжника с
начална дата – 24.03.2012г., назначен е временен синдик. Решението е обявено в Търговския
регистър към АВ на 04.07. 2014 г.
С последващ акт № 1709/05.11.2014 г.
на СГС, VІ-5 с-в по т.д. 5019/2013 г., дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са
дейността на търговеца и правомощията на органите на дружеството. Решението е
обявено по партида на дружеството в
търговския регистър към АВ на 10.11.2014 г.
С молба вх. № 20654/16.02.2017, кредиторът НАП е
предявил в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер на
4 3121 33,64 лева, от които: 3 533 845,94 лева - главница по
ЗДДС и 778 287,70 лева -
лихви, дължими, съгласно издаден от Териториална дирекция София на Национална
агенция по приходите Ревизионен акт № Р -22221715001202 -091 -001/01.12.2016 г. изменен с Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП.
Синдикът
на дружеството, като е разгледал така предявеното вземане, е счел претенцията в общ
размер на 4 3121 33,64 лева, от които: 3 533 845,94 лв.- главница по ЗДДС и 778 287,70 лева - лихви, дължими,
съгласно издаден от Териториална дирекция София на Национална агенция по
приходите Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г„ изменен с Решение
№123/25.01.2017 година на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, за неоснователна, поради което е включил същата в
изготвения по реда на чл. 688, ал.3 вр. с чл. 686,
ал.1, т.3 от ТЗ Списък на предявени, но неприети вземания. Списъкът е обявен по партида на търговеца в ТР към АВ на 09.05.2017 г.
В законоустановения
срок по чл. 690 от ТЗ, кредиторът НАП е
възразил срещу изготвения по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр.
чл. 688, ал.3 от ТЗ Списък, като е поискал всички предявявани претенции да
бъдат приети в производството по несъстоятелност.
Претенцията е
разгледана в производство по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ като с Определение по
чл. 692 от ТЗ на Съда по несъстоятелността
възражението е частично уважено. Съдът е постановил, че изменя на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ,
списъка на неприетите от синдика на „В.Р.****” ООД /н/ вземания по чл. 688, ал.
3 от ТЗ, обявен в ТР на 09.05.2017 г., в
частта по отношение на предявеното от кредитора Национална агенция за приходите
публично вземане за главница в размер
на 3 533 845.94 лева, дължимо въз основа на ревизионен акт №
Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. на Териториална дирекция София на НАП,
изменен с решение № 123/15.01.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно- осигурителна практика“ София на НАП, като включва
в
допълнителния списък на приетите по чл. 688, ал. 3 ТЗ вземания, вземането на
кредитора НАП по Ревизионен акт ревизионен акт №
Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. на Териториална дирекция София на НАП,
изменен с решение № 123/15.01.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно- осигурителна практика“ София на НАП, представляващо главница по ЗДДС в размер на 3 533 845.94 лева,
с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 7
от ТЗ, на основание чл. 164, ал. 5 от ДОПК, ПОД
УСЛОВИЕ, че Ревизионният акт
влезе в сила след приключване на производството по адм.
дело № 1754/2017 г. по описа на Административен съд - гр. София. Оставено без уважение е възражение с вх. №
65619/17.05.2017 г. на кредитора НАП в останалата част.
Предявявеният иск с правно
основание чл. 694, ал. 6 от ТЗ е с предмет установяване
съществуването и дължимостта на предявените и
неприети в производството по несъстоятелност срещу „В.Р.****" ООД публични
вземания в общ размер на 778 287,70 лв., представляващи лихви
върху главница, дължима, съгласно
издаден от Териториална дирекция София на Национална агенция по приходите
Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 година
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" -
София на НАП.
Междувременно,
видно от
изявленията на страните и представените доказателства, както към датата на
предявяване на процесното вземане, така и за периода,
вкл. и при иницииране на производството по чл. 694 от ТЗ, Ревизионен акт № Р -22221715001202 -091 -001/01.12.2016 г., изменен с
Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, е бил
обект на съдебно обжалване, В РЕЗУЛТАТ
НА КОЕТО:
-
С Решение № 7972/20.12.2017
г. по адм. д. № 1754/2017 г. - Административен съд София-град, Трето
отделение, 2 състав, по жалба на несъстоятелното дружество отменя Ревизионен акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, в
частта с която е определен за данъчен период м.11.2014 г. ДДС за внасяне в
размер над 2 984 702.51 лв, ведно със
съответните лихви, като е отхвърлена жалбата в останалата й част.
-
Горепосочения съдебен акт е отменен с Решение № 5323 от 24.04.2018 г. по адм.
д. № 2198/2018 г. на Върховен административен съд, Осмо отделение, като делото
е върнато на съда за ново разглеждане от друг състав на Административен съд -
София град
-
Предвид посоченото обстоятелство е инициирано производство под № 4569/2018 г. по описа на
Административен съд София-град, III отделение, 11 състав, което е приключило
с Решение № 5155/24.07.2019 г. по смисъла на което по жалба несъстоятелното
дружество отменя Ревизионен акт № Р -22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с
Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, в
частта с която е определен за данъчен период м.11.2014 г. ДДС за внасяне в
размер на 195 206, 18 лв., ведно със съответните лихви от 41 190,11лв. Жалбата
е отхвърлена в останалата й част, относно определен за данъчен период
м.11.2014г. ДДС за внасяне в размер на 355 897, 61 лв., ведно със съответните
лихви от 74 985,94лв.
-
Горният акт е отменен
с Решение № 3417/05.03.2020 г. по административно дело № 14419/2019 г. по описа
на Върховен административен съд, първо отделение, като вместо него е
постановен друг, по силата на който е
отхвърлена жалбата на несъстоятелното дружество против Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с
Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, в
частта с която е определен за данъчен период м.11.2014 г. ДДС за внасяне в
размер на 195 206, 18 лв., ведно със съответните лихви от 41 190, 11 лв., а
Решение № 5155/24.07.2019 г. на Административен съд София-град, III отделение,
11 състав по адм.д. №4569/2018 г. е оставено в сила в
обжалваната му отхвърлителна част.
Предвид
преюдициалния характер на административното
производството, процесът с предмет иск по чл. 694 от ТЗ е бил спрян.
С
Определение № 3332 от 07.07.2020 г., производството по т.д. № 154 от 2018
по описа на СГС, VІ-9 с-в, е възобновено.
С молба вх. № СГС 268142/05.10.2020 г. от страна на
синдика на несъстоятелното дружество са представени платежни документи,
установяващи ефективното изплащане на главниците, установени с процесния ДРА. С молбата е заявено също така, че доколкото
предмет на настоящото дело е спор за дължимостта и
размера на задължението за лихва във връзка с главницата по Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016
г., изменен с Решение №123 от 25.01.2017г и тъй като Ревизионният акт е влязъл
в сила изцяло съгласно Решение №5155/21.07.2019 г. на Административен
съд, София-град, 111-то отд., 11 с-в, постановено по адм.дело №4569/2019ъг. и Решение №3417/05.03.2020ъг. на ВАдмС, I-во отд.,
постановено по адм.дело №14419/2019ъг., както и
предвид акцесорността на задължението за лихва, предмет
на настоящия спор, искът е доказан по основание, като в настоящия процес следва
да бъде установен и доказан неговия размер.
С оглед позицията на
страните, с Определение от 07.10.2020 г.,
настоящият съдебен състав е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че във връзка с
предявеното вземане по ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. и общ размер на 3 5.33 845. 94 лева на 29.11.2018 г. по
сметка на НАП е
постъпила сума и размер на 2 984 702.51 лв., а на 05.08.2020 г. по сметка на НАП е постъпила сума в размер на 549
143,43 лева.
По
делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на която, размерът на лихвата върху установените с Ревизионен акт №
22221715001202- 091-001/01.12.2016 г. главници за данък върху добавената
стойност, в общ размер на 3 533 845.94 лв., от момента, в който вземанията са
станали изискуеми, а именно - 15.12.214г. до 13.02.2017 г., възлиза на 778 266.31 лева.
Изискани
и приложени в заверени преписи са
и документите, касаещи процесното предявяване.
Приети
в производството като писмени дакозателства са Ревизионният акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 година
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" -
София на НАП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ.
наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на
конкретно материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника
в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Ищец по този иск
може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на
предявеното от него вземане /положителен установителен
иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг
кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3.
длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане
/отрицателен установителен иск/.
В зависимост от това,
кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в
хипотезата на предявен положителен установителен иск
от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от кредитор - ответници
са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е
кредиторът, чието прието вземане е оспорено.
Предметните предели на установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за
предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда
по разгледаното възражение срещу списъка. Поради това недопустимо е
установяването на вземане, индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 от ТЗ
по основание, произход, размер и обезпечение, различни от посочените в
съставените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от
посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Вън от това
съществено ограничение, искът носи белезите на класическия установителен
иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искът се предявява
пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в
търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се
разглеждат от друг състав на съда. С измененията на ТЗ в ДВ, бр.105/2016 г. в разпоредбата на
чл.694 от ТЗ е предвидено и участие на синдика, както и възможност за участие
на трети лица помагачи. Непроменена е разпоредбата относно обвързващата сила на
пресъдено нещо на решението
спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност, като съгласно
разпоредбите съответно на чл.
694, ал. 4 ТЗ
(изм.), така и на настоящата разпоредба на чл.694,
ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение по чл.
694 ал. 1 от ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и
всички кредитори на несъстоятелността.
Съобразно изложеното по-горе, на база
събраните и обсъдени доказателства, с Решение №
1010/30.06.2014г. по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, VІ – 5 с-в., постановено в
производство по реда на чл. 625 от ТЗ, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „В.Р.****“
ООД, като с Решение № 1709/05.11.2014 г.
дружеството е обявено в несъстоятелност. По реда на чл. 688, ал.3 от ТЗ
кредиторът НАП е предявил публични
вземания в общ размер на 4 3121 33,64 лева, от които: 3 533 845,94 лв. - главница
по ЗДДС
и 778 287,70 лева - лихви, дължими, съгласно издаден от
Териториална дирекция София на Национална агенция по приходите Ревизионен акт №
Р-22221715001202-091-001/01.12.2016г., изменен с Решение
№123/25.01.2017 година на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП.
Доколкото
след разглеждането им от страна на синдика, вземанията са били включени в
Списъка по чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ, същите са били предмет на производство по реда
на чл. 690 и сл. от ТЗ. С Определението
от 05.01.2018 г.,
обявено по партида на търговеца в ТР към АД под № 2018010913733, на основание чл. 692, ал.4 от ТЗ на
Съда по несъстоятелността е допуснато частично изменение на така изготвения от
синдика списък, като за паричните си претенции в размер на 3 533 845,94 лева, представляващи
главници (публични вземания за ДДС),
вземането на кредиторът НАП е включено в Списъка по чл. 686, ал.1, т.1
от ТЗ. Предвид обстоятелството, че за безспорното установяване на конкретните
главници е било налице висящо административно производство – главниците са
отразени като приети в изменения от съда Списък под условие.
Същевременно,
наличието на съдебно оспорването на Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. изменен с Решение
№123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, е
мотивирало съда по несъстоятелността да отхвърли възражението на кредитора
срещу изготвения от синдика на дружеството Списък по чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ в
частта, представляваща парична претенция
за забавено плащане на главниците, установени посочения РА за периода до
13.02.2017 г. Във връзка с това с
исковата молба вх.№ 10853/25.01.2018 г. (пратка № 6100013452684 от 23.01.2018г.), кредиторът НАП е предявил процесния иск с правно основание чл. 694, ал. 6 от ТЗ за установяване
съществуването и дължимостта на предявените, но
останали неприети в производството по несъстоятелност срещу „В.Р.****" ООД,
публични вземания в общ размер на 778 287,70 лв.
Съобразявайки
изложеното до момента, съдът намира, че процесният иск е
допустим, исковата молба е подадена в законоустановения
срок и липсват
процесуални пречки за разглеждането му по същество.
В
тази връзка и след анализ на доказателствения
материал събран по делото, съдът приема
същият за основателен, като мотивите в тази посока са следните:
Както
бе посочено, производството по установителния иск е
специфично исково производство, съпътстващо производството по несъстоятелност,
като в
конкретния случай същото има за предмет установяване на съществуване на публични вземания в общ размер на 778 287,70 лв.,
представляващи лихви върху главница, дължима съгласно издаден от Териториална
дирекция София на Национална агенция по приходите Ревизионен акт № Р -22221715001202
-091 -001/01.12.2016 г„ изменен с Решение №123/25.01.2017 година на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, за
периода от момента, в който главните вземанията са станали изискуеми до
13.02.2017 г.
Видно от данните по делото, обсъдени
при изясняване на делото от фактическа страна и с оглед преюдициалния
си характер, съобразен с развитието и на настоящия процес, към момента
вземането за главница, представляваща вземане за ДДС, е окончателно установено,
предвид изчерпване на процедурата по оспорване на ревизионния акт за
установяването й, като в този смисъл с постановяване на окончателния съдебен
акт на ВАС,
първо отделение по адм. дело № 14419/2019 г.
Горепосоченото обстоятелството е от
значение за основателността на процесните вземания,
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата, предвид
обусловения характер на акцесорните претенции именно
от наличието на съответното главно задължение.
В този смисъл е и последващата
процесуална позицията на синдика на дружеството, обективирана
в молба вх. №268142/05.10.2020
г., както и ангажираните
писмени доказателства, че съобразно влезлия в сила РА в хода на универсалното
принудително изпълнение са предприети и реализирани действия по реда на чл. 729,
ал.4 от ТЗ с цел погасяване чрез удовлетворяване по реда на чл. 722 от ТЗ на
вече безспорното установените, като основанието за дължимостта
на обезщетението за забава на същите, не се оспорва.
Спорен, след възобновяването му, за
настоящото производство е останал въпроса относно размера на процесното вземане за периода от изискуемостта на главното
вземане до 13.2.2017 г., а с оглед твърдението на длъжника „В.Р.****“ ООД
заявено с отговора на допълнителната искова молба и възможността за
принудителната му реализация поради изтекла погасителна давност.
За изясняване на първия спорен
въпрос, по делото е допусната, изслушана и приета, ССчЕ,
чието заключение като обективно, неоспорено и компетентно дадено се кредитира
изцяло от съда. В тази връзка и на база обстойния експертен анализ, съдът
приема, че размерът на лихвата върху
установените с Ревизионен акт № 22221715001202-091-001/01.12.2016 г. главници
за данък върху добавената стойност, в общ размер на 3 533 845.94 лв., от момента, в който вземанията са станали
изискуеми, а именно - 15.12.214г. до 13.02.2017 г., възлиза на 778 266.31 лева.
По
възраженията на длъжника, съдът намира следното:
Вземането за лихви възниква от момента на
изискуемостта на главното вземане. По естеството си
лихвата е подневно вземане (обезщетение за всеки отделен
ден от годината)
за забавата в плащането на дължимо
публично вземане. При стриктното (не разширително или стеснително) приложение на института
на погасителната давност, се установява,
че законодателят борави с два термина
– „публични задължения“ и „публични вземания“. Безспорно по-широк по обхват е вторият
термин, който чрез разпоредбата на чл. 162 от
ДОПК придобива
пълнота, като става ясно, че
както лихвите, така и данъците са публични вземания.
За разлика от този термин
при систематическото, логическо и граматическо тълкуване на чл.
175, ал.1 от ДОПК, става ясно, че
лихвите не са част от
публичните задължения, а се дължат при
забава на последните.
Съдържащата се в ДОПК
правна регламентация
за погасяването на публичните вземания
по давност, изключва прилагането на уредбата по
чл.111, б. „в“ от ЗЗД относно
погасяването по давност на вземанията
за лихви по гражданско-правни задължения. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати
публичното задължение, освен ако в закон
е предвиден по-кратък срок. По смисъла на чл. 172 ал.1 ДОПК давността спира,
когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на
акта, но за не повече
от една година.
В чл. 172,
ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването
на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването
на давността започва да тече
нова давност (чл.172, ал.3 от ДОПК). Така изложеното предвид обстоятелството,
че в Ревизионен акт № 22221715001202-091-001 е издаден на 01.12.2016 г., обсновават извод в
посока неоснователност на направеното от длъжника с допълнителния отговор
възражения за изтекла погасителна давност.
С оглед изложеното
съдът приема, че в полза на ищеца НАП съществува вземане от „В.Р.****“ ООД (н),
представляващо лихва за забавено плащане върху установените с Ревизионният акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с
Решение №123/25.01.2017 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП главници
за данък върху добавената стойност, в общ размер на 3 533 845.94 лв. за периода
от момента, в който вземанията са станали изискуеми до 13.02.2017 г., поради което искът с правно основание чл.
694 от ТЗ следва да бъде уважен, до размера,
установен от ССчЕ, а именно - 778 266.31 лева.
С оглед разпоредбата
на чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на сторените в производството
разноски, които предвид изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер
общо на 599, 88 лв.
На основание чл. 694,
ал. 7 от ТЗ от ответника са дължими и 7 782,66 лева държавна такса по
предявения иск.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, че НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ (НАП), със седалище и адрес ***,
представлявана от В.П.- директор на Дирекция „Д.в.“ има вземане срещу „В.Р.****“
ООД /н./, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 5Б, представлявано от управителя М.Р., представляващо публични
задължения за лихви в общ размер на 778 266.31 лв.
(седемстотин седемдесет и осем хиляди двеста шестдесет и шест лева и 0,31ст.), върху главниците, установени с Ревизионният
акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с
Решение №123/25.01.2017 година на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП, за периода 15.12.214 г. до 13.02.2017 г., което вземане е включено в Списъка на предявените, но неприети вземания
съгласно Определение от 05.01.2018 г., постановено по т.д. № 5019/2013 г. на СГС, ТО, 22 състав., КАТО ОТВРЪХЛЯ ИСКА за сумата над 778 266,31 лв. до пълния й предявен размер от 778 287,70 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „В.Р.****“
ООД (н),
ЕИК
******, със седалище и адрес
на управление:*** 5Б, представлявано от управителя М.Р. да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
от 7 782,66 лв. (седем
хиляди седемстотин осемдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки) –държавна
такса в производството на основание чл.
694, ал. 7 от ТЗ.
ОСЪЖДА „В.Р.****“ ООД (н), ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** 5Б, представлявано от управителя М.Р. да заплати на „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ (НАП), със седалище и адрес ***, представлявана от В.П.- директор на
Дирекция .Д.в.“, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 599, 88 лв. (петстотин деветдесет и девет
лева осемдесет и осем стотинки), представляваща сторените по делото
разноски.
В съдебното
производство е участвала Х.И.С. – синдик на „В.Р.****“ ООД /в несъстоятелност/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: