Решение по дело №563/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 377

гр. С., 06 ноември 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми октомври 2019 г., в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

при секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 563 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „К.- 66” ЕООД твърди, че на 11.01.2019 г. около 14 ч.  управителят на ищцовото дружество управлявал лек автомобил Т.Х., рег. № .........., собственост на дружеството, по пътя  С. – К., при което бил блъснат от насрещно движещия се лек автомобил БМВ ..., рег. № ................, управляван от водача Х.Х.. Последният загубил контрол над превозното средство (пътят бил заснежен и заледен) и навлязъл в лентата за движение на автомобила на ищеца, като водачът на този автомобил се опитал да предотврати удара, насочвайки се надясно, но въпреки това последвал сблъсък, автомобилът попаднал в отводнителна канавка и след това се обърнал. Вследствие на  произшествието автомобилът на ищцовото дружество претърпял увреждания, описани  подробно в исковата молба; същевременно по отношение на управлявания от лицето Х. Х. лек автомобил действал договор за застраховка „гражданска отговорност”, сключен с ответното дружество, по силата на който последното му заплатило застрахователно обезщетение  в размер на 2512,50 лв. От свое проучване  представителят на  увреденото ЮЛ установил, че сумата, необходима за ремонта на автомобила, възлиза на 22000 лв., поради което счита, че застрахователят не е изпълнил изцяло задължението си по договора за застраховка и на този етап му дължи обезщетение в размер на още 19587,20 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2019 г., до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът “ЗД Б. И.“ АД изразява становище, че искът е неоснователен и моли съда да го остави без уважение или да го уважи в по – нисък (но непосочен в отговора) размер. Счита, че по делото липсвали данни, че лицето Х. Х. е причинил деликт, не била доказана вината му, причинната връзка между неговото поведение и  възникналите имуществени вреди и изобщо описания в исковата молба механизъм на ПТП. Счита, че стойността на застрахователното обезщетение не би могла да надвишава пазарната стойност на увреденото МПС. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. 498, ал. 3 КЗ  и чл. 497 КЗ.

От представен по делото Констативен протокол за ПТП от 11.01.2019 г. става ясно, че на същата дата около 14 ч. по пътя  С. – К. водачът на лек автомобил БМВ .., рег. № ................ загубил контрол над превозното средство и навлязъл в насрещната лента за движение, където блъснал товарен автомобил Т. Х., рег. № ..............., собственост на ищцовото дружество. Съдът счита, че този документ по категоричен начин разкрива механизма на ПТП – както вече се посочи навлизане на лек автомобил БМВ .., рег. № .............. в насрещната лента за движение, където в момента  на появата му се е намирал автомобилът на ищеца, с което се установява и причинната връзка между деянието на водача на навлезлия в насрещното платно автомобил и настъпилата увреда, резултат от сблъсъка между двете превозни средства. Поведението на водача на лек автомобил БМВ ., рег. № ............... е противоправно поради несъответствието му със задълженията по чл. 20, ал. 1 ЗДП, който гласи, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съответно чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДП, според който водачът на ППС е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Вината на лицето, извършило неправомерно действие, се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като по делото не са представени доказателства, които изключват виновността на извършителя на процесното ПТП, а липсват и всякакви данни, които създават съмнения относно вината му за настъпване на инцидента. Голословното  оспорване на фактическата обстановка от протокола за ПТП не освобождава застрахователя от неговата договорна отговорност, тъй като съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ той е длъжен да формира становището си на база  този протокол, като при съмнения относно настъпване на произшествието (съответно и неговия механизъм) може да изиска допълнителни документи (чл. 496, ал. 4 КЗ), което в конкретния случай той не е сторил при разглеждането на застрахователната преписка. Следва да се отбележи, че с частичното, макар и минимално удовлетворяване на претенциите на  увреденото юридическо лице застрахователят е приел залегналите в протокола за ПТП факти, поради което последващото им отричане не е в състояние да разколебае приетата в документа фактическа обстановка, която вече е послужила като основание за извършено в полза на ищцовото дружество  плащане. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно протокола за ПТП по отношение на лек автомобил БМВ ., рег. № ............ е действал договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с ответното дружество, който факт не се оспорва от страните по делото.

               Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а според чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Освен това чл. 432, ал. 1  КЗ  гласи, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".  На посочените  правни основания при ответния застраховател е образувана  преписка по щета № ......... от 16.01.2019 г., въз основа на която уврежданията по притежавания от ищцовото дружество товарен автомобил са били оценени на сумата от 2512,50 лв., изплатена на собственика под формата на застрахователно обезщетение преди завеждане на настоящото производство. Изготвената по делото САТЕ даде заключение относно стойността на труда и материалите, необходими за възстановяване на настъпилите в резултат на ПТП увреждания в два варианта – съобразно Приложение № 1 от НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (приложима за конкретния случай според становището на ответника) – според вещото лице 6000 лв. с ДДС и по пазарен метод – според вещото лице – 13572 лв. с ДДС. Към Приложение № 1 от НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г. препраща чл. 499, ал. 2 КЗ, който гласи, че при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда и че обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504. Посредством § 3, ал. 3 от посочената наредба (НАРЕДБА № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз)  е оставена в сила методиката по чл. 15, ал. 4 от НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г., т.е. тази по Приложение № 1 към наредбата, до приемането на нова методика от Комисията за финансов надзор. Съгласно чл. 4 от Методиката по Приложение № 1 от НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г. същата се прилага като минимална долна граница в случаите когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Тъй като самата методика по цитираното приложение определя единствено долната граница на застрахователното обезщетение, съдът счита, че в съдебното производство същото следва да се изчисли на база действителната пазарна стойност на труда и материалите, необходими за отстраняване на щетата, който извод съответства и на основното задължение на застрахователя по чл. 386, ал. 2 КЗ  да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а същото така и на общите принципи на имущественото застраховане, изискващи обезщетението да позволява закупуването на нова вещ от същия вид и качество, съответно да бъде възстановена в първоначалното си състояние отпреди  застрахователното събитие. Поради изложените причини на коментар следва да се подложи единствено вторият вариант от заключението на вещото лице, който изследва пазарните цени за извършване на необходимите за поправката на автомобила ремонтни дейности.

Стойността от 13572 лв. е определена от вещото лице при калкулиране стойността на нови автомобилни части, намалена с коефицент за овехтяване от 50 %, труд за възстановяване и монтаж, стойност на боята и на труда за боядисване. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание стана ясно, че с оглед спецификите на цвета на  увреденото превозно средство (сив металик) времето за боядисване следва да бъде завишено с 20 % съгласно правилата на Методиката по Приложение № 1 от НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г., поради което вместо 41 часа съобразно посоченото в експертизата, същото следва да се определи на 49,20 ч. Отделно от това при установяване стойността на вредата не следва да се ползва коефицент за овехтяване спрямо калкулираните нови части за извършване на ремонта, тъй като собственикът на увреденото превозно средство не е длъжен да поправи възникналите щети чрез издирване и закупуване на автомобилни части втора употреба, в който смисъл са постановени решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 6 от 02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 293/2010 г., І т.о. и др. Действителните вреди към деня на възникване на застрахователното събитие се определят на база действителните разходи за възстановяването им, които неминуемо зависят от цената на новите резервни части, каквито предстои да бъдат вложени при отстраняване на повредите. При така изложените корекции стойността на труда и материалите за ремонта на увредения товарен автомобил възлиза на сумата от 22099,70 лв., на която следва да се базира размерът на обезщетението, в случай че тя не надхвърля от стойността на подлежащата на ремонт вещ.

Чл. 390, ал. 2 КЗ гласи, че тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В заключението си вещото лице определя тази стойност на сумата от 19670 лв., която съдът приема като адекватна на пазарните условия, без да споделя възраженията на ищеца, че същата следва да се определи единствено като средноаритметична стойност на офертните цени на предложените от вещото лице пазарни аналози. Корекционният коефицент, с който вещото лице е намалило посочената средноаритметична стойност, е определен на база съпоставката между годината на производство и пробега на автомобилите, послужили като пазарни аналози, и оценявания автомобил, като с него не се намалява офертната цена на самите аналози, поради което съдът приема, че прилагането му е оправдано, при положение че по – големият пробег на автомобила (в конкретния случай автомобилът на ищеца е с по – голям пробег от повечето пазарни аналози) действително  е фактор, който намалява неговата продажна цена. Поради изложените причини общият размер на обезщетението, дължимо от застрахователя на ищцовото дружество за вредите от процесното ПТП следва да се определи на сумата от 19670 лв., тъй като необходимостта от извършване на разходи за поправката му над неговата пазарна цена квалифицира щетата като тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, в който случай обезщетението не следва да надхвърля пазарната стойност на увреденото МПС, за която собственикът би могъл да закупи нова вещ от същия вид и качество. От така определено обезщетение следва да се приспадне сумата от 2512,50 лв., която застрахователят е заплатил преди завеждане на съдебното производство, като остатъкът от 17157,50 лв. на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ следва да се присъди заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2019 г., до окончателното ѝ плащане. Като условия за присъждането на горната сума не следва да се поставя представянето на удостоверение за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, тъй като в конкретния случай стана ясно, че собственикът  е извършил ремонт на автомобила, който все още не е заплатил, и възнамерява да го ползва по предназначение видно от представеното доказателство за извършен технически преглед.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 686,30 лв. за държавна такса, 262,80 лв. за експертиза и 1165 лв. за адвокатски хонорар, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 44,70 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЗД Б. И.” АД с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ул. “Л.” № .., представлявано от  С. С. П., да заплати на „К. - 66” ЕООД  с ЕИК ... и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. „Н. П.о“ № ., представлявано от Н.С. У., сумата от 17157,50 лв. (седемнадесет хиляди оста петдесет и седем лв. и 50 ст.), представляваща неизплатена част от  обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП от 11.01.2019 г., причинено от водача Х. Х. при управление на лек автомобил БМВ ., рег. № ., по отношение на който е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” при ответното дружество, които вреди се определят на база стойността на увредения при ПТП товарен автомобил Т. Х., рег. № ............., собственост на ищеца, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2019 г., до окончателното ѝ плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на застрахователно обезщетение над така посочената сума.

ОСЪЖДА „ЗД Б. И.” АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ул. “Л.” № ., представлявано от  С. С. П., да заплати на „К. - 66” ЕООД  с ЕИК ... и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. „Н. П.“ № ., представлявано от Н. С. У., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 686,30 лв. (шестстотин осемдесет и шест лв. и 30 ст.) за държавна такса, 262,80 лв. (двеста шестдесет и един лв. и 80 ст.) за експертиза и 1165 лв. (хиляда сто шестдесет и пет лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

ОСЪЖДА „К. - 66” ЕООД  с ЕИК .. и адрес на управление: с. К., общ. С., ул. „Н. П.“ № ., представлявано от Н. С. У., да заплати на „ЗД Б. И.” АД с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ул. “Л.” № ., представлявано от  С. С. П.  направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 44,70 лв. (четиридесет и четири лв. и 70 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                             /М. Петрова/