Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 04.10.2022 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М М,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 48 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „П.и.б.“ АД срещу
ответницата Д.С.С. – починала в хода на процеса и
заместена по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Н.Т.С., Т.Н.С. и Г.Н.С..
В исковата молба ищецът твърди, че
по силата и при условията на договор за банков кредит № от 25.07.2011 г.,
сключен между „П.и.б.“ АД, от една страна и от друга – първоначалната ответница
Д.С.С., банката предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 7000,00 лева за текущи битови нужди.
В съответствие с договора,
кредитополучателят усвоил предоставените от банката парични средства в размер
на 7000,00 лева по банкова сметка, ***.
Съгласно раздел II, т. 4 от договора
за кредит кредитополучателят заплащал годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент на банката за лева, увеличен с надбавка в размер на 5 пункта. Към
датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент на банката за
евро бил в размер на 8,7907% годишно.
Съгласно раздел II, т. 5 от договора
за кредит към датата на сключване на договора годишният процент на разходите
бил 16,26%, а общата дължима сума от кредитополучателя възлизала на 9943,70
лева.
Съгласно раздел II, т. 10 от
договора за кредит плащанията, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг
на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателите в банката, се
отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения в
раздел II, т. 4 от договора за кредит лихвен процент плюс наказателна надбавка
в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Кредитът се погасявал чрез
разплащателна сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
162,73 лева, с падеж на първа погасителна вноска на 25.08.2011 г. и падеж на
последна погасителна вноска на 25.07.2016 г.
Длъжникът не изпълнил договорните си
задължения, като не заплащал на кредитора всички равни месечни вноски,
включващи лихва и главница, като кредитът бил в просрочие,
считано от 25.10.2011 г. Общият размер на просрочената сума по главницата бил
6831,71 лева, а просрочената сума за дължима лихва била 2603,06 лева.
На 18.09.2018 г. кредиторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № /2018 г. по описа на
Районен съд – П, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
връчени на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците
дължат на ищеца „П.и.б.“ АД следните суми по договор за банков кредит № 000LD-
от 25.07.2011 г., а именно: сумата от 6831,71 лева – главница; сумата от
2603,06 лева - договорна лихва за периода от 25.10.2011 г. до 24.07.2016 г.,
вкл. и сумата от 7019,85 лева – мораторна лихва за
забава за периода от 25.10.2011 г. до 17.09.2018 г., вкл.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез назначения им особен представител са
подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове по
основание и размер, противопоставяйки и възражение за изтекла погасителна
давност.
Твърдят и че по делото липсвали
доказателства дали наследството, оставено след смъртта на Д.С.С., е прието от нейните наследници или същите са заявили
отказ от наследство.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез назначения им особен
представител оспорват предявените искове.
Третото лице – помагач - „Ф.И.“ ЕАД,
конституирано с протоколно определение от 16.05.2022 г., изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „П.и.б.“ АД е подало на 18.09.2018 г. до Пернишкия
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против длъжника Д.С.С. за дължими суми по договор за банков
кредит от 25.07.2011 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2018 г.
на ПРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК №/19.09.2018 г., връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е представен и приет договор
за банков кредит № 000LD-R-007328
от 25.07.2011 г., сключен между „П.и.б.“ АД (кредитор) и Д.С.С. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 7000,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 60 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 172,73 лева. Падежът на първата погасителна вноска
страните са уговорили на 28.07.2011 г., а на последната – на 25.07.2016 г. Страните
са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишна лихва в
размер на базовия лихвен процент на банката за лева, който към датата на
сключване на договора за кредит е в размер на 8,7907 %, увеличен с надбавка от
5 пункта; годишен процент на разходите – 16,26 %; общ размер на всички плащания
– 9943,70 лева.
По делото е приет и договор за цесия
от 08.06.2021 г., сключен между „П.и.б.“ АД (цедент)
и „Ф.И.“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към договор
за цесия от 08.06.2021 г. се установява, че вземането на „П.и.б.“ АД срещу длъжника
Д.С.С., произтичащо от договор за банков кредит №
000LD- от 25.07.2011 г., е прехвърлено в полза на „Ф.И.“ ЕАД.
От заключенията по изслушаните по
делото първоначална и допълнителна съдебно – счетоводна експертизи се
установява, че кредитът е усвоен на 28.07.2011 г. еднократно по банкова сметка ***,
като кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 328,93 лева и с тях са погасени 168,29 лева – главница и 160,64 лева –
договорна лихва. При проверката на извършените счетоводни операции в
електронната система на „П.и.б.“ АД вещото лице е констатирало редовно
отразяване на всички операции по процесния кредит. По
сключения договор за банков кредит длъжникът е в просрочие
по отношение на 58 вноски за периода от 25.10.2011 г. до 24.07.2016 г. Според
вещото лице размерът на непогасеното задължение на ответниците
към ищцовото дружество е, както следва: 6831,71 лева – главница; 2603,06 лева – договорна лихва за
периода от 25.10.2011 г. до 24.07.2016 г., както и сума в размер на 7019,85
лева – обезщетение за забава за периода от 25.10.2011 г. до 17.09.2018 г.
Според вещото лице от така посочените суми размерът на дължимата и непогасена
главница е 4547,27 лева, на непогасената възнаградителна
лихва е 99,62 лева и на непогасената лихва за забава е 927,59 лева.
Съдът кредитира заключенията на
вещото лице, като компетентно изготвени и съобразно задачите, по които са
назначени експертизите.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу длъжника в полза на ищеца
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК относно вземанията, предмет на
настоящото производство, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за
установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „П.и.б.“
АД и кредитополучателя Д.С.С. във връзка със
сключения договор за паричен заем,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, както и
размера на всяко едно от вземанията.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „П.и.б.“ АД и кредитополучателя Д.С.С., въз основа на сключения договор за банков кредит № от
25.07.2011 г. Договорът е обективиран в писмена форма
и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и
предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност,
поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по
силата на валидно облигационно правоотношение. Изправността на „П.и.б.“ АД досежно задължението за предоставяне на парични средства на
кредитополучателя, както и размера на непогасения дълг по договора за кредит се
установяват от заключението по назначената от съда съдебно – счетоводна
експертиза.
Наред с това, между страните не се
спори, че ответниците са наследници на
кредитополучателя Д.С.С. и че са приели оставеното от
нея след смъртта ú наследство. В нормата на чл. 48 ЗН се съдържа
законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В
този смисъл е и решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, ГК,
III г. о. По делото липсват представени доказателства, оборващи законовата
презумпция на чл. 48 ЗН, поради което съдът приема, че ответниците
са приели наследството, оставено им от техния общ наследодател.
Установено е също така, че срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - на 25.07.2016 г.
и не е обявяван за предсрочно изискуем.
По отношение на падежа на
задължението по договора за кредит съдът съобрази разрешението, дадено с решение
№ /09.11.2015 г. по т. д. № /2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което за
настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснат кредит, който е предмет на
заявление по чл. 410 ГПК, е необходимо правото на кредитора да направи
вземането предсрочно изискуемо да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, чрез изрично уведомяване на длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. В случая не са наведени
твърдения и не са ангажирани доказателства за уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредит, поради което
такава не е настъпила. Сбъднало се е обаче заявеното със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК основание, а именно, че сумите
предмет на процесния договор за кредит са дължими с
оглед изтичане на крайния срок за погасяването им, преди подаване на
заявлението, тъй като падежът на последната вноска по договора е на 25.07.2016 г.,
а заявлението е подадено в съда на 18.09.2018 г. Ето защо, следва изводът, че падежиралите суми, предмет на заповедта за изпълнение,
формирани от главница и лихви, са дължими (в този смисъл решение №/05.11.2014 г.
по т. д. № 2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Предвид извода за дължимост на процесните суми,
следва да се разгледа възражението на ответниците за
погасяване на задълженията по давност.
На първо място следва да се посочи,
че в случая не се касае за периодични платежи, а за разсрочено издължаване на
отпусната в заем (кредит)
сума, поради което кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в”
от ЗЗД, е неприложима по отношение на погасителните вноски. Съдебната практика
приема, че при договорите за заем/кредит, макар да е уговорено връщането на
сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение № /12.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № /2010 г., ГК, ІV г. о.). От друга страна, съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението на ответниците по процесния
договор за кредит е да внасят анюитетни вноски за
погасяване на вземането по договора за кредит, поради което давността тече
отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на кредитната институция. Изискуемостта,
забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, независимо че същите
произтичат от сключения между страните договор за кредит. Както се посочи
по-горе, съгласно решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС,
ТК, II т. о., за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснат кредит,
който е предмет на заявление по чл. 410 ГПК, е необходимо правото на кредитора
да направи вземането предсрочно изискуемо да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез изрично уведомяване на
длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. При условие, че
по делото не е установено длъжникът да е бил уведомен за настъпила предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следва да се приложат уговорените между страните падежи на отделните
погасителни вноски, като всички те са настъпили преди подаване на заявлението.
В случая не е настъпила предсрочна изискуемост, поради което началният момент,
от който тече давността, е падежът на съответното вземане за всяка от
уговорените погасителни вноски.
В производството по реда на чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, ако кредиторът
спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили
както материалноправните, така и процесуалноправните
последици от предявяването му, т. е. ефектът на прекъсване на давността по чл.
116, б. „в” ЗЗД е настъпил със задна дата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, в случая - на 18.09.2018 г. (в този
смисъл: решение № /28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № /2009 г., ТК, I т. о.).
Поради изложеното, следва да се приеме, че вземането е погасено по давност за
дължимите вноски преди 18.09.2013 г., като непогасеният по давност остатък от
тях до края на договора, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК въз основа на
представения погасителен план и заключението на вещото лице по изслушаната
допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, е в размер на 4547,27 лева –
главница, 99,62 лева – договорна лихва и мораторна
лихва за забава в размер на 927,59 лева, за които суми исковете се явяват
основателни и доказани, а за разликата до пълния предявен размер следва да
бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
Ищецът доказва направени разноски в
общ размер на 2181,82 лева, от които 658,18 лева – държавна такса, 1023,64 лева
– възнаграждение за особен представител, 350,00 лева – възнаграждение за вещо
лице и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производство, определено от съда, предвид ниската правна
и фактическа сложност на делото. От така посочената сума ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество сумата в размер на 739,15 лева съразмерно
с уважената част от исковете
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Н.Т.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и
Г.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, действаща лично и
със съгласието на своя баща и законен представител Н.Т.С., с ЕГН: **********, че дължат на „Първа инвестициона банка“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „И“, бул. „Д Ц“ № следните суми по договор за банков кредит № от
25.07.2011 г., а именно: сумата от 4547,27 лева (четири хиляди петстотин
четиридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) – главница; сумата от 99,62
лева (деветдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) - договорна лихва за
периода от 25.10.2011 г. до 24.07.2016 г., вкл. и сумата от 927,59 лева
(деветстотин двадесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 25.10.2011 г. до
17.09.2018 г., вкл., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за разликата до пълния предявен размер от 6831,71 лева (шест
хиляди осемстотин тридесет и един лева и седемдесет и една стотинки), за
договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от лева (две хиляди
шестстотин и три лева и шест стотинки) и за мораторна
лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 7019,85 лева (седем
хиляди и деветнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Н.Т.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, Т.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.Н.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, действаща лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Н.Т.С., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Първа инвестициона банка“ АД, с ЕИК:, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „И“, бул. „Д Ц“ №сумата от 739,15 лева (седемстотин
тридесет и девет лева и петнадесет стотинки) – направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
„Ф.И.“ ЕАД – трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/