№ 160
гр. Враца, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20231400200225 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от М. К. Т.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право
на УПО.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения и актуална справка за
остатъка от наложеното наказание "Лишаване от свобода".
В съдебно заседание, осъденият М. Т. участва чрез видеоконферентна връзка,
като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Същият заявява, че иска съда да
уважи молбата му за да оказва психическа и физическа подкрепа на своята приятелка,
която миналата година е загубила нероденото им дете.Счита, че се е поправил, осъзнал
е вината си. Осъденият Т., посочва, че е изявявал желание за работа, но от
затворническата администрация не му е предоставяна възможност за работа.
А. М. – инспектор "Режимна дейност" в Затвора Враца, упълномощен от
Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата.
Посочва, че осъденото лице не е трудово ангажирано и не е депозирал молба по
обявените вакантни работни места. Излага доводи, че договорените в плана на
присъдата дейности не са изпълнени в пълен обем. Счита, че не отговаря на условията
на чл.439а НПК, поради което предлага съда да не уважава молбата му.
1
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Изтъква,
че съобразявайки законовите изисквания следва да се отбележи, че той е изтърпял по-
голямата част от наказанието си. Що се касае до второто изискване - до колко са
налице доказателства за неговото поправяне, съобразявайки становището на
затворническата администрация, се отбелязва, че не е трудово ангажиран и не е
изпълнен плана на присъдата. По тази причина счита, че молбата му не следва да бъде
уважена.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 25.10.2022г., постановено по НОХД № 2505/2022г.,
състав на Софийски градски съд е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство и е признал М. Т. за виновен за извършено от него
престъпление по чл.131а, предл.2, вр.с чл.131, ал.2, вр. с чл.129, ал.2, предл.2, алт.1, вр.
с чл.29, ал.1, б. "б НК, вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, като му е наложено наказание от 6
месеца "лишаване от свобода", при първоначален "общ" режим на изтърпяване.
Осъденият е започнал да търпи определеното му наказание по НОХД № 2505/2022г.
по описа на Софийски градски съд на 20.12.2022г., като до момента фактически е
изтърпял 3 месеца и 8 дни, от предварителен арест е зачетено времето от 1 месец и 24
дни или общо до момента е изтърпял 5 месеца и 2 дни.
Остатъкът към настоящия момент е 28 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 2/3 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се стреми
да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи за
промяна не са устойчиви.
Първоначалната оценка на риска от рецидив не е изготвяна, тъй като на
осъдени с наказание до 6 месеца "лишаване от свобода" се изготвя само
оценка от риска за вреди.
Рискът от вреди е отчетен в средни стойности спрямо обществото, с оглед
криминалната история на л. св. Т. и характера на правонарушенията, които носят риск
от вреди за членовете на обществото. Рискът от бягство, укривателство и
самоувреждане на този етап е нисък, поради липсата на предпоставки. Рискът от вреди
е среден за служителите и за останалите лишените от свобода по време на изтърпяване
2
на присъдата. Има толерантно отношение към малцинствените групи в затвора. Има
нагласи за безпроблемен престой.
Като цели в плана на присъдата са заложени осъзнаване на личната отговорност за
извършеното правонарушение, ограничаване участието в субкултурни дейности и
спазване на наложените ограничения и търсене на възможности за трудова
ангажираност след изтичане на адаптационния период при наличие на вакантни места.
Междинна оценка на риска не е изготвяна, съгласно вътрешни правила в
затворническата администрация.
След преминаване на адаптационния период, от 16.01.2023г. л.св. Т. е представен на
комисия за извеждане на работа на външни обекти, след изтичане на адаптационния
период в общежитието. Посочено е в социалния доклад, че е налице сливане на
адаптационен, основен и ресоциализиран период, което от своя страна не позволява
оказването на поправително въздействие в достатъчна степен.
Не е награждаван поради липсата на констатираната устойчива тенденцията на
цялостно позитивно поведение. Не е и наказван, поради липсата на извършени от него
дисциплинарни нарушения.
За времето от 20.02.2023г. до 27.02.2023г. е завършил индивидуално – оценъчен
модул "Подготовка живот на свобода", който е задължителен и предназначен за всички
лишени от свобода, които са с остатък до 3 месеца от наказанието "лишаване от
свобода".
В доклада е отчетено, че л.св. Т. не е трудово ангажиран, тъй като не е депозирал
молба за работа и договорените дейности в плана за осмисляне на престоя, все още не
са изпълнени.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Т. първата предпоставка формално е налице. Не е налице
обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК – достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има
поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния
му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото
доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на
затворническата администрация.
3
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК. В случая са налице
източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не
се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция не са дали нужните резултати
за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. В доклада е
отчетено, че л.св. Т. не е трудово ангажиран, тъй като не е депозирал молба за работа и
договорените дейности в плана за осмисляне на престоя, все още не са изпълнени.
В случая, корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен,
поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на
максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Явно е, че за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на
местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода Т. не е завършен към момента.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че приятелката му трудно преживява
загубата на нероденото им дете, не са сред обстоятелствата, които законодателят е
предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за да бъде
постановено УПО.
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. К. Т., роден на *** в
гр.Монтана, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 28/двадесет и
осем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5