РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Н., 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Г. Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Г. Николова Гражданско дело № ***********
по описа за * година
Предявени са искове от ищцата П. Х. В., с правно основание по чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и
3 от КТ, срещу ДГ „К.“ гр. Н..
Ищцата сочи, че е заемала длъжността „*“, съгласно ТД № */* г. и сключени след
това допълнителни споразумения. Съгласно заповед № */* г. на Директора на ДГ „К.“
трудовото й правоотношение с ответника било прекратено, считано от *** г. Основанието за
прекратяване на правоотношението било липса на необходимата допълнителна
професионална квалификация „***“, изисквана за заемане на длъжността „***“.
Ищцата сочи, че притежава необходимата професионална квалификация. Сочи, че е
завършила *** образование, * по специалност „***“, професионална квалификация „***“,
придобила е образователно – квалификационна степен * по специалност „***“ и
професионална квалификация „* по ***“.
Преди последното назначаване на работа при ответника с посочения трудов договор,
ищцата сочи, че е работила и преди това на същата длъжност, съгл. ТД № */* г., който бил
прекратен със Заповед № */* г.
Ищцата сочи, че при ответника, на съответната длъжност е работила повече от 3
години, като в периода от *** г. до *** г. е изпълнявала и длъжността ***. Сочи, че за
качествата й като * ***
***
Ищцата сочи, че е представител на *** и в това нейно качество, директорката цели да
1
я дискредитира. Ищцата сочи, че това поведение е продължило до *** г., когато били
събрани всички *и и персонал на *** и пред тях на ищцата било връчено предизвестие и
заповед за уволнение.
Ищцата сочи, че уволнението й е незаконно, тъй като тя всъщност отговаря на
изискванията за заемане на длъжността „***“, съгл. чл. 10 от Наредба № 15/22.07.2019 г. на
МОН. Ищцата сочи, че не и е известно в *** да е извършвано съкращаване на щата, или да е
извършван подбор на персонала.
Предвид на горното ищцата моли съда да уважи предявения от него иск по чл. 344,
ал.1 от КТ като признае уволнението й за незаконосъобразно и в резултат на това да уважи и
претенциите й за възстановяването на предишната работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ, както и да й присъди обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода на оставане без
работа, считано от *** г. за не повече от 6 месеца.
Ответникът в рамките на дадените му от закона възможности по чл. 131 от ГПК в
законовия едномесечен срок е представил писмен отговор на иска, в който сочи, че исковете
са неоснователни и недоказани и моли да се отхвърлят.
Ответникът не оспорва твърдението, че ищцата е работила на длъжност „***“ преди
уволнението си. Сочи, че на ищцата било връчено предизвестие за уволнение и след това
Заповед за уволнение, които тя отказала да получи, поради което отказът й бил удостоверен
с подписите на двама свидетели. Сочи, че ищцата е освободена от работа на основание чл.
328, ал.1, т.6 от КТ, и чл. 10 от Наредба № 15/22.07.2019 г. на МОН. Сочи, че ищцата не
притежава изискуемата допълнителна квалификация „***“. Била направена справка с РУО,
от където било посочено, че всяко лице, заемащо длъжността „***“, което има специалност
* * следва да има придобита допълнителна професионална квалификация „***“. Ответникът
сочи, че ищцата не притежава такава допълнителна квалификация, поради което била
освободена.
Ответникът сочи, че не отговарят на истината твърденията за специално отношение
към ищцата. Няма тенденциозност в отношението към ищцата.
Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли исковете на ищцата.
Ответникът е предявил при условие на евентуалност, в случай, на уважаване на
предявените искове, възражение за прихващане на платеното на ищцата обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ в размер на 3595,30 лв., както и възражение за
обявяване на недействителността на сключения между страните трудов договор № */* г.,
поради сключването му в противоречие със закона,.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
2
следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, съдът установи следното:
Ищецът П. Х. В. от гр. Н. е лице, притежаващо *** образование по специалност
„***“, степен *, и с професионална квалификация „***“, изд. от * „***“ гр. * * г.. Същата
притежава свидетелство за професионално - квалификационна степен „*“ с професионална
квалификация „* по ***“, изд. от * „***“ гр. ***, * г. Ищцата притежава и свидетелство за
придобита професионално – квалификационна степен „пета“, изд. от ***, * г.
Съгласно приложеното копие от трудов договор № */* г., сключен между ДГ „К.“ гр.
Н., представлявано от ***, директор и ищцата, последната е била назначена на длъжността
„***“, на пълно работно време, за срок до завръщане на титуляра – ***. Този договор е бил
прекратен на основание: изтичане на уговорения срок, съгласно Заповед № */* г.
Съгласно трудов договор № */* г., сключен между ДГ „К.“ гр. Н., представлявано от
***, директор и ищцата, последната е била отново назначена на длъжността „***“, шифър
по НКПД ***, категория персонал – Н., на пълно работно време, като договорът е бил за
неопределен срок.
С допълнително споразумение № */* г. този договор е бил актуализиран, като са
променени параметрите на договореното трудово възнаграждение в размер на * лв. В това
допълнително споразумение, е налице недействителност на клаузата относно
продължителността на договора, доколкото е посочено, че той се сключва за „определено
време – от *** г.“, л. 8 от делото, което е относимо за периода на първия по време трудов
договор. Този порок на допълнителното споразумение е бил възпроизведен и в
последващото такова № *** г. При последващите, общо 5 бр. допълнителни споразумения е
посочено, че договорът се сключва за „неопределено време“.
Последното допълнително споразумение е № */*
На *** г.в * ч. е било връчено на ищцата Предизвестие № 11/*** г. за прекратяване
на трудовия договор, което ищцата отказала да получи, като отказът е удостоверен с
подписите на двама свидетели.
Връчена била и Заповед № */* г., с която на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ и чл. 10
от Наредба № 15/22.07.2019 г. на МОН за статута и професионалното развитие на *** и
другите Н. специалисти и т.1 от Приложение № 1 към чл. 10 от нея, е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, заемащата към този момент длъжността „***“.
Съгласно приложената справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ,
уведомлението за прекратения трудов договор е надлежно изпратено в НАП.
От изслушаните в съдебно заседание свидетели се установява еднозначно, че самото
3
връчване на предизвестието и заповедта е станало пред всички *** на което е присъствала и
самата ищца. Същата е отказала получаването на предизвестието, както и на самата заповед,
поради което те са били подписани от разпитаните свидетели ***..
Съдът намира, че сключения първо* трудов договор и последвалите допълнителни
споразумения за промяна на длъжността на ищеца от формална страна не противоречат на
закона и са действителни.
Издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение отговаря на
изискванията на закона, доколкото същата съдържа мотиви и ясен диспозитив относно
прекратяването на правоотношението с ищцата.
Съгласно посоченото в заповедта, връчена в деня на връчване на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор, правоотношението с ищцата се прекратява на основание
чл. 328, ал.1, т. 6, предл. второ от КТ, както и е уточнено, че се издава на основание чл. 10 от
Наредба № 15/22.07.2019 г. на МОН за статута и професионалното развитие на *** и
другите Н. специалисти и т.1 от Приложение № 1 към чл. 10 от нея, регламентиращи
изискванията за образователна степен и професионална квалификация за заемане на
длъжността „***“ в ***. От посочените мотиви, макар и предимно с изписано в цифри
основание, с направено с думи уточнение е ясно за ищцата, основанието на което се
прекратява трудовото правоотношение. В този смисъл заповедта отговаря на изискванията
на закона. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС - Решение № 346 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 46 от 4.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 16/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 314 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
840/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 106 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5857/2014 г., IV
г. о., ГК, Решение № 109 от 10.07.* г. на ВКС по гр. д. № 4189/2017 г., III г. о., ГК и мн.др.
Освен това, във връченото на ищцата предизвестие за прекратяване на трудовия й
договор ясно е посочено, че същия ще бъде прекратен поради „липса на необходимата
допълнителна професионална квалификация „***“, изисквана за заемане на длъжността
„***“, съгл. т.1 от Приложение №1 към Наредба № 15/22.07.2019 г. на МОН и на основание
чл. 328, ал.1, т. 6, предл. второ от КТ“. В предизвестието е бил посочен срокът за
прекратяване на трудовото правоотношение – двумесечен от деня, следващ връчването на
предизвестието, както и че в случай на неспазен срок на предизвестие, ще бъде изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Поради неспазването на срока на предизвестие със заповедта за прекратяване на
правоотношението на ищцата е било изплатено дължимото по закон обезщетение по чл. 220,
ал.1 КТ в размер на две брутни заплати.
За да се отговори от материално правна гледна точка законосъобразността на
извършеното прекратяване на трудовия договор следва да се анализира приложимото в
отношенията между страните законодателство.
Приложимият в трудовоправните отношения между страните закон е Законът за
4
предучилищното и училищното образование, доколкото съгласно чл. 2, ал. 3 от него е
посочено, че институциите в системата на предучилищното и училищното образование са
*те градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните
обслужващи звена.
Съгласно Глава единадесета, ***, длъжността, която ищцата е заемала е от категория
Н. персонал, тъй като е изпълнявала, съгласно приложената по делото длъжностна
характеристика функции, свързани с о***. Съгласно чл. 213, ал.1 от ЗПУО, длъжностите на
*** се заемат от български граждани, придобили *** образование в съответното на
длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на ***
образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима
за изпълнението на съответната длъжност. Съгласно чл. 213, ал.7 от закона, държавните
изисквания за придобиване на професионалната квалификация „***“ се определят с наредба
на Министерския съвет. Това е наредбата за държавните изисквания за придобиване на
професионална квалификация „***“, в която чл. 1, ал.2 е посочено, че професионалната
квалификация „***“ е в зависимост от придобитите компетентности, необходими за
упражняване на професията, и се различават четири подкатегории „***“, както следва: 1.
„***“; 2. „* ***“; 3. „*** по …“ и 4. „* ***“. В наредбата са посочени стандартите за
придобиване на всяка от посочените професионални квалификации, като е направено
разграничение между тези за *** и „*** по …“ (приложение № 5 и приложение № 7).
За заемане на длъжността „***“, съгласно закона и посочената наредба е необходимо
придобиването на *** образование със съответната професионална квалификация,
придобита едновременно с обучението за придобиване на *** образование или след
дипломирането (чл. 213, ал. 1 и ал.6) ЗПУО.
Самите изисквания за образование и професионална квалификация за заемане на
посочените съгл. чл. 213, ал.7 от ЗПУО и чл. 1, ал. 2 от Наредба за държавните изисквания за
придобиване на професионална квалификация „***“, за конкретните * длъжности са
определени в Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на *** и
другите * специалисти, на основание чл. 1, ал. 3, т.1 от нея. Съгласно последната наредба, в
чл. 10, е посочено, че длъжността „***“ в *** се заема от лица, придобили *** образование
и професионална квалификация „***“, съгласно Приложение № 1.
Съгласно посоченото в т.1 от Приложение №1 към чл. 10 от Наредба № 15 от
22.07.2019 г.на МОН, е посочено, че длъжността „***“ се заема от лице, притежаващо ***
образование в професионално направление *, със специалност „* *“ и професионална
квалификация „***, „* и * ***“ или „* ***“. В случаите когато лицето не притежава
специалност „* *“, а някои от „всички специалности“ е необходимо да притежава наред с
тях и професионална квалификация „*, ***“, както и задължително допълнителна
професионална квалификация „***“.
В наредбата е отделено особено място на длъжността „*** * в ***“, която може да се
заема от лице, притежаващо *** образование в професионално направление *, със
5
специалност „* *“ и професионална квалификация „*** *“.
От представените по делото копия от дипломите на ищцата се установява, че същата
притежава *** образование (*), специалност „***“ и професионална квалификация „***“.
Тази професионална квалификация е различна от изискуемата „***“. От представените по
делото допълнителни свидетелства за професионално – квалификационна степен не се
установява ищцата да е придобила по посочения в чл. 213, ал.6 от закона ред, след
дипломирането си – чрез обучение и полагане на държавен изпит и удостоверено чрез
свидетелство, допълнителна квалификационна степен „***“. Приложените по делото
сертификати, макар и удостоверяващи придобити от ищцата други знания и умения, както и
професионални постижения, са неотносими към изискванията за заемане на длъжността
„***“. Съгласно посоченото в т.1 от Приложение №1 към чл. 10 от Наредба № 15 от
22.07.2019 г.на МОН, в случаите в които лицето не притежава специалност „ * *“, а някои от
„всички специалности“, към които следва да се отнесе и придобитата от ищцата
специалност „* *“, е задължително необходимо да притежава и допълнителна
професионална квалификация „***“. За да работи ищцата на длъжност „***“, освен
притежаваната от нея специалност „* *“, е необходима допълнителна професионална
квалификация „***“, така както сочат изискванията на т.1 от Приложение №1 към чл. 10 от
Наредба № 15 от 22.07.2019 г.на МОН.
От горното, съдът намира, че ищцата не е притежавала изискуемата професионална
квалификация за заемане на длъжността „***“, още към момента на назначаването й на
съответната длъжност, т.е към дата * г., когато е бил сключен вторият по време трудов
договор № */* г. с работодателя ДГ „К.“ гр. Н.. Изискванията за заемане на длъжността
„***/*** в ***“ са идентични с действащите към момента, утвърдени с изменението в ДВ,
бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г. Тези изисквания са въведени с нормативен акт, а не
от самия работодател. Липсата на изискуемата допълнителна професионална квалификация,
е било факт още при сключване на трудовия договор. Това прави сключения договор
недействителен по смисъла на чл. 74 КТ.
По старата съдебна практика приемаше, че в случаите на недействителен трудов
договор, правоотношението между страните по него следва да се прекрати чрез обявяването
му на основание чл. 74 КТ за недействително, а не на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. В този
смисъл са Определение № 223 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2011 г., IV г. о., ГК,
Решение № 1099 от 2.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2005 г., IV г. о., ГК и др. Съгласно
ТР № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК, обаче това е променено и в т. 2
от него е посочено, че е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация
за изпълняваната работа. Съгласно посоченото в мотивите към решението, когато при
сключване на трудов договор с работодател, който се е съгласил, че притежаваните от
работника или служителя образование или професионална квалификация са достатъчни за
изпълняваната работа, но бъде установено, че изискванията за заемане на съответната
6
длъжност са нормативно установени, което прави невъзможно запазването на трудовото
правоотношение, работодателят може да поиска трудовият договор да бъде обявен за
недействителен с иск по чл. 74 КТ. Докато не бъде обявена недействителността на трудовия
договор с влязло в сила решение на съда съгласно чл. 74, ал. 2 КТ ще е налице действително
правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от
изчерпателно изброените основания за прекратяването му. В този случай, не се изключва
възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ,
тъй като при сключване на трудовия договор, за страните са възникнали всички права и
задължения, вкл. правото на работодателя да прекрати трудовия договор с едностранно
предизвестие. Поради това в мотивите е изрично посочено, че основанието за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложимо и когато трудовият договор е
сключен в нарушение на нормативно установените изисквания за заемане на
съответната длъжност, тъй като до момента на обявяване на недействителността от
съда (който трябва да прецени дали работникът или служителят е действал добросъвестно
при сключването, съгласно чл. 75, ал. 1 КТ) ще е налице валидно трудово
правоотношение, което няма пречка да бъде прекратено при наличие на предвидените
в закона хипотези.
В настоящия казус, към момента на сключване на трудовия договор с ищцата е било
несъответствие на притежаваната от ищцата професионална квалификация за изпълняваната
длъжност с нормативно установените изисквания за заемането й. В този смисъл сключения с
нея трудов договор е бил несъответстващ на изискванията на закона, което го прави
недействителен по смисъла на чл. 74, ал.1 КТ. Обявяването на неговата недействителност е
по инициатива на работодателя или работника по реда на чл. 357, ал.1 КТ. От своя страна
докато не бъде обявена тази недействителност, трудовият договор се счита за действителен
и както сочи и т. 1б от ТР № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК, в този
случай, не се изключва възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ. Прекратяването на трудовия договор на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ е приложимо и когато трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно
установените изисквания за заемане на съответната длъжност, тъй като съгласно чл. 74, ал.5
КТ, страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на
отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде
връчено на страните. До момента на обявяване на недействителността на трудовия договор
от съда, е налице валидно трудово правоотношение, което няма пречка да бъде прекратено
при наличие на предвидените в закона хипотези.
Предвид на горното, съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение
е законно.
Съдът намира, прекратяването на правоотношението за законно на посоченото правно
основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, и с оглед на акцесорните последици от него, конкретно
изплатеното на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие. Съгласно чл. 328, ал.1 вр.
чл. 326, ал. 2 КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е
7
30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. От
приложения по делото трудов договор се установява, че уговорения срок на предизвестието
е от два месеца (т.10 от трудовия договор). В този смисъл, правилно и съгласно
договореното между страните в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
посочено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие
от 2 месеца, в размер на две брутни работни заплати. Изплатени са обезщетения и по чл.
224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. – 5 работни дни и за * г.- 7
работни дни. Съгласно приложеното копие от ведомостта за изплатено възнаграждение, л.
43 от делото, на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ в размер на 3595,30 лв.,
което съответства на изчисленото от вещото лице БТВ в размер на 1797,65 лв. за месеца
предхождащ уволнението, както и обезщетения по чл. 224 КТ в размер на 1050 лв.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът намери, че главният иск по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ за отмяна на уволнението и признаването му за незаконосъобразно и неговата отмяна
е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорният иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ
за възстановяване на предишната работа, чиято основателност е обусловена от уважаването
на главния иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ. Отхвърлянето на главния иск като неоснователен
води до неоснователност и отхвърляне на предявения акцесорен иск чл. 344, ал.1, т. 2 КТ
също като неоснователен.
Относно искът по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето,
през което е останал без работа, считано от *** г. Самата ищца не е посочила размерът на
този иск, но същия е определим съгласно приетата по делото експертиза, от която се
установява, че БТВ за 6 месеца, дължимо на основание чл. 225, ал.1 от КТ е в размер на 10
785,90лв.
Предвид на приетото от съда решение, че искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е
неоснователен, то не са налице и предпоставките по чл. 225, ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца в размер на 10
785,90лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска -18.10.* г. до
окончателното заплащане на сумата, поради което и този иск следва да се отхвърли изцяло.
Относно възраженията на ответника за прихващане на платеното на ищцата
обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ в размер на 3595,30 лв., и за
обявяване на недействителността на сключения между страните трудов договор № */* г.,
поради сключването му в противоречие със закона.
Възраженията са предявени при условие на евентуалност, в случай, на уважаване на
8
предявените от ищцата искове.
Съдът намира, че доколкото относно предявените искове е прието, че те са
неоснователни и следва да се отхвърлят, то условието при което са направени двете
възражения, а именно евентуалното уважаване на исковете, не е настъпило, поради което не
следва да се разглеждат и възраженията на ответника.
Относно разноските по делото.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по производството и
за възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, но съразмерно с уважената част от
иска. Поради това, че всички искове на ищцата се отхвърлят, т.е няма уважени искове (дори
и частично), то сторените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
710лв. остават за нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът е направил разноски по делото за адвокатска защита в размер на 1300лв.,
съгласно пълномощно и договор за правна помощ на л. 40 от делото. Договорът за правна
помощ е от 20.10.* г. (преди измененията на Наредба №1/2004 г.на ВАС за минималните
адвокатски възнаграждения). За платеното от ответника на неговия защитник
възнаграждение не е направено възражение за прекомерност от страна на ответника по
делото.
Предвид на горното, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1300лв.
Поради това, че съгласно чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК ищецът е освободен от заплащането
на държавни такси и разноски по делото, от съда са направени разноски в размер на
171,10лв. за съдебно икономическа експертиза по искане на ищеца (л. 102), изплатени на
вещото лице. За тези разноски, поради това, че съгласно чл. 359, ал.1 от КТ производството
по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и всички направени по делата
разноски са за сметка на бюджета на съда, съгл. чл. 83, ал.3 от ГПК, то ищецът не ги дължи.
Водим от гореизложеното и на основание чл.316 във вр.чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ на П. Х. В. с ЕГН ********** от гр. Н.,
ул. „Х..“ №* срещу *** „К.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „С.“
№*, представлявана от ***, директор, за признаване на уволнението на П. Х. В. с ЕГН
9
**********, постановено със Заповед № */* г., на директора на ДГ „К.“ ***, на основание
чл. 328, ал.1, т. 6, предл.2-ро КТ за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконно
и неговата отмяна.
Отхвърля иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ на П. Х. В. с ЕГН ********** от гр. ДГ,
ул. „Х..“ №* срещу *** „К.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ДГ, ул. „С.“
№*, представлявана от ***, директор, за възстановяване на предишната работа на
длъжността „***“ с код по НКПД ***.
Отхвърля иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ на П. Х. В. с ЕГН ********** от гр. ДГ,
ул. „Х..“ №* срещу *** „К.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ДГ, ул. „С.“
№*, представлявана от ***, директор, за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа, считано от *** г. за не повече от 6 месеца, в размер на 10 785,90лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска -18.10.* г. до окончателното
заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Х. В. с ЕГН ********** от гр. Н.,
ул. „Х..“ №*, ДА ЗАПЛАТИ на *** „К.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
Н., ул. „С.“ №*, представлявана от ***, директор, направените по делото разноски в размер
на 1300лв. (хиляда и триста лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните, съгл.чл. 259, ал.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар:_______________________
10