Р Е Ш Е Н И Е № …
град
Велики Преслав, 04.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Велики Преслав в открито заседание на двадесети
декември
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня
Стефанова
При секретаря Гергана Савова, като разгледа
докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 910 по описа
за 2019 година на Районен съд – Велики Преслав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Х.А.М. против Е.К.Т. и М.Я.Т. иск с пр. осн. чл.108 от
ЗС за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на избено помещение № 23, с площ от 5,73
кв.метра, явяващо се прилежащо към собствения му недвижим имот с идентификатор
67708.308.72.8.56 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.,
попадащ в сграда с идентификатор 67708.308.72.8, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67708.308.72, представляващ: самостоятелен обект с предназначение:
жилище, апартамент, с площ от 40,08 кв.метра, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 5,
вх. В, ет. 4, ап. 56, при граници: на същия етаж - имоти с идентификатор
67708.308.72.8.57, 67708.308.72.8.55, под обекта - 67708.308.72.8.52, над
обекта - 67708.308.72.8.60 и за осъждане на ответниците
да предадат на ищеца владението върху така описаното избено
помещение. Претендират се сторените съдебно деловодни разноски.
В исковата молба ищецът излага, че е закупил имота на
24.09.2016 год., но до пролетта на 2017 год. не живял в него, тъй като до
тогава работил и живеел в София. През месец май 2017 год. установил, че нямал
достъп до прилежащото към жилището му избено помещение, тъй като същото било
използвано от друг негов съсед. Твърди, че първият ответник Е.Т. му заявил, че
на ищеца се полагало друго избено помещение с № 4.
В последното проведено открито съдебно заседание ищецът
се явява лично и с процесуалния си представител и заявява, че поддържа исковата
си претенция.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответниците, в който поддържат, че исковата претенция е процесуално допустима,
но неоснователна по същество. Излагат, че ответникът Е.Т. притежава апартамент
№ 43 и 44 (към момента обединени в едно жилище), находящи се в сградата, в
която се намира и жилището на ищеца. Имотите са придобити като обезщетение за
извършено през 80-те години на 20-ти век отчуждаване и събаряне на
наследствения му имот, на мястото на който са построени жилищните сгради на ул.
„Б.“ № 5. Сочат, че заедно с апартаментите, първият ответник е придобил право
на собственост и върху прилежащите към тях избени помещения съответно № 2 с
площ от 3,60 кв.метра и № 4 с площ от 3,57 кв.метра. Релевират, че от началото
на 1990 год., когато е завършен строежът, до настоящия момент владеят двата
жилищни имота и избените помещения към
тях необезпокоявани. Навеждат твърдение, че имотът на ищеца е придобит от
праводателя му И.Д.И. през 2004 год.
чрез договор за покупко-продажба, като предишен собственик е била Община С..
Имотът е прехвърлен на ищеца през 2016 год., като до тогава никой не е оспорвал
правото на собственост и владението на ответниците върху посочените 2 избени
помещения. Излагат, че избените им помещения са индивидуализирани в достатъчна
степен като в приложените към отговора нотариални актове за собственост на ап.
№ 43 и 44, са посочени техните граници. Акцентира се, че в нотариалния акт, с
който се легитимира ищеца, граници на избено помещение № 23 не са посочени.
Освен това използваните от ответниците избени помещения имат по-малка квадратура
от посочената от ищеца и в този смисъл ползваните от тях избени помещения не са
идентични с избеното помещение на ответника. В случай, че съдът прецени, че
някое от двете избени помещения, владяни от ответниците, е идентично с
претендираното от ищеца избено помещение, релевират възражение за изтекла в
тяхна полза придобивна давност по отношение на това избено помещение.
В последното проведено открито съдебно заседание
ответниците се явяват лично и с процесуалния им представител и заявяват, че
поддържат изцяло отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно
отразеното в Договор за продажба на общински имот по реда на Закона за
общинската собственост с вх. № 1825, парт. 2681, 16893, том ІV, № 49 от 24.11.2004 год. на община С. на
осн. чл. 47, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 38, ал. 1 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество и Заповед № 516/ 06.10.2004 год. на Кмета на Община С. И.Д.И. е обявен
за купувач на следния общински недвижим имот: апартамент № 56, ет. 4, вх. В,
намиращ се в гр. С., ул. „Б.“ № 5, със застроена площ от 40,08 кв.метра,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с прилежащо избено помещение №
23 от 5,73 кв.метра, 0.01121% ид.части от общите части на сградата и правото на
строеж върху държавно място от 44,73 кв.метра, попадащ във втора зона на гр. С.,
при граници: за апартамента: дясно- ап. № 57, ляво – ап. № 55, долу – ап. № 52,
горе – ап. № 60; за избеното помещение: изба № 1 и изба № 13.
Видно от
представения по делото нотариален акт № 122, том VІІІ,
дело № 3768/24.08.2016год. за покупко-продажба на недвижим имот по описа на
Нотариус Светлозар Николов, рег. № 592 на НК, с район на действие Районен съд –
Велики Преслав, ищецът Х.А.М. е придобил от И.Д.И. право на собственост върху
недвижим имот с идентификатор 67708.308.72.8.56 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С., попадащ в сграда с идентификатор 67708.308.72.8,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67708.308.72, представляващ:
самостоятелен обект с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 40,08
кв.метра, с административен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 5, вх. В, ет. 4, ап. 56,
при граници: на същия етаж - имоти с идентификатор 67708.308.72.8.57,
67708.308.72.8.55, под обекта - 67708.308.72.8.52, над обекта -
67708.308.72.8.60 (идентичен с имот, описан в Договор за продажба на общински
имот по реда на Закона за общинската собственост с вх. № 1825, парт. 2681,
16893, том ІV, № 49 от
24.11.2004 год. на община С.), заедно с избено помещение № 23 с площ 5,73
кв.метра, както и заедно с 0.01121% ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавно място от 44,73 кв.метра.
По делото е
приложен Нотариален акт № 14, том ІІ, дело № 463/19.10.1990 год. на районен
съдия при Районен съд – Велики Преслав за собственост на жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, с който
ответникът Е.К.Т. е признат за собственик на следния недвижим имот: жилище №
43, ет. 1 в жилищна сграда ЕЖБ-5, вх. В, построена върху държавна земя, парцел
ІІ в квартал 89, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 5, състоящо се от 2 стаи, кухня,
сервизни помещения, със застроена площ от 64,05 кв.метра, ведно с прилежащо
избено помещение № 2, със застроена площ от 3.60 кв.метра, както и 0,01632
ид.части от общите части на сградата правото на строеж върху държавно място,
при граници: на жилището: от изток – тревни площи, от запад – ул. „Берасица“,
от север – ап. № 31, от юг – стълбище, коридор, асансьор; на избеното
помещение: отляво – избра № 1, отдясно – обща изба, отгоре – ап. 43, отдолу –
земя.
От
приложения Нотариален акт № 12, том ІІ, дело № 461/19.10.1990 год. на районен
съдия при Районен съд – Велики Преслав за собственост на жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ се установява,
че ответникът Е.К.Т. е признат за собственик на следния недвижим имот: жилище №
44, ет. 1 в жилищна сграда ЕЖБ-5, вх. В, построена върху държавна земя, парцел
ІІ в квартал 89, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 5, състоящо се от една стая,
кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 40,08 кв.метра, ведно с
прилежащо избено помещение № 4, със застроена площ от 3.57 кв.метра, както и
0,01047 ид.части от общите части на сградата правото на строеж върху държавно
място, при граници: на жилището: от изток – тревни площи, от запад – стълбище,
коридор, от север – ап. № 43, от юг –ап. № 45; на избеното помещение: отляво –
избра на ап. № 63, отдясно – изба А-64, отгоре – ап. 46.
В
приложената схема на самостоятелен обект в сграда № 15-1176403 от 18.12.2020 год., изд. от СГКК – гр. Шумен е
отразено, че към датата на издаването й собственик на процесния имот с
идентификатор 67708.308.72.8.56 с площ от 40,08 кв.метра е ищецът Х.А.М..
По делото е
представено Удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** от 17.12.2020г.
на Община С., съгласно което данъчната оценка на избено помещение № 23 с площ
от 5.73 кв.метра възлиза на 115,10 лева.
Видно от
представените писмени доказателства ищецът е депозирал писмена молба до Кмета на Община С., с която
е поискал съдействие за разрешаване на спора, касателно ползването на неговото
избено помещение. По молбата му е депозиран отговор от Кмета на Община С. изх. № 2604/ 03.08.2018 год., в който е
отразено, че схема и регистър на избените помещения с информация за собственост
и номер не е създадена към датата на строителство на жилищния блок и не е
налична в архива на техническа служба.
С молба до
Домоуправителя и Управителния съвет на етажната собственост (приложена по
делото) ищецът е поискал съдействие да бъде определено прилежащото към неговото
жилище избено помещение. От представения Протокол от 06.06.2019 год. е видно,
че членовете на Управителния съвет на ЕС са изразили становище, че не са
компетентни да разрешат възникналия спор.
В
представената ведомост за ценообразуване, в която е отразен начинът на разпределение
на апартаментите и прилежащите им избени помещения е посочено, че за ап. № 56
(на ищеца) е отредена изба № 23, а за апартаменти № 43 и 44 (на ответниците) са
отредени съответно изби № 2 и № 4
По делото е назначената
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че в наличната
документация, намираща се в техническа служба на Община С. не е открит
архитектурен проект с извършена номерация на избите, съгласно извършените
продажби на апартаментите. Предвид липсата на данни за номерацията на избените
помещения, експертът след посещение на място е съставил схема на избените
помещения, съобразявайки се с номерацията, изписана на вратите на избите и
представените по делото нотариални актове. Вещото лице категорично заявява, че
данните, съдържащи се в нотариалния акт, който легитимира ищеца като собственик
на ап. № 56, не са достатъчни, за да бъде индивидуализирано прилежащото към
жилището избено помещение № 23, поради което не може да бъде установено точното
му местоположение. Сочи, че описаните в нотариалния акт като съседни изби № 1 и
№ 13 се намират в различни части на избения етаж, съобразно изготвената от него
схема. По отношение на избените помещения, прилежащи към жилищата, собственост
на ответниците, вещото лице е посочило, че избено помещение № 2 се
индивидуализира точно по описаните в нотариалния акт съседи, докато избено
помещение № 4 се индивидуализира по 2 от посочените си 3 съседи, като според
вещото лице местоположението му съответства на означеното като избено помещение
№ 23 в изготвената схема. В съдебно заседание експертът допълва, че е изготвил
приложената към експертизата схема на избените помещения въз основа на
архитектурното заснемане на подземния етаж. Сочи, че номерацията е означена
така, както е посочена на място от лице,
което се е представило за домоуправител, като е съобразил и обстоятелството, че
по-голямата част от избите са имали номерация на вратите. Сочи, че от опита си
знае, че по принцип номерацията започва от северозападния край и се върви
постепенно към южния край на сградата, като е имал предвид този принцип при
изготвяне на схемата.
По делото е
назначена и допълнителна СТЕ, от заключението по която се установява, че вещото
лице е измерило площта на избени помещения № 23 (3,26 кв.метра), № 2 (3,47
кв.метра), № 4 (3,47 кв.метра) и
съседните № 21 (5.57 кв.метра) и № 22 (3.26 кв.метра). Вещото лице е посочило,
че ап. № 56 и прилежащото му избено помещение № 23 са били частна общинска
собственост. Отново е констатирало е, че описаното като № 23 избено помещение
не се идентифицира по местоположение и по площ с някое от измерените избени
помещения. Навежда съмнение, че в нотариалния акт не е посочена площта на
избеното помещение, а обемът му, коригиран с коефициент „К“, т.е. вещото лице е
на мнение, че площта на избеното помещение, което е прилежащо към закупения от
ищеца апартамент, не е 5,73 кв.метра. В съдебно заседание заявява, че повечето
избени помещения в блока са с площ под 4 кв.метра.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените от ответната
страна свидетели – свид. Ж.Д.и свид. А.А..
Свид. Д.
излага, че е майка на И.Д., който е продал ап. № 56 на ищеца преди около 5
години. Свидетелката излага, че по нейни спомени на ищеца е предоставено
помещение № 4 като в съдебно заседание посочва изба № 4, отразена в схемата на
вещото лице. Сочи, че апартаментът бил закупен от сина й само с цел
препродажба, нито той, нито друг член на семейството са живели в апартамента,
тъй като подлежал на ремонт.
Свид. А.
заявява, че познава страните по спора. Твърди, че неговата маза е в съседство с
мазата на ответниците. На схемата на вещото лице посочва, че неговото избено
помещение е с № 21 и се намира до общото помещение и тоалетната. Разпознава
избеното помещение на ответниците като отразеното с № 23 и заявява, че тогава
помещение се ползва от тях от повече от 20 години. Сочи, че разпределението на
мазите не е извършено официално от компетентен орган, но досега не е чувал
някой от съседите да има претенции относно избеното си помещение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявена е
искова претенция с пр. осн. чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че
ищецът е собственик на избено помещение № 23, с площ от 5,73 кв.метра, явяващо
се прилежащо към собствения му недвижим имот с идентификатор 67708.308.72.8.56
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. и за осъждане на
ответниците да предадат на ищеца владението върху така описаното избено
помещение.
За да бъде уважен ревандикационният иск за признаване собствеността на избено помещение и предаване владението
му, като прилежащо към апартамент (главна вещ) складово помещение, е необходимо
кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. Това избено помещение
заедно с и като принадлежност на главната вещ – апартамент, да е собственост на
ищеца; 2. Да се владее от ответниците; 3. да се владее от тях без правно
основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на положителните предпоставки, а на
ответниците - че владеят на правно основание.
Не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е станал собственик на апартамент № 56.
Към жилището има прилежащо избено помещение, което съгласн представените от
ищеца по делото писмени доказателства е с № 23. Установи се от материалите по
делото, че ап. № 56 и прилежащото му избено помещение са били частна общинска
собственост.
Не е налице
спор и по въпроса, че ответниците са придобили право на собственост върху ап. №
43 и ап. № 44 в същата сграда, с прилежащите към тези жилища избени помещения,
които съгласно представените нотариални актове са съответно с № 2 и № 4.
Между
страните няма разногласие досежно факта, че избено помещение № 2 е прилежащо към
ап. № 43, собственост на ответниците и се владее от тях.
Безспорно се
установи, че ответниците владеят на място избено помещение № 23 (съгласно
номерацията в схемата на вещото лице към назначената по делото СТЕ) с площ от
3,26 кв.метра.
Спорен е
въпросът дали избено помещение № 23, което се владее от ответниците, е
идентично с избено помещение № 4 (както е отразено в нотариалния им акт),
прилежащо към ап. № 44, собственост на ответниците или същото е собственост на
ищеца, притежаващ ап. № 56.
За да се разреши
възникналия между страните правен спор, следва да се даде отговор на въпроса дали
избено помещение № 23 съответства на описаното в нотариален акт № 122, том VІІІ, дело № 3768/24.08.2016год. за
покупко-продажба на недвижим имот избено помещение, т.е. дали са идентични.
Едва при наличие на първата предпоставка за уважаване на исковата претенция,
следва да се разгледат и следващите касаещи въпроса дали избата се владее от
ответниците и на какво основание.
На първо място, от събраните по делото гласни
доказателства, на които съдът се доверява, тъй като са непротиворечиви,
последователни и дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на
делото, се установява, че към настоящия момент избено помещение с № 23 и избено
помещение № 2 се ползват от ответниците, като няма данни по делото същите да
ползват и друго (трето) избено помещение. Съдът цени показанията на свид. А.,
тъй като са подробни и последователни; той живее в сградата от много време (от
2000 година), има преки и непосредствени впечатления за сградата като цяло и
промяната на собствениците на отделните обекти в нея. Категоричен е, че
ответниците ползват избено помещение в съседство на неговото, откакто самият
той живее в блока – от около 2000 година. На предявената му скица към
заключението, свидетелят посочва своята изба № 21 като конкретизира, че
неговата изба е до общото помещение и тоалетната, а избеното помещение на
ответниците е на същия ред през едно, т.е. № 23. Несъстоятелни са твърденията,
че тъй като свидетелят участвал в разрешаването на спора, то показанията му
едва ли не не следва да се кредитират. Липсват каквито и да било данни
свидетелят да е участвал в извънсъдебно разрешаване на спора между страните.
Напротив, от представените от ищеца писмени доказателства безспорно се
установи, че всъщност А. не само не се е ангажирал със становище по въпроса и
не е предприел никакви действия в тази връзка, но е посъветвал правилно и
адекватно ищеца да разреши спора си с ответниците по съдебен ред.
В подкрепа на показанията на А. е и казаното
от свид. Д., която сочи, че към продадения от сина й на ищеца ап. № 56
прилежащо е избено помещение № 4, като го посочва и на схемата към заключението.
На второ място, съгласно
заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, описаното в Нотариален акт № 12, том ІІ, дело №
461/19.10.1990 год. на районен съдия при Районен съд – Велики Преслав, избено
помещение № 4 се определя като съответстващо по местоположение на означеното
като № 23 в схемата, приложена към експертизата. В горецитирания нотариален акт
са посочени границите на избеното помещение: отляво – избра на ап. № 63,
отдясно – изба А-64, отгоре – ап. 46. Именно по тези граници вещото лице е
индивидуализирало избата. Неоснователно е
възражението, че избеното помещение на ответниците не било индивидуализирано,
тъй като била ясна само една граница – отгоре ап. 46. Всъщност вещото лице е
открило съответствие в 2 – отгоре ап. 46 и отляво избра на ап. 63.
Същевременно
експертът е категоричен, че описаните в Договор за продажба на общински имот по
реда на Закона за общинската собственост с вх. № 1825, парт. 2681, 16893, том ІV, № 49 от 24.11.2004 год. на община С.
граници на избеното помещение № 23 не са достатъчни,
за да се установи точното му местоположение. Нещо повече, вещото лице е
посочило, че описаните като съседни изби (№1 и № 13) се намират в различни
части на избения етаж, т.е. не е налице съответствие в нито една от посочените
2 граници на избата.
Действително се установи,
че избените помещения не са били номерирани нито от строителя, нито от
общината. Установи се още, че върху по-голямата част от вратите са поставени
номера (вероятно от собствениците), с които номера вещото лице се е съобразило
като е изготвило схема на избените помещения, съобразявайки се и с
обстоятелството, че по принцип номерацията започва от северозападния край и се
върви постепенно към южния край на сградата. Т.е. настоящият съдебен състав
приема, че липсата на номерация на избените
помещения, съответстваща на тази по документите за собственост на
живущите в жилищната сграда, е проблем, който е преодолян от изготвените по
делото СТЕ и допълнителна СТЕ и от събраните писмени и гласни доказателства (в
този смисъл Решение № 378 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 960/2008 г., II г.
о., ГК). Не
без значение е и фактът, че избените помещения се ползват дългогодишно от всеки
един собственик без спорове помежду им, в какъвто смисъл са свидетелските
показания.
Разлика се
констатира и в площта на избеното помещение, за което ищецът претендира, че е
прилежащо към неговото жилище. Съгласно неговите документи за собственост
неговото избено помещение е с площ от 5,73 кв.метра, а избено помещение № 23
измерено на място от вещото лице е с по-малка площ - от 3,26 кв.метра.
Неоснователен
е и доводът на ищеца, че след като апартаментите на ответниците са съседни и са
обособени в един общ апартамент, то двете избени помещения също следвало да
бъдат съседни. Доколкото е известно на съда, такъв принцип за определяне на
избените помещения (на по-малки номера жилища принадлежат по-малки номера
изби), прилежащи към апартаментите в определена сграда, няма.
С оглед всичко изложено, съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не може да се установи
идентичност между избено помещение № 23, ползвано от ответниците и избеното
помещение, прилежащо към ап. № 56 на ищеца, с оглед липсата на достатъчно
индивидуализиращи данни за него.
Ясно е, че ищецът е закупил жилището си
заедно с избено помещение,
но
последният, чиято беше доказателствената тежест, не успя при условията на пълно
и главно доказване да установи, че именно процесното избено помещение № 23, ползвано
от ответниците, е принадлежащо
към неговия апартамент № 56.
Предвид липсата
на първата от трите кумулативно дадени предпоставки за основателност на
исковата претенция, същата следва да се отхвърли като недоказана.
По разноските:
С оглед изхода на
правния спор и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответниците следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 725 лева,
съобразно своевременно представения списък на разноските. От тях 225 лева са
възнаграждение за вещо лице по назначените СТЕ и допълнителна СТЕ и 500 лева са
за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от приложените договори за правна
защита и съдействие ответникът М.Т. е заплатила възнаграждение на процесуалния
си представител в размер на 300 лева, а договореното и заплатено от ответника Е.Т.
адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева, съгласно отразеното в договора
серия Б, № 101579 от 22.12.2020 год.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.А.М., ЕГН: **********, адрес: *** срещу Е.К.Т., ЕГН: ********** и М.Я.Т., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** и 44, иск с пр.
осн. чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на избено помещение № 23, с площ от 5,73
кв.метра, явяващо се прилежащо към собствения му недвижим имот с идентификатор
67708.308.72.8.56 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени
със Заповед № РД-18-54/11.09.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, попадащ
в сграда с идентификатор 67708.308.72.8, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67708.308.72, представляващ: самостоятелен обект с
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 40,08 кв.метра, с адрес: гр. С.,
ул. „Б.“ № 5, вх. В, ет. 4, ап. 56, при граници: на същия етаж - имоти с
идентификатор 67708.308.72.8.57, 67708.308.72.8.55, под обекта -
67708.308.72.8.52, над обекта - 67708.308.72.8.60, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца
владението върху гореописаното избено помещение.
ОСЪЖДА Х.А.М. да заплати на Е.К.Т. и М.Я.Т. сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 725
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Шумен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: