РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Р., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Николинка Чокоева
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20224500500402 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 632 от 17.05.2022 г., постановено по гр. дело № 763 по описа за 2022 г.,
Районен съд Р. е отхвърлил предявеният на основание чл. 29, ал. 3 СК иск на Л. Л. Г. за
определяне на по-голям дял от 71% от общото имущество, придобито по време на брака с
ответника М. Р. Д., състоящо се от дворно място в с. Т., общ. И., обл. Р., ул. Б.Т. **,
представляващо поземлен имот № *** в ** по регулационния план на селото с площ по
скица 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и помощна
постройка, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения, поради принос,
значително надхвърлящ този на другия съпруг. Ищцата е осъдена да заплати на ответника
сторените съдебни разноски в производството в размер на 730 лева.
Ищцата (въззивник в настоящото производство) е депозирала жалба, в която излага
доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено съдебно
решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените
съдебни разноски пред първата и настоящата съдебни инстанции.
В депозирания отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника (въззиваем в настоящото
производство) се изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на направените
1
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Въззивнната жалба е допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263,
ал. 1 ГПК от съответната страна в първоинстанционното производство, имаща правен
интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
След като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
становищата и възраженията на страните, настоящият въззивен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че страните са сключили граждански брак на 19.11.2019 г., който е
прекратен с Решение № 322 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 1567/2021 г. по описа
на Районен съд Р.. Не се спори, и че от началото на м. декември 2020 г. страните са били във
фактическа раздяла. Не е спорно, и че по време на брака си съпрузите не са придобили
друго имущество, освен закупеното на 10.04.2020 г. дворно място в с. Т., общ. И., обл. Р., ул.
Б.Т. **, представляващо поземлен имот № *** в ** по регулационния план на селото с площ
по скица 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и помощна
постройка, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения.
В нотариалния акт е посочена покупна цена от 4500 лв., платена в брой на продавачите.
От приетата и неоспорена от страните във въззивното производство съдебно-
икономическа експертиза се установява, че общият размер на нетния доход на ищцата за
периода 19.11.2019 г. – 10.04.2020 г. е 4303.58 лв., за периода 19.11.2019 г. – 01.12.2020 г. –
10659.05 лв., а от 19.11.2019 г. до 21.05.2021 г. е 16310.09 лв. За периода 19.11.2019 г. –
01.12.2020 г. ответникът е реализирал доход 2708.62 лв. Общият размер на средствата,
изтеглени от банковата сметка на ищцата за периода 19.11.2019 г. -21.05.2021 г. е 21500 лв.
Съдът кредитира приетото заключение на вещото лице като компетентно, обосновано и
подкрепено от писмените доказателства по делото.
При съпоставка на размера на получаваните доходи от страните, за релевантен се приема
от съда периодът от сключването на брака до фактическата раздяла на страните - 19.11.2019
г. – 01.12.2020 г. За този период в приетата съдебно-счетоводна експертиза е отразено
следното процентно съотношение между нетния доход на ищцата и този на ответника –
393.52 %.
При тези установени изчисления доходът на ищцата превишава 3.93 пъти дохода на
ответника и в това съотношение приносът на ищцата е 79.74 %, а на ответника – 20.26 %.
Съдът приема за релевантен посочения период – от сключването на брака до датата на
фактическата раздяла на страните, защото след тази дата не е налице общо домакинство и
поради това не може да бъде изследван въпросът за съвместен принос.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на св. С., Б. и Д.а се
установява, че в извършването на ремонта на къщата са участвали и ищцата, и ответникът
със свои средства и труд, както и че преди брака ответникът е закупил лек автомобил – джип
2
от автокъща, като по време на брака е правил разходи за ремонт на автомобила и по този
повод често пътувал при родителите си в К.. Ищцата през това време е спестявала от
заплати и е заплатила разходите на ответника, за да замине на работа в Г.. От
доказателствата по делото не се установи дали М. Д. е спечелил някакви средства по време
на тримесечния си престой в чужбина.
Въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на закона, приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК, при прекратяване на съпружеската имуществена общност
поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК, съдът може да определи по-голям дял от общото
имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля
приноса на другия съпруг. Допустимо е да бъде определен по-голям дял в полза на единия
съпруг от общото имущество, в случай че той докаже, че има значително по-голям принос в
придобиване на същото. Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при
законовия режим по чл. 21 от СК е общността върху придобитите по време на брака в
резултат на съвместен принос вещни права и равенството на дяловете при прекратяване на
имуществената общност - чл. 28 от СК. Съгласно чл. 21, ал.2 от СК съвместният принос не е
само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в
домакинството.
В настоящия случай съдът намира за основателни оплакванията на въззивника за
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При изследване на въпроса за
произхода на паричните средства, вложени при закупуване на процесния семеен имот,
въззивният съд приема, че проведеното обратно доказване от страна на ищцата, насочено
към оборване на законовата презумция за съвместен принос, е успешно, предвид пълното
доказване на фактите от значение за установяване на произхода на вложените средства при
придобиване на недвижимия имот и поемане на разходите във връзка с неговото ползване.
Доходите на ищцата значително надхвърлят тези на ответника, като при извършване на
доказателствения анализ на събраните данни посредством разпита на свидетелите С. и Б.,
както и от приетата експертиза, въззивният съд обосновава извод, че заплащането на цената
на имота е станало от ищцата – чрез средства от трудовите й възнаграждения и сума от
личната й сметка. Настоящият въззивен съд кредитира показанията на свидетелите Б. и
С. в условията на чл. 172 ГПК като логични, последователни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства. Въпреки наличието на родствена връзка с
ответника и евентуалната заинтересованост от изхода на делото на св. Д.а, същата не
установява обстоятелства, които да опровергаят тезата на ищцата относно произхода на
вложените средства при придобиване на имуществото по време на брака. От съвкупната
преценка на целия доказателствен материал - преките наблюдения на всеки от свидетелите,
платежните документи и икономическата експертиза се доказват по несъмнен начин
осъществения принос от страна на ищцата чрез заплащане на продажната цена на имота и
поемане на семейните разходи и личните на ответника.
3
След проучване на отразените данни в писмените документи в счетоводствата на
работодателите и банковите институции, вещото лице е дало пълно, обосновано и
компетентно заключение относно размера на реализираните доходи от всяка от страните,
поради което и предвид установеното със свидетелските показания, въззивният съд прави
извод относно размера на оказания принос от ищцата в придобиването на семейното
имущество - в процентно съотношение 79% за ищцата и 21% за ответника.
В т. 8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 5/1972 г. е дадено тълкуване, че за
определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от наличието на две
предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и
значително да надхвърля приноса на другия, като ръководно значение има изискването за
изключителен случай, чрез което изискване на закона се цели да не се превръща
изменението на равенството в дяловете от изключение в правило. Основанието за изменяне
на установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез
съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания
от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други
обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и
изграждане благополучието на семейството.
За да обоснове извода си за основателността на заявената искова претенция по чл. 29, ал. 3
СК, въззивният съд съобрази утвърдената съдебна практика на върховната инстанция,
съгласно която значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям
дял, се отнася до всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което
да сочи на изключителност. При преценка на приноса на всеки от съпрузите не следва да се
дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка на друга, тъй като законодателят е
равнопоставил всички форми на принос /така в Решение № 73/13.07.2015 г. по гр. д. №
4874/2014 г. ГК, I ГО на ВКС, Решение № 74 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 5842/2015 г. I ГО,
ГК на ВКС, Решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. II ГО, ГК на ВКС,
Решение № 60 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2020 г., II ГО, ГК на ВКС,
Определение № 125 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 4326/2021 г., II ГО, ГК на ВКС/. Приносът
не може да бъде съотнесен само към финансовите възможности и доходите, реализирани от
двамата съпрузи, а следва да бъде преценяван през призмата на всяка една от
законоустановените му форми.
В конкретния случай, не е спорно, че съпрузите не са имали дете, а формите на принос са
само относно грижите за домакинството. От свидетелите се установи, че ответникът е този,
който е харчил повечето семейни средства за свои нужди – ремонт на лек автомобил,
пътуване до Г., докато ищцата е била тази с по-високите доходи и отговорност за
разходването на семейните средства и грижи за домакинството, поради което Окръжният
съд приема, че е оборена презумцията за съвместен принос и в полза на ищцата следва да
бъде определен по-голям дял, формиран процентно като 71% от семейното имущество (с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът е ограничен до размера на
4
претендираното). Т. е. налице е превес на осъществения принос от страна на ищцата,
равняващ се на 71/100 ид. ч. от придобитото семейно имущество.
Доколкото изводите на първоинстанционния съд и на настоящия състав не съвпадат,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск за определяне на
ищцата на по-голям дял от общото съпружеско имущество – уважен.
При този изход на спора в полза ищцата следва да бъдат присъдени претендираните съдебни
разноски за двете инстанции съобразно списъците по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд Р.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 632 от 17.05.2022 г., постановено по гр. д. № 763/2022 г. по
описа на Районен съд Р., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 29, ал. 3 СК на Л. Л. Г., ЕГН ********** от с. Т., общ. И.,
обл. Р., по-голям дял в размер на 71/100 идеални части от имуществото, придобито по време
на брака й с М. Р. Д., ЕГН ********** от гр. Р., състоящо се от дворно място в с. Т., общ. И.,
обл. Р., ул. Б.Т. **, представляващо поземлен имот № *** в ** по регулационния план на
селото с площ по скица 1700 кв. м., ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна
кухня и помощна постройка, заедно с всички подобрения, приращения и трайни
насаждения, поради принос, значително надхвърлящ този на другия съпруг.
ОСЪЖДА М. Р. Д., ЕГН ********** от гр. Р. да заплати на Л. Л. Г., ЕГН ********** от
с. Т., общ. И., обл. Р. разноски за двете съдебни инстанции - в размер на 857.80 лв. в РРС и
893.90 лв. в РОС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5