РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на шести октомври
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3540
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове
по чл. 432 КЗ от Р.Ц.Г. с ЕГН **********
и М.Ц.Л. с ЕГН ********** против „З. „Д.Ж.и з.“ АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати на на
всеки от ищците сума от по 25 500 лв., предявени частично от целия размер
от по 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпили
неимуществени вреди вследствие смъртта на техния баща Ц.Д.Л., причинена поради
виновното и противоправно деяние на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ******С.В.Д.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, при ПТП на
13.12.2019г. в гр. Монтана, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2019г.
– датата, на която изтича срока за плащане, до окончателното плащане.
Претендират се и направените по
делото разноски.
Твърди се, че на 13.12.2019г. около
11:00 часа в гр. Монтана, на ул. „Свети Климент Охридски“ се движел автомобил
„Ауди А3“ с рег. № ******, управляван от водача С.В.Д., който нарушил правилата
за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост загубил
контрол над автомобила, излязъл вдясно на пътното платно и се качил ва
тротоара, при което блъска противопожарен кран, след което блъска попътно
движещия се по тротоара пешеходец Ц.Д.Л. и впоследствие се блъска и спира в
дърво. В резултат на удара е причинена смъртта на Ц.Д.Л.. По случая било
образувано досъдебно производство. Твърди се, че за увреждащия автомобил била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/30/119002882544/19.03.2019г. със
срок на валидност 11.10.2019г.-11.10.2020г. с ответника „З. „Д.Ж.и з.“ АД.
Ищците са син и дъщеря на починалия Ц.Д.Л.. Същите предявили претенция пред застрахователя
за изплащане на застрахователно обезщетение, получена на 20.01.2020г. и
представили всички доказателства, с които разполагали. При застрахователя били
заведени щети с № 0801-000471/2020-01 и № 0801-000471/2020-02, по която
застрахователят не се произнесъл в срок. Поддържа се в исковата молба, че в
резултат смъртта на техния баща ищците претърпяли неимуществени вреди.
Изключително тежко преживели смъртта му. Починалият сам издържал домакинството
си и помагал на децата си, бил отлично здравословно състояние, активен за
възрастта си, прибирал се пеша къв дома си на датата на инцидента. Между тях
съществувала силна емоционална връзка, обич, уважение, привързаност и подкрепа.
В откритото съдебно заседание на
23.06.2022г. ищците са направили увеличение на размера на предявените от тях
частични искове на сумата от по 120 000 лв. за всеки, което на основание
чл. 214 ГПК е прието от съда с протоколно определение от същото заседание.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника, с който
се оспорват исковете. Възразява се, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, евентуално
– съпричиняване от пострадалия, който предприел необезопасено пресичане на
пътния участък, на който е станало произшествието. Възразява се, че в исковата
молба не е посочена банкова сметка ***, поради което на основание чл. 380, ал.3
от КЗ кредиторите са изпаднали в забава. Оспорва се началната дата на забавата,
като се възразява, че застрахователят е уведомен на 21.01.2020г. и се е
произнесъл на 29.01.2020г. Освен това не била посочена банкова сметка, ***хва
по чл. 409 КЗ. Оспорват се механизма на ПТП и вината на водача. Оспорват се и
търпените болки и страдания. Ответникът счита предявения размер за завишен.
В подкрепа
исканията и възраженията на страните са събрани писмени и гласни доказателства.
Представена е междувременно влязла в сила Присъда от
16.06.2020г. по нохд № 54/2020г. по описа на ОС-Монтана.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и съдът приема за доказано в процеса,
че ответникът е застраховател на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица
№ BG/30/119002882544/19.03.2019г. със срок на застрахователно покритие 11.10.2019г.-11.10.2020г.
и че събитието представлява покрит застрахователен риск.
Видно от представения по делото заверен препис от Присъда
от 16.06.2020г. по нохд № 54/2020г. по описа на ОС-Монтана, влязла в законна сила на 02.07.2020г., С.В.Д. от гр. Монтана е признат за виновен в това, че на
13.12.2019г. около 11:00 часа в гр. Монтана по ул. „Св.Климент Охридски“, в
района на кръстовище с ул. „В.Търново“, при управление на лек автомобил „Ауди
А3“ с рег. № ******с посока на
движение автогара-ж.к. „Плиска“, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.
21, ал.1 ЗДвП /При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забраенно да превишава следните стойности на скоростта – 50 км/ч в
населено място/, като се движел със скорост от около 80 км/ч, вследствие на
което реализирал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на движещия се по
тротоара Ц.Д.Л. от гр. Монтана, с ЕГН **********, поради което на основание чл. 343, ал.1,
б.“в“, пр.1, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца, като на осн. чл. 66 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Видно от препис-извлечение то Акт за смърт №
0871/14.12.2019г. и Удостоверение за наследници № 2494/16.12.2019г., издадени
от Община Монтана, Ц.Д.Л. е починал на 13.12.2019г. в 11:05 часа, а ищците Р.Ц.Г. и М.Ц.Л. са законни негови наследници – дъщеря и син.
За претърпените от ищците страдания от смъртта на баща им
Ц.Д.Л.
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц.Б.Б.и К.Я.Б..
Св. Ц.Б.– зет на ищцата Р.Ц.Г., женен за дъщеря и, казва, че познава Ц.Л. от м.
декември 2012г. видял го на 80 годишния му юбилей, имал добро отношение към
семейството, имало доста позанти и колеги от работата му на тържеството. Бил с
висше образование – зооинженер. Свидетелят видял за последно Ц.на 50 годишния
юбилей на сина му м. – около месец и половина преди инцидента. Бил здрав и
активен човек, умеел да се забавлява, радвал се на внучката си – т.е. на
съпругата на свидетеля. Сам се обслужвал, пазарувал си, ходел до банката,
ставал рано, бил спортен тип, в добра кондиция, в добро физическо и психическо
здраве. Следял новини, политика и спорт. Живеел със сина си М.Л. в тристаен
апартамент в Монтана, Ц.готвел, пазарувал. Баща и син били близки. М. нямал
деца. Р. ходела всяка седмица да го види, да му купи обувки, да го води на
лекар, носела му нещо за храна. Той сам си готвел и то – много вкусно. Р.
звъняла рано сутрин на баща си, говорела с него по няколко пъти на ден. Били
много близки. М. и Р. приели тежко смъртта му, страдали, защото той им бил
родител. М. пръв разбрал за инцидента, но и по телевизията го излъчили.
Св. К.Я.Б.-Б.– дъщеря на ищцата Р.Ц.Г. казва, че Ц.бил активен човек, с ума си, деен,
образован, отговорен към семейството си. Живеел със сина си М. в гр. Монтана.
Дъщеря му пътувала всяка седмица до Монтана, помагала с почистване, подреждане
на апартамента, водела го на лекар. Били близки, чували се по телефона всеки
ден. През м. ноември 2019г. семейството празнувало 60 годишния юбилей на М.. Ц.бил
там, зарадвал се, че внучката му чака момче. Децата му били шокирани от смъртта
му, от това, че здрав и прав човек си отива при катастрофа, докато отивал до
банката. Бил самостоятелен във всичко, имал само периферно зрение, не и
централно, но това не му пречело. Готвел им, кагото му гостували. М. октанал
сам, майка и загубила втори родител, ходят редовно на гробища, организират и
почитат обичаите.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
С
договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл.
432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо който
застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя
за заплащане на дължимото обезщетение.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от
правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на
които се поражда претендираното материално право са следните: 1/. валидно
възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към
датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на
застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение
/имуществени или неимуществени, или двата вида вреди в зависимост от предявения
иск/; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина;
вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице
/дееца/ и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
В
тежест на ответника е да докаже възраженията си - /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/, включително и възражението за съпричиняване при твърдените от него факти,
на които се основава то.
По делото се установява безпротиворечиво наличието на сключен
между делинквента и ответника застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователното покритие по
който покрива отговорността за причинени при управлението на л.а. „Ауди
А3“ с рег. № ******на трети лица вреди.
Съобразно
влязлата в сила Присъда от 16.06.2020г. по нохд №
54/2020г. по описа на ОС-Монтана и
по арг. от чл.300 от ГПК, настоящият съд е обвързан от установените в
наказателното производство обстоятелства относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. присъдата обхваща всички
елементи от състава на деликтната отговорност по отношение на деликвента. С оглед на това за установени следва да се приемат
обстоятелствата, че на 13.12.2019г. около 11:00 часа в гр.
Монтана по ул. „Св.Климент Охридски“, в района на кръстовище с ул. „В.Търново“,
при управление на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******с посока на движение
автогара-ж.к. „Плиска“, С.В.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата -
чл. 21, ал.1 ЗДвП, вследствие на което реализирал ПТП и причинил по
непредпазливост смъртта на движещия се по тротоара Ц.Д.Л.. С оглед влязлата в
сила присъда на наказателния съд, възражението на ответника, че деянието е
случайно е неоснователно.
Не се спори между страните и се
установява от представеното Удостоверение за наследници, че ищците Р.Ц.Г. и М.Ц.Л.
са съответно дъщеря и син на починалия при процесното ПТП Ц.Д.Л..
Недоказано е
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, основано на твърдените в отговора обстоятелства –
необезопасено пресичане на пътния участък от страна на Ц.Д.Л.. При застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят разполага с всички материалноправни и
процесуалноправни възражения, основаващи се както на застрахователното му
отношение със застрахования, така и на деликтното. Застрахователят е в правото
си да прави на третото лице всички възражения, които се отнасят до основанието
и размера на правото на обезщетение - например, че не е осъществен фактическия
състав на непозволеното увреждане, т. е., че липсва някой от елементите му, че
пострадалият е съпричинил вредите
- чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че част от
вредите са вече поправени от застрахования и пр, както и възражения, които се
основават на застрахователния договор - например, че същият е нищожен, или че
застрахователното събитие е настъпило извън застрахования период от време и пр.
В производството по чл. 432, ал. 1 КЗ приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин,
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. При
това, съобразявайки формираната практика на ВКС /решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т.
о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т.
д. № 1139/2011 ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011
г., ВКС, II т. о. и решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I
т. о. /, във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
срещу застрахователя, съпричиняването подлежи
на доказване от ответника, който с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение /вината/ на
пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така решение №
165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно. Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на вредата
и не зависи от субективния елемент „вина”. В този смисъл следва да се има
предвид т. 7 от Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС, според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на такова
поведение на пострадалия, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Влязлата в сила присъда против делинквента С.В.Д.,
както се каза по-горе, е задължителна за гражданския съд относно установените в
наказателното производство обстоятелства, свързани с механизма на деянието, а
видно от нея, пешеходецът Ц.Д.Л. е блъснат, докато се е движил по тротоара. Ето защо
неоснователно е възражението на застрахователя, че той е пресичал пътното
платно „необезопасено“.
От показанията
на свидетелите, които съдът няма основание да дискредитира и които съобразява в
съответствие с всички останали събрани доказателства и установени по делото
обстоятелства се установяват и причинените на ищците неимуществени вреди и
причинната им връзка с деянието. Установява се, че вследствие смъртта на баща
им те са преживяли силен стрес, страдали, било им мъчно и тежко от загубата,
тъй като били много близки, баща им въпреки възрастта си бил активен, деен
човек, без здравословни проблеми, обслужвал се сам. Ищецът М.Л. живеел с баща
си, който се грижел за домакинството, подпомаган ежеседмично от дъщеря си –
другата ищца, която пътувала до гр. Монтана, за да помага.
На
основание гореизложеното, Съдът приема,
че в процеса се установиха всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД
- противоправно, виновно поведение на водача на застрахованото при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” моторно превозно
средство, в причинна връзка с което са настъпилите описаните страдания на
ищците. При
така установеното, на основание чл. 432 КЗ ответникът дължи обезвреда на вредите от ПТП, причинени при
управление на застрахования при него автомобил.
Относно размера на дължимото
обезщетение:
Размерът
на претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По
отношение на съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от
27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от
10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената съдебна практика
постановява, че справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице, но тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от
съда. Този принцип изисква индивидуална преценка
на моралните вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат предвид конкретни обективно съществуващи обстоятелства и взаимовръзки, установени по
делото.
Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от
съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение,
действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Според практиката на ВКС, възрастта на
починалия не съставлява самостоятелен критерий при определяне на обезщетението,
доколкото сама по себе си не е критерий за съдържанието на връзката между
починалия и претендиращия обезщетение. /така решение № 124 от 14.07.2016 г. по
т. д. № 2056/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Възприето е и становището, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
По
делото се установява, че между ищците и баща им е съществувала нормална –
обичайната човешка близост между пълнолетни деца и родител, подкрепяли са се
един-друг морално, споделяли са семейни събития и празници. Ищцата Р.Г. е
живеела в друго населено място, имала е свое семейство – деца и внуци, но е
проявявала грижа и за баща си, като често го е посещавала, за да помогне за
почистване, подреждане, посещения на лекар и т.н. Ищецът М.Л. е живеел в едно
домакинство с баща си, който е бил най-близкият му родственик и му е помагал,
вкл. като той е пазарувал и приготвял храната в къщи. И двамата ищци са
изгубили моралната подкрепа и обич на родител. При определяне справедливия
размер на обезщетението съдът взема предвид горните постановки, както и
установените от свидетелските показания действителни отношения между ищците и
техния баща, внезапното настъпване на смъртта му, цялостното негативно
отражение на събитието върху психо-емоционалното състояние на ищците. Съобрази
и преобладаващата съдебна практика относно присъжданите в сходни случаи
обезщетения – напр. Решение № 2938/13.12.2018 г. по в. гр. д. №1109/2018 г. на
САС, Решение № 742/20.05.2022г. по в. гр. д. № 2387/2021г. на САС, но отчете и
спецификите на обстоятелствата, установени в конкретния случай - възрастта на починалия
– 87 г. към датата на настъпване на произшествието, възрастта на ищците – над
60 годишни към датата на настъпване на произшествието, обичайните за връзката
родител-дете на тази възраст отношения между тях, както и
социално-икономическите условия в страната към 2019г., съдът намира за
справедлив размер на обезщетението по отношение на ищцата Р.Ц.Г., която е
живяла отделно от баща си, той не е бил най-близкият и родственик, фактически
починалият е разчитал на нейната помощ, а не тя – на неговата, сумата от 100 000
лв., а по отношение на ищеца М.Ц.Л., за когото съдът преценява и обстоятелствата,
че с баща си са живеели заедно и ищецът не е имал свое семейство, като със
смъртта му той е изгубил освен единственият човек, с когото е съжителствал, емоционалната
и моралната му подкрепа, и помощта в домакинството, за справедлив размер на
обезщетението съдът намира сумата от 120 000 лв. В тези размери исковете
са основателни и доказани, а над тях – до предявения от 120 000 лв. от Р.Г.
следва да се отхвърли.
Основателна е и акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от предявяване на
исковете до окончателното плащане, предвид обусловеността и от изхода на спора
по главните искове.
По отношение на
претенцията по чл. 86 ЗЗД:
Няма спор, че отговорността на застрахователя е
обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите
правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД делинквента се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче, дадена в чл. 429 от
новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. Т.е., отговорността на прекия причинител
за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по
силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в
който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е
налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите
за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която в застрахователното
обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са
посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви - първото е
тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността)
и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Горните изводи не противоречат
на правилото на чл. 497 вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на
самият застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение,
която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е
обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от
застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ), и не може да бъде ограничаван от размера
на последната, видно от разпоредбата на чл. 497, ал.2 КЗ, в който текст
проличава и вложената от законодателя отлика между лихвата за забава по чл.
497, ал.1 КЗ, която застрахователят дължи на собствено основание, и лихвите за
забава, които се дължат от застрахователя като част от застрахователното
обезщетение, с което се покрива отговорността на делинквента, вкл. и за лихви
по чл. 429, ал.3 КЗ и с които не следва да се надхвърля застрахователната сума
(лимити на отговорността).
При изложените
изводи началният момент, от които следва да се присъди законната лихва за
забава върху определеното обезщетение, съобразно разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ е датата на сезиране на застрахователя – 21.01.2020г., видно от известието
за доставяне на л. 15 от делото. При разглеждане на иск по чл. 432 КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се
разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя.
Относно възражението на ответника за настъпила
кредиторова забава по см. на чл. 380, ал.3 КЗ:
Действително, ищците не представят доказателства да са
предоставили на застрахователя пълни и точни данни за банковата сметка, по
която следва да бъде изплатено определеното застрахователно обезщетение,
съобразно изискванията на чл. 380, ал.1 КЗ. Данни за такава изрично са отказали
да представят и по делото, видно от изявленията в подадена молба вх. №
288008/26.05.2022г. от пълномощника им. Неизпълнението на задължението на
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение да предостави данни
за банкова сметка ***, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ,
съгласно чл. 380, ал.3 КЗ.
По делото е представен единствено
отговорът на ответника по извънсъдебната застрахователна претенция на ищците –
изх. № 395/29.01.2020г., видно от съдържанието на който ответното
застрахователно дружество, като е посочило, че към момента не са налице, поради
липсата на изброени документи, данни за механизма на ПТП, поведението на
пешеходеца и т.н., е направило извод за липсата на данни за механизма и вината,
както и за близки отношения между пострадалия и лицата, претендиращи
застрахователно обезщетение, и по същество е отказало изплащането на
застрахователно обезщетение за претендираните вреди. От съдържанието на
отговора се установява нагласа на застрахователя за уреждане на отношенията
съдебно – в него е посочено, че без събирането на гласни доказателства в хода
на съдебен процес, установяването на тези обстоятелства е невъзможно. Ето защо
съдът приема, че с отговора от 29.01.2020г. застрахователят не е упражнил
правото си по чл. 395, ал.7 КЗ да изиска допълнително документи, свързани с
установяване на събитието и размера на вредите, а е отказал изобщо плащането на
застрахователно обезщетение за претендираните вреди. Както се приема в Решение
№ 167/30.01.2020 по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, когато
произнасянето по застрахователната претенция по чл. 498, ал.1 КЗ е отказ на
застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или
недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представяне на
изисканите от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ доказателства или в
хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства по реда и условията на чл.106,
ал.3 КЗ, неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка ***.
В този случай не е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за
посочването й и неизплащането на застрахователното обезщетение. Забава на
кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението се
дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, ***.380,
ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението
на застрахователя за плащане на обезщетението. Такава хипотеза би настъпила в
случая при продължаващо неизпълнение от ищците до влизане в сила на решението
по делото. Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за
недължимо, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от
кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на собствената му забава. В случая застрахователят не е
определил размера на обезщетението и оспорва изцяло претенцията на увредените
лица. Ето защо не може да се приеме, че с непредставянето на банкова сметка ***-ищци
са изпаднали в забава, освобождаваща длъжника-застраховател от последиците на
неговата забава, конкретно – от дължимата лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът дължи
държавна такса върху уважените искове в размер на 8 800 лв.
Ищците не са направили разноски по
делото.
Пълномощникът им – адв. П.Д. С.-К. от
САК претендира на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ, което следва да се присъди в размер на 4
716 лв. с ДДС по иска на М.Л. и 3 930 лв. с ДДС по иска на Р.Г., изчислено
съобразно уважената част на исковете.
Ответникът не претендира разноски и не е
представил доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45
и чл. 86 ЗЗД ЗК „З. „Д.Ж.и з.“ АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Ц.Г. с
ЕГН ********** сумата
от 100 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени вреди,
произтичащи от смъртта на Ц.Д.Л., причинена при ПТП на 13.12.2019г. в гр.
Монтана по вина на водача на л.а.
„Ауди А3“ с рег. № ******С.В.Д., осъден
за деянието с Присъда от 16.06.2020г. по нохд №
54/2020г. по описа на ОС-Монтана,
влязла в законна сила на 02.07.2020г., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника по полица №
BG/30/119002882544/19.03.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.01.2020г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 120 000 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45
и чл. 86 ЗЗД ЗК „З. „Д.Ж.и з.“ АД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Ц.Л.
с ЕГН ********** сумата от 120 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени вреди,
произтичащи от смъртта на Ц.Д.Л., причинена при ПТП на 13.12.2019г. в гр.
Монтана по вина на водача на л.а.
„Ауди А3“ с рег. № ******С.В.Д., осъден
за деянието с Присъда от 16.06.2020г. по нохд №
54/2020г. по описа на ОС-Монтана,
влязла в законна сила на 02.07.2020г., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника по полица №
BG/30/119002882544/19.03.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.01.2020г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.6 ГПК „З. „Д.Ж.и з.“ АД
с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на СГС дължимата държавна такса от 8 800 лв.
ОСЪЖДА
„З.
„Д.Ж.и з.“ АД с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. П.Д. С.-К. от САК на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществената на Р.Ц.Г. безплатна правна помощ в размер на 3 930
лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „З.
„Д.Ж.и з.“ АД с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. П.Д. С.-К. от САК на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществената на М.Ц.Л. безплатна правна помощ в размер на 4 716 лв. с ДДС.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
СЪДИЯ:
/Весела Живкова-Офицерска/