Р Е Ш Е Н И Е
№260991
29.03.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI- ти състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря: Елена Неделчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 7386 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод на искова
молба, подадена от „Алверс Комерс” ООД, ЕИК *********, срещу „НСК- Инженеринг
груп“ ЕООД, ЕИК: ********* / с предходна правноорганизационна фомра „ООД” /, с
която е предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 327 ТЗ, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 5 100 лв., представляваща
незаплатен остатък от дължимата цена по договор за търговска продажба,
обективиран във фактура № ****/ ***г., ведно със законна лихва върху посочената
сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / ****г./
до окончателното й погашение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/ ***г. по ч.гр.д. № 2303/ 2018г., по
описа на РС- Пловдив, XIV-
ти
гр. с-в.
В производството е приет за разглеждане
и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3- то ЗЗД, с който се
претендира „Алверс Комерс” ООД, ЕИК ********* да бъде осъдено да заплати на
„НСК- Инженеринг груп“ ЕООД, ЕИК: ********* / с предходна правноорганизационна
фомра „ООД” /, сума в размер от 25 000лв., представляваща парична сума,
предадена на ответника по насрещния иск на отпаднало основание и който иск е
предявен като частичиен от такъв в общ размер от 25 500 лв.
В исковата молба се твърди, че на ****г. ищецът е издал и изпратил на
ответното дружество проформа-фактура № ***/****г., с която оферирало доставка
на арматурно желязо като заготовка – 25 000 кг. на стойност 25 500
лв. без ДДС, а с ДДС – 30 600 лв. Твърди се, че въз основа на
проформа-фактурата ответникът извършил на ****г. частично /авансово/ плащане
към доставчика – ищеца, в размер на данъчната основа на договорените материали,
а именно 25 500 лв., чрез банков превод. На ****г. арматурната заготовка
била доставена на обект на ответника, в гр.****, кв.****, с МПС на ищеца с
рег.№ *****, с водач В. М., видно от товарителница № ****/****г. и предадена на
купувача в същия ден в 11.30 ч. с двустранно подписани приемо – предавателен
протокол № ****/****г. и фактура № ***/****г. Плащане на неплатения остатък от
цената – 5 100 лв. следвало да се извърши при получаване на стоката,
доколкото друго не било уговорено между страните, но такова не последвало.
Поради това са изложени обстоятелства за проведено заповедно производство, като
по ч.гр.дело № 2303 по описа на ПРС за 2018г. била издадена заповед за
изпълнение, съответно постъпило възражение от длъжника против заповедта, поради
което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване
на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземане в
размер на 5 100 лв.- част от дължимата цена по договор за търговска
продажба, индивидуализиран във фактура № ***/****г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – *****г.
до окончателното погасяване на вземането. Претендирани са с исковата молба
направените по делото разноски. Иска се прилагане на ч.гр.дело № 2303/2018г. на
ПРС. Направено е искане за допускане на ССчЕ, за отговор на поставените с
исковата молба въпроси.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от „НСК-Инженеринг груп” ООД, ЕИК *********, със
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се
спори, че ответникът е платил предварително на *****г. по сметка на ищеца в
размер на 25 500 лв. в изпълнение на проформа-фактура № ***/****г., че е
получил разписка от *****г., че е имал търговски отношения по отделни доставки
на арматурно желязо на изпълняван от него адрес в гр.***, за периода август
2016г. – май 2017г. Оспорва се обаче получаването на ****г. на 25 000 кг.
арматурна заготовка, както и подписването на ***г. на приемо-предавателен
протокол от ****г., товарителница от същата дата и фактура № ****/****г. Твърди
се, че за периода от август 2016г. до май 2017г. ищецът многократно е доставял
стока на посочения обект, без да има сключен някакъв общ договор. На този обект
били работили и други строители, на които той също доставял арматурна заготовка
и желязо. За конкретната доставка, поръчана по телефона, ищецът поискал
предварително плащане, което ответникът направил на ***г., но на ****г. не бил
получил стоката. По – късно от ищеца били пратени по пощата във фирмата –
счетоводител на ответника фактура № ****/****г. за 30 600 лв.,
товарителница от ****г., приемо-предавателен протокол, която, незапозната с
липсата на реална доставка, осчетоводила фактурата. Поради това между страните
било спорно реалното извършване на доставката, с оглед на което ищецът
претендирал сумата от 5 100 лв. неплатена цена, а ответникът искал връщане
на вече платените 25 500 лв. След ****г. на обекта стока била получавана
само от управителя С. Н. или съдружника С. С., но те не били получили стоката
на ****г. В този смисъл се предявява насрещен иск за връщане на сумата от
25 000 лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Оспорва се съдържанието и истинността – в
частта относно подписа на посочените три документа, като се прави искане за
откриване на производство по оспорването. Направено е искане да се задължи
ищецът да представи тези документи в оригинал. Приложени са към отговора
писмени доказателства. Иска се разпит на двама свидетели, за изясняване на
посочените в отговора обстоятелства. Не било необходимо изслушване на исканата
от ищеца ССчЕ, тъй като ответникът не спорил, че процесната фактура била
осчетоводена в счетоводството на ответника и включена в дневника за покупките.
В срока по чл.131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на насрещния иск от „Алверс комерс” ООД, със становище
за допустимост, но неоснователност на иска. Посочено е, че ищецът е извършил
общо 15 доставки на арматурно желязо и заготовки с общо количество 180 394
кг. за ответника, в периода 15.08.2016г. до 23.05.2017г., като всички доставки
били предназначени и вложени в изграждане в груб строеж на сграда *** на обект
„****”, находящ се в гр.****, кв.****, УПИ ***, кв.***. Доставеното общо
количество съответствало на заложеното по проект. Невярно било твърдението, че
ищецът е доставял арматура и на дружества – изпълнители на други сгради, тъй
като същите – „****” ООД и „*****” ООД нямали никакви търговски отношения с ищеца.
Процесната заявка била поръчана по електронна поща, на дата ****г., като лично
арматурата била разтоварвана от шофьора на превозното средство – В. М.
Документите били предадени за подпис на техническия ръководител на ответника за
обекта – Д.Д. или на друг от работещите за ответника на строежа. Тоест в случая
документите били предадени от ответника в неговото счетоводство, а не пратени
по пощата, както се твърдяло в насрещната исковата молба. На ***г. ответникът
отново направил заявка към ищеца, през който период въобще не бил поставян
въпросът къде е арматурата, която е поръчал и предплатил, кога ще се достави,
не бил предявил претенция за връщане на вече платената сума от 25 500 лв.
Направено е искане да се остави без уважение искането за откриване производство
по оспорване на трите документа, тъй като въпросът за тяхната автентичност не
стоял. Към отговора на насрещната искова молба са приложени писмени
доказателства, по опис. Направено е искане за снабдяване на страната със СУ, по
силата на което да се снабди с определени документи от „****” ЕООД –
дружеството, на което бил възложен строителният надзор за процесния обект,
както и СУ, по силата на което да се снабди с определени документи от „*****”
ЕАД. Поставени са допълнителни задачи към ССчЕ. Иска се разпит на двама
свидетели, при режим на довеждане, за изясняване на изложените обстоятелства.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от
приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че межу тях са
установени трайно търговски взаимоотношения за периода от м.08.2016г. до м.
05.2017г. по повод доставка на арматурни заготовки ( продавач „Алверс Комерс”
ООД, купувач „НСК- Инженеринг груп“ ЕООД ). Не се спори и че на ****г. е
издадена проформа фактура № *** на обща стойност 30 600лв. за 25 000
кг. арматурно желязо и заготовка ( 25 500лв. е нетната стойност на
доставката и 5 100 лв. е дължимото ДДС ).
По така издадената проформа фактура е
постъпило плащане от „НСК- Инженеринг груп“ ЕООД към „Алверс Комерс” ООД на
сума в размер от 25 500 лв. Във връзка с осъществената доставка на
договореното количество арматура е издадена фактура № *** от ***г. / л. 11/,
чиято стойност е идентична с тази по проформа фактурата. Доставката на
арматурата е осъществена в същия ден, в който е издадена и фактурата- ****г. Видно
от пътен лист № ****/ *****г. / л. 137/, доставката е осъществена на два курса
с товарно МПС рег. № ***** и водач- св. М.
От приетата по делото съдебно- почеркова
експертиза / л. 170- 174/ се изяснява, че обследваните от експерта подписи в
графа „получил” във фактура № ****/ ****г., товарителница от ****г. и приемо-
предавателен протокол от ***г., не са изпълнени от лицето С. Н. Н.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като счита същото за обективно, компетентно и обосновано.
От приетата по делото ССчЕ / л. 176-
180/ се изяснява, че процесната фактура № *****/ ****г. е осчетоводена от
„Алверс Комерс” ООД по сметка за приходи от продажба на продукция и сметка ДДС.
Осчетоводено е и вземане към ответното дружество в размер от 5 100 лв.
Вещото лице е посочило, че процесната фактура № ****/ ****г. на стойност
30 600лв. е осчетоводена от „НСК- Инженеринг Груп” ООД по сметка за
разходи за материали и сметка ДДС. В счетоводството на „НСК- Инженеринг Груп”
ООД е осчетоводено задължение към ищеца в размер на 30 600лв. по
процесната фактура, като същата е включена в Дневника за покупки по ДДС за
м.март 2017г. Допълнително, „НСК- Инженеринг Груп” ООД е ползвало данъчен
кредит в размер от 5 100лв. Процесната фактура е включена от „НСК-
Инженеринг Груп” ООД в дневника за покупки по ДДС за м.март и е ползван
горепосочения данъчен кредит в размер от 5100лв. Не е извършена корекция на
ползвания данъчен кредит. Посочено е, че справката- декларация по ЗДДС за м.март
2017г. на „НСК- Инженеринг Груп” ООД е подадена от счетоводна кантора „*****”
ЕООД, което е упълномощена за подаване на справката- декларация.
Съдът кредитира в цялост заключението по
изготвената ССчЕ, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно.
От приетата по делото СТЕ / л. 376- 381/
се изяснява, че предвиденото по проект количество арматура за сграда „***”
напълно съответства на количеството арматура по документите за доставките към
ответника „НСК- Инженеринг Груп” ООД, налични в офиса на ищцовото дружество.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като счита същото за обосновано и обетивно.
От изготвената по делото ССчЕ / л. 427-
431/ се изяснява, че вещото лице е обследвало 14 броя издадени фактури за
осъществени доставки на арматура между двете дружества за периода 15.08.2016г.-
23.05.2017г. ( обследвани са множество фактури, с изключение на процесната от ****г.,
доколкото тя вече е била предмет на първоначално приетата експертиза ). Посочено
е, че всички фактури са осчетоводени от дружествата, като „НСК- Инженеринг
Груп” ООД е ползвало данъчен кредит в общ размер от 29 479, 66 лв.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице, като счита същото за компетентно изготвено, обективно и
обосновано. Нужно е да се посочи, че доколкото в това заключение вещото лице
обследва фактури за доставка на арматура извън процесната, то същото се взема
предвид единствено за изясняване на обстоятелството, че между страните са
установени трайни търговски взаимоотношения.
От приетата по делото СТЕ / л. 444- 452/
се изяснява, че предвиденото по проект количество армировка за подобект ***:
„Сграда ***”, събрано с предвиденото по проект количество армировка за подобект
***: „Подпорни съоръжения”, не съответветства на количеството армировка по
документите за доставките към ответника, налични в офиса на „Алверс Комерс”
ООД.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като неговата относимост към процесния спор ще бъде коментирана по –долу.
От показанита на св. М. / л. 189гръб- 190/
се изяснява, че извършва счетоводни услуги при счетоводна кантора „***”. Същата
обслужва счетоводно „НСК- Инженеринг Груп” ООД. Посочва, че процесната фактура
от ****г. е осчетоводена за пълната посочена в нея сума. Знае, че между
доставчика и получателя по фактурата е възникнал спор, но не е запозната с
подробности. Посочва, че е провеждала разговор с лице от счетоводството на
„Алверс Комерс” ООД във връзка с този спор, но й е било отговорено, че това
именно е дължимата сума по фактурата. Предвид това, същата е осчетоводена и е
оставено управителите на двете дружества да се разберат.
Съдът кредитира изложеното от
свидетелката, като счита за нужно да изтъкне следното: св. М. обслужва
счетоводно ответното дружество, предивд което, нейните показания не биха могли
да бъдат съотнесни към установяване твърденията на „НСК- Инженеринг Груп” ООД,
че е налице пълно неизпълнение по процесната доставка от ****г. Впрочем и
самата свидетелката посочва в своите показания, че като счетоводител, тя няма
отношение към други въпроси, извън счетоводното обслужване.
От показанията на св. М. се изяснява, че
той е бил водачът на товарния автомобил, чрез който е доставено на *****г.
поръчаното количество арматура. Сочи, че превозването е било осъществено на два
пъти, доколкото управляваното от него МПС не може да превози наведнъж 25 тона
арматура. Сочи, че когато пристигне на строежа, доставката се приема от лице на
обекта, което не познава. На това лице се предават документите, придружаващи
стоката, то ги взема, отнася ги във фургон на строежа и ги връща подписани.
Свидетелят изтъква, че не влиза с лицето при подписването на документите и не
знае от кого се подписват. Не познава лично управителя на „НСК- Инженеринг
Груп” ООД и не познава съдружниците в това дружество.
Съдът кредитира в цялост изложеното от
свидетеля, като счита поднесената от него информация за обективна и логически
последователна. Следва да сс посочи, че казаното от свидетеля за броя извършени
курсове е в съответствие и с приетия по делото пътен лист от *****г. / л. 137
/.
От показанията на св. Д. / л. 246гръб-
л. 247/ се изяснява, че управлява арматурния двор на „Алверс Комерс” ООД и е
осъществявал комуникацията с „НСК- Инженеринг Груп” ООД. Сочи, че е наясно с
извършената доставка на арматура на ****г. В тази връзка, с него се е свързала
жена от името на ответното дружество, която му е съобщила, че ще уреди нещата
във връзка с дължимата сума от 5000 лв. Свидетелят изтъква, че няколко пъти е
говорил по телефона с Н. във връзка с процесната доставка. Той не е обективирал
каквито и да било претенции, за това че доставката не е осъществена. Свидетлят
сочи, че той е изготвял документите, придружаващи стоката, а превозът до обекта
на ответното дружество е извършван от М. Изтъква, че между двете дружества са
извършвани множество доставки на арматура, но никога не е имало проблем и
възражение за липси.
Съдът кредитира изложеното от свидетеля,
като счита поднесената от него информация за обективна и логически
последователна.
От показанията на св. Д. / л. 248- 249/
се изяснява, че е работил до ***г. на обекта на „НСК- Инженеринг Груп” ООД с
гр. ****, на който се е доставяло арматура. Сочи, че макар и да е работил на
обекта до ****г., то се е наложило до м.05.2017г. да изпраща спецификации, от
които се изяснява каква е армировката. Изтъква, че за периода от 15.08.2016г.
до 01.11.2016г. е получавал армировка от ищцовото дружество. Сочи, че същата е
превозвана винаги от едно и също лице- М. Изтъква, че за горепосочения период
само той е получавал доставките и е подписвал съпровождащите документи.
По отношение на показанията на св. Д.,
то съдът счита, че същите са ирелевантни досежно предмета на доказване в
настоящото производство. Процесната доставка е от ***г., а свидетелят сочи, че
последната доставка на арматура, на която е присъствал и е приел лично е на ****г.
Макар и свидетелят да е продължил да изпраща спецификации за арматурата на строежа
до м.05.2017г., то той физически не е присъствал при предаването, съответно
получаването на арматурата на обекта на „НСК- Инженеринг Груп” ООД.
От показанията на св. С. / л. 249- 250/
се изяснява, че е съдружник в „НСК- Инженеринг Груп” ООД. Сочи, че лицето С. Н.
е управител на дружеството. Според свидетеля обикновено той получава
арматурните заготовки, но понякога се случва и С. Н. да ги приеме. Свидетелят
изтъква, че той е подавал заявки до С. Н. за необходимата арматура и Н. е
поръчвал на доставчика съответното количество. Сочи, че доставките са
извършвани на обекта от М. Свидетелят поддържа, че не е подписвал фактура,
товарителница и приемо предавателен протокол от *****г. Твърди, че на *******г.
е възможно да са получени определени количества арматура, но те в никаъв случай
не са 25 тона. Поддържа, че никога не е заявявал за доставка 25 тона арматура,
защото такава не е необходима за строежа.
Съдът не кредитира изложеното от
свидетеля в частта, в която заявява, че на строежа на „НСК- Инженеринг Груп”
ООД в гр. **** не са получавани 25 тона арматура. В тази част, са налице
множество противоречия и несноти в казаното от свидетеля. Първоначално, той
категорично заявява, че въобще не е доставяно на строежа 25 тона арматура, а
впоследствие поддържа, че може и да е получавана арматура през м. март 2017г.,
но същата не е 25 тона. Освен това, свидетелят заявява, че е сигурен, че не е получено
25 тона, но не може да посочи колко е реално доставената арматура според него.
Впрочем, прави впечатление, че свидетелят борави с множество детайли за други,
неособено съществени обстоятелства ( напр.- кота, на която е разтоварвана
арматурата ), но и колко арматура е получена на строителния обект. Освен това,
свидетелят не е управител на „НСК- Инженеринг Груп” ООД и дори сам заявява, че
не знае какво е извършвал управителя във връзка с доставките ( л. 250- „Какво е
плащал, какво е правил, не знам.” ).
По
правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа
страна, то не е налице съмнение, че между "Алверс Комерс" ООД като
продавач и „НСК- Инженеринг Груп” ООД като купувач са възникнали трайни
търговски взаимоотношения по повод покупко- продажба и доставка на арматура.
Процесната доставка от *****г. е част именно от тези взаимоотношения. Между
страните не е съставен и подписан нарочен договор, като за всяка една доставка
е издавана фактура, съдържаща доставеното количество арматура и неговата
стойност с ДДС. По повод на процесната доставка от ****г. е издадена Фактура № ***/
****г. От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ се изяснява, че
същата е осчетоводена и от двете дружества, като „НСК- Инженеринг Груп” ООД е
ползвало и данъчен кредит в размер от 5 100 лв. В тази връзка, то явно е,
че след като фактурата е осчетоводена от ответното дружество и същото е
ползвало данъчен кредит върху пълната й стойност, то доставката е осъществена и
съответно количеството арматура, отразено по фактурата е получено. Доколкото
процесната сделка е търговска, то съответно приложение ще намерят правилата на
чл. 301 ТЗ, уреждащи действията без представителна власт. Изясни се, че
процесните фактура, приемо- предавателен протокол и товарителните не са
подписани от управителя на ответното дружество С. Н.. Това обстоятелство обаче,
по никакъв начин не разколебава извода, че доставката е осъществена и „НСК-
Инженеринг Груп” ООД е получило арматура с общо тегло 25 тона. След като „НСК-
Инженеринг Груп” ООД е осчетоводило фактурата и е ползвало данъчен кредит, то е
явно, че доставката е приета и действията, извършени от лице без представителна
власт ( подписало документите при доставянето ) са изцяло потвърдени. В тази
връзка, то нормата на чл. 301 ТЗ установява необоримата презумпция, че след
като търговецът е узнал за действията без представителна власт и не се е
противопоставил веднага, то те са потвърдени. В конкретния случай, „НСК-
Инженеринг Груп” ООД е узнало за приетата доставка още през м. 03.2017г.,
когато е включило стойността на изпратената фактура в дневника за покупки по
ДДС, а впоследствие и в справката декларация по ЗДДС. Тоест, след като тези
действия са осъществени, то е напълно ирелевантно дали доставката е приета от
управителя на „НСК- Инженеринг Груп” ООД или друго лице. Съдът счита за нужно да
акцентира върху факта, че ползването на данъчен кредит за пълната стойност на
процесната фактура № ***/ ***г., по един недвусмислен обективира потвърждение,
че стоката е доставена и реално получена. ( изрично
в тази насока- Решение № 30 от 08.04.2011г. по т.д. № 416/ 2010г., по описа на
ВКС, т.к. I- во
отд.; Решение № 114 от 26.07.2013г. по т.д. № 255/ 2012г. по описа на ВКС, т.к.
I- во
отд.; решение № 30/08.04.11г по т.д. №416/10 на ВКС, І т.о. и цитираното
решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ
).
Предвид гореизложените съображения, то
явно е, че ответното дружество е получило доставка на 25 тона арматура, която е
на обща стойност 30 600 лв. с ДДС (съобразно фактура № ***/ ***г. ).
Превид това, то е възникнало корелативното задължение на ответното дружество да
заплати продажната цена. По посочената фактура „НСК- Инженеринг Груп” ООД е
заплатило сума в размер от 25 500лв., като остават непогасени 5100 лв.
Съобразно изложеното, то предявеният установителен иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ следва да бъде уважен изцяло.
По
предявения насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3- то ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3- то ЗЗД, то в тежест на ищеца по
насрещния иск е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на
парична престация, нейният размер, пряка причинно- следствена връзка между
обогатяването и обедняването и отпадане на правоотношението. В тежест на ответната
страна по насрещния иск е да изясни наличието на валидно правоотношение, по
повод на което е осъществено имущественото разместване. Както бе обсъдено и по-
горе, безспорно се изясни, че между страните е налице валидно възникнало
правоотношение, като процесната доставка от ****г. е неизменна част от него. Бе
изяснено и че „НСК- Инженеринг Груп” ООД е получило на ****г. 25 тона арматура,
за които е заплатило 25 500 лв. и дължи допълнително 5 100 лв.
Предвид това, то не е налице обогатяване на ответника по насрещния иск –„Алверс
Комерс” ООД, доколкото то е престирало договорения тонаж арматура. След като е
налице доставка и съответно получаване на стоката, то липсва каквото и да било
основание да се приеме, че заплатената от ищеца по насрещния иск сума в размер
от 25 500 лв. следва да му бъде възстановена. Предвид това, така
предявеният насрещен иск, с който се претендира „Алверс Комерс” ООД да бъде
осъдено да заплати на „НСК- Инженеринг Груп” ООД сума в размер от 25 000
лв. ( частично от сума в общ размер от 25 500лв.) следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на „Алверс Комерс”
ООД. Съобразно представения списък на сторените разноски, то му се дължи сума в
общ размер от 3562, 80 лв.- разноски, сторени в рамките на заповедното и
исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „НСК-
Инженеринг груп“ ЕООД, ЕИК: ********* / с предходна правноорганизационна форма
„ООД” / ДЪЛЖИ на „Алверс Комерс”
ООД, ЕИК *********, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ сума в размер от 5 100 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимата
цена за доставка на арматура, за което е издадена фактура № ****/ ****г., ведно
със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда / ****г./ до окончателното й погашение, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/ ***г. по ч.гр.д. № 2303/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „НСК- Инженеринг груп“ ЕООД, ЕИК: ********* / с предходна
правноорганизационна форма „ООД” / срещу „Алверс Комерс” ООД, ЕИК *********
насрещен иск, с който се претендира Алверс Комерс” ООД, ЕИК ********* да бъде
осъдено да заплати на „НСК- Инженеринг груп“ ЕООД, ЕИК: ********* / с предходна
правноорганизационна форма „ООД”/ сума в размер от 25 000лв.,
представляваща парична сума, предадена на ответника по насрещния иск на
отпаднало основание по доставка на 25 тона арматура, за което е издадена
фактура № ****/ ****г. и който иск е предявен като частичиен от такъв в общ
размер от 25 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на насрещната искова молба в съда /****г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „НСК- Инженеринг груп“
ЕООД, ЕИК: ********* / с предходна правноорганизационна форма „ООД” / да
ЗАПЛАТИ на „Алверс Комерс” ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сума в размер на 3562, 80 лв., представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно
с оригинала.
ЕН