Р Е Ш Е Н И Е
№………………/01.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
участието на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. №3272 по описа за 2020 година на Варненския районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от С. * Г., в качеството на майка и законен
представител на * срещу И.Н.П.,
с правно основание чл. 127а от СК и чл. 76, т.9 от ЗБЛД относно пътуване на детето в чужбина.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Н.П. е депозирал отговор на исковата
молба, който отговаря на съдържателните изисквания на чл. 131 от ГПК.
В открито съдебно заседание страните постигат споразумение в следния
смисъл: Да се даде разрешение детето * да пътува на територията на държавите-членки на * три пъти в година по петнадесет дни, когато
детето не е на училище, придружавано от майката, но не и от упълномощено от нея
лице, за срок от три години от влизане в сила на решението, при задължение на
майката да представи документи за пътуването на детето в двуседмичен срок преди
осъществяване на самото пътуване. Да се издаде и задграничен паспорт на детето. Споразумението се поддържа по същество на спора.
Контролиращата страна - Дирекция „Социално подпомагане” - *, в молба от 17.12.2020 г. изразява становище за основателност на
молбата.
След
като съобрази доводите на молителите и събраните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане от *** г. се
установява, че страните са родители на малолетното към настоящия момент дете – Ния И. Петрова, родена на ***
г.
В
производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, от СК съдът е
задължен служебно да следи за интересите на детето (аргумент и от чл. 127а, ал.
3, изр. 3 и ал. 4 от СК), поради което той не е тясно обвързан от исканията на
страните (родителите на детето), респ. – и от уточненията и измененията на тези
искания, направени в течение на производството по делото.
Съдът
намира, че в интерес на детето и с оглед липсата на ограничения за свободно
пътуване в рамките на ЕС между неговите страни членки (изключая
при случаи на епидемиологична обстановка), е даване на разрешение детето да
пътува с майка си. За да достигне до този извод съдът съобразява, че за
правилното развитие и възпитание, както и успешното израстване на детето е
необходимо същото да посещава различни държави-членки на ЕС, при възможност на
родителя да осигури средства за пътуването. Още повече, детето не следва да
изгубва връзката с другите си роднини. Освен това от раждането си детето е
придобило европейско гражданство и неговите права, като гражданин на ЕС не
следва да бъдат ограничавани. Интересът на детето да реализира основно
свое право – на свободно придвижване е регламентирано в множество международни
актове, ратифицирани от Република България /в този смисъл и Решение от
10.02.2015г. на ЕСПЧ по жалба 77818/12г. Пенчеви срещу България/. Детето е на шест години, при което съдът преценява, че
разрешението следва да се даде за период от три години от влизане в сила на
решението, доколкото до тази възраст не биха настъпили съществени изменения в
нуждите и необходимостта от пътуване в какъвто смисъл е и постигнатото между
родителите споразумение в съдебно заседание. Пътуването не следва да засяга
учебния процес на детето, поради което и съобразно споразумението следва да се
осъществява извън него. Бащата изрично се противопоставя на пътуването на
детето с трети лица, поради което разрешението следва да е в този смисъл при задължение
да се уведомява за осъщественото пътуване в двуседмичен срок преди него.По изложените съображения съдът намира, че сключеното
между родителите споразумение, не противоречи на закона и защитава интересите
на детето, поради което разрешението следва да се даде в постигнатия между
страните смисъл.
Предвид постигнатото
споразумение между страните и като съобрази характера на производството –
спорна съдебна администрация, разноски не следва да се присъждат. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика,
съобразно която всяка страна следва да понесе разноските, както ги е направила
в хода на спорната съдебна администрация ( така определение №385/25.08.2015 г.
на ВКС, определение от 13.09.2018 г. по ч.в.г.р.д. № 1951/2018 г. по описа на
ВОС и др.). За разлика от исковото производство, в производството по чл.
127а, ал. 2 от СК не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие на страните за разрешаване на възникнал между тях
спор относно пътуването на общото им дете
в чужбина, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва
да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РАЗРЕШАВА по искане на С. * Г., ЕГН **********, срещу И.Н.П.,
ЕГН **********, на детето *, ЕГН **********, да бъде
издаден паспорт и да пътува до всички държави-членки
на * и обратно, и да преминава транзитно
през други държави, без да се иска предварителното писмено съгласие на бащата, три
пъти в годината по петнадесет дни, когато
детето не е на училище, придружавано от майката С. * Г., ЕГН **********, но не и от упълномощено от
нея лице, за срок от три години от
влизане в сила на настоящото решение, при задължение на майката С. * Г.,
да представи на бащата И.Н.П. документи за пътуването на детето в
двуседмичен срок преди осъществяване на самото пътуване, на основание чл.127а от СК и
чл. 76, т.9 от ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
ДОПУСКА на основание чл. 127а,
ал. 4 от СК предварително изпълнение на решението.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: