Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 36
гр.Враца,09.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 21.02.2020г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N67 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№2942 от 27.03.2019 г. са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове
от Ю.С.К., ЕГН********** чрез адв.Й.Д.
,от САК и адв.И.Ж. от САК,против ЗАД"АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление: София, бул.***за
сумата 125000лв. представляваща застрахователно обезщетение за търпените от
ищецът болки и страдания в резултат на ПТП на 29.10.2018г.,ведно със законната
лихва върху сумата считано от 26.02.2018 г.-датата на изтичане на тримесечния
срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателното изплащане на
обезщетението и за сумата 2 648.38 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на ПТП на
29.10.2018г.,ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.02.2018
г.-датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната
претенция до окончателното изплащане на обезщетението.
Поддържа се в исковата молба,че на 29.10.2018 г. около 18,00 ч. на път
III-101, с посока на движение от с.Бутан и с. Гложене ищецът управлявал пътно
превозно средство с животинска тяга.
По същото време, по същия път и със същата посока на движение Т.А.Т.
управлявал л.а." Тойота Хайлукс", с peг. № СВ **** КР, със скорост
несъобразена с пътните условия и видимост, застигнал ППС управлявано от Ю.К. и
го блъснал отзад, при което каруцата била напълно разрушена, а Ю.К. получил
множество травми.
На местопроизшествието пристигнали екип на РУ - гр. Козлодуй и екип на ЦСМП.
Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП
№288р-11389/29.10.2018г.,като поради наличието на множество травматични
увреждания, изпълняващи признаците на средна телесна повреда е образувано ДП
№647/2018 г. по описа на РУ-Козлодуй, пр.пр. № 1328/2018 г. по описа на РП -
Козлодуй.
Твърди,че към момента разследването все още не е приключило, като текат
процесуално-следствени действия по изясняване на всички относими обстоятелства.
Твърди,че при процесното ПТП е получил следените травматични увреждания:
1. Средна телесна повреда,
представляваща мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание - разстройство на
здравето, временно опасно за живота, причинило болки и страдания за повече от
30 дни;
2. Средна телесна повреда,
представляваща фрактури на VII-VIII- IX-X леви ребра по средна аксиларна линия
- разстройство на здравето, причинило продължително ограничение на движенията
на снагата за повече от 30 дни;
3. Средна телесна повреда,
представляваща множествени фрактури на таза - двустранно счупване на левия
ацетабулум; фрактура на долното рамо на лявата седалищна кост; фрактура на
долното рамо на лявата пубисна кост; фрактура на лява илиачна кост и фрактура
на лявата сакроилиачна става; непълно разделяне на симфизата и двустранно на
сакроилиачните стави - разстройство на здравето, временно опасно за живота,
причинило трайно затруднение на движенията на снагата и долните крайници;
4. Средна телесна повреда,
представляваща компресионна фрактура на 5-ти поясен и 1-ви опашен прешлен -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинило трайно
затруднение на движенията на снагата;
5.Средна телесна повреда, представляваща травматични увреждания на
коленните връзки на лява колянна става, с неубедителни данни за фрактура на
пателата - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинило
трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник;
6. Множество охлузвания в областта на
лявата страна на тялото с масивни кръвонасядания - разстройство на здравето,
причинило физически болки и страдания за повече от 30 дни;
Ищецът бил настанен в ХО при МБАЛ "Христо Ботев" - гр.Враца,поради
множество оплаквания. Чувствал силна болка в областта на ребрата, главата,
гръдния кош и левия долен крайник.Били извършени множество консултации и
образни изследвания на цялото тяло, при което са констатирани гореописаните
телесни увреждания. Поради характера и тежестта на множествените фрактури на
тазовия пръстен, е взето решение Ю.К. да бъде опериран в планов порядък в УМБАЛ
"Софиямед" ООД, където е преведен на 07.11.2018г. На същата дата е
извършена и оперативната интервенция, като фрактурите на тазовите кости са
остеосинтезирани със съответните импланти, с цел фиксация на фрактурираните
кости и спомагане на оздравителния процес.
На 14.11.2018 г. бил изписан от лечебното заведение, като са му дадени
препоръки за провеждане на рехабилитационни процедури, медикаментозно лечение и
при движение да използва помощни средства.
С цел проследяване на здравословното му състояние, на 08.01.2019 г. е
осъществил консултация с ортопед- травматолог в УМБАЛ „Софиямед".
Извършено му е рентгеново изследване, с цел проследяване фиксацията на костта
след поставянето на остеосинтезираните импланти. Също така му е предписано и
медикаментозно лечение.
Поддържа се ,че от получените травми е изпитал изключително силни по
интензитет физически болки и страдания. Около месец след ПТП,бил неподвижен, на
легло, нуждаел се от чужда помощ за ежедневни, елементарни действия, в т.ч.
хранене и тоалет и т.н. С цел постепенното му връщане към нормалния житейски
ритъм, той осъществявал рехабилитационно лечение, раздвижвал се, доколкото това
е възможно.
Твърди,че от загубата на съзнание,изпитва главоболие и световъртеж. С цел
овладяване на болковия синдром и към момента
приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.
Счита,че описаните физически и емоционални травми и съпътстващите ги болки,
страдания, неудобства и затруднения в ежедневието му са неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП на 29.10.2018г. и с оглед на
справедливостта,следва да бъдат репарирани.
Поддържа,че е претърпял и имуществени вреди, във връзка с наложилата се
оперативна интервенция и поставянето на остеосинтезни импланти в размер на
1817,00 лв., както и наложилите се консумативи след нея, продължителното
медикаментозно лечение, прегледи, рентгенови изследвания и потребителски такси
в размер на 831,38 лв., съобразно приложените фискални документи или общо сума
в размер на 2648.38лв..
Твърди,че към датата на ПТП по отношение на л.а." Тойота Хай лукс"
с peг. № СВ **** КР е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица №BG/01/118002055810, със срок на
действие от 25.07.2018 г. до 24.07.2019г.,поради което ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по така предявените претенции.
Съобразявайки се с чл.380 КЗ, с писмо от 26.11.2018 г. предявил пред
застрахователното дружество претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца. С писмо № 310—01—
10408/05.12.2018 г. ответното дружество изискало да бъдат представени редица
документи от образуваното и намиращо се на производство и към момента досъдебно
производство № 647/2018 г. по описа на РУ- Козлодуй,които ищецът бил в
невъзможност да представи,както и влязъл в сила краен акт, поради етапа, в
който се намира разследването по досъдебното производство.
Счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сума в размер на 125 000,00
лв., за претърпените от него неимуществени вреди, както и със сума в размер на
2 648,38 лв.за претърпените от него имуществени вреди.
Позовава се на разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ
във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и поддържа,че застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от
изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до
датата на плащането на обезщетение.
При така изложеното и допуснато изменение в петитума на исковата молба с
определението по чл.374 ГПК,сезира съда с искане да постанови решение, с което
да осъди ответника ЗАД "Алианц България" АД да му заплати следните
суми:125 000,00 (сто двадесет и пет хиляди) лв. - главница, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ПТП от 29.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 26.02.2019 г. - датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателно
изплащане на обезщетението и сумата 2648,38 (две хиляди шестстотин четиридесет
и осем лева и тридесет и осем ст.)- главница, представляващи обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от ПТП от 29.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 26.02.2019 г. - датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателно
изплащане на обезщетението.При уважаване на исковете претендира присъждане на направените
разноски по делото.
В законоустановения срок,ответникът е упражнил правото си да подаде
отговор.
Приема предявения иск за процесуално допустим, но счита,че е неоснователен,
поради което оспорва същия.
Поддържа,че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността му по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
за вредите, които ищецът твърди да търпи, като в тази насока излага правни
съображения.
Счита,че изложените в исковата молба
твърдения,не са подкрепени с доказателства, а размерът на претенцията е
необосновано и многократно завишен. Заявеното в исковата молба не отговаря на
обективната действителност.
Признава,че е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключен между ЗАД „Алианц България"
и собственика на лек автомобил „Тойота Хайлукс" с peг. № СВ****КР, валидна
към 29.10.2018 година - датата на настъпване на процесното ПТП.
Доколкото не са налице доказателства за влязла в сила присъда, обуславящи
прилагането на чл.300 от ГПК:оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП,оспорва
претендираните увреждания да са в причинно- следствена връзка с твърдяното
събитие.
Твърди, че получените увреждания от пострадалия не са последица на виновно
поведение на водача на лек автомобил „Тойота Хайлукс" с peг. № СВ****КР.
Алтернативно твърди, че водачът на лек автомобил „Тойота Хайлукс" с peг.
№СВ****КР,е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП,като не
е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Ударът
е настъпил в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил и същият не
е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие.Счита,че не може да се приеме, че е налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени елементи
за осъществяването му са вината и противоправното поведение.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и
застрахователят дължи обезщетение за вредите, ако и дотолкова, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увредените лица.В процесния случай,
застрахованият не е отговорен за възникване на произшествието, поради което не
може да бъде ангажирана и отговорността на неговият застраховател.
Въвежда възражение в условията на евентуалност за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Твърди, че пътното превозно средство с животинска тяга, управлявано от
ищеца, не е било оборудвано със задължителните съгласно чл. 71 ЗДвП два бели
или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад. От
приложените по делото доказателства е безспорно установено, че ПТП е настъпило
в тъмната част на денонощието.
Твърди, че ППС с животинска тяга не е имало право да бъде управлявано на
мястото на настъпване на произшествието, тъй като не е било регистрирано от
Службите за контрол, определени от кметовете на общините в нарушение на
изискванията на чл. 167, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
С оглед на така изложеното,поддържа,че с поведението си пострадалият в
значителна степен е допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен
резултат.
Счита,че твърденията на ищеца, по отношение на претърпените болки и
страдания не се подкрепят от доказателствата и претендираната сума като
обезщетение от 125 000.00 лева не кореспондира с претърпяното. Обезщетението не
е съобразено и със съдебната практика, нито със социално - икономическата обстановка
в страната и този размер е завишен.
Позовава се на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.Поддържа,че обезщетение се дължи само
за доказани вреди,които не се презюмират,следва да бъдат оценени разумно, въз
основа на равнопоставеност, отнесена към негативните последици понесени от
пострадалото лице, така че обезщетението да не се превърне в неоправдан източник
на приходи.
Поддържа,че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
акцесорния иск за лихви.
Оспорва и претендираните имуществени вреди, както по основание, така и по
размер.
Оспорва изцяло акцесорните претенции за лихви върху претендираните
обезщетения,досежно началният момент от който се претендират.Сочи,че видно от
приложените по делото доказателства, от пострадалия са изискани документи,но
такива не са представени,поради което твърди,че не е в забава.
Твърди,че претендираните лихви са от дата, предхождаща процесното ПТП.
В установеният от закона срок ,ищецът е упражнил правото си да подаде
допълнителна искова молба.
Счита, че са неоснователни, голословни и бланкетни възраженията за
неоснователност на исковата претенция, направени от страна на процесуалния
представител на ответното дружество.
Поддържа,че с исковата молба са представени писмени доказателства
установяващи изложените в нея обстоятелства и е сезирал съда с относими за
изясняване на спора доказателства.
Сочи,че ответникът е признал наличието на валиден застрахователен договор
по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на
увреждащия л.а., сключена при дружеството и счита, че оспорването на предявения иск
е необосновано.
Счита, че заявеният размер на обезщетението,не е нито прекомерен, нито
завишен, респ. несправедлив.То кореспондира напълно с получените от ищеца
телесни увреждания , периода му на лечение и възстановяване, както и с
изживения стрес. Претендираното обезщетение за имуществени вреди, претърпени от
ищеца, изцяло е съобразено със сторените от него разходи, свързани с лечението
на телесните му увреждания, получени при ПТП от 29.10.2018г., поради което
наведеното с писмения отговор на ответника оспорване на размера счита за
напълно неоснователно и необосновано.
Компетентни отговори на въпросите относно механизма на получаване, лечение
и възстановяване на посочените в исковата молба телесни увреждания на ищеца
счита, че биха дали исканите експертизи.
Оспорва въведеното възражение за съпричиняване вредоносния резултат от
страна на ищеца.Твърди,че ищецът законосъобразно, правомерно и съобразено с
правилата за движение на ППС с животинска тяга се е движел по път III- 101,
между селата Бутан и Гложене, обл. Враца. Механизмът на самото ПТП е такъв, че ищецът
е бил поставен в ситуация, в която не е имал време за реакция по какъвто и да е
начин за избягване настъпването на конкретното ПТП и последиците от него.
Оспорва твърдението на ответника,че в конкретния случай се касае за
настъпване на „случайно деяние".
Сочи,че с исковата молба са представиени всички писмени материали, с които
разполага и са относими и необходими по делото, ангажирани са и всички допустими
доказателствени искания, с цел провеждане на пълно и главно доказване на
исковата претенция. Образуваното досъдебно производство по повод възникналото
на 29.10.2018 г. ПТП, при което е пострадал ищецът все още не е приключило,
поради което няма влязла в сила присъда или друг влязъл в сила акт на
наказателния съд.
Оспорва възражението касаещо претендираните лихви, заявява, че в
исковата молба е допусната техническа
грешка, като е претендирана законна лихва от 26.02.2018 г.
Сезира съда с искане да допусне поправка на техническа грешка в петитума на
исковата молба ,като за начална дата на претенцията за законна лихва да се
счита 26.02.2019 г., а не 26.02.2018 г.
С определението по чл.374 ГПК,съдът е допуснал изменението на петитума на
исковата молба ,относно началния момент от който се претендира лихва.
Ответникът в срок е упражнил правото си да
подаде отговор на допълнителната искова молба.
С допълнителния отговор ответникът
посочва,че поддържа изцяло подадения отговор на исковата молбата,направените с
него оспоравния,възражения и доказателствени искания.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 КЗ вр.380 КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на законна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 КЗ.
Исковете са допустимо предявени.Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и
процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна
против надлежна страна,при спазване
разпоредбата на чл.380 КЗ.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
Ответникът е признал съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на наличието на застраховка
"Гражданска отговорност по отношение на л.а."Тойота Хайлукс" с
peг. №СВ **** КР към датата на събитието - 29.10.2018г. -полица №BG/01/118002055810
със срок на действие от 25.07.2018г. до 24.07.2019г. валидна до 16.08.2018 г.,
сключена със ЗАД"Алианц България АД,коет обстоятелство е отделено от съда
като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Страните спорят,относно:механизма на ПТП,вината на водача на увреждащия автомобил, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, размера и основателността на иска за присъждане на обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.
В константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални документи, актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и останалите си възражения.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:
От фактическа страна
Като доказателство по делото, е приет Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег.№288р-11389 от 29.10.2018г. съставен от
служители на РУП-Козлодуй.
В него е отразено,че на 29.10.2018г.
около 18.05ч. на път III-101,км.82+231,1 между с.Бутан и с.Гложене е настъпил
пътен инцидент между Т.А.Т. управлявал л.а." Тойота Хайлукс", с peг.
№ СВ **** КР,СУМПС283056707,валидно до 28.07.2026 г.,без употреба на
алкохол,застрахован в ЗАД"Алианц България" и ППС с животинска
тяга/каруца/,собственост на Ю.С.К. ЕГН********** ***,без употреба на
алкохол.Отразено е също обстоятелството,че двете превозни средства са изцяло
увредени,както и телесните увреждания на участниците в пътния инцидент.
Посочена
е като причина за пътния инцидент,управлението на МПС с превишена скорост и движението на
ППС/каруца/без необходимата сигнализация.
Отразено
е образуването на ДП -647/2018г.,което към настоящият момент не е приключило.
От показанията на разпитаните свидетели се установява следното:
свид.Т.А.Т.-очевидец,водач на МПС
участник в инцидента,поради продължително бодуване,не се яви да свидетелства и
съдът го заличи като свидетел.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е разпитана
свидетелката М.К.,съпруга на ищеца. Същата установява,че след като разбрала за
инцидента,отишла там и видяла,че каруцата била качена на едно дърво,съпругът и
викал,че ще умре,след което паднал и го закарали в болница.Не можел да ходи и
казали,че трябва да му се направи операция.
Установява,че при
лечението му в различни болнични заведения го придружавала тя,тъй като той не
можел сам да се обслужва, във всичко тя му помагала,както и това,че и сега при
прегледи го придружава.В болницата тя го гледала, той бил абсолютно неподвижен,
само нея пуснали вътре. Той непрекъснато и казвал , "че е прескочил
трапа"и преживявал случилото се.Бил в болницата около 10-на дни, после се
прибрали в къщи, бил с проходилка, не можел да се движи без нея.Помагала й
дъщеря им,за да го качат на леглото,помагали му като вдигали увредения крак,
защото той сам не можел.От Социалните служби им донесли тоалетна,защото той не
можел да ходи в тоалетната,която имали и всичко ставало в легена, в хола. Той не
бил пълен човек. Топлела вода на печката, измивала го. Без нейната помощ той не
можел да се обслужва.Продължавал да търпи болки и сега.
Съдът кредитира показанията на свидетелката и дава
вяра на същите ,тъй като те не противоречат на останалите събрани в
производството по делото доказателства.
От заключението на вещите лица по назначените
основна и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска
експертиза,които не се оспориха от страните и са приети от съда като обективно
и вярно изготвени се установява следното:
Произшествието е станало през тъмната част от
денонощието на 29.10.2018г. около 18,05ч. на път III-103,между селата Бутан и Гложене на около
1700метра,след табелата край с.Бутан.
Пътната настилка е от дребнозърнест
асфалт,без неравности и препятствия по нея в границите на местопроизшествието.
Участъкът от пътя е прав без завой.Движението в участъка се осъществява
двупосочно,като пътното платно е разделено на две ленти с прекъсната бяла
линия.И двете пътни ленти са с ширина по 3,30 метра.От дясната страна на пътя
се намира банкет с широчина 1,50 метра с дребнозърнест чакъл.От дясната страна
не е изградена канавка.От лявата страна банкета е с широчина 1,50 м.,с дребен
чакъл,канавка не е изградена.
Вещото лице е изчислило,че скоростта на
товарния автомобил"Тойота Хайлукс" преди удара с каруцата е била около
57 км/ч.Мястото на удара между МПС и ППС е в дясната лента за движение по
посока на движение на товарния автомобил и каруцата и се намира на около 36
метра от ориентира по дължината на платното за движение.
Вещото лице установява следният механизъм
на процесното ПТП.Товарният автомобил"Тойота Хайлукс"с рег.№СА****НВ
се е движил в дясната лента на платното за движение на път III-103 в посока
от с.Бутан към с.Гложене със скорост от около 57 км/ч.Пред товарния автомобил в
дясната лента на платното за движение попътно се движела каруцата,теглена от
конски впряг със скорост около 3,6 км/ч.Движението е било интензивно и водачът
на товарния автомобил се е движел с включени къси светлини на фаровете.В
определен момент при разминаване на товарния автомобил с насрещно движещо се
МПС се блъснал челно в каруцата,която не е била оборудвана за движение през
тъмната част на денонощието със светлоотразители и отзад в ляво светещо тяло,излъчващо бяла
или жълта добре различима светлина. Водачът на товарния автомобил е възприел
конската каруца в непосредствена близост и не е могъл да избегне удара с
аварийно спиране и отклонение на автомобила от дясната в лявата лента на
платното за движение по посока на движението си.
В резултат на удара,ищецът под действието
на инерционните сили е паднал от каруцата и се е установил на банкета в дясно
от платното за движение.
В резултат на удара,водачът на товарния
автомобил се е преобърнал няколко пъти
на платното за движение,след което е напуснал платното за движение в дясно по посока на движението и
плъзгайки се на дясната си странична част се установил в затревената площ,както
е показано на скицата на ПТП.
От техническа гледна точка,вещото лице
приема,че причината за процесното ПТП е неправилно движение по дясната лента на платното за
движение на каруцата,теглена от конски впряг,която не е била оборудвана за
движение през тъмната част на денонощието със светлоотразители и отзад в ляво
светещо тяло,излъчващо бяла или жълта
добре различима светлина и несъобразена скорост на товарния автомобил с
разстоянието на видимост при движение на автомобила с включени къси светлини
при разминаване с насрещно движещо се МПС,поради което е блъснал каруцата.
По въпроси поставени от ответника вещото
лице е дало заключение,че ако каруцата е била оборудвана с необходимите
светлоотразителни знаци и светлинни сигнали,при нормални пътни условия би била
видима от техническа гледна точка от разстояние от около 150 метра.Изчислило е
опасната зона за спиране на товарния автомобил в два варианта и предотвратим ли
е бил удара за водача на МПС.При липса на светлинна сигнализация на каруцата ,тя
е попаднала в опасната зона за спиране на товарния автомобил при движение с 57
км/ч.В конкретната пътнотранспортна обстановка при възникналата опасност
водачът на товарния автомобил е трябвало да предприеме аварийно спиране без да
напуска дясната половина на платното за движение.
В Допълнително заключение,вещото лице е
отговорило на поставените му от страните допълнителни въпроси.Установило,е че
конската каруца се е намирала на
разстояние около 50 метра в момента на попадането й в осветената зона,което е
изминато от товарния автомобил за 3,16
секунди.При движение ходом на конската каруца 3,6 км/ч от момента на попадането
й в осветената зона на т.а"Тойота Хайлукс" до момента на удара е
изминала около 3,16 метра.Водачът е имал ограничени възможности за
възприятие,поради обстоятелството,че се движил в тъмната част на денонощието
при включени къси светлини.Към момента на протичане на произшествието,е имал
възможността да приеме каруцата с натоварена слама на осветената само от
фаровете зона на разстояние не по-малко от :напред и напред вляво на
автомобила-50 метра ,напред,в дясно на автомобила -50метра.
Поради интензивния трафик в условията на
произшествието товарният автомобил не е имал техническа възможност да се движи
на дълги светлини.При движение с включени къси светлини на фаровете водачът е
бил длъжен да съобразява скоростта си на движение с разстоянието на осветеност
и при наличие на други ППС пред него да реагира с намаляване на скоростта или
да предприеме аварийно спиране при внезапна поява на препятствие. Максимално
допустимата скорост за МПС в процесния участък от 90км/ч в никакъв случай не е
определяща за водачите и не ги задължава да се придвижват с тази скорост
особено в усложнената пътнотранспортна обстановка,в която се е намирал.
При наличие на светлинна сигнализация не би
попаднала в опасната зона за спиране.
В проведеното съдебно заседание вещото лице
поясни,че в дадения момент,когато е настъпил пътния инцидент, условията са били такива,че водачът на МПС е карал на къси светлини,при недобра видимост, насрещно движещи се
автомобили.Налагало се е да кара с т. нар.
"съобразена скорост", с такава скорост, че да може да спре ако в
рамките на осветената част на фаровете се появи нещо.Трябвали са му 20-30 см,
за да се размине с каруцата. Достатъчно е било да завърти волана наляво и да
избегне удара. Ударът е в задното ляво колело на каруцата. Това е границата на
габарита на каруцата, левия габарит.
От приетите ,като доказателства по
делото ИЗ№11283 от ХО при МБАЛ-АД Враца и ИЗ №32539 от КОТХРРХ-УМБАЛ СОФИЯ МЕД
и заключението на вещото лице Д-р К. се установява,че пострадалият е бил на
лечение в болничното заведение в гр.Враца от 29.10.-06.11.2018г.с
диагноза:мозъчно състресение,без изпадане в безсъзнание/комоционна кома/,контузия
на гръдния кош и долен ляв крайник,счупване на 7-мо,8-мо,9-то и 10-то леви
ребра,счупване на кости на тазовия пръстен на таза вляво-долното рамо на лява срамна
кост,лявата седалищна кост и лявата ставна ямка на
таза/многофрагментно/.,счупване на 5-ти поясен и 1-ви кръстцов сблъсък прешлен
ГКС-15 точки,охлузвания на главата,тялото и крайниците.
По време на престоя е проведено
медикаментозно лечение,като след стабилизирането му е насочен към
специализирана клиника СОФИЯМЕД-София.Там е бил на лечение от
07.11.-14.11.2018г.с диагноза:счупване на лявата ставна ямка на таза,оперативно
наместване с метална фиксация с плака.На 07.11.2018г. е извършена операция
№1332-оперативно наместване с метална фиксация с плака.Извършено му е
кръвопреливане и медикаментозно лечение.Изписан с препоръки за придвижване с помощни
средства,антитромботична профилактика и извършване на рехабилитационни
мероприятия.
Вещото лице е дало заключение,че е
налице причинно-следствена връзка между установения механизъм на ПТП и
причинените телесни увреждания на ищеца.По механизъм уврежданията отговарят да са получени от удари с/или върху твърди предмети и могат да бъдат
получени по начин и време посочени в ДП,т.е от сблъсък между каруца и лек
автомобил и падане на возещият се в каруцата на пътното платно.
При прегледа на ищеца от вещото лице на
10.10.2019г.,същото е констатирало походка с накуцване в ляво с едно помощно
средство.Налице са остатъчни явления от получените травми,касаещи счупването на
костите на таза.Ищецът не е напълно възстановен от получените увреждания и
прогнозата за развитие на здравословното му състояние с напредване на възрастта
е песимистична.
В съдебно заседание вещото
лице,поясни,че има препоръка, видно от епикризата от
Клиника по оперативна травматология - София, за придвижване с помощни средства,
за профилактика. Не е установил по делото да има доказателства за проведена
рехабилитация. Необходими са такива рехабилитационни действия, тъй като след
всяко такова операционно действие, е препоръчително, но не е задължително, да
се извършват такива дейности. Пълно възстановяване от тази травма не е налице,
тъй като счупването на таза и последващото лечение винаги имат последствия,
които е описал при прегледа - ограничение на движението в тазобедрената става,
също така може да настъпи скъсявяне, впоследствие коксартроза и т.н.
Не е
констатирана травма в коляното и при прегледа.
Предвид така
установената фактическа обстановка,съдът приема следните правни изводи.
Налице са
основания за ангажиране на отговорността на
застрахователното дружество-ответник по делото,а именно:наличие на
валидно застрахователно правоотношение,сключен даговор за задължителна
застраховка"Гражданска отговорност",относно процесния автомобил.
Механизмът на процесното ПТП е установен от
приетия констативен протокол,ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила
относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления,както й от
приетата по делото автотехническа експертиза,която съдът изцяло кредитира,като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните.
Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства-установява се настъпването на ПТП на сочената дата,причинено
виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на вреди за ищеца,както и причинно-следствена връзка
между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.Същият се е движел с
несъобразена скорост и е могъл да избегне удара с каруцата.
Виновен за настъпване на вредоносния
резултат е и ответникът,който неправилно се е
движел с каруцата,теглена от конски впряг,която не е била оборудвана за
движение през тъмната част на денонощието със светлоотразители и отзад в ляво
светещо тяло,излъчващо бяла или жълта
добре различима светлина.
Възражението на ответника,че ППС с
животинска тяга не е имало право да бъде управлявано на мястото на настъпване
на произшествието, тъй като не е било регистрирано от Службите за контрол,
определени от кметовете на общините в нарушение на изискванията на чл. 167, ал.
2, т. 4 ЗДвП,остана недоказано,тъй като същият не ангажира относими
доказателства за оборването му.
Установява
се настъпването на вреди за ищецът,както и причинно- следствената връзка между
виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
От заключението на СМЕ, и от
показанията на разпитания свидетел по делото се установява,че в резултат на
инцидента ищецът е претърпял болки,страдания и неудобства,окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди.Същите са в причинна връзка с
произшествието и поведението на водача на застрахования лек автомобил,тъй като
се установи,че ищецът е пострадал именно при посочения инцидент.Осъществени са
следователно предпоставките,ангажиращи отговорността на ответника.Увреденият,спрямо
който застрахованият водач е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
ответника.
Преценката за размера на дължимото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се извършва от съда за всеки конкретен случай по
справедливост и вътрешно убеждение,като понятието справедливост не е
абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички специфични за конкретното
дело обстоятелства и доказателства.С оглед определяне на справедлив размер на дължимото в случая
обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде съобразена възрастта на
ищеца, характера,степента и продължителността на търпените от него болки и
страдания от причинените от ПТП травми,прогнозата за здравословното му
състояние,както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението-настъпилото ПТП.
Вследствие на инцидента на ищеца са причинени телесни
повреди:мозъчно
състресение,без изпадане в безсъзнание /комоционна кома/,контузия на гръдния
кош и долен ляв крайник,счупване на 7-мо,8-мо,9-то и 10-то леви ребра,счупване
на кости на тазовия пръстен на таза вляво-долното рамо на лява срамна
кост,лявата седалищна кост и лявата ставна ямка на таза/многофрагментно/.,счупване
на 5-ти поясен и 1-ви кръстцов сблъсък прешлен ГКС-15 точки,охлузвания на
главата,тялото и крайниците.След стабилизирането му в МБАЛ-гр.Враца е насочен
към специализирана клиника СОФИЯМЕД-София.Там е бил на лечение от 07.11.-14.11.2018г.с
диагноза:счупване на лявата ставна ямка на таза,оперативно наместване с метална
фиксация с плака.На 07.11.2018г. е извършена операция №1332-оперативно
наместване с метална фиксация с плака.Извършено му е кръвопреливане и
медикаментозно лечение.От тази травма не е възстановен и към настоящия момент,движи се с накуцваща походка и помощно
средство и прогнозата ,с оглед възрастта му е песимистична.
Налице е влошаване на
психо-емоционалното му състояние,но
симптомите са отшумели.Съдът взема предвид на първо място
продължителността и интензитета на претърпените от пострадалия болки и
страдания,които продължават и към настоящия момент.След инцидента същият е бил
в невъзможност да се се грижи сам за себе си,,включително за биологичните си и
хигиенни нужди,което му е тежало и го е карало да се чувства непълноценен и в
тежест на околните.
При обезщетяване на претърпените от
ищецът неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 11.08.2018г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10420000лв.,независимо от броя на
пострадалите лица.
По гореизложените съображения,съдът
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди за причинените
на ищецът телесни увреждания сума в размер на 80 000 лв.
При този правен извод ,съдът дължи
произнасяне по своевременно въведеното от ответника с отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване от страна на ищецът.Съдът приема за доказано
възражението.Ищецът е участник в пътен инцидент,като водач на ППС-каруца.Пътното превозно
средство с животинска тяга, управлявано от ищеца, не е било оборудвано със
задължителните съгласно чл. 71 ЗДвП два бели или жълти светлоотразителя отпред,
два червени светлоотразителя отзад. От приложените по делото доказателства е
безспорно установено, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието.
При така приетото по-горе съдът приема,че е налице съпричиняване,което
съдът определя в размер на 50% или на ищеца следва да се присъди сума в размер
на 40 000 лв.До този размер искът е основателен и доказан,а за горницата,над
тази сума до заявения размер от 125 000 лв.,като недоказан главният иск подлежи
на отхвърляне.
Предвид основателността на главната
претенция,като основателна следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
По иска за имуществени вреди
По делото са приети ,като
доказателства фактури и касов бон/стр.18 до 26 включително/,които не са
оспорени от ответника.
От тях се установява,че ищецът е
сторил разходи ,както следва:фактура от 06.11.2018г. и касов бон за сума в
размер на 46.40лв.-потребителска такса,фактура от 14.11.2018г. и касов бон за сума-72.00лв.за закупена
проходилка,издадена от Клиник Инвест ЕООД,фактура и касов бон от 14.11.2018г.
за сума 40.60-потребителска такса издадени от УМБАЛ Софиямед ООД,фактура от
23.11.2018г. издадена от доставчик Славея фарм ЕООД за сума 146.10лв.,закупено
лекарство Ксарелто 10мгх10тб.,фактура от 08.01.19г. за закупени лекарства и
касов бон -на стойност 211.27 лв.,аптека София мед,3 броя касови бона издадени
от ДКЦ София мед от 08.01.2019г. за образна диагностика на
стойност:45.00лв.,10.00 лв. и 100лв. консултативен преглед при професор Д-р А.Й.-ортопедия
,касов бон от 16.11.2018г.за сума 48.70лв.,касов бон от 13.11.2018г.за сума
8.11 лв. и касов бон от 15.11. за сума 5.80лв.-закупени лекарства,фактура от
08.11.2018г. издадена от УМБАЛ София мед ООД за сума 1817.00 лв.-Реконструктивна
плака аркообразна. и касов бон.
Заплатените суми,съответстват по
период на проведеното лечение на пострадалия,закупените лекарства също са
свързани с лечението му и получените телесни увреждания.
Чрез тях ищецът е установил
имуществени вреди в размера,който е заявил-2 648.38 лв.
При така изложеното ,съдът приема
искът за основателен и доказан.При уваженото възражение за съпричиняване следва
безщетението за имуществени вреди следва да бъде редуцирано до сума
в размер на 1324.19 лв.
Съгласно
чл.432,ал.1 КЗ,отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането.Разпоредбите на новия КЗ обаче предвиждат,че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по-късен момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ,към
която препраща чл.558 ал.1 от КЗ,застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение,ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106,ал.3 и 2.изтичането на срока по чл.496,ал.1,освен в случаите,когато
увреденото лице не е представило доказателства,поискани от застрахователя по
реда на чл.106,ал.3.
В случая ищецът е предявил по реда на чл.380 от КЗ срещу
ответника претенция,видно от щемпела върху искането -26.11.2018г..С писмо изх.№310-01-10408/05.12.2018г.
ответникът е изискал от ищеца да представи допълнително подробно описани
материали от образуваното ДП,които към онзи момент не са налице,като част от
тях не са налице и към настоящия момент. Уведомил е ищеца,че ако не са
налице,няма основание да му изплати застрахователно обезщетение. На основание
чл.496 ал.4 от КЗ ответникът също е разполагал с възможност да изиска
документи,които е считал,че са му необходими.Наред с това представените на
ответника документи са били достатъчни ,за да се произнесе по претенцията,с
която е бил сезиран.
С Определение №332 от
19.07.2018г.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК по ч.т.д.№1614/2018г. по
описа на ВКС,1-во т.о е прието,че изискването от застрахователя на одпълнителни
документи,извън представените от увреденото лице по чл.498,ал.2 КЗ,при
положение,че разпоредбата на чл.496,ал.3 КЗ защитава ползвателя на
застрахователна услуга,ако той не е представил определени документи,срещу
отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му,
е недобросъвестно поведение,в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция,както е и в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл.106,ал.5 КЗ.
С оглед горното,съдът приема,че обезщетението за имуществени
и неимуществени вреди,следва да бъде изплатено ведно със законна лихва считано
от 26.02.2019 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция до окончателно изплащане на обезщетенията,така както е
поискано в исковата молба.
По
разноските:
При този изход на спора,на
основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска.
Ищецът е освободен от внасяне на
д.такса и от разноски при условията на
чл.83 ал.2 от ГПК и е защитаван безплатно от адвокат на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение на адв. адв.И.Ж.
от САК със съдебен адрес ***, определено по реда чл.7,ал.2,т.2 и т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
сумата- 2582.69 лв. и чл.2 ал.5-възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените
искове,за всеки един поотделно за оказаната безплатна помощ на ищеца.
Ищецът макар и освободен от внасяне на разноски е заплатил 100лв. разноски
за допълнителната автотехническа експертиза. Съобразно уважената част от
исковете му ,следва да му бъде присъдена сума в размер на 32.37 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-гр.Враца държавна такса в размер на 1 652.96 лв.,определена
върху уважената част от исковете,както и сумата 550 лв. изплатена от бюджета на
съда за вещи лица,доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и
разноски.
Ответникът прави искане за
присъждане на разноски-внесени суми за възнаграждения на вещи лица и такси за
издадени съдебни удостоверения.Съдът му определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на сумата от 450 лв. или общо разноски в размер на 815лв. и такива
следва да му бъдат присъдени в размер на 551.16лв.,съобразно
отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД"АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление: София, бул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.С.К., ЕГН********** чрез адв.Й.Д. ,от САК по посочената по делото
банкова сметка ***./четиридесет хиляди
лева/,обезщетение за претърпените неимуществени вреди,вследствие на ПТП от 29.10.2018г.,които
неимуществени вреди се изразяват във физически болки,страдания и
неудобства,претърпени от ищеца в ведно със законната лихва върху сумата,считано от 26.02.2019 г.до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата чу част над сумата от 40000лв.до
заявеният размер от 125 000 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД"АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление: София, бул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.С.К., ЕГН********** чрез адв.Й.Д. ,от САК по посочената по делото
банкова сметка ***.19 лева/хиляда триста
двадесет и четири лева,19 стотинки/ обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на ПТП от 29.10.2018г.,които неимуществени вреди се изразяват
в разходи за лечението му,лекарства потребителски такси, закупуване на помощни
средства за придвижване, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 26.02.2019 г.до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата чу част над сумата от
1324.19лв. до заявеният размер от 2
648.38лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД"АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление: София, бул.*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38,ал.2,вр.
с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адв. И.Н.Ж. от
САК със съдебен адрес ***, определено по реда чл.7,ал.2, т.2 и т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата- 2582.69 лв. и чл.2 ал.5-възнаграждението
се определя съобразно вида и броя на
предявените искове,за всеки един поотделно.
ОСЪЖДА ЗАД"АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление: София, бул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.С.К., ЕГН********** по посочената по делото банкова сметка ***.41 лева.,съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Ю.С.К., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: София, бул.*** деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер
на сумата 551.15 лв.
ОСЪЖДА ЗАД"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ"АД,ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: София, бул.*** ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.*** представлявано от Б.М. и С.С.-изп.директори ДА ЗАПЛАТИ вр. с чл.83 от ГПК,в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД-гр.Враца
сумата в размер на 1 652.96 лв.-държавна
такса върху уважената част от исковете ,както и сумата 550 лв. изплатена от
бюджета на съда за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: