Решение по адм. дело №1385/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл. /.

Образувано е по жалба против заповед № 45/25.02.2025 г. на ИД на ДФЗ за прекратяване на служебно правоотношение, подадена от Н. И. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4, ап.11, чрез адв.Г..

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с подробни аргументи, че доколкото жалбоподателят е първият заемащ процесната длъжност няма друг служител, който да може да се противопостави на неговото възстановяване, съответно няма друг служител, заради чието възстановяване на работа Н. на свой ред може да бъде законно уволнен.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Представя се подробна писмена защита.

За ответната страна, ИД на ДФЗ, се заема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства (представената административна преписка), намира за установено следното:

Предмет на процесното оспорване е заповед № 45/25.02.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл.107, ал.1, т.6 и чл.108 ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.

Като основание за постановяване на този си акт ответникът е посочил необходимостта от освобождаване на длъжността „Началник на отдел“ за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител по влязло в сила съдебно решение.

В т.1 до т.4 на заповедта е изложено, че длъжността първоначално е била заемана от Н., който е освободен от нея, което уволнение е оспорено по съдебен ред. На освободената длъжност е назначен Ж. Г., който също е бил освободен след определен период. В изпълнение на влязло в сила съдебно решение и поради отмяна на заповедта за неговото уволнение, Н. е възстановен на същата длъжност. С ново влязло в сила съдебно решение, съдът постановява възстановяването на Ж. Г. на заеманата от него длъжност „Началник на отдел“, което налага освобождаването на Н. Н..

По делото няма спор по фактите.

Не е спорно по делото, че с процесната заповед е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Установява се и че със заповед със следващ номер (л.94) се възстановява Г. на работа, чието пък служебно правоотношение е прекратено с последваща заповед – л.95.

Каза се, спорът е чисто правен при това по идентичен казус между същите страни е налице влязъл в сила съдебен акт.

Не е спорно между страните, че именно жалбоподателят по настоящото дело Н. първоначално е заемал процесната длъжност – видно от т.1 на оспорената заповед. Същият е бил назначен на тази длъжност още през 2012 г. – заповед № 1077 от 31.07.2012 г. на л.50 по делото, след което са последвали многобройни заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение, които са отменяни от съда, съответно Н. е възстановяван на работа.

Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. В конкретния случай Г. не е заемал преди Н. същата длъжност, което е признато в т.1 на оспорената заповед. Считано от 01.08.2012 г. Н. е назначен на длъжност Началник отдел Специализирана администрация на Областна дирекция - Пловдив, отдел "Регионална разплащателна агенция - РА", ДФЗ. След многократни заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение, отменени по съдебен ред и последващи възстановявания на работа /общо седем такива - със заповеди от 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. – заповеди и съдебни решения на л.51 и сл. /, на 23.04.2024 г. Н. е възстановен и допуснат на работа, считано от същата дата на заеманата от него длъжност Началник на отдел "Регионална разплащателна агенция - РА" в ОД на ДФЗ - Пловдив с месторабота в [населено място]. На 25.02.2025 г. е прекратено служебното правоотношение на Н. с мотиви, че заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност.

Предвид многократно отменените незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на Н. за заеманата от него длъжност, служебното му правоотношение в ДФЗ се счита за непрекъснато от датата му на първоначално назначаване - 01.08.2012 г. Не може да се приеме, че Г. е заемал тази длъжност преди него (това се признава и от ответника дотолкова доколкото в самата прекратителна заповед е посочено, че именно Н. е заемал процесната длъжност първоначално), както и че по отношение на Н. са налице предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение, поради възстановяване на незаконно уволнен служител, което прави настоящата заповед незаконосъобразна като издадена при липсата на материално-правните предпоставки за това.

Съдът намира за нужно да посочи следното:

Макар и мотивите на съдебно решение да не се ползват със сила на пресъдено нещо, ответната администрация е следвало да вземе предвид и се съобрази с тези по влязлото в сила съдебно решение № 1699 от 12.10.2022г. по АД № 1638/2022 г. на АС – Пловдив и потвърждаващото го решение № 5300 от 18.05.2023 г. по АД № 11894/2022 г. на ВАС, които третират абсолютно едни и същи факти между същите страни като тези по процесната заповед.

Съгласно чл. 122 ал. 1 ЗДСл. при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Възстановяването на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение държавна служба е законоустановена конститутивна правна последица от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и произтича от осъществяване на фактически състав, включващ кумулативното наличие на : отмяна на акта по чл. 108 ал. 1 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение; явяване на държавния служител в съответната администрация за изпълнение на произтичащите от длъжността задължения в 14-дн. срок от влизане в сила на административния акт или съдебното решение.

С отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, същото се възстановява между същите страни, със същия предмет и съдържание, поради отпадане на правопрекратяващия го факт /заповедта по чл. 108 ал. 1 ЗДСл./, което означава, че изпълнение на съдебното решение е дължимо безусловно и възстановяването на длъжността следва да е действително.

В конкретния случай условията, предвидени в нормата на чл. 107 ал. 1 т. 6 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на Н. не са били изпълнени. Както бе посочено, съгласно текстът на нормата - органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Възстановеният служител Г. е изпълнявал по служебно правоотношение длъжност, заета от жалбоподателя, назначен на тази длъжност от 31.07.2012г. Н. е служителят, първоначално назначен на длъжността. Г. е преназначен два пъти на заеманата от Н. длъжност. Независимо от множеството прекратявания и възстановявания по отношение на Н., служебното му правоотношение с ДФЗ е едно. След всяка отмяна на незаконосъобразните заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, не е възниквало ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото правоотношение се счита за непрекъснато. Поради това, назначаването на друго лице на заеманата от жалбоподателя длъжност в период на оспорване законосъобразност на заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, не променя същото правоотношение и не може да бъде основание другото назначено лице да бъде квалифицирано за лице, заемало преди уволнението на жалбоподателя същата длъжност по см. на чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. С назначаване на други лица на длъжност, от която е уволнен държавен служител, заемана преди тях от него, съществуващото служебно правоотношение с държавния служител не се променя и при отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на последващо назначено лице на същата длъжност, първоначално назначеният държавен служител не е в хипотезата на лице, което трябва да освободи длъжността. Да се приеме друго разбиране означава, че съществуващото служебно правоотношение се променя с назначаване на друго лице на длъжност, заемана от уволнен държавен служител, който след отмяна на незаконосъобразна заповед и възстановяване на длъжността, ще е в хипотеза на зависимост от правоотношението с другото лице, което също може да оспори заповед за прекратяване на правоотношението си, което не е целта на закона в нормата на чл.107 ал.1 т.6 ЗДСл. Тоест, заемалият първоначално длъжността държавен служител не може да бъде засегнат от последващо прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител, назначен на същата длъжност в период на оспорване прекратяването на служебното правоотношение на първоначално назначеният и от отмяната на прекратяването на служебното правоотношение на последващо назначеният на същата длъжност /арг. за посоченото се съдържа в Решение № 14896/2018г. на 5 чл.състав на ВАС/.

Освен това, целта на нормата е реално възстановяване на незаконно уволнен държавен служител. В настоящия случай, предвид издаването на същата дата и на заповед за прекратяване на служебното правоотношение и на Г. (л.95) не може да се приеме, че по този начин се преследва целта на закона.

В горния смисъл, каза се, е решение № 5300 от 18.05.2023 г. по АД № 11894/2022 г. на ВАС по абсолютно идентичен казус между същите страни.

По тези съображения, жалбата се явява основателна.

Оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като при този изход на спора на жалбоподателя се следват и претендираните разноски за адвокат съобразно представен списък като съдът не констатира прекомерност.

Мотивиран с изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя заповед № 45/25.02.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

Осъжда Държавен фонд Земеделие да заплати на Н. И. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4, ап.11, съдебни разноски в размер [рег. номер].

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.