Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………………..
гр. Добрич, 18. 02.
2014 год.
Добричкият административен съд, I-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина
Витанова
при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша
докладваното от съдията Д. Витанова АД № 747/ 2013 год., и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 233 от ЗМВР във вр. с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Р.Г., ЕГН ********** *** със
съдебен адрес гр. Добрич, бул. “Добруджа” 30, кантора 7, адв.
Д. Т., против заповед № з-2827/ 26. 08. 2013 год. год. на Директор на ОД на МВР-Добрич, по силата на която на осн.
чл.224, ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7, предл.
2, алтернатива 2 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т.
4 от ППЗМВР, чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т . 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и е прекратено служебното му
правоотношение като мл. автоконтрольор
II степен в “Пътен контрол” на
група “Охранителна полиция” към РУ “Полиция” Шабла при ОД на МВР Добрич,
категория Е II степен.
В жалбата се изтъква, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и материалноправни
разпоредби. Дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Не са извършени
вменените със заповедта нарушения на служебните задължения.
Касае се за твърде тенденциозно преиначаване и манипулиране на фактите от
страна на Началника на РУ “Полиция” Шабла, вкл. писане под негова диктовка и
натиск обяснения както върху жалбоподателя, така и
върху пътуващите с катастрофиралото МПС лица. На някои от тях са предоставени
предварително набрани обяснения, които те са били принуждавани да подпишат с
мотив, че било в интерес на жалбоподателя. Заповедта
е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Не са обосновани изводите на
административно-наказващия орган по какъв начин действията на жалбоподателя са предизвикали широк отзвук в гр. Шабла и
сред служителите на ОД на МВР. Заповедта няма изискуемото
съдържание по см. на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР-не са
посочени доказателствата, въз основа на които е установено допуснатото
нарушение. Заповедта е издадена в нарушение на дисциплинарната процедура по чл.
229 от ЗМВР. Дисциплинарно-наказващият орган не е изслушал жалбоподателя,
нито е искал писмените му обяснения по извършени от него нарушения. Дисциплинарната
процедура е опорочена и поради неспазване на чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като
дисциплинарно разследващият орган не е запознал жалбоподателя
със заповедта на органа по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР и не му е разяснил правото за
представяне на доказателства и възможността да бъде подпомаган в защитата си от
друг служител на МВР, което налага извода за незаконност на уволнението поради
наложилите се във времето личностни отношения с ръководителя на РУ “Полиция”
Шабла. В нарушение на чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР дисциплинарно наказващият
орган не е използвал всички начини и средства за разкриване на обективната
истина. При определяне вида на наказанието не са приложени критериите по чл.
229, ал. 2 от ЗМВР. Счита, че наказанието е необективно
и тенденциозно. Иска се признаване на заповедта като незаконосъобразна и
отменянето й. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът по жалбата оспорва
същата и счита, че заповедта е законосъобразна. Изразява становище, че
двумесечният преклузивен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е спазен. Същият започва да тече от момента на установяване на
нарушението. Същото е установено с обобщена справка рег.
№ 32077/ 19. 07. 2013 год. и становище рег. № 33159/
26. 07. 2013 год. Съгласно чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В писмената си защита изразява
становище, че не следва да бъдат кредитирани показанията на посочените от жалбоподателя свидетели поради противоречието им с дадените
от тях показания пред дисциплинарно наказващия орган и поради противоречието им
между тях. Прави искане за намаляване възнаграждението за адвокатска защита
поради прекомерност на същото. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от лице,
адресат на атакувания индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, видно от отбелязването за връчването й на жалбоподателя, отразено на самата заповед, поради което
съдът приема, че същата е процесуално допустима.
При преценката на основателността
й съдът счита същата за неоснователна по следните съображения:
С предложение вх. № 17805/ 18.
06. 2013 год. Е. Томов, Началник на РУ “Полиция” Шабла е предложил на Директора
на ОД на МВР Добрич да бъде образувано дисциплинарно производство срещу полицай
II степен В.Р.Г., категория “Е” на
длъжност младши автоконтрольор в РУ “Полиция”, гр.
Шабла. В предложението се сочи, че от страна на Началника на РУ “Полиция” Шабла
е възложено да бъде извършена проверка за установяване на данни за извършено
дисциплинарно нарушение от служител на управлението. Повода за извършване на
проверката е съставен АУАН № 48/ 8. 06. 2013 год. срещу Е.Д.Й. *** за допуснато
от нея ПТП и докладна записка рег. № 4532/ 10. 06.
2013 год. изготвена от В.Р.Г.. В резултат на извършената проверка е установено
следното: На смяна изпълняващи ППД на 8. 06. 2013 год. са били пол. II степен И.Г. и пол. II ст. хххххх. По време на възникване на ПТП са се
намирали по ул. “Нефтяник” до сградата на бившето
“ТВУ”. Около 03.40 ч. са чули свирене на автомобилни гуми по асфалта. Веднага
отишли на място, при което установили катастрофирал лек автомобил марка “Нисан”, модел “Примера” с рег. № хххххх. Извън автомобила е бил собственика му И.Д.Й. ***, а
в колата били Д.Г.Д. и К.В.Б.,***. Полицаят И.Г. е уведомил РУ “Полиция”, гр.
Шабла за възникналото ПТП. На местопроизшествието се е явил служителят В.Р.Г.,
дежурен автоконтрольор с личния си автомобил “Опел Вектра”, придружен от приятелката си хххххх
от гр. Шабла. В.Г. е провел разговор с И.Й., от когото е разбрал, че именно той
е управлявал автомобила. Тогава му е предложил да каже, че сестра му Е.Й. е
управлявала автомобила му и е катастрофирала с него. В.Г. е качил свидетелите К.Б.
и Д.Д. в личната си кола и ги е откарал до гр. Шабла. След това с лекия си
автомобил В.Г. и И.Й. отишли до дома на Й. откъдето взели сестра му Е. и са се
върнали на автопроизшествието. Полицай В.Г. е издал талон за медицинско
изследване на името на Е.Й., която по-късно се е явила в МБАЛ, гр. Каварна и е
дала кръвна проба като водач, управлявал катастрофиралия автомобил.
Впоследствие полицай В.Г. с друг автомобил “Лада Нива” е изтеглил катастрофиралата
кола на приятеля си И.Й. от местопроизшествието. Е.Й. след връщането си от гр.
Каварна се е явила в районното управление, където В.Г. й е съставил АУАН. Със заповед рег. № з-2135/ 19. 06. 2013 год. на Директора на ОД на МВР
Добрич е образувано дисциплинарно производство срещу полицай В.Р.Г. като е
определен и състава на дисциплинарно-разследващия орган. Заповедта е връчена
срещу подпис на В.Р.Г., с което същият е уведомен за образуваното дисциплинарно
производство, както и за правото му да дава писмени обяснения, да сочи
доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител в
МВР. С покана рег. № 28043/ 25. 06. 2013 год. от инспектор
Пл. Петков, член на дисциплинарно-разследващия орган, В.Г. е поканен да даде писмени обяснения,
които той е депозирал с рег. № 28749/ 28. 06. 2013
год. В процеса на дисциплинарното разследване са снети обясненията на полицаите
И. хххххх Г., хххххх, хххххх, хххххх, хххххх, хххххх, на Началника на
РУ “Полиция”, гр. Шабла Е. Томов, хххххх-системен
оператор в РУ “Полиция”, гр. Шабла и саморъчните писмени обяснения на лицата К.В.Б.,
хххххх, Г.М.Г., Е.Д.Й., Д.Г.Д., И.Д.Й. и Атанас Й.Й.,
както и обясненията на самия жалбоподател.
Дисциплинарно-разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 32077/ 19. 07. 2013 год. с предложение на полицай В.Р.Г.
да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. Обобщената справка е
връчена на В.Г. на 22. 07. 2013 год., след като е бил поканен с покана рег. № 32079/ 19. 07. 2013 год. На 23. 07. 2013 год. В.Р.Г.
е депозирал писмените си обяснения рег. № 32363 във
връзка с връчената му обобщена справка. Със становище рег.
№ 33159/ 23. 07. 2013 год. дисциплинарно-разследващият орган след анализ на събраните
в процеса на дисциплинарното производство писмени доказателства и обясненията
на разпитаните свидетели е приел, че на 8. 06. 2013 год. полицай В.Р.Г.
умишлено е нарушил служебните си задължения, визирани в длъжностната му
характеристика, а именно да изготвя документи, свързани с
административно-наказателната отговорност и разследването на пътно-транспортни
произшествия като е осуетил реализирането на административно-наказателна
отговорност спрямо И.Д.Й. ***, допуснал настъпването на ПТП като вместо
действителния извършител на деянието е изготвил административен документ-АУАН
срещу сестрата на И.Е.Д.Й.., с което е извършил нарушение на чл.227, ал. 1, т.
7, алт. 2, предл. 2-ро от
ЗМВР и нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР като е нарушил конкретни
разпоредби на “Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР”- т.
4, т. 7, т. 8 и т. 31, като допуснатите нарушения са несъвместими с оставането
на служба в МВР. Дисциплинарно-разследващият орган е предложил на Директора на
ОД на МВР на полицай В.Р.Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание
“уволнение”. Със заповед рег. № з-2827/ 26. 08. 2013
год. Директорът на ОД на МВР Добрич е наложил на В.Р.Г. дисциплинарно наказание
“уволнение” и е прекратил служебното правоотношение с него. Мотивите на
заповедта възпроизвеждат становището на дисциплинарно разследващия орган.
Във връзка с изясняване на
фактическата обстановка по делото в съдебно заседание бяха разпитани две групи
свидетели-посочените от жалбоподателя К. Валилева Б., Д.Г.Д., Е.Д.Й., И.Д.Й. и Г.М.Г. и посочените
от ответника по делото хххххх, И. хххххх
Г., хххххх и хххххх.
При разпита й в съдебно заседание
св. К.Б. дава показания, че в нощта на 7 срещу 8-ми юни 2013 год. след
посещение в ресторант “Тополи” тя, св. Д. Д. и св. И.Й. около 3 ч. решили да се
прибират в Шабла. Колата шофирала сестрата на И., Е.. В колата са били И.,
отпред до Е., а отзад тя и св. Д. Д.. По пътя са катастрофирали. Е. и И. излезли от колата, а тя и Д. Д. останали в нея. Малко
след това дошли полицаи. Като се съвзели от уплахата тя и Д. *** и по пътя са
срещнали В.Р.,*** с неговата кола. Шофирал е сам. На въпрос защо пред полицията
е дала показания, че колата е шофирана от И.Й. свидетелката сочи, че е била
много уплашена и не е знаела какво да каже. Свидетелката сочи и че при даване
на показанията си в полицията разпитващите я полицаи са й казали какво да пише.
Подписала е обясненията, защото е била много уплашена.
Свидетелят Д.Д. при разпита му в
съдебно заседание дава аналогични на св. К.Б. показания. На въпрос защо
дадените в съдебно заседание показания се различават от тези, дадени пред
полицията, в които сочи, че колата е управлявана от И.Й. свидетелят обяснява,
че всичко е било готово написано и му било наредено на висок глас какво да
подпише. Подписал, без да прочете написаното. Твърди, че неговите показания се
съдържат в писменото обяснение, саморъчно написано от него пред разследващите
по-късно.
Св. Е.Й. в съдебно заседание дава
показания, че около 3.00 ч. на 8. 06. 2013 год. у тях дошъл св. Г.М., който й е
съсед и я е закарал до дискотеката до морето. От дискотеката излезли брат й И.Й.,
К.Б. и Д.Д. и всички се качили в колата на брат й да се прибират към Шабла.
Шофирала е тя. По пътя имало мъгла и катастрофирала. Излязла от колата. Брат й
също излязъл. След малко на пътя дошли двама полицаи. След това на
произшествието дошъл с личния си автомобил и Владо /В.Г./, който бил с
приятелката си Велизара. Той питал кой е шофирал и тя заявила, че е шофирала.
Той й написал талон за изследване за кръвна проба в гр. Каварна и тя отишла там
с нейния автомобил.
Св. И.Й. в съдебно заседание също
твърди, че е шофирала сестра му Е. като св. Г.М. я е довел до дискотеката на
морето.Малко след катастрофата дошли полицаите, а след това и В.. Той и Е.
излезли от колата. Когато дошъл В., К. и Д. били все още вътре в
катастрофиралата кола. В. попитал кой е шофирал и сестра му заявила , че тя е
шофирала. Този свидетел също твърди, че при разпита му пред полицаите на 13.
06. 2013 год. му дали напечатан текст с обясненията му и той го е подписал под
натиск. На въпрос защо в саморъчните си показания от 4. 07. 2013 год. е дал
други показания относно факта, кой е останал в колата след произшествието
свидетелят потвърждава, че след излизането от банкета от колата са излезли той
и сестра му Е..
Свидетелят Г.М. дава показания в
съдебно заседание, че се е разбрал с И.Й. *** до къмпинга до морето и действително
я е закарал през нощта на морето, след което се е прибрал в къщи в Шабла.
Свидетелят твърди, че при показанията му давани пред полицаите са му казали да
каже, че не е излизал от къщи през нощта на 8. 06. 2013 год. Не може да даде
обяснение защо така са му казали. Подписал се е на напечатания лист, защото
трябвало да се прибира в къщи да чете за изпит на другия ден.
Свидетелите на ответника хххххх и И.Г. в съдебно заседание дават обяснения, че на 7
срещу 8. 06. 2013 год. са били заедно нощна смяна. Намирали се на ул. “Нефтяник” на кръстовище до бившето ТВУ Шабла. Около 3. 30
ч. се чули спирачки от автомобил. Не повече от 2-3 минути били на
автопроизшествието. Отишли до автомобила. Имало три лица, които познавали. На
предната дясна седалка бил Д.Д., зад него на задната седалка била К., а И.Й.
бил извън автомобила, до предната дясна врата. На шофьорското място нямало
никой. Питали за ранени, не попитали кой е шофирал. В това време дошъл В.Г.,
който бил дежурен по КАТ за денонощието с личния си автомобил и с приятелката
си Велизара. Започнал да говори с И., след което заявил, че ще закара Д., К. и И. по домовете им. Качили се в неговата кола и заминали.
След около 10-15 минути дошъл заедно с И.Й. и сестра му Е., която преди това не
видели. Казали, че Е. е управлявала автомобила и В.Г. й издал талон за
медицинско изследване. След като И.Й. и сестра му Е., а и колегата им В.Г. също
потвърдил, че Е. е шофирала, приели, че тя е шофирала, още повече, че нямали
възможност да разговарят с останалите лица, участвали в ПТП. Около 5. 00 ч. Е.
се върнала от гр. Каварна и В.Г. й съставил акт. Във връзка с идентичността на обясненията
им по повод извършената проверка от РУ “Полиция” Шабла и пред
дисциплинарно-разследващия орган обясняват, че и двамата са били очевидци на
един и същ случай.
Свидетелят хххххх
дава показания, че е участвал в проверката по случая, разпоредена от Началника
на РУ “Полиция” Шабла и лично е разпитвал Д.Д., К.Б., Г.М. и Е.Й.. При
проверката от обясненията на Д. и К. се установило, че автомобилът е управляван
от И.Й., а не от сестра му Е.. Още при призоваването в полицията те били
възмутени и заявили, че И. щял да ги убие. При постановената от съда очна
ставка между този свидетел и св. Д.Д. относно начина на снемане на обясненията
св. хххххх дава конкретни обяснения как е протичал
разпита, без да има някакъв натиск върху свидетеля и че разпита е протекъл без
възражения. При очната ставка св. Д.Д. сочи, че разпита е протекъл под натиск,
при викове от страна на разпитващия, при което той се е паникьосал
и подписал напечатания лист. Свидетелят хххххх сочи
още, че когато срещнал Д.Д. и го е попитал защо е променил показанията си,
същият му отговорил, че е искал да помогне на И..
Свидетелят Г. Никитов
в съдебно заседание дава показания, че е участвал в проверката по случая,
разпоредена от Началника на РУ “Полиция” Шабла. Дава конкретни обяснения
относно начина на протичане на разпита на свидетелите И.Й. и хххххх. Свидетелят сочи, че след съставянето на акта против
И.Й. след снемане на показанията на всички свидетели по случая при връчването
му на свидетелите Д.Д. и К.Б.Д.Д. е изкоментирал, че И.
е щял да ги убие, обяснявал как се е разминал за малко с тръбата на една табела
и подробности по случая.
Въз основа на така събраните
доказателства съдът прави следните фактически изводи:
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите К.В.Б., Д.Г.Д., Е.Д.Й., И.Д.Й. и Г.М.Г., дадени в съдебно заседание
поради противоречие между тях и показанията на същите свидетели, дадени в
процеса на извършване на проверката по случая, разпоредена от Началника на РУ
“Полиция” Шабла и в процеса на дисциплинарното разследване и поради съдържащите
се противоречия между тях. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата,
събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. Показанията на тези свидетели
при извършване на проверката по случая, разпоредена от Началника на РУ
“Полиция” Шабла, макар и напечатани, са подписани от тези свидетели. Те са
подписани и от служители на РУ “Полиция” Шабла, като в съдебно заседание се
изясни кои точно са служителите, снели обясненията на тези свидетели.
Показанията пред дисциплинарно-разследващия орган са написани саморъчно и са
подписани от тези свидетели. С оглед тези съображения съдът приема, че показанията
на свидетелите, дадени пред административния орган в случая са редовни и
представляват доказателствено средство. При съпоставката на тези показания с
показанията на същите свидетели, дадени в съдебно заседание съдът констатира
коренни и съществени противоречия. Така св. К.Б. в показанията си от 13. 06.
2013 год. /л. 78 от делото/ и от 4. 07. 2013 год. / л. 190 от делото/ твърди,
че автомобилът е управляван от И.Й., като Д.Д. е бил отпред до него, а тя отзад
на задната седалка. В показанията си в съдебно заседание същата свидетелка
твърди съвсем друго, а именно, че колата шофирала сестрата на И.Е.. В колата са
били И., отпред до Е., а отзад тя и св. Д. Д..
В показанията си от 13. 06. 2013
год. св. Д.Д. също сочи, че автомобилът е управляван от И.Й.. В показанията си
от 4. 07. 2013 год. същият свидетел твърди, че автомобилът е управляван от
сестрата на И., Е..
Показанията на тези двама
свидетели в съдебно заседание противоречат на показанията на св. Е. Й., дадени в съдебно заседание по отношение
на факта, че са тръгнали пеша за Шабла и по пътя ги е настигнал В.Г., който е
бил сам в колата. Св. Е.Й. твърди, че Вл. Г. е пристигнал
на самото ПТП и е бил с приятелката си Велизара и не е бил сам.
Показанията на св. Г. Мл. Г. коренно си противоречат с неговите показания дадени
на два пъти пред административния орган-на 13. 06. 2013 год. и на 4. 07. 2013
год. Този свидетел пред административния орган твърди, че на 8. 06. 2013 год.
около 2. 00 ч. се прибрал с братовчед си Атанас и повече не е излизал никъде.
Никъде не е карал същата нощ Е.. На 12. 06. 2013 год. около обяд се видял с И.,
брата на Е., който му казал ако го питат полицаите да излъже и да каже, че е
карал Е. вечерта на 7/8 юни на къмпинга. В съдебно заседание свидетелят твърди,
че през процесната нощ е закарал Е. до морето, без да
дава убедителни обяснения за различията в показанията си. Показанията на този
свидетел противоречат и на показанията на Атанас Й.Й., негов братовчед, с
когото е бил през нощта на 7 срещу 8.06. 2013 год., дадени пред дисциплинарно
разследващия орган / л. 115 от делото/. Атанас Й. сочи, че заедно с Г. Мл. Г. са се прибрали в дома му и повече никой от тях
двамата не е излизал никъде.
Показанията на св. И.Й. не следва
да бъдат кредитирани, тъй той е бил силно заинтересован да бъде съставен акт не
на него като извършител на ПТП, а на сестра му Е.. Тези показания противоречат
на показанията на К.Б. и Д.Д., дадени пред административния орган. В
показанията на този свидетел, дадени в съдебно заседание се съдържа и противоречие
с показанията му, дадени пред административния орган. В показанията си пред
дисциплинарно разследващия орган на л.112 от делото свидетелят сочи, че след
ПТП останалите негови спътници не са слизали от колата. В нея са останали
сестра му зад волана, а Д. и К. са били на задната седалка. В съдебно заседание
свидетелят сочи, че той и сестра му Е. са излезли от колата след катастрофата.
Показанията на свидетелката Е.Й.
също не следва да бъдат кредитирани поради близката й родствена връзка със
свидетеля И.Й. и поради противоречието им с показанията на св. К.Б. и Д.Д., дадени
пред административния орган.
Съдът кредитира показанията на
св. хххххх и И. хххххх Г., в които се съдържат сведения, че са били дежурни
през нощта на 7 срещу 8. 06. 2013 год., че са чули свистене
на спирачки. Свидетелите сочат, че са отишли след около 2-3 минути на
автопроизшествието и са видели три лица-И.Й., Д.Д. и К.Б. като И.Й. е бил извън
лекия автомобил, на предната дясна седалка е стоял Д.Д., а отзад К.Б.. Тези
свидетели сочат, че В.Г. е дошъл на автопроизшествието с личната си кола, в
която е била приятелката му Велизара. В.Г. е разговарял с И.Й., след което е
качил Д., К. и И. ***. След известно време се е върнал
на автопроизшествието заедно с И. и сестра му Е. и тримата са заявили, че е
шофирала Е.. Показанията на тези свидетели са подробни и непротиворечиви и
съвпадат с показанията на К.Б. и Д.Д., дадени пред административния орган.
Показанията на тези свидетели, дадени в съдебно заседание съвпадат с
обясненията им дадени във връзка с разпоредената от Началника на РУ “Полиция”
проверка по случая и с обясненията им, дадени пред дисциплинарно разследващия
орган. Обстоятелството, че обясненията на тези свидетели, дадени пред
административния орган са идентични по съдържание не води до извод, че са
недостоверни дори и да се приеме, че са писани на един и същ компютърен файл и
само са приподписани от тях.
Съдът кредитира и показанията на
св. хххххх и хххххх,
участвали в разпоредената от Началника на ПУ “Полиция” Шабла проверка по случая
и снели обясненията на К.Б., Д.Д., И. и Е. Йорданови. Те подробно обясняват как
е протекъл разпита на тези лица-чрез въпроси и отговори, които са се записвали
на компютър и след това разпечатките са им давани за подпис. Подписвали са ги
без възражения. Свидетелите сочат, че разпитите са се провеждали в присъствието
на поне двама служители на РУ “Полиция” Шабла и че върху разпитваните не
оказван никакъв психологически или физически натиск. И двамата свидетели сочат,
че по време на разпитите и при връчването на съставения против И.Й. АУАН К.Б. и
Д.Д. са реагирали, че И.Й. щял да ги блъсне и да ги убие.
От така извършения анализ на
депозираните свидетелски показания съдът приема за установено, че процесният автомобил през нощта на 7 срещу 8. 06. 2013 год.
е бил управляван от И.Й., който е причинил автопроизшествието. При пристигането
си на ПТП В. Любенов не е съставил АУАН на водача И.Й., а на трето лице-сестра
му Е. с цел И.Й. да не бъде подведен под административно-наказателна отговорност.
Въз основа на така изяснените
факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 228 т. 2 от ЗМВР,
наказанието уволнение за служителите от категория Е /каквато категория не е
спорно по делото, че притежава жалбоподателя/ се
налага от органа по чл. 186, ал. 1 от закона, т. е. от Директора на ОД МВР- Добрич. Съгласно чл. 246, ал. 2 от ЗМВР, заповедите за
прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от категория
Е се издават също от органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, т.е. от Директора на ОД МВР-Добрич. В конкретния случай заповедта е издадена от Директор на ОД МВР-Добрич,
т. е. от компетентен орган.
Издадената заповед отговаря на
изискванията за форма. В нея са посочени фактически и правни основания за
издаването й, разпоредителната й част е конкретна, съдържа указание за
обжалването й и достатъчно идентифицира издателя й. Същата отговаря по
съдържание на изискванията на чл. 246 и чл. 269 от ППЗМВР. Неоснователно е
становището, изразено в жалбата, че в заповедта не са посочени доказателствата,
въз основа на които е установено нарушението. В заповедта е посочено, че са
взети предвид писмените обяснения на служителя и събраните доказателства.
Очевидно административният орган е имал предвид всички събрани доказателства в
процеса на дисциплинарното производство, които са многобройни и не е необходимо
да бъдат конкретно посочени в заповедта.
Съдът счита, че при издаване на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съгласно чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено
нарушение за държавни служители от категория Е по писмена заповед на органа по
чл. 186, ал. 1 от закона се образува дисциплинарно производство, като в заповедта
се определя и дисциплинарно-разследващия орган. Съгласно чл. 239, ал. 1 от
ППЗМВР, в заповедта се посочват и данните за извършеното дисциплинарно
нарушение, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание,
както и срокът за извършване на разследването. В конкретния случай
дисциплинарното производство е образувано със заповед № з-2135/ 19. 06. 2013
год. /л. 52 от делото/, която съдържа всички изискуеми
от закона елементи в своето съдържание. Съгласно чл. 243 от ППЗМВР,
дисциплинарно-разследващият орган започва дисциплинарното производство, като
запознава извършителя на нарушението със заповедта на органа по чл. 230, ал. 1
от ЗМВР и му разяснява правото да дава обяснения, да представя доказателства и
да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР. За резултата от
разследването органът изготвя обобщена справка, с която запознава извършителя
срещу подпис и дата. В 24 срок след запознаване с обобщената справка
извършилият нарушението служител има право да даде допълнителни обяснения или
възражения. За извършване на тези действия дисциплинарно-разследващият орган
официално призовава извършителя като неявяването му или непредставянето
на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в
протокол. Съгласно чл. 244 ППЗМВР, дисциплинарно-разследващият орган приключва
дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до
органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР за наличието на основание за реализиране на
дисциплинарна отговорност, който след преценка на събраните доказателства
налага предвиденото дисциплинарно наказание /чл. 245 от ППЗМВР/. В конкретния
случай тази процедура е спазена в детайли, доказателство за което са покана рег. № 28043/ 25. 06. 2013 год. /л. 61 от делото/, писмени
обяснения от 28. 06. 13 год. /л. 63 от делото/, обобщена справка рег. № 32077/ 19. 07. 2013 год. /л. 33 от делото/, покана
за запознаване с обобщена справка рег. № 32079/ 19.
07. 2013 год. /л. 49 от делото/, обяснение рег. №
32363/ 23. 07. 2013 год. /л. 50 от делото/, становище рег.
№ 33159/ 26. 07. 2013 год. / л. 16 от делото/. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването им. Съгласно чл. 223 ,
ал. 1 и 2 от ППЗМВР, дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай
тези срокове са спазени. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е започнал
да тече от 26. 07. 2013 год., когато на Директора на ОД МВР-Добрич
са изпратени становището на дисциплинарно-наказващия орган заедно с всички
събрани в дисциплинарното производство доказателства. Процесната
заповед е издадена на 26. 08. 2013 год. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР,
дисциплинарно наказващия орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В
конкретния случай писмени обяснения са депозирани от служителя с рег. 28749/ 20. 06. 2013 год. и с рег.
№ 32363/ 23. 07. 2013 год., които се взети предвид от административния орган,
видно от съдържанието на самата заповед за уволнение.
Съдът констатира, че процесната заповед е съобразена с материалния закон.
Административният
орган е квалифицирал извършеното от жалбоподателя
като тежко нарушение на служебните задължения по см. на чл. 227, ал. 1, т. 7 от
ЗМВР-превишаване на власт и използване на служебно
положение за лична облага или облага на трети лица. Извършеното от жалбоподателя нарушение се обхваща от хипотезата на текста.
Чрез съставяне на АУАН на лицето Е.Й. вместо на фактическия извършител на
автопроизшествието И.Й.В.Г. е използвал служебното си положение за получаване
на нематериална облага от лицето И.Й.. Административният орган е приел, че е
извършено и нарушение на “Етичен кодекс за поведение на държавните служители в
МВР” т. 4, т. 7, т. 8 и т. 31, визиращи задълженията на служителя да съобразява
действията си със закона, да пази доброто име на институцията, която
представлява, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си, да не използва правомощията си и служебното си положение с цел
лично облагодетелстване или с друга користна цел. Административният орган е
квалифицирал допуснатите нарушения на Етичния кодекс като деяния несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва
престижът на службата по см. на чл. 230, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР. Квалификацията
на нарушението е правилна, тъй като извършените от В.Г. действия са
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с
които се уронва престижът на службата. Те са станали достояние на И.Й., К.Б., Д.Д.,
Е.Й., на останалите служители от РУ “Полиция” Шабла и са уронили пред тях
престижа на службата.
Съгласно чл. 230 от
ППЗМВР при нарушения на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР и чл. 230, ал.2, т. 4 от ППЗМВР
дисциплинарното наказание е уволнение.
С оглед всички изложени съображения съдът
счита, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена. Вследствие изхода на делото на жалбоподателя
не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за адвокатска защита, а на ответника следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
сумата от 150. 00 лв., съобразно чл. 8 във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 9. 07. 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран и на осн.
чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.Г., ЕГН **********
*** със съдебен адрес гр. Добрич, бул. “Добруджа” 30, кантора 7, адв. Д. Т., против заповед № з-2827/ 26. 08. 2013 год. год.
на Директор на ОД на МВР-Добрич, по силата на която
на осн. чл.224, ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 227, ал. 1,
т. 7, предл. 2, алтернатива 2 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, чл. 228, т. 3 и чл.
245, ал. 1, т . 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение” и е
прекратено служебното му правоотношение като мл. автоконтрольор II степен в
“Пътен контрол” на група “Охранителна полиция” към РУ “Полиция” Шабла при ОД на
МВР Добрич, категория Е II степен.
ОТХВЪРЛЯ искането В.Р.Г., ЕГН **********
*** със съдебен адрес гр. Добрич, бул. “Добруджа” 30, кантора 7, адв. Д. Т., за присъждане на заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Р.Г., ЕГН ********** ***
със съдебен адрес гр. Добрич, бул. “Добруджа” 30, кантора 7, адв. Д. Т.,*** сумата от 150. 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :