№ 594
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Х.” ООД против Наказателно постановление № НП-319/
09.12.2021г. на Зам председателя на ДАМТН, с което на „Х.” ООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
размер на 500 лева на основание чл.55 ал.2 от ЗТИП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител не се явява, изпраща писмено становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 28.06.2021 г. около 10:00 ч., контролните органи са извършили
проверка по сигнал на адрес: гр. Варна, кв. „Трошево", ул. „Ивац Войвода" №
26, вх. Б. В хода на проверката, актосъставителят е установил, че на
горепосочения адрес има жилищна сграда, в която е монтиран и се
1
експлоатира пътнически хидравличен асансьор с per. № 680АС8132, заводски
№ LGA11571, произведен през 2016 г., 320 Kg, 4лица, 6 спирки.
Експлоатацията на асансьора е установена от проверяващите по това, че в
момента на извършването на проверката, същият е бил в движение, превозвал
е хора и е изпълнявал зададените му от бутоните за управление команди.
Асансьор с per № 680АС8132 представлява съоръжение с повишена опасност
по смисъла на чл. 32 от Закона за техническите изисквания към продуктите
(ЗТИП) и попада в обхвата на НБЕТНА, приета на основание чл. 31, ал. 1 от
ЗТИП. Съгласно представения от г-н Емил Коев Коев - управител на „Х."
ООД договор от 24.01.2018 г., сключен между живущите на адрес: гр. Варна,
ул.„ Ивац войвода",№26, вх. Б, представлявани от г-жа И.Д и „Х." ООД,
проверяващите са установили, че фирмата извършва абонаментно обслужване
на проверявания асансьор. Съгласно договора, живущите на адреса са
упълномощили дружеството „Х." ООД да ги представлява пред органите за
технически надзор, като предварително се информират за всички действия
свързани с това.
В момента на извършването на проверката, актосъставителят е
установил, че последният технически преглед на съоръжението е извършен на
22.06.2020 г. от „Техно Контрол Консулт" ООД в качеството му на орган за
технически надзор, установено от ревизионен акт от 22.06.2020 г. Към
момента на извършване на проверката, гореописаният асансьор се
експлоатира без да му е извършен технически преглед, който трябва да бъде
извършван на всеки 12 месеца съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА.
Периодичният технически преглед на асансьор с регистрационен №
680АС8132 е трябвало да бъде извършен до 22.06.2021 г.
Било прието, че като на 28.06.2021г. около 10:00 ч. дружеството „Х."
ООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, в качеството му на поддържащо лице, е
допуснало експлоатацията на асансьор с per. № 680АС8132, монтиран в
жилищна сграда, находяща се на адрес гр. Варна, ж.к. „Трошево" ул. „Ивац
Войввода" № 26, вх.Б, без да е извършен технически преглед съгласно чл. 24,
ал. 1, т.2 от НБЕТНА, е нарушило изискванията на чл.7а, т. 3 от НБЕТНА, във
връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА.
2
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Акта
бил връчен на жалбоподателя.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно
нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно
постановление, с което въззивника бил санкциониран на 55 ал.2 от ЗТИП.
В хода на съдебното производство бяха разпитани свидетели, чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, показанията на свидетелите и приложените
допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно
свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода
на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В тази връзка
съдът не приема възраженията за неточно описание на нарушението и
мястото на извършване на същото. Предвид гореизложеното съдът намира, че
не е било допуснато съществено процесуално нарушение. По никакъв начин
не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Правилно административнонаказващия орган е приложил
3
материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.7а т.3 от
НБЕТНА вр. чл.24 ал.1 т.2 от НБЕТНА, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съгласно чл.7а, ал.3 от НБЕТНА лицата, които
поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не
допускат експлоатацията на асансьорите, когато на асансьорите не е извършен
технически преглед, съгласно чл.24, ал.1. Посочената разпоредба предвижда,
че органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на
асансьорите: 1. първоначални – в случаите, когато асансьорите не са били пуснати
в експлоатация повече от 6 месеца след издаване на сертификат за краен контрол,
сертификат за съответствие и/или декларация за съответствие; 2. периодични –
първият периодичен преглед се извършва 24 месеца след датата на пускането на
асансьора в експлоатация, а следващите проверки – на всеки 12 месеца; 3. след
преустройство при спазване изискванията на § 1а от допълнителните разпоредби;
4. след спиране експлоатацията на асансьора за повече от 6 месеца преди промяна
на лицето, което поддържа асансьора; 5. след замяна на повдигателен механизъм,
триеща шайба, хидравличен цилиндър, носещи въжета и приспособленията за
тяхното окачване, ограничител на скоростта или хващачи; 6. след аварии или
злополуки; 7. внезапни; 8. по искане на ползвателя на асансьора. Разпоредбата на
чл.7, ал.1 от НБЕТНА предвижда, че ползвателите на асансьори са длъжни да
сключват писмени договори за поддържането, преустройването и ремонтирането
им само с вписани в регистъра по чл.36, ал.1 ЗТИП лица, извършващи
поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, и по всяко време могат
да променят тези лица. Действително чл.24, ал.1, т.2 от НБЕТНА предвижда, че
периодичните технически прегледи следва да се извършат най–късно до 12
месеца от последните проверки.
Съдът намира, че причините за извършване на нарушението са ирелевантни.
Обстоятелството, че бравата на вратата на машинното отделение е била сменена
не е причина да се приеме, че зъдлженията на въззивното дружество са били
отменени. Следвало е да бъде потърсен контакт с управата на жилищния блок и
проблема с достъпа да бъде решен. Съдът не приема възраженията на
жалбоподателя в тази насока.
Не се спори, че на 28.06.2021г. посочения в постановлението асансьор с
регистрационен номер 680АС8132 е бил експлоатиран без извършени
технически прегледи в нарушение в на чл.7а, т.3 от НБЕТНА.
Жалбоподателят е бил договорно ангажиран с поддръжката на асансьора,
който е бил в експлоатация без да му е бил извършен техн. преглед, поради
което, правилно и обосновано контролния орган е приел, че към момента на
извършване на проверката 12 месечния срок е изтекъл. Към тази дата
жалбоподателят е осъществявал техническата поддръжка на асансьора,
4
поради което правилно е определен субекта на отговорност. Приложената
норма вменява в задължение на лицата, които поддържат асансьори, да
уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията
на асансьорите, когато не е извършен технически преглед съгласно чл.24,
ал.1. Жалбоподателят не е изпълнил това задължение и не е спрял
експлоатацията на асансьорите, поради което нарушението е осъществено от
обективна страна. Отговорността му е обективна, невиновна, поради въпросът
за вината не се изследва от субективна страна.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗТИП.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета
предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и в тази връзка трябва да
се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая наложеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на чл.12
от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ДАМТН
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона
за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-319/
09.12.2021г. на Зам председателя на ДАМТН, с което на „Х.” ООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
5
размер на 500 лева на основание чл.55 ал.2 от ЗТИП.
ОСЪЖДА „Х.” ООД да заплати на ДАМТН юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6