№ 1690
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100501638 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13556/26.11.2022г. по гр.д. № 33015 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 32-ри състав са отхвърлени исковете на Р. В. П., ЕГН
********** срещу „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „*******”, ******* сграда 2А за заплащане на
основание на чл. 55, ал.1 пр.1 и пр. 3 от ЗЗД на сумата от общо 602,49лв., /
60,39лв. за периода от 01.01.2015г. до 28.02.2016г. като платена на отпаднало
основание поради погасяването по давност, а останалата сума от 542,10лв.
поради липса на основание за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2017г. поради
начисляването й неправилно на база вместо въз основа на реален отчет на
водомерите/ платена за начислено потребление на ВиК услуги в имот с
клиентски номер *******, представляващ апартамент № 81 в гр. София, ж.к.
******* и евентуален иск за връщане на платената без основание сума от
60,39лв. за периода от 01.11.2015г. до 28.02.2016г. като платена без
основание поради начисляване неправилно на база вместо въз основа на
реален отчет на водомерите в имота, като Р. В. П., ЕГН ********** е осъдена
да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.
1
3 от ГПК съдебни разноски от 700лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
278963/14.12.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Р. В. П., ЕГН **********
в частта, в която е отхвърлен иска й по чл. 55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 294,72лв. като платена без основание за начислените й ВиК
услуги в имота за периода от февруари 2017г. до 31.12.2017г . Навела е
твърденшия, че решението в тази част е неправилно. Установено било по
делото от събраните доказателства, че в този период в имота имало
монтирани работещи водомери, които били пломбирани, че в този период
Софийска вода”АД не е имала правото да определя потреблението „на база”
поради липса на такива водомери. Отделно установено било от техническата
експертиза, че изчисленията, направени от ответника не били съобразени с
Наредба № 4/2004г. Отчитането на водомерите не било направено по вина на
„Софийска вода”АД, а не на ищеца. Поискала е да му се присъди законната
лихва върху сумата. Претендирала е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете - „Софийска вода” АД, ЕИК
******* не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2004981/22.02.2019г. изменена по реда на чл. 214 от ГПК с молба от
13.09.2019г., уточнена с молба от 25.07.2022г. на Р. В. П., ЕГН **********
срещу „Софийска вода” АД, ЕИК ******* с която е поискала от съда на
основание на чл. 55, ал.1 пр.1 и пр. 3 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати
сумата от общо 602,49лв., ведно със законното лихва от 13.09.2019г. /дата на
молба по чл. 214 от ГПК/ до изплащането й, представляваща платена за
начислените й като потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер
*******, представляващ апартамент № 81 в гр. София, ж.к. *******, която
сума до размера от 60,39лв. за периода от 01.01.2015г. до 28.02.2016г. била
платена на отпаднало основание поради погасяването по давност, а сумата
от 542,10лв. била платена при липса на основание за периода от 01.03.2016г.
до 31.12.2017г. поради начисляването й неправилно „ на база“ вместо въз
основа на реален отчет на водомерите/, евентуално ако се приемело, че
2
сумата от 60,39лв. не е погасена по давност, то и тя била платена при начално
липса на основание поради начисляване неправилно на база вместо въз
основа на реален отчет на водомерите в имота . Навела е твърдения че като
наследник на баща си П.С. Г. била собственик на имота, партида за него при
ответника била открита с № ******* в имота имало водомери, които били
годни да измерват потреблението, но от 2015г. начисленията за
потреблението било без да се отчитат водомерите, при опитите й да получи
обяснение от ответника й било посочено, че негов служител бил преценил, че
водомерите не измерват точно и затова начисленията били на база. Не била
уведомена за то неточното мерене от водомерите, била принудена да ги
смени и това направила на 03.01.2018г. Начислените за периода до декември
2015г. не отговаряли на потреблението и не били дължими., задълженията до
февруари 2016г. били погасени по давност. Платила сумата през май 2019г.
поради продажба на жилището и изискване на купувачите за изцяло погасени
задължения към доставчиците на комунални услуги. Уведомлнеието за
негоден водомер от 26.11.2016г. не я сочело за получател, то сочело
починалия й през 2007г. баща за такъв, било съставено за нуждите на
процеса, не била уведомена, че водомер не е изправен. Претендирала е
разноски.
Ответникът Софийска вода”АД в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Посочил е, че сумата била платена на 30.05.2019г. и
основание за същото съществувало, водомер бил повреден, за което уведомил
ищеца. Претендирал е разноски.
С Определение по насрочване на делото районният съд е изготвил проект
за доклад по делото, обявен за окончателен в о.с.з. , с който е разпределил
доказателствена тежест между страните и е поставил такава в тежест на
ищеца за обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги в имота
и през като е обявил за безспорни обстоятелства , че за периода ищецът е
бил собственик на имота, в него ответникът е доставял ВиК услуги, в имота е
имало водомери, като ищецът е платил сумата от 602,49лв. на ответника като
главница за доставени ВиК услуги в имота за периода от 01.11.2015г. до
31.12.2017г.
Приети са ОУ от 2016г. от 2006г. съгласно чл. 23 от които при липса на
индивидуални водомери или неизправни такива месечно количество питейна
3
вода се определя по 6 куб.м. вода при топлофицирано жилище за всеки
обитател, а при нетоплофицирано жилище – по 5 куб.м. за всеки обитател.
Приети са Общи условия от 2006г. съгласно чл. 25 от които при липса
на индивидуални водомери месечно количество питейна вода се определя по
6 куб.м. вода при топлофицирано жилище за всеки обитател, а при
нетоплофицирано жилище – по 5 куб.м. за всеки обитател.
Прието е уведомително писмо съставено на 24.11.2016г. от Софийска
вода”АД за имот в гр. София, ж.к. *******, ап. 81 със записан потребител
П.С. Г. и за него е положен подпис, съгласно което ответникът е съставил
изявление сочещо, че водомер в банята с фабричен № ******* е повреден и
потребителят следва да предприеме необходими действия.
Приет е талон за пломбиране на водомери, съгласно който на
09.12.2013г. в ап. 81 в гр. София, ж.к. *******, „Е.”ЕООД е пломбирало един
водомер в банята с фабричен № *******, годен до 2023г. с пломба *******,
като в имота има и водомер с фабричен № *******, който е проверен през
2008г. и е годен до 2018г. и е с пломба *******. Посочен получател е Стефан
Иванов.
Приет е на лист 13 от делото на СРС талон за пломбиране на водомери,
съгласно който на 03.01.2018г в ап. 81 в гр. София, ж.к. *******, „Софийска
вода”АД са пломбирани два водомера- един водомер в банята с фабричен №
2399222, с пломба 1772227, както един водомер в кухнята с фабричен №
2361339 с пломба 1772237. Посочен получател на услугата е П.. Към този
талон е представен фискален бон от 03.01.2018г. за платена такса за
пломбиране.
Приета е жалба и отговор, съгласно които Софийска вода”АД на
15.08.2018г. е отговорила на жалба на ищеца, като е посочило, че на
24.11.2016г била уведомена за повредения водомер с фабричен № ******* и
поради непредприемане на действия по подмяната му за периода от
23.02.2017г. до 02.01.2018г. са й начислени разход на база за 3-ма обитатели
по отразения м базата им брой за нетоплофицирано жилище. В жалбата си до
Софийска вода ищцата е посочила, че представя талон за пломбиране на
водомер от 03.01.2018г. и такъв от 2013г.
Прието е удостоверение за наследници съгласно, което П.С. Г. е починал
на 08.11.2007г. и е оставил за наследник по закон дъщеря си Р. В. П..
4
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и такива при Софийска
вода“АД е посочило, че през 2013г. в имота е имало два водомера, като този в
банята е монтиран през 2013г., за същият на 24.11.2016г. било съставено
предписание за подмяната му, като по талона на лист 13 от делото на
03.01.2017г. били сменени и двата водомера в имота. Въпреки това за
процесния период от по отчетите от 23.02.2017г. до края му начисленията
били на база трима потребители с по 5 куб.м. вода за всеки от тях месечно.
Начисленията за периода по дати на отчети по система на софийска вода от
23.02.2017г. до 10.11.2017г . били за 158,768 куб.м. вода за сумата от
307,77лв. За този период при прилагане на чл. 35, ал.2 от Наредба № 4-
усреднена консумация за предходни периоди, то дължимата сума била
178,34лв. Нямало отчети на водомерите в имота до края на процесния период.
След смяната на водомерите с талона лист 13 не била направено изравняване,
но такова било направено от вещото лице по правилата на чл. 35 от наредба
№ 4/2004г.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при
Софийска вода е посочило, че за целия период начисленията са за 242,55
куб.м. вода на стойност от 485,67лв., за 158,768 куб.м. вода за сумата от
307,77лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо.
По правилността на решенията в обжалваната част :
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 и чл. 86 от ЗЗД -
иск за връщане на платена без основание сума начислена като потребени ВиК
5
услуги в имот, представляващ апартамент в сграда етажна собственост..
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането
и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите
ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране
на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане
на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни
услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на
потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация
на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка,
отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към
водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с
предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ
„потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е собственик
или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива
на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условия, ред за присъединяване на потребители
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба №
4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване
или право на строеж.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един
централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30-
дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат
Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя
сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на
6
същите.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4
изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания
на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три
работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите
потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при
липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4 месечно
потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при
сграда етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал1 и ал.2 от Наредба № 4/2004г.
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м за период, който
се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление.
Съдът приема, че по делото е установено, че за процесния период,
въведен като предмет на въззивното дело - от февруари 2017г. до
31.12.2017г. страните са били обвързани от валидно правоотношение за
доставка на ВиК услуги в имот, представляващ апартамент 81 в ж.к. *******
*******, като в този период в имота е имало два монтирани водомера , но
начисленията за потреблението е направено от Софийска вода на „база” при
3-ма потребители, поради това че водомерите не са изправни, че сумата
начислена за този период не е по-малка от 294,72лв. и тя е платена от ищеца
на ответника през май 2019г. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и
се установяват от приетите по дело доказателства. За изводи на СРС, с които
е приел за установени за тези обстотялества , във възизвното дело не са
въведени оплаквания от страните, при обосноваването им СРС не е допуснал
нарушение на императивна правна норма, поради което и при съобразяване на
7
ограниченията по чл. 269 от ГПК въззивният съд ги приема за установени по
делото.
Спорен въпрос по делото е дали за този период начисленията за
потреблението съответства на реалното потребление в имота, дали същото е
следвало да се определи на „база”, поради повреда на водомерите в имота и
неотстраняването й своевременно от потребителя.
Съдът приема за установено по делото че през процесния период в имота
е са били монтирани водомер в банята с фабричен № *******, годен до 2023г.
с пломба *******, и водомер с фабричен № *******, който е проверен през
2008г. и е годен до 2018г. с пломба *******. Тези обстоятелства се
установяват от приетия по делото неоспорен от страните талон за пломбиране
на водомери от 2013г. Действително, вещото лице по техническата
експертиза е посочило, че на 01.03.2017г. тези водомери вече са били сменени
с други такива, описани в талона на лист 13 от делото. Датата на този талон
обаче съдът приема, че е 03.01.2018г., а не както е посочена от вещото лице.
Изписаната в талона дата създава известна несигурност в последната цифра
на изписаната година. Доколкото обаче е представен фискален бон за
заплатена такса за пломбирането на тези водомери от 03.01.2018г., като
съобрази и твърденията на страните за датата на пломбирането им, които са
идентични, то съдът приема, че водомерите с номера 2399222 и 2361339 са
пломбирани на 03.01.2018г., тогава са сменени водомерите, посочени в
талона от 2013г.
Съдът приема, че по делото не е установено водомерите , посочени в
талона от 2013г. за процесиня период да не са били годни да измерват
потреблението. За водомера с № ******* няма такива твърдения от Софийска
вода”АД. Такива твърдения са наведени от Софийска вода“АД само за
водомера с фабричен № *******. Доказателства за същото обаче по делото не
са ангажирани. Приетото по делото уведомително писмо от 24.11.2016г. сочи
за потребител П.С. Г., като за него е положен подпис, че е уведомен че
водомера в банята е повреден. Към този момент обаче по делото е установено
от приетото удостоверение за наследници, че П.С. Г. е бил починал. Така при
съобразяване на оспорванетона ищеца на този документ съдът приема, че
уведомително писмо от 24.11.2015г. не е от естество да установи, че ищецът е
бил уведомен че водомер е повреден, че потребителят се е съгласил с тези
8
констатации на доставчика, тоест че водомер е бил повреден. В тежест на
ответника по исковете е било да установи основанието за начилсляване на
суми „на база”, а това не е било направено по делото. нито един от
водомерите посочени в протокола от 2013г-. не е установено да не са
отчитали вярно потреблението през този период, а същевременно този
протокол сочи, че те и двата до края на процесния период не е необходимо да
преминават през метрологична проверка за същото. Така при съобразяване
на липса на доказателства по делото за обратното, съдът приема за
установено по делото, че тези два водомера за 2017г. са били годни да
измерват потреблението на ВиК услуги в имота. По делото не се спори, че
тези водомери не са отчитани от „Софийска вода”АД. Не се спори по делото,
че това не се дължи на поведение на ищеца. При така установеното съдът
приема, че няма основание потреблението в имота за процесния период да се
определя „на база”. Съдът не кредитира заключението на вещото лице по
техническата експертиза в частта, посочило за релевантна по делото
стойността на потреблението въз основа на разпоредбата на чл. 35, ал.2 от
наредбата. За да се определи потреблението по този начин е следвало да има
отчитане на водомерите в по-късен момент. Такова отчитане сна монтираните
в имота до края на 2017г. водомери обаче по делото не е установено,
включително и от вещото лице по техническата експертиза направило
проверки при ответника по исковете. Талонът за пломбиране на водомерите
от 03.01.2018г. не установява снемане на показания на водомерите, които са
били до този момент в имота, Този талон само установява, че пломбираните
водомери на 03.01.2018г. са с показания „0”. Така съдът приема, че по делото
не е установено, че за периода февруари-декември 2017г. в имота е
потребено конкретно количество вода и така стойността на същата да е в
размер на процесната сума.. Това обстоятелство е било в доказателствена
тежест на ответника по исковете, то е изрично оспорено от ищеца, поради
което и по несъмнен начин ответникът е следвало да го докаже по делото.
Записванията на ответника не са от естество да обосноват извод за
установено конкретно потребление в имота. Тези записвания са за изгодни за
ответника факти, те съставени са от него и не се ползват с материална
доказателствена сила за тези обстоятелства. Други доказателства за тези
обстоятелства по делото не са ангажирани и съдът приема, че то не са
установени по делото.
9
При така установеното и като съобрази установеното по делото, че
ищецът е платил процесната сума, че не е установено основание за същото, то
съдът приема, че иск е основателен и следва да бъде уважен, а решението на
СРС в обжалваната част следва да бъде отменено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по въззивното дело
следва да се поставят в тежест на въззиваемия и той следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за държавна такса от 25лв. За производство пред
СГС, ІІ-В отделение / в което първоначално постановеното решение е
обезсилено и делото е върнато на друг състав на СРС за произнасяне по
исковете за неоснователно обогатяване/ на ищеца следва да се присъдят
разноски за държавна такса от 12,23лв., определена при съобразяване на
изхода на делото по съществото на исковете.
За производство пред СРС на ищеца се следват разноски за държавна
такса от 24,46лв. и за възнаграждение за адвокат в размер на 146,76лв.
Решението на СРС в частта, в която в тежест на ищеца са поставени
разноски от 342,44лв. следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13556/26.11.2022г. по гр.д. № 33015 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 32-ри състав в обжалваната част, с която са
отхвърлени исковете на Р. В. П., ЕГН ********** срещу „Софийска вода”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„*******”, ******* сграда 2А за заплащане на основание на чл. 55, ал.1 пр.1
и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 294,72лв. ведно с лихва от 13.09.2019г. до
изплащането й, представляваща платена без основание за начислено
потребление на ВиК услуги в имот с клиентски номер *******,
представляващ апартамент № 81 в гр. София, ж.к. ******* за периода от
февруари 2017г. до 31.12.2017г и Р. В. П., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3
от ГПК съдебни разноски от 342,44лв , като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
10
управление: гр. София, ж.к. „*******”, ******* сграда 2А да заплати на Р. В.
П., ЕГН ********** сумите в размери и на основание, както следва: на
основание на чл. 55, ал.1 пр.1 и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 294,72лв. /двеста
деветдесет и четири лева и 0,72лв/, ведно със законната лихва от 13.09.2019г.,
до изплащането й, представляваща платена без основание за начислено
потребление на ВиК услуги в имот с клиентски номер *******,
представляващ апартамент № 81 в гр. София, ж.к. ******* за периода от
февруари 2017г. до 31.12.2017г; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 208,99лв., /двеста осем лева и 0,99лв/, представляващи разноски за
производството пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11