Р Е Ш Е Н И Е №260006
02.01.2022 г., гр. Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр.
състав, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16086/2019 г. по описа на същия съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Искова молба на „БНП Париба
Пърсънъл файненс „ С.А. Париж , рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
файненс „С.А. клон България , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София, ЖК Младост 4, бизнес парк „София“, депозирана против И. Г. К., ЕГН **********,***,
с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл.79 и
чл. 86 от ЗЗД, чл. 9 и сл. от ЗПК.
Според фактите в исковата молба,
между страните бил сключен на дата 25.01.2018г. договор за потребителски кредит
№ **************, по силата на който К. получил кредитна карта с кредитен лимит
от 1000 лева, които усвоил изцяло. Усвоеното следвало да бъде върнато на част,
при минимална месечна погасителна вноска, определяема според размера на
усвоената главница. Ответникът изпаднал в забава, като на дата 01.08.2018г.
преустановил плащането на вноските. Останали за плащане 944.46 лева –
главница , възнаградителна лихва в размер на 184.20лв. за периода 01.08.2018г.
– 04.01.2019г., и законна лихва за забава в размер на 25.55 лв. за периода
04.01.2019г. – 11.04.2019г., за които ищецът се снабдил със заповед за плащане,
издадена по ч. гр. дело 6650/2019г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с. Заповедта била връчена на К. по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова ищецът иска от съда решение , с което да се
признае за установено по отношение на ответника съществуването на договорно
вземане за тези суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаването на заявлението в съда – 24.04.2019г. до окончателното изплащане на
вземането , и разноските по делото.
Ответникът оспорва иска като недопустим и
неоснователен с мотив, че не са спазени сроковете по чл. 422 и чл. 414 от ГПК.
Оспорва съществуването на договора, тъй като на ответника не била предадена
заемната сума, а договорът бил и недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и
чл. 143 от ЗЗП. Отрича предсрочна изискуемост на кредита и се моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза
дава заключение, че на дата 23.12.2017г.
К. платил с картата си закупен от „Технополис България“високоговорител марка
„Сони“ (фактура **********/ 23.12.2017г), като усвоената сума от общо 260.20
лева ( включваща застрахователна премия от 11.20лева) следвало да бъде върната
на три равни вноски от по 88.81 лева, или общо 266.43 лева, тоест била
договорена и лихва като кредиторово възнаграждение, в размер от 6.23 лева за
времето на ползването на заемния ресурс. Две от вноските са платени, за третата,
ответникът изпаднал в забава. На 20.04.2018г. К. усвоил и разполагаемият към тази дата остатък от лимита
по картата в размер на 911 лева, като с
платежно нареждане го прехвърлил по личната си сметка. На 15.05.2018г
ответникът платил 60 лева, с които погасил част от третата вноска, включително
главница от 52.15 лева , месечната такса за обслужване и месечната
застрахователна премия; на 26.06.2018г платил още 120 лева, с които погасил
остатъка от третата вноска ( 35.74 лева ) , лихви за забава , такси за
обслужване и застраховка. Повече плащания по договора не са направени. Към датата на подаването на заявлението в
съда, остават за плащане по договора за
револвиращ кредит общо 1157.88
лева.
Исковете са допустими като
установителни – има идентитет между вземането, така, както е посочено в
заповедта за изпълнение – от една страна, и
исковата молба, от друга. Спазени са сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК.
Съдът, като се запозна с изложените от
страните факти и ангажираните от тях
доказателства, съобрази по същество следното:
Копие от договора под № ********************
има на л.48 от делото. Договора е сключен на дата 23.12.2017г, и от него личи,
че кредитодателя е отпуснал на К. потребителски револвиращ кредит с максимален лимит на усвояване от
1000 лева, като главницата се усвоява чрез нарочна кредитна карта, предадена на
ответника. Тъй като ответникът е усвоявал суми по главницата, тоест кредиторът
и реално е платил задължението си, то
съдът приема сключването на договора за картов заем между страните, до
размера на усвоената главница.
Тъй като договорът попада под дефиницията на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите,
определени съобразно редакцията на закона към датата на сключване на договора,
ДВ, изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка
от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен и е достатъчно ясно написан, на
кредитополучателя е предоставен стандартен европейски формуляр с
предоговорна информация.
В договора обаче са посочени два различни
размера на кредиторовото възнаграждение – веднъж 12.61 % годишно, на л. 48 от
делото , а в друга част на договора- в размер от 35 % ( л. 52 ). Няма договорки
за приложими в различни периоди различни лихвени проценти, нито такава за
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, които да се
прилагат при различни обстоятелства; в случая , произволното посочване на
различни лихвени проценти се приравнява на непосочване , тъй като при усвояване
на целия лимит преди връщането на първите три договорени вноски ( което и се е
случило ) длъжникът е в невъзможност да
знае кой лихвен процент е приложим по договора. В такава невъзможност е
даже кредитора по договора, а няма и методика за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от закона. Само заради това, не е спазена нормата на чл.
11 ал. 1 т . 9 от Закона за потребителския кредит.
Аналогично, посочени са два различни годишни
процента на разходите по кредита – веднъж 13.37 % , на л. 48, и още веднъж –
44.90 % , на л. 52. Годишният процент на
разходите е информативна обща величина, чието посочване в договора е
необходимо, за да може потребителя да прецени правилно икономическите последици
и оскъпяването на кредита , преди да сключи договора. Затова не е допустимо
посочване на различни размери на годишния процента на разходите, дори когато за
всеки от тях са посочени поотделно допусканията, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от закона начин. В случая, има само едно допускане, без
да е ясно за кой от посочените проценти на разходите то се отнася, тоест, не е
спазено и изискването на т. 10 от чл. 11
ал. 1 от ЗПК.
В договора отсъства и информация за наличието или липсата на правото на отказ на потребителя от договора, и срока,
в който това право може да бъде упражнено. Не
е спазено изискването на т. 20 на
чл.11 ал. 1 от ЗПК.
Договорът е недействителен на основанието по
чл. 22 от ЗПК. Ответникът – потребител дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, тоест получената и невърната главница.
Кратки
бележки по размера на исковете :
Според заключението на вещото лице, от разрешения му лимит ( тоест, от
главницата по кредита) К. е усвоил общо 1171.20 лева, и е върнал от тях 260.20
лева, погасявайки трите изначално договорени вноски. Остатъка до пълния размер на извършените от него плащания ( общо 357.62 лева ) е отнесен
съобразно договора за погасяване на кредиторово възнаграждение, обезщетение за
забава , такси и плащания по наличната застраховка; тъй като върната на
кредитора част от главницата увеличава разполагаемия ресурс на
кредитополучателя, то на практика е
възможно при многократни усвоявания размера на усвоената част да надхвърли
лимита, какъвто е случая. В хронологичен порядък, К. усвоява 260.20 лева от
главницата , като плаща високоговорителя /249 лева съгласно фактура/ и
дължимата застраховка /11.20 лева /. От така усвоеното, до 20.04.2018 е върнал
172.31 лева, част от главница от първите две вноски и затова към 01.06.2018г остават от лимита
912.11 лева , от които са усвоени 911 лева , тоест, общо 998.89 лева от
възможните 1000 лева. Третата вноска е платена след датата на усвояване на тази
сума.Или остават за плащане от главницата 911 лева , и до този размер е
основателен иска да се признае за съществуващо вземането за главница на
кредитора по договора. За разликата до пълния предявен размер от 944.46 лева, той
следва да се отхвърли.
Законна лихва върху главницата се дължи и в
хипотезата на чл. 22 от ЗПК , тъй като нормата на чл. 86 от ЗЗД е специална по
отношение на чл. 23 от ЗПК. Такава обаче може да бъде начислявана едва от датата,
на която К. е поканен да плати цялото вземане, 11. 01.2019г ,тъй като за
вноските си той не е в забава. Той може да бъде поставен в такава едва от
месечното извлечение от картата , което да посочи поотделно размера на
дължимата главница и този на кредиторовото възнаграждение. В противен случай,
липсва изискуемо вземане , тъй като същото не е определено по размера си.
Месечните извлечения липсват по делото. Затова лихва се начислява само върху
размера на дължимата главница ( 911 лева), която за периода от 04.01.2019г. – 11.04.2019г. е в
размер от 23.03 лева. За разликата до пълния предявен размер от 25.55 лева ,този иск следва да бъде отхвърлен.
Разноските, вкл. тези по заповедното
производство, се понасят от страните
съобразно уважената/отхвърлената част на исковете .
Възнаграждението на юрисконсулта
на ищеца за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
и съобразно искането в минимален
размер от 100 лева, като по този
начин общия размер на разноските на ищеца става 720 лева. Дължат се
пропорционално 582.65 лева
(720/1154.21*934.03 лева, колкото е уважената част от исковете ).
Ответната страна не е направила
собствени разноски , била е представлявана от особен представител с внесен от
ищеца депозит .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо И.
Г. К. , ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на БНП
Париба Пърсънъл файненс „ С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл файненс „ С.А. клон България , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София ,ЖК Младост 4, бизнес парк „София“, плащане на следните суми
по договор за кредит № *************, за
които е издадена заповед за плащане от
дата 25.04.2019г. по ч. гр. дело 6650/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ІІІ гр.с. : 911 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от
дата 24.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането , и 23.03 лева законна лихва за
забава за периода 04.01.2019г. – 11.04.2019г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска в частта над този размер на главницата до пълния предявен размер от 944.
46 лева, както и в частта , представляваща възнаградителна лихва в размер на
184.20лв. за периода 01.08.2018г. – 04.01.2019г. и законната лихва за забава за периода 04.01.2019г. – 11.04.2019г. – над размер от 23.03 лева до пълния предявен
такъв от 25.55 лв.
Осъжда И. Г. К. , ЕГН **********,***,
да заплати на БНП Париба Пърсънъл файненс „ С.А. Париж , рег. № *********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл файненс „ С.А. клон България , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в София ,ЖК
Младост 4, бизнес парк „София“ , разноски
по производството в размер на 582.65 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ