№ 510
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100506011 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на А.Д. М., чрез пълномощниците си – адв.
Л.Д. и адв. С.Б., срещу решение № 20048646/21.02.2021г. по гр. дело № 13629/2020 г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84-ти състав. Съдебното решение се
обжалва в частта, с която е издадена заповед за защита по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН в полза
на молителите и за наложената глоба от 200 лева, както и за присъдените разноски в
полза на К. Т. М..
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост. Направени са доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът А.Д. М., чрез пълномощника си
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните
състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението на първата инстанция в
обжалваната част, тъй като не е доказано насилие. Не претендира разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна К. Т. М. е постъпил
отговор, чрез упълномощените адв. Р.В. и адв. А.П., с който жалбата се оспорва, като
неоснователна.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от малолетната въззиваема Ж. А.М.,
действаща чрез своята майка и законна представителка К. Т. М..
1
В открито съдебно заседание въззиваемата К. Т. М. лично и чрез
представителите си по пълномощие поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на
устните състезания пледира за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо
в обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл
именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в
обжалваното решение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение, в обжалваната част, е правилно.
В останалата необжалвана част решение № 20048646/21.02.2021г. по гр. дело №
13629/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84-ти състав е влязло в сила.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на К. Т.
М., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Ж. А.М. и
А.А. М..
В молбата за защита се твърди, че на 24.02.2020 г. след 19.00 часа А.Д. М. е
осъществил акт на физическо насилие над К. Т. М. в семейното им жилище, в
присъствието на малолетното дете Ж. А.М.. Актът на това насилие е описан
обстоятелствено в молбата и е възпроизведен в представената декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН.
Ответникът – въззивник в настоящото производство, чрез процесуалния си
представител, е оспорил истинността на изложените в молбата обстоятелства и
твърдения, както и е оспорил истинността на декларацията.
2
По делото са приети като неоспорени писмени доказателства удостоверение за
сключен гр. брак между А.Д. М. и К. Т. М., удостоверение за раждане на Ж. А.М.,
чиито родители са А.Д. М. и К. Т. М., както и съдебномедицинско удостоверение
(СМУ) № 31/25.02.2020г. на съдебен лекар от МБАЛ АД – Ловеч. В последното са
описани причинените увреждания на въззиваемата К. Т. М. по повод инцидента от
24.02.2020 г., описан в сезиращата съда молба.
Изложените твърдения във въззивната жалба са неоснователни. Възраженията
касаят неправилна преценка на събраните доказателства от районния съд, респ.
необоснованост на решението и неправилни правни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че молителката К. Т. М. и ответника А.Д. М. са съпрузи и молителката е
легитимирана да търси защита от съда, тъй като е лице от кръга на посочените в чл. 3,
т. 1, предл. 1 от Закон за защита от домашното насилие. Не е спорно също, че Ж. А.М. е
дъщеря на А.Д. М..
Като допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви, към
които въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се
посочи, че са неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното
решение, поради необоснованост.
Предметът на въззивната жалба е относно преценката на първоинстационния
съд за наличието на домашно насилие при посочените в молбата обстоятелства, както и
за правилната преценка на доказателствата относно извода за установяване на
насилието на 24.02.2020г.
Неоснователни са възраженията на ответника по съществото на спора. Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство или обитават едно жилище – арг. от чл. 2, ал. 1 от Закон за защита от
домашното насилие. Проявените спрямо молителката действия на насилие от
ответника са от физическо, психическо и емоционално естество. От съвкупната
преценка на писмените доказателства съдът обосновава извод, че на релевантната дата
и място молителката е била малтретирана физически и е поставяна в положение да
търпи обиди от страна на съпруга . Физическото насилие и обидите попадат в
хипотезите на физическо, психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1
от ЗЗДН. Последното е извършено в присъствието на малолетното дете Ж. А.М.,
поради което и настоящият състав приема, че по отношение на въззиваемата Ж. А.М. е
осъществен акт на психическо и емоционално насилие (по арг. от чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН).
В разглежданата жалба се възразява срещу преценката на доказателствата,
събрани от първата инстанция. Настоящият въззивен състав възприема мотивите на
първата инстанция, че следва да се кредитират в съвкупност декларацията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН и СМУ № 31/25.02.2020г. Преценката на съда не се ограничава само и
единствено до декларацията на молителката, а обхваща и писмените доказателства,
съдържащи се в делото. От събраните доказателства и действащите правни норми не се
подкрепя довода на представителя на въззивника, че актът на домашното насилие от
3
24.02.2020 г. не е доказан. В чл. 13 от ЗЗДН са посочени допустимите
доказателствените средства при разглеждане на делото, а законодателят не е въвел
изискване за служебно събиране на доказателства. Както в първоинстанционното, така
и във въззивното производство са приложими правилата на Гражданския процесуален
кодекс. Оспорване истинността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е основание
да не бъде кредитирана същата, тъй като последиците от описаното в нея домашно
насилие (от 24.02.2020г.) са били установени непосредствено след осъществяването му
(на 25.02.2020г.). Следва да се отрази, че въззивникът не отрича, че при извършване на
прегледа, обективиран в СМУ № 31/25.02.2020г., съпругата му К. Т. М. е имала
видими следи от физическо насилие в областта на крайниците. Не излага и твърдения
за причините, които са довели до тези следи от насилие по съпругата му. Действително
от СМУ № 31/25.02.2020г. не може да се установи авторството на деянието, но
преценено в съвкупност с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН следва да се приеме, че
актът на насилие е доказан с допустимите доказателствени средства в съдебното
производство.
Следва, че първостепенният съд не е допуснал соченото от въззивника
процесуално нарушение и не е постановил необосновано решение, в обжалваната част.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, първоинстанционното решение, в обжалваната част, следва да се
остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът А.Д. М. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 25 лв. (по
12.50 лв. за защитата на всяка от въззиваемите страни).
Въззиваемата страна К. Т. М. претендира разноски и съдът дължи произнасяне.
Действително направените разноски от въззиваемата са в размер на 720 лв., съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им въз основа на
договор за правна защита и съдействие от 22.04.2021г. (лист 25-26 от делото), както и
за плащането на адвокатското възнаграждение по банков път (лист 27-28 от делото).
Настоящият съдебен състав приема, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, своевременно направено от представителя на
въззивника, е основателно. Производството пред въззивната инстанция е приключило
в едно открито съдебно заседание и не са събирани нови доказателства поради което
следва, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. По изложените
съображения адвокатското възнаграждение на представителя на въззиваемата К. Т. М.
следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на 400 лева, като се
съобрази с минималния размер посочен в чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. с ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
Тези разноски съдът възлага в тежест на въззивника на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20048646/21.02.2021г. по гр.
дело № 13629/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА А.Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. Ловеч, бул. ****, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. ****, сумата от 25 (двадесет и пет) лева –
държавна такса по въззивно гр. дело № 6011/2021г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА А.Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. Ловеч, бул. ****, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на К. Т. М., ЕГН **********,
адрес: гр. София, кв. „Манастирски ливади - запад“, ул. „Пирин“ ****, сумата
от 400 (петстотин) лева – разноски по въззивно гр. дело № 6011/2021г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5