Р Е Ш Е Н И Е №
262
28.11.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №172
по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №70 от 17.03.2023г., постановено по анд №1067/22г. РС Казанлък отменил наказателно
постановление /НП/ № BG11032022/4000/P8-214
от 08.09.2022г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна
инфраструктура, с което на Г.П.А., ЕГН **********,*** за нарушение на на чл.179, ал.3а от ЗДвП, било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1800 лева
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал административно
наказващият орган /АНО/, който чрез процесуален представител, юрк. В. го обжалва с довода, че било постановено в
нарушение на закона, тъй като бил неправилно приложен. Иска неговата отмяна
изцяло, ведно с потвърждаване на НП като законосъобразно издадено.
Твърди, че съдът не бил дал отговор на въпроса
редовен ли бил или не съставеният АУАН, което било основополагащо за спора.
Според касатора, актът бил редовно съставен и поради
това и на осн. чл.189е, ал.13 от ЗДвП, вр. с чл.189, ал.2 от същия имал доказателствена сила до
доказване на противното, а това обръщало доказателствената сила върху наказания
субект. В този смисъл се навежда довод, че не наказващият орган следвало да
доказва кой бил нарушителят, защото той бил посочен от актосъставителя,
а нарушителят трябвало да доказва, че не бил той. Констатациите в акта и в НП
не били оборени относно авторството на противоправното деяние. Липсвали доводи
и за обратното, а именно дали съдът приемал извод за нередовност на акта, което
би водело до нищожност на издаденото НП.
На следващо място касаторът
сочи, че в акта и в НП било описано едно изпълнително деяние – незаплащане на дължима тол такса.
На водачът по силата на чл.139, ал.7 от ЗДвП се вменявало задължение да плати
ТОЛ такса преди управление/движение по платен път и това чрез два алтернативни
метода – чрез закупуване на маршрутна карта или да изпълни съответни задължения
за установяване на изминато разстояние и заплати дължимата ТОЛ такса, освен ако
това не е изпълнено от трето лице /собственик или ползвател/. За това обаче
трябвало да има монтирано бордово устройство, което да подавало тол декларации и въз основа на тях автоматично да се
заплащала и таксата. При неизпълнение на горното, водачът нарушавал чл.139,
ал.7 от ЗДвП, като изпълнителното деяние се осъществявало чрез бездействие –
наплащане на тол таксата. Именно това било описано от
органа и била описана и правната квалификация на нарушението и санкцията. В
конкретният случай тол такса не била заплатени по
нито едни от алтернативните методи и според мнението на пълномощника на касатора точно и ясно в акта и в НП словесно и с цифри била
посочена нарушената правна норма и санкционната такава.
На второ място се мотивира допуснато от съда
нарушение на чл.13 от НК, поради неизпълнение задълженията му по чл.107, ал.2, 3
и 5 от НПК, само по свой почин да събира доказателства за разкриване на
обективната истина и да ги провери, поради което се стигнало до едно неправилно
решение. Съдът също така допуснал нарушение и на чл.301, ал.1, т.1 и т.4 от НПК
като не се произнесъл по същество – имало ли извършено деяние, от кого, виновно
ли било и съставлявало ли административно нарушение.
В заключение се сочи, че при съставянето на
акта и издаване на НП стриктно бил спазен процесуалният закон, фактическото
описание съответствало на правното основание за налагане на санкцията при
изпълнен състав на същата. Мотивира се искане за отмяна на въззивното решение и
постановяване на друго, с което се потвърждава процесното НП. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от юрк В.,
който поддържа жалбата. Поддържа искането за отмяна като неправилно на
въззивното решение и , а в случай, че не се уважи касационната жалба, се иска
от този съд да прогласи нищожността на НП, като пряка последица на нищожността
на АУАН
Ответникът по касация, редовно призован, не се
явява и не се представлява. По делото е депозиран отговор на касационна жалба,
в което се мотивират подробни доводи относно правилност и законосъобразност на
решенето на РС.
Представителят на ОП Стара Загора дава
заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, настоящата инстанция
приема извод за неоснователност.
За да отмени процесното НП, състав на РС Казанлък
приел за установено описаните в него факти от обективна страна, а именно, че на
11.03.2022г. в 06.17 часа на излизане от територията на Р България на ГКПП Русе
– Дунав мост пристигнало ППС с допустима максимална маса над 12 тона, с
посочения ДКН, вид, модел и с водач наказаният А.. След извършената проверка от
контролните органи било установено, че на 21.02.2022г. в 17.41 часа това ППС,
което попадало в категорията за които била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, нямал заплатена такава такса. ППС била засечено на посочената дата и час на
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа /с. Ветрен/, но за него не била
заплатена таксата по чл.10, ал.1 от ЗП. Съдът още приел, че така посоченото
място на нарушението в НП бил път, за който се събирала такса за изминато разстояние,
съгласно Приложение към т. 1 от Решение №101 на МС от 20.02.2020г. За
нарушението бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и били приложени статични изображения във вид на
снимков материал относно ППС, неговата регистрационна табела, датата, часа и
мястото на движение по пътния участък, включен в обхвата на платената пътна
мрежа и местонахождението на техническото контролно устройство. В хода на
проверката Атанасова заплатил таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП, а в 14 дневния
срок от връчването на акта по сметка на АПИ нямало постъпило плащане на
компенсаторната таксата по чл.10, ал.2 от ЗП от страна на нарушителя.
От правна, РС посочил, че намира за основателни
възраженията на наказаният, че имало допуснати съществени процесуални нарушения
на ЗАНН, тъй като не било ясно посочено какво точно нарушение извършил
наказаният, кои законови разпоредби нарушил и така не бил изпълнен нормативът
на чл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН, а това имало за своя последица нарушение на
правото на защита на лицето да разбере в извършването на какво точно нарушение
бил обвинен. РС приел, че описаното в НП от фактическа страна не било съставомерно, тъй като АНО приел за нарушена нормата на
чл.179, ал.3а от ЗДвП, но видно от нея тя съдържала две хипотези на
административни нарушения. От фактическа страна органът мотивира, че за
управляваното от наказания ППС не били изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа,
свързана със заплащането на дължимата пътна такса, но това не било едни и също
с нарушението, описано в първата хипотеза на сочената за нарушена норма на
чл.179, ал.3а от ЗДвП – за управляваното ППС да не били изпълнени съответните
задължения за установяване на изминато разстояние. Според РС в НП били описани
още други хипотези на нарушение по чл.179, ал.3а и така объркването било пълно,
тъй като нямало яснота коя от двете хипотези на текста наказаният извършил.
Въззивният съд поради това възприел за основателно възражението на
жалбоподателя за несъставореност на фактите под
приложената правна норма, тъй като фактите обосновавали нарушение по чл.10,
ал.1 от ЗДвП, но приложената санкционна норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП не
предвиждала наказание за това нарушение, без в НП да се сочела правилната нарушена норма на чл. 139, ал.7 от ЗДвП.
Касационната инстанция приема, че въззивното
решение е постановено при правилно приложение на закона и поради това правилен
е неговият краен правен извод за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно
издадено.
Няма спор, че както с АУАН, така и с НП
административно – наказващият орган /АНО/ релевира
следната фактическа обстановка по извършване на противоправно деяние – при
проверка на 11.03.2022г. при излизане от територията на Р. България на ГКПП
Русе- Дунав мост на ППС с ДКН РВ9394СХ, влекач с обща техническа максимално
допустима маса над 12 тона, управлявано от Г.П.А., е установено, че за това ППС,
влизащо в обхвата на категорията ППС и за която се дължи таксата по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата, такава не била заплатена, тъй като въпросното
ППС било засечено с контролно устройство да се движи на 21.02.2022г., в 17.41.34
ч. на път I-6, отсечка 331+828 /на Ветрен/, без заплатената
такса по посочения текст от Закона за пътищата. Органът сочи, че за горното,
налично доказателствено средство, доклад от електронната система по чл.167а,
ал.3 от ЗДвП – удостоверяващо ППС, неговия регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа
и местонахождението на самото техническо устройство с идент.
№ 10321. Същите са налични на л. 23-25 от делото на РС. Тези факти органът
определя като нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, както в акта, така и в НП и
на осн. същата норма налага на водачът на ППС към
момента на установяване на нарушението предвидената там административна
санкция.
При съобразяване на горното, касационната
инстанция напълно споделя изводът на РС за незаконосъобразност на процесното
НП, поради несъставомерност на описаните от АНО факти
към приложената норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Видно и от оплакванията на
пълномощника на касатора, органът претендира, че
водачът на коментираното ППС следва да бъде наказан със санкцията по чл.179,
ал.3а от ЗДвП, защото на 21.02.2022г. на посочения път и време въпросното ППС
се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа /за което не е
спорно, че е така/, без да е била заплатена
дължимата тол такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. В приложената санкционна норма на чл.179,
ал.3а от ЗДвП такива факти обаче не се релевират. Новелата
на чл. 179,
ал.3а от ЗДвП гласи - „водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба
в размер 1800 лв.“. Нормата е санкционна и не съдържа онова конкретно правило
за поведение, което органът претендира, че се нарушава, поради което не
изключва задължението му да посочи относимото за
деянието правило за поведение. Едва в касационната жалба се визира такава, а
именно – чл.139, ал.7 от ЗДвП, като липсата на посочване на тази норма в акта и
в НП е очевидна. Видно обаче от подробния анализ на вменени задължения за
водача от тази материално правна норма, същата във своя фактически състав
установява редица обстоятелства, които следва обаче да имат и съответното
надлежно обективиране в актовете на АНО, а такива
липсват в даденото от него описание от фактическа страна на изпълнителното деяние,
за което се налага санкция на осн. чл.179, ал.3а от ЗДвП. Фактическата и правно необоснованост на повдигнатото административно
обвинение, както правилно сочи в решението си въззивният съд, обоснова извод за незаконосъобразност на процесното НП,
поради което и решението в този смисъл е правилно и съответно на закона.
Не се споделя за основателно възражението на касатора
против направения от РС извод, че органът не доказва дали именно наказаният
водач е извършил и противоправното деяние на 21.02.2022г. този факт е бил
спорен пред въззивния съд. АНО претендира, че същият е следвало да бъде
възприет за безспорно удостоверен, като се позовава на доказателствената сила
на съставения АУАН, който съгласно чл.189е, ал.13, вр.
с чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползвал с такава и това обръщало доказателствената
тежест в процеса. Това, че в тежест
на санкционираното лице е да докаже
твърдението си, че не то
е управлявало ППС
на посочените в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП дата, час и място на
извършване на нарушението, е несъстоятелно. В тежест на наказващия орган
е да установи и докаже при условията
на пълно главно доказване не само факта
на извършено административно нарушение, но и самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая, макар по
безспорен и несъмнен начин да е доказано,
че на дата
21.02.2022 г., в посоченото време и по път
I – 6, км.
331-828, пътен
участник Ветрен,
е установено движение на посоченото
ППС,
по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, без да
е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от ЗП, по никакъв начин не
е налице безспорно доказване на факта, че именно на посочените
дата, час и място, ППС е
било
управлявано от Г.А..
Съставеният въз основа на доклада по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП акт за установяване
на административно нарушение и по аргумент на разпоредбата,
не може да
бъде доказателство за
друго извън посочените там обстоятелства – пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата. Т.е., АУАН не
се ползва със предвидената доказателствена сила за обстоятелство, което не
включено в разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, а именно, кой е водачът на ППС, т.е. кой е субектът извършил санкционираното
нарушение по чл. 179, ал.
3а от
ЗДвП. Не на последно място следва да се посочи и че
с презумтивната материална доказателствена сила на АУАН обвързан е единствено АНО досежно преценката си дали да
се издаде НП, като органът се
основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията
на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП
и в рамките на производството по налагане на административни
наказания, се считат за верни
до доказване на противното. По силата на чл. 14, ал.
2 от НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Отделно от това
по аргумент от разпоредбите на чл. 52, ал.
4 и чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, наказващият орган има задължението да провери съставения
АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост
и да прецени събраните доказателства, като издаде НП, само ако е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая очевидно наказващият орган не е изпълнил тези
си задължения преди издаването на процесното
НП,
тъй като безспорно по преписката
липсват каквито и да е данни, още
по-малко доказателства за това, че на визираните
място, дата, време и път
именно А.
е управлявал посоченото ППС, за който
се е дължала, но не е била
заплатена таксата по чл. 10, ал.
1, т. 2
от ЗП. Следва да се посочи ясно, че нито в съставения
АУАН, нито в друг документ от
преписката, има обективирано като
фактическо твърдение, че именно Г. Атаносов на 21.02.2022 г. в 17.41 часа по
път I – 6,
км. 331+828, отсечка Ветрен е управлявал ППС с № РВ 9394СХ.
Ето защо, правилен е изводът на РС, че
обследваното НП е незаконосъобразно поради издаването му в нарушение на закона
и следва да се отмени като такова. При този краен правен извод, Съдът намира
за основателно искането на пълномощника на ответника по касация за присъждане на
адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. Съдът, намира с оглед естеството на правния
спор, че следва да уважи искането, като определи възнаграждение за един адвокат
в размер на 480 лева, определен съгласно чл.18, ал.2, вр.
с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №70 от 17.03.2023г.,
постановено по анд №1067/22г. по описа на РС Казанлък,
с което е отменено наказателно постановление № BG11032022/4000/P8-214
от 08.09.2022г., издадено от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция
пътна инфраструктура
ОСЪЖДА Агенция
пътна инфраструктура, Национално ТОЛ управление да заплати на адв. м. к. от АД
„ к., к. и партньори, граф. Пловдив възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.