№ 73
гр. Русе , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Юлиян Стаменов
Росица Радославова
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Стилиян Грозданов Грозев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600190 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260005/14.01.2021 год., постановена по НОХД №
2158/2020 год., РРС-ІV-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Д. ЕМ. ХР., ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2020 г. в гр, Русе, като непълнолетен, след като
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си в съучастие с Ш. Т. ХР. и ЕМ. ХР. СТ., като извършител, чрез
използването на техническо средство - брадва, отнел чужди движими вещи -
40 метра силов захранващ кабел, марка „СВТ", 4х50кв. мм, 0.6/1 KV, на
стойност 1306.40 лв., от владението на «Сирма Приета» АД, представлявано
от СТ. ЕМ. К., без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да го
присвои, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал.1
вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр.чл.60 ал.1 от НК му налага наказание
лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл.58а ал.1 от НК намалил така определеното
наказание с една трета, като го редуцира на една година и четири месеца.
1
На основание чл.69 ал.1 от НК отложил изпълнението на така
определеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода
за изпитателен срок от три години.
Със същата присъда е ПРИЗНАЛ подс. Ш. Т. ХР., ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 01.03.2020г. в гр. Русе, в съучастие с ЕМ. ХР. СТ. и Д. ЕМ. ХР.,
като извършител, чрез използването на техническо средство - брадва, отнел
чужди движими веш.и - 40 метра силов захранващ кабел, марка „СВТ",
4х50кв.мм, 0.6/1 xV, на стойност 1306.40 лева, от владението на на „Сирма
Приета" АД , представлявано от СТ. ЕМ. К., без тяхно съгласие, с
намерението противозаконно да го присвои, поради което и на основание
чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр.чл.36 и чл.54 от НК
му НАЛОЖИЛ наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
На основание чл.58а ал.1 от НК намалил така определеното
наказание с една трета, като го редуцира на три години и четири месеца, което
да се изтърпи при общ първоначален режим.
С тази присъда е ПРИЗНАЛ подс. ЕМ. ХР. СТ. от гр. Русе ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2020 г. в гр. Русе, в условията на опасен
рецидив, в съучастие с Ш. Т. ХР. и Д. ЕМ. ХР., като извършител, чрез
използването на техническо средство - брадва, отнел чужди движимн вещи -
40 метра силов захранващ кабел, марка „СВТМ, 4х50кв.мм, 0.6/1 KV, на
стойност 1306.40 лева, от владението на „Сирма Приста"АД , представлявано
от СТ. ЕМ. К. без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да го
присвои, поради, което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал. 1, т. 4,
пр. 2 вр. чл. 194, ал.1 вр.чл, 20 ал. 2 вр.чл.36 и чл.54 от НК му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от шест години.
На основание чл.58а ал.1 от НК намалил така определеното
наказание с една трета, като го редуцира на четири години лишаване от
свобода, което да се изтърпи при строг първоначален режим.
ОСЪДИЛ е подсъдимите Д. ЕМ. ХР., Ш. Т. ХР. и ЕМ. ХР. СТ. да
заплатят солидарно на «Сирма Приета» АД сумата от 1306,40 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно с
лихвите, считано от датата на деликта 01.03.2020 г.
2
ОСЪДИЛ е подс.Д. ЕМ. ХР. да заплати сумата от 52,23 лв.
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
ОСЪДИЛ подс.Ш. Т. ХР. да заплати сумата от 52,23 лв.
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
ОСЪДИЛ е поде.ЕМ. ХР. СТ. да заплати сумата от 52,23 лв.
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Веществените доказателства по делото - проводник с дължина 23 см.
и изолация от проводник с дължина 35 см. да се унищожат, като вещи без
стойност.
ОСЪДИЛ е всеки от подсъдимите Д. ЕМ. ХР., Ш. Т. ХР. и ЕМ. ХР.
СТ. да заплати в полза на държавата сумата от 15,25 лв. за разноски на
досъдебното производство по сметка на ОД на МВР - гр.Русе.
Жалбоподателите Д. ЕМ. ХР., Ш. Т. ХР. и ЕМ. ХР. СТ. от гр. Русе,
лично и чрез защитника им адв. Р.Н. от РАК, недоволни от нея я обжалват в
законния срок и развивайки оплакване за явна несправедливост на
наказанията, молят присъдата да бъде изменена и същите да бъдат намалени.
Представителят на окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата е
неоснователна, поради което настоява присъдата като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в жалбата доводи и становището на представителя на
РОП, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК,
намира, че
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Изменителното основание по чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК не е налице.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими
доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин
3
фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно
авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от
подс. Д. ЕМ. ХР. подс. Ш. Т. ХР. и подс. ЕМ. ХР. СТ. от гр. Русе -
квалифицирана кражба по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК за първия
и втория от тях по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от
НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал.1 вр.чл, 20
ал. 2 от НК за третия подсъдим. Настоящата въззивна инстанция счита, че в
хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на
принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, както и
на тези по чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са довели до
ограничаване правата на защита на тримата подсъдими.
Подсъдимият Д. ЕМ. ХР. е роден на 07.01.2004 г. в гр.Русе,
български гражданин, с началио образование, неженен, безработен, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият Ш. Т. ХР. е роден на 14.09.1993 г. в гр. Русе, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият ЕМ. ХР. СТ. е роден на 28.02.1989 г. в гр. Русе,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан,
ЕГН **********.
Свидетелят СТ. ЕМ. К. бил пълномощник на изпълнителния
директор на дружеството „Сирма Приста“ АД, съгласно нотариално заверено
пълномощно per. № 4118/28.06.2013 г. по описа на Нотариус per. № *** в НК,
с района на действие Районен съд - Русе. Един от обектите на дружеството
бил млекозавод, находящ се в гр. Русе, бул. „Трети март" № 51, като към
момента на инркиминираното деяние предприятието не функционирало от
години и съоръженията в него не се ползвали. Обектът бил заграден с
метални ни пана с височина окало два метра, като в горната им част била
разположена бодлива тел, но нямало монтирано видеонаблюдение, С
охраната на производствената сграда, съораженията и инвентара била
ангажирана охранителна фирма „Селена 52" ЕООД като надзорът е
осъществявал от служители на фирмата, които работели на смени.
Движимите вещи в имота били оставени на действието на атмосферните
4
условия, но въпреки това вещите не били квалифицирани като амортизирани,
т.к. същите са били годни за употреба при възобновяване дейността на завода.
Районният съд правилно е приел за установено, че подс. Д.Х., подс.
Ш.Х. и подс. С. са били приятели. Тримата били безработни и решили да си
набавят необходимите парични средства за ежедневни нужди чрез
извършване на кражба.
В изпълнение на решението си на 01.03.2020 г. вечерта те се
насочили към района на магазин „Метро" в гр. Русе с цел да отнемат кабели,
които впоследствие да продадат на вторични суровини. По идея на подс. С.
тримата се придвижили до един подлез до бул. „България", като набелязали
захранващ кабел, но преценили, че задачата е непосилна и се отказали.
Подсъдимият С. отново посочил нефункциониращия млекозавод в гр. Русе по
бул. „Трети март" № 51, където му било известно, че се съхраняват медни
проводници, които били достъпни. Въпреки наличието на висока ограда с
бодлива тел, тримата подсъдими прескочили преградата от югоизточната
страна и проникнапи в двора на производствения обект. Огледали се за
движими вещи, които да откраднат и набелязали дълъг силов захранващ кабел
марка „СВТ", 4х50кв. мм, 0.6/1 KV, който подавал напрежение към паровата
центала и бил закачен с метални скоби за фасадата на един от цеховете.
Въпросният кабел бил меден, с четири жила, всяко от които многожилио, със
сива на цвят външна изолация - гумирано покритие. Подсъдимият С. носил
със себе си брадва, с която отсякъл кабел с дължина 40 метра. След това
тримата подсъдими издърпали задружно кабела под оградата към пътя, който
минавал покрай нея, след което отново прескочили оградата и се озовали
извън пределите на обекта.
За да не бъде установена инкриминираната вещ, те скрили кабела в
един близкостоящ храст. Подсъдимите решили да транспортират
инкриминираната движима вещ до пункт за вторичини суровини. Тогава
тримата се отправили към дома на подс. Д.Х. в гр. Русе, ул. „Д." № 31.
Привели в движеине каруца с конски впряг, собственост на подс. Е.Х.
Михайлов, и потеглили обратно в посока скрития по-рано откраднат кабел.
След пристигането си тримата подсъдими натоварили с общи усилия
инкриминираната вещ върху каруцата и я превозили на поляна в близост до
5
дома на подс. Д.Х.. Там тримата подсъдими обелили и изгорили изолацията
на захранващия кабел, за да отделят медните проводници.
На 02.03.2020 г. подс. Ш.Х. и подс. Д.Х. посетили пункт за вторични
суровини, намиращ се в гр. Русе, бул. „Гоце Делчев" № 142, собственост на
„Ди Енд Ви Груп" ООД. Там ги обслужил св. Г.Й.Г., в качеството си на
закупчик към фирмата, който изкупил предадения от двамата подсъдими 40
метра силов захранващ кабел, марка „СВТ", 4х50кв.мм, 0.6/1 KV за сумата от
298.80 лв. За сделката били съставени съответните документи - Декларация за
съгласие за ЗЗЛД и произход на ООЧЦМ № 445.02.03.2020 год. Договор за
покупко-продажба № 445/02.03.2020 г., като продавач в който бил вписан
подс. Д.Х.. Проводникът, който издали бил издаден за претопяване, като било
останало парче от проводник с дължина 23 см., което било приобщено по
делото с протокол за доброволно предаване. Подсъдимият Д.Х. и подс. Ш.Х.
напуснали пункта и се върнали в дома на подс. Д.Х., където си разделили
парите. Свидетелят Д.Г.Д. работил на длъжност „охранител" във фирма
„Селена 52" ЕООД като работно му място било охраняем обект -
производствена сграда на „Сирма Приета" АД.
На 02.03.2020г, той бил дневна смяна. Около 09.00 ч. той извършил
регулярен обходи на охраняемата площ и установил, че част от захранващия
кабел на един от цеховете липсвал, за което уведомил св. К.. Във връзка с
депозирано заявление от св. К., в качеството му на представляващ „Сирма
Приета" АД, било образувано настоящото наказателно производство. В хода
наказателно производегно била назначена и изготвена съдебно ценова стокова
експертиза, съгласно заключението, по която стойността на отнетите вещи
била 1 306.40 лв.
Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка и
неговите констатации изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни
доказателства, а именно от показанията на свидетелите СТ. ЕМ. К., Х.Л.С. и
Г.Й.Г.; писмени доказателства и средства -протоколи за извършена СЦСЕ,
протокол за предаване по чл. 159 от ННК, справки за съдимост, справки за
образувани и неприключили наказателни производства, декларации и
автобиографични справки.
В съдебно заседание пред районият съд тримата подсъдими не
6
отричат авторството на деянието и начина на неговото извършване, като по
този начин са направили пълни самопризнания. Направен е цялостен анализ
на всички гласни доказателства, които сами по себе си са непротиворечиви,
последователни и логични, подкрепящи се както от неговите признания, така
и от останалите писмени доказателства и от доказателствените средства,
както и тези от експертен порядък.
Съобразявайки така събраните по делото доказателства, настоящата
инстанция счита, че решаващият съд правилно е достигнал до своите правни
изводи относно приложението на материалния закон и по-конкретно,
законосъобразността на квалификацията на извършеното от тримата
подсъдими престъпление, за което са привлечени като обвиняеми, така както
пледира в края на процеса представителят на прокуратура.
Със своите действия подс. Д. ЕМ. ХР. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр.
чл. 194,ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на
01.03.2020 г. в гр. Русе, като непълнолетен, след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие
с Ш. Т. ХР. от гр. Русе и ЕМ. ХР. СТ. от гр. Две могили, обл.Русе, като
извършител, чрез използването на техническо средство - брадва, отнел чужди
движими вещи - 40 метра силов захранващ кабел, марка „СВТ", 4х50кв. мм,
0.6/1 KV, на стойност 1306.40 лева, от владението на «Сирма Приета» АД -
гр. София, представлявано от СТ. ЕМ. К., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да го присвои.
Подсъдимият Ш. Т. ХР. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал.1
вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че на 01.03.2020 г. в гр. Русе, в съучастие с ЕМ.
ХР. СТ. и Д. ЕМ. ХР. от гр. Русе, като извършител, чрез използването на
техническо средство - брадва, отнел чужди движими вещи - 40 метра силов
захранващ кабел, марка „СВТ", 4х50кв.мм, 0.6/1 KV, на стойност 1306.40
лева, от владението на „Сирма Приета" АД - гр. София, представлявано от
СТ. ЕМ. К. без негово съгласие, с намерението противозаконно да го присвои.
Подсъдимият ЕМ. ХР. СТ. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал. 1, т.
7
4, пр. 2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за това че на 01.03.2020 г., в гр.
Русе, в условията на опасен рецидив, в съучастие с Ш. Т. ХР. и Д. ЕМ. ХР.,
като извършител, чрез използването на техническо средство - брадва, отнел
чужди движими вещи - 40 метра силов захранващ кабел, марка „СВТ",
4х50кв.мм, 0.6/1 KV, на стойност 1306.40 лева, от владението на „Сирма
Приета" АД - гр. София, представлявано от СТ. ЕМ. К. без негово съгласие, с
намерението противозаконно да го присвои.
Престъплението е извършено от него при условията на опасен
рецидив по см. на чл.29 ал.1 б. „а" от НК, защото не са изтекли пет години от
изтьпряването на наказанието по ЧНД № 1755/2016 г. по описа на РРС.
Изпълнителното деяние на престъплението било извършено с
действие, изразяващо се в отнемане на процесните вещи от владението на
пострадалите лица и установяване на трайна фактическа власт върху тях.
Подсъдимите са извършили деянието, като са прекъснали
фактическата власт на владелеца над процесната вещ и са установявили
тяхната трайна фактическа власт над нея.
Деянието на подсъдимите се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
2, онт НК, защото за разрушаването на преградите подсъдимите са
използвали техническо средство - брадва, посредством която са отрязали
кабела.
Тримата подсъдими са съучастници като извършители по смисъла на
чл. 20, ал. 2 от НК, защото и тримата са участвали в самото извършване на
престъплението.
Съдът правилно е приел, че от обективна страна от приетото и
неоспорено от страните експертно заключение общата стойност на отнетата
вещ стойността е 1306.40 лв, която е многократно по-висока от размера на
минималната работна заплата за страната към момента на извършване на
деянието. Посочените обстоятелства изключват очертаните критериите на чл.
93, т.9 от НК за маловажен случай, поради което процесното деяние по
отношение на тримата подсъдими се явява извършено при немаловажен
случай.
8
Съдът правилно е приел за доказано по категоричен начин и
обстоятелството, че правилно престъпната дейност на тримата подсъдими от
обективна страна е налице съставомерния предмет на кражбата –движима
вещ. Веща е чужди за тримата подсъдими. В случая в от разпитите на
свидетели в ДП, се установява механизма на деянието, отнемането на веща,
установяване на фактическа власт над тях от подсъдимите. По този начин е
настъпил и съставомерния престъпен резултат – промяна във фактическата
власт над предмета на посегателство, настъпила в резултат на деянието. С
нейното настъпване престъплението е довършено. Съществен елемент от
обективната страна на деянието е отсъствието на съгласие от страна на
владелеца, което в процесния случай е категорично установено от
последвалите действия и разпита на представителя на пострадалото ЮЛице.
От субективна страна всеки от тях е извършил престъплението с
пряк умисъл, защото са съзнавали общественоопасния характер на деяинето,
предвиждали неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването им. Съзнавали са общественоопасния характер на деянието си –
неговата противоправност и са искали настъпването на тези последици - след
прекъсване владението на собственика да постигнат собственото си
неправомерно обогатяване от предмета на престъплението.
Въззивният съд след като отново подложи на задълбочена преценка,
приетите за установени фактически положения и изводите на решаващата
инстанция, намира, че наложените наказания са правилно
индивидуализирани.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият Д.Х. при
спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът
правилно е приел, че наказанието за извършеното от този подсъдим
престъпление следва да се определи, като съдът се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК - при условията на чл.36 и чл.54 от НК, като намали
така определеното наказание с една трета. Законосъобразно съдът при
спазване изискванията на чл.54, ал.1 НК, е установил, че като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдействието, което подсъдимият е оказал при
разследването и самопризнанията, които е направил, с което е допринесъл за
разкриване на обективната истина. Съдът правилно е отчел като отегчаващо
9
вината обстоятелство факта, че наложената му мярка по чл.13 т.1 от ЗБППМН
и наличието на отчет в ДПС за съучастие в грабеж на пари от малолетен и
грабеж на пари от бензиностанция за което му е наложено наказание за за
престъппо чл.215 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК по НОХД № 302/2020г. по описа
на Окръжен съд гр.Русе.
Въз основа на тези обстоятелства и изложените по-горе съображения
съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от две години по
отношение на подсъдимия Х.. Предвид задължителното приложение на чл.58а
ал.1 от НК, по силата на чл.372 ал.2 от НПК, съдът намали така определеното
наказание с една трета, като го редуцира на една година и четири месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.69 ал.1 отлага за
изпитатели срок от три години Така определеното наказание по преценка на
съда би изпълнило в пълна степен визираните в чл.60 от НК цели.
При така изложеното съдът правилно е приел, че не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което наказанието
на този подсъдим следва да се определи в границите, предвидени от закона,
като са налице предпоставки да бъде наложено наказание с размер към
минимално предвидения в закона. При така посоченото, съдът приел, че за
реализиране целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за извършената
кражба от подсъдимия. То ще въздейства на подсъдимия най-вече
възпитателно и ще му отнеме възможността да върши други престъпления.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. Ш.
Т. ХР. съдът отчита, като единствено смекчаващо отговорността
обстоятелство признанието на вината на досьдебното производство не е
такова изразеното съжаление, което очевидно е формално с оглед смекчаване
на наказателната репресия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчита предходните пет осъждания за извършени престъпления от общ
характер, които очевидно по никакъв начин не са постигнали целите по чл.36
от НК, въпреки многократно направените по отношение на този подсъдими
компромиси. Очевидно същият води асоциален начин на живот, няма никаква
трудова и социална ангажираност и се издържа основно от престъпления
против собствеността , като показателно в това отношение е обстоятелството,
10
че само два дни след настоящото престъпление е извършил престъпление по
чл.198 ал.1 от НК отново в съучастие с подсъдимия Е.С. за което е осъден по
НОХД № 302/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Русе ; във връзка с това
престъпление подс.Д.Х. е осъден за престъпление по чл,215 ал.1 вр.чл.63 ал.1
т.З от НК. Въз основа на тези обстоятелства и изложените по - горе
съображения съдът правилно е определил на подс. Ш.Х. наказание лишаване
от свобода при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер
на пет години.
На основание чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание следва
да се намалил с една трета и е редуцирал на три години и четири месеца, като
се изтърпи при общ първоначален режим. Така определеното наказание по
преценка на съда би постигнало целите по чл.36 ал.1 от НК и най-вече в
аспекта на личната превенция.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. ЕМ.
ХР. СТ. съдът отчел, като единствено смекчаващо отговорността
обстоятелство признанието на вината на досъдебното производство не е
такова изразеното съжаление, което очевидно е формално с оглед смекчаване
на наказателната репресия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчел предходните осем осъждания за извършени престъпления от общ
характер, които очевидно по никакъв начин не са постигнали целите по чл.36
от НК. Само броят на тези осъждания е достатъчен да се направи извода, че
се касае за лице с трайно затвърдени престъпни навици. Очевидно този
подсъдим води асоциален начин на живот, няма никаква трудова и социална
ангажираност и се издържа основно от престъпления против собствеността,
като показателно в това отношение е обстоятелството, че само два дни след
настоящото престъпление е извършил квалифицирано престъпление по чл.198
ал.1 от НК отново в съучастие с подсъдимия Ш.Х. за което е осъден по НОХД
№ 302/2020 г. по описа на Окръжен съд гр.Русе във връзка с това
престъпление подс. Д.Х. е осъден за престъпление по чл.215 ал.1 вр.чл.63 ал.1
т.3 от НК.
Въз основа на тези обстоятелства и изложените по - горе
съображения съдът определил за подс. Е.С. наказание лишаване от свобода
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на шест
11
години, На основание чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание е
намалил с една трета и е редуцирал на четири години, като се изтърпи при
строг първоначален режим. Така определеното наказание по преценка на съда
би постигнало целите по чл. 36 ал.1 от НК и най-вече в аспекта на личната
превенция.
Съдът законосъобразно се е произнесъл и по предявения
граждански иск, като приел, че е основателен и следва да бъде уважен изцяло
тъй като категорично и безспорно се доказа, че на ощетеното юридическо
лице е нанесено непозволеното увреждане и е налице сложен юридически
факт, елементи от който са деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД.
Необходимо е да са осъществени всички тези елементи от фактическия
състав, за да е налице непозволено увреждане. Безспорно с виновното си
поведение тримата подсъдими са причинили на гр.ищец „Сирма Приета“ АД
вреди, които съгласно правилата на чл.45 от ЗЗД следва да репарират
солидарно ,тъй като престъплението е извършено в съизвършителство. По
делото се установи по безспорен начин, че отнемайки собствената му вещ,
предмет на обвинението, подсъдимите са нанесли на гражданския ищец
имуществена вреда в размер на 1306,40 лв. Гражданският иск е основателен и
доказан до пълния си размер и по преценка на съда е уважил в рамките на
тази стойност. Съдът правилно е присъдил и законната лихва от датата на
деликта - 01.03.2020 г., тъй като такава е претендирана именно от тогава.
Пред настоящата инстанция във въззивната жалба на тримата
подсъдими и на техния защитник адв. Р.Н. от РАК навежда довода за явна
несправедливост на наложените им наказание, с искане за тяхното
намаляване. След като отново анализира събраните по делото доказателства,
окръжният съд намира, че наложените наказания съответстват на степента на
обществена опасност на престъплението и на тримата извършители. При
тяхната индивидуализация съдът е отчел по отношение на тези подсъдими
всички смекчаващи отговорността – признанието на вината още на
досъдебната фаза в производството и самопризнанията, а като отегчаващи
вината обстоятелства лошите характеристични данни на подсъдимите, а
именно предишните осъждания, които отново за извършени престъпления
против собствеността на гражданите, както и упоритост в умисъла при
12
осъществяване на това престъпление, предвид това, че деянието по
настоящото производство е извършено в кратък време на престъпното деяние.
В съдебно заседание тримата подсъдими и техния защитник
развиват съображения за неправилност на определянето на наказанията,
визирайки несъобразяване на други смекчаващи вината обстоятелства, с
искане да бъдат намалени.
Въззивният съд, счита, че това оплакване е неоснователно и поради
изложените по-горе съображения намира, че наложените им наказания не са
явно несправедливо, от което следва извода, че жалбата е неоснователна.
При този изход на делото тримата подсъдими следва да заплатят в
полза на „Сирма Приста“ ООД сумата от 400 лв. представляващи направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във
въззивната жалба не са налице. В този смисъл и предвид изложеното намира,
че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
С оглед тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260005/14.01.2021 год., постановена
по НОХД № 2158/2020 год., РРС-ІV-ти нак. състав.
ОСЪЖДА Д. ЕМ. ХР., Ш. Т. ХР., ЕМ. ХР. СТ. тримата със снета по
делото самоличност да заплатят в полза на „Сирма Приста“ ООД гр. Русе
сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14