Р Е Ш Е Н И Е
№ 230
гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осми
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10210/2021
г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Г.М.Т. *** срещу Решение № 360 от
01.07.2021 г. по НАХД № 106/2021 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което
е потвърдено НП № 20-1275-002221/04.01.2021
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Велико Търново.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
които оплаквания следва да се приравнят на касационните основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът твърди, че в
решението са изложени бланкетни мотиви и не са обсъдени наведените от него
възражения. Излага подробни доводи, че в случая е нарушен чл. 57, т. 5 и 6 от ЗАНН. Счита, че при направеното описание на обстоятелствата, при които се
твърди да е извършено нарушението, се съдържали на практика твърдения за две
отделни нарушения – по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, като не ставало ясно
за кое от тях е ангажирана отговорността на лицето. Освен това според касатора
също така не ставало ясно срещу какви факти и следвало да се защитава, тъй като
на практика се твърдяли две нарушения – на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и на
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, които се изключвали взаимно. Моли за отмяна на
обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна. Аргументите на
съда за този извод са следните:
Предмет
на настоящото производство е Решение № 360 от 01.07.2021 г. по НАХД № 106/2021 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което
е потвърдено НП № 20-1275-002221/04.01.2021
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Велико Търново.
С последното на Г.М.Т. *** за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева. Касаторът е санкциониран за това, че 21.12.2020 г. в 18.35
часа в гр. Килифарево на ул. „Трифон Саралиев“ до № 29 в посока към ул. „Г. Димитров“
управлява лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № ***, собственост на В.Т.Й.,
като при избиране на скоростта си на движение не се съобразява с релефа на местността
и на прав пътен участък с надлъжен наклон губи управление над МПС и се блъска в
електрически стълб вдясно по посоката си на движение, реализирайки ПТП. Водачът
е бил сам в автомобила. Прието
е, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
За да постанови
този резултат, въззивният съд е приел, че административнонаказателното производство
е протекло без съществено нарушение на процесуалните правила, а описаната в обстоятелствената
част на наказателното постановление фактическа обстановка е правилно установена
и се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е счел, че правилно наказващият орган е
определил приложимите материални и санкционни разпоредби, като е приел, че е налице
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят се е движил със скорост
несъобразена с релефа на местността и която не му е позволила да намали или спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, поради което
е допуснал настъпването на ПТП.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно.
Правилно извършеното от касатора деяние, както е описано в НП – несъобразяване
при избиране на скоростта на движение с релефа на местността, което е довело до
загуба на контрол на управляваното МПС на прав пътен участък с надлъжен наклон и
причиняване на ПТП – е квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
което е наказуемо по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. В НП не е посочено по кое
изречение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е извършеното нарушение, но това не
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице, тъй като от текстовото описание на
нарушението става ясно, че отговорността се ангажира за нарушение само по
първото изречение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията на
касатора, че в случая били описани две отделни нарушения по чл. 20, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП, както и че било налице смесване на различни хипотези по чл. 20, ал.
2, изр. първо и изр. второ от ЗДвП. В действителност при словесното посочване
на нарушената норма същата не е възпроизведена дословно, но в обстоятелствената
част на НП нарушението е описано по начин, не будещ съмнение за какво
противоправно поведение е санкциониран дееца – движение с несъобразена с
конкретните условия скорост и че именно в резултат на това негово виновно
поведение е настъпило ПТП, поради което не е нарушено правото му на защита нито
по фактите, нито по правната им интерпретация. Предвид това съдът намира за
неоснователни възраженията на касатора за допуснати нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 и 6 от ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 360 от 01.07.2021 г. по НАХД № 106/2021 г. на Районен съд-гр. В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.